lost/inv

And if I ripped off your skin,
I'd probably find another person.
x2

когато admire-ваш
най-вече искаш да опознаваш
когато не можеш
шанс

..

трудно ми е
последния път отне три години
а дори вината беше изцяло немоя
този път не ми се мисли
защото вината може да е и изцяло моя
или поне частично

..

за пръв път си напомням за миналия сезон
болката
усещането
няма по-полезно нещо
когато си не-в-ред

..

да не съм била лишавала хората от нея
дръжки и глогинки.

..

интересно е нещо да се брои на ушите ти
да на ушите

anyway

Слушам: Blue October - Drilled a Wire Through My Cheek
Metallica - King Nothing
Massive Attack - Inertia Creeps
Fort Minor - Remember The Name
Чета: Погнусата, Параграф 22

..artificial..

Да припомним какво стана предния път.
Да.
Типично за мен.
Вече.
Но проработи, не?
И ако си направя този опит, ще разбера дали е било случайно или може и да се повтори. Въпросът е, че тогава много се опитвах, а успях едва наскоро. И то не съвсем по моя инициатива.
Но ще пробвам. Нямам нерви за друго. Ужасно е, всъщност. Дано да устоя.

I'm medicated, how are you?

Egoism theory.
Аз съм по-важен от всичко.
Колкото и хората да те харесват в дадения момент, което в повечето случаи е източник на щастие за обикновения човек, накрая пак си сам.
А ако имаш само едно нещо (себе си) - постарай се да си го направиш по свой вкус.
Хората така и така те харесват не заради това, което ще бъдеш, нито заради възможностите пред теб, нито заради начините, по които можеш да се промениш. А заради това, което си станал досега.
А то пък е зависело изцяло и само от теб.
Никой не може да ти навреди толкова, колкото можеш сам на себе си.
И никой не може да те
нарани
разочарова
обича
admire-ва
толкова силно, колкото можеш сам.

Обичаш
Страдаш
Ревнуваш
Упорстваш
Амбицираш се
Правиш жертви
Плетеш интриги
Угаждаш на някого
Занимаваш се с тях
Правиш се, че ти пука
Раздаваш се за другите

Но никой не може да ти отнеме правото да извършваш всичко това със собствена цел, и още по-важно, никой не може да я разбере, ако ти не пожелаеш.
It's up to you.

Why can't you turn and face me?

Имам мнение по достатъчно количество въпроси.
Но понякога ме е страх да го изкажа.
Понякога е "те никога няма да разберат", но другият вариант е по-плашещ. Че след толкова време отново откривам, че не мога да говоря с хората открито - дори когато не става въпрос за мен. Просто не трябва да се стряскам толкова лесно. Ама това не ми е проблем от скоро.
The first step in solving a problem is realizing you have a problem.

Една жена, очевидно юристка, проведе кратък делови разговор на плажа.
Ако две неща ти се сливат, а едното има и продължение, как процедираш?
Те били само приятели.
Вдигаш телефона с "да", "здравей" или "ало"?
Водорасли all the way.
Kenzo
Май, евентуално. Горката батерия.
Не разбрах кога отмина средното положение - тази крайност обаче беше по-кофти.

Go ahead and play dead
I know that you can hear me
Go ahead and play dead
Why can't you turn and face me?
Why can't you turn and face me?
Why can't you turn and face me?
Why can't you turn and face me?
..you fucking disappoint me