went P.I.F. into the river

писна ми да не мога да се държа както трябва поради не знам и аз какво
много хубаво стига после да не страдах от това
някой да спре коледата или да й каже да дойде друг път
надрусах се с ефизол с изтекъл срок на годност
за пореден път когато получиш това, което си искал, осъзнаваш че е или скучно, или не е нищо особено, или вече не го искаш
когато трябва не правя нищо
или правя малко и се страхувам да не излезе прекалено много
защо защо защо
когато няма нужда правя всичко възможно
защо и аз не знам
всичко понякога писва
surrounds me though i get lonely
slowly
имам желание но и то мина
когато правиш нещо за което се изискват усилия
колкото и голям ентусиаст да си
когато не виждаш никакъв прогрес ти писва
отказваш се е силно казано
но определено ти писва
тирбушони сьомга вселена rw 30yearbook малки частици от хапчета опаковки хартия
отнема ми все повече и повече време да се сетя коя дата е днес
а кой ден от седмицата още повече
мразя нещо да не зависи от мен
още повече когато повлиява на неща, които зависят
да знам че нищо не може да повлияе до такава степен
но хм ами може
ама е по-добре така нали
нали?

Si samx:

лосчета
сняг на парцали
онова замръзнало обикаляне по готините магазини
плетени шалове
цветове
коледни песни вечер
едно известно размекване
топлина
свещи
щастливи хора
украса - ако ти създава настроение
вдъхновение
дълбоко вдишан леден въздух
прегръдка
..но най-вече любов

..

не обичам да ми помагат да си обличам връхната дреха
но смятам че да задържиш вратата е задължение на всеки

Hey little apple blossom.

Още от зората на човечеството философите са се чудили над качеството на човека да разсъждава върху заобикалящите го явления.
Оценявам факта, че си вадите изводи. Важното е всички да мислят едно, а дали е така - не касае по-голямата част от вас. Така е по-спокойно.
А аз ли, аз не бих possibly могла да реша какво искам since мислите ми се променят поне 3 пъти дневно. В момента като че ли нищо?
..май on a desert island не бих оцеляла без нещо за писане.
Впрочем онова, което казах, че е единственото нещо, което искам за рождения си ден - нито се получи, нито го искам anymore. Ха сега де.
and other random thoughts sponsored by my brain & co.

..an undernourished ego..

беше
огледа се anyone?
нямаше теб и никого нямаше
направи най-странното възможно

..

просълзих се по пътя едва на 16 съм
днес на два пъти се обличах a tribute to

..

вчера говорих
за кънки за фотография за класическа музика за психология за дрехи за човешки взаимоотношения за чувства и за себе си
изненадващо не се почувствах празна
снежнобяла риза и пуловер днес
боже 19ти век
всеки полъх ужасяващо и точно subtle даже една идея по-малко от обикновено
как го прави не мога да разбера точно
как усеща защото очевидно е трудно щях да се задуша тогава

..

ентусиазмът ми се изпари по-скоро не надали (внезапно) изникна (важна) работа
усещаш ли кога те лъжа?
решението май беше правилно днешното
трябва да показваш нещо така е несигурно и гадно
като преди година и нещо - от моя страна
от тази страна си искам 19. век

..

а хората ми дават глупави съвети без някой да ги е питал
съжалявам че толкова копирам
пречупвам го през себе си
съжалявам за това което съм
за това не искам да говоря само това ми остана

..

ако някой иска мога да му снимам оригинала
защото е първото offline

..

ако имах радио нямаше да пускам на repeat
можех но не успях сега мога да се сърдя само на себе си

18 with a bullet.

ставаш на 18 днес
не знам какво да ти кажа
само искам да ти благодаря
за всичко което беше
за всичко което станах благодарение на теб
предполагам че много си се променил дори съм сигурна
тогава не знаех много неща
не знаех че всичко се променя
имах някакви убеждения че може всичко да е просто хубаво и вечно да си е така
сега обаче знам доста повече
а ти си един от хората повлияли ми най-много
а чашката от британския съвет сигурно ще си я пазя винаги

Hot or not.

Hot.
бирени фъстъци
кънки на лед
усещането че можеш да имаш пълно доверие на някого
двама седяха на пейка и рисуваха нещо с червена химикалка
последни кадри от есента плюс мирис на гниещи листа
да можеш да поемеш въздух напълно свободно
любими песни за/с любими хора
концерти
хижи
джин
тъмен шоколад

октомври си замина а е хубав
донякъде липсата на време

Not.
да виждаш откъде хората взимат идеите си
предизборната кампания не беше достатъчно интересна
да искаш свобода, да не можеш да я извоюваш и да парадираш с това
attention whores
drama queens
интересното бунтуващо се младо поколение всъщност е някаква илюзия
винаги по-големите са по-готини
порасваш и осъзнаваш че винаги ще бъде така
до един момент кой обаче ще е той?

Freedom?

Свободата е да си различен или да осъзнаваш, че си различен? Разсъждавам на глас, клише е, но е полезно, понякога. Мирише на есен и на свобода. Колкото и да се опитваш, не можеш да накараш някого да следва мечтите си. Остави го, повече място за теб. Не винаги. Усещаш просто, че е приятно. Защо вкъщи нямаме такива столове? Няма логика. Познаваш един човек, когато знаеш какво ще му хареса или когато знаеш защо ще му хареса? Вдишай дълбоко още веднъж, помисли какво искат от теб и се опитай поне веднъж да се поставиш от другата страна. По-добре е да бъдеш това, което ти искаш да виждаш в очите на другите. Не обаче това, което те искат да виждат в теб, нали разбрахме разликата? Държа да отбележа, че поне в 60% от случаите можеш да се оправиш само с една мисъл. Само да е достатъчно твърда. Дъждът още не е достатъчно силен, вятърът не е достатъчно студен, пак мирише на есен, но дори е топло. Само това, ама другото, и малко спокойна музика и бих прекарвала така голяма част от времето си.

Музика: Cigaretta.
Книга: "Никоганебъдинещастен", "Гинсбърг срещу Буковски в публиката".

сълза.от.алкохол

почит за някого
помен или спомен
свежи цветя, само за кратко
някакво кътче
спокойно
чарли чаплин
винаги има преходи
и не хризантеми не моля те не хризантеми

Кой за болката нищо не знае
Но бе споделил на луната
Че болката сутрин ухае
И нейна сестра е сълзата..

masquerade liaison happy end merci beaucoup take drugs to make music to take drugs to

Всъщност подарих листо..

Защо така пък сега?
Не мога да те разбера понякога.

Музика: Остава - Merci Beaucoup, Placebo - Days Before You Came
.masquerade.

Fine.

Sixteen and I'm feeling fine
Sixteen and I don't wanna die

Има неща, които е по-добре да се забравят.
Има неща, които са предъвквани толкова, че чак те дразни.
Има неща, които са предъвквани ужасно много и не ти омръзват.

По дяволите, не си внушаваш, но не е само това.

Писна ми да не знаете какво искате.

Писна ми indeed.

Шофьорски курсове - даа бе, да.
Пестим пари и време.

Музика: Deftones - Passenger

In your head.

But you see.
It's not me.

Защо тичаш? Не е ли по-добре първо да решиш къде отиваш? Защо не можеш?

What's in your head?

Защо, пречи ли ти?
Ако преча, да се махна?

Музика: The Cranberries - Zombie, Остава - Стоп
Филм: Neverwas (2005) - 6.2/10.

Careful not to fall.

America's sweethearts - не се превъзнасяйте. Не сте тръгнали, но само исках да ви предупредя. Панелки, метъл, piercing на езика, Китен, латекс, стари рисунки, бира, дограма, бутилки, Placebo, и аз искам само едно нещо за рождения си ден. Само едно. Не, не е от теб. Но ако ми поискате списък с книгите, които имам, пак може. Това е My Own Summer, версия 16.03.
Върколаците могат ли да се сдържат, бе?

А аз като не съм в настроение, държа ли се като имбецил?

Сънищата ли са по-опасни или мечтите?

Музика: Placebo - Peeping Tom, Cyclefly - Crowns, Deftones - Birthmark

Слънчо ви обича.

If you love something, set it free. If it comes back to you, it's yours. If it doesn't, it never was.

Хаха.

А като погледнеш слънцето, какво става? Остава само един ярък отблясък, който ти бяга. Преследваш го, а той се дърпа. Отказваш се, а той си стои на същото място. А тогава къде отива смисълът? Нищо никога не може да бъде твое. Няма собственост, няма притежания. Никакви портокалови дръвчета.

Какво си въобразяваш, по дяволите..

Снимка: At first I was afraid..

Nile.

Като сапун на половинки. Не безсмислено, но неудобно, неприятно и трудно. А се чупи винаги в ръцете ти. Никой никога не харесва усещането, че не можеш нищо да направиш..Засилва възприятията - и хубави, и лоши, но абстиненцията е тежка. По-неприятното е, че иначе си като под похлупак, като в скафандър, със заглъхнали уши..Не можем вечно да викаме мама, нали? Нещо те лази?

Книга: Прочетох "Чиста кръв" - Артуро Перес-Реверте. Интересна е, приемлива, но не и нещо прекалено. В момента: "Английският пациент" - Майкъл Ондатджи.
Музика: Red Hot Chili Peppers - By The Way, Sum 41 - Pieces.
Филм: Разликата между Малкълм и Рийс колко години е или аз съм по-наблюдателна от сценаристите им..
Снимка: Изчакайте ме и мен.

Forest.

Tell everyone in the world
That I'm
You.

Цак, цак.
Питай го него защо така се получава.

Хората не могат да са като теб and you know it. И не се опитвай да ги направиш, защото не знаеш дали няма да се получи.

Обичам се, защото бягам от клишетата.

Ръкавичке?

Филм: В момента продължавам с гледането на Malcolm in the Middle, един от най-добрите сериали ever. Който не го харесва - ами, хм.
Снимки: Мотаят ми се тук снимки от един купон, хах..Но я по-добре вижте това, по-известно у нас като камбанка, това красиво Placebo нещо и да кажем, това.
Моите Personal връзки за кецове: !UK сайт за фотография, изпълнен с британски хумор, донякъде строгост, но и изисканост. Хрус?
Site update: Вече, драги читатели, си имаме shoutbox. Не оставайте незабелязани. Благодаря.

Liquid.

За сълзите, Мариана, капките и течностите изобщо. Скоро очакваме да вали - дали? Изключително спокойно е днес, спокойно, леко, приятно, Layne, драга, спокойно. Въпросът е, че истинските сълзи не падат. По-скоро те задушават, или закриваш лице с ръце и се задушаваш сам. Интересно е дали ако бяха в друг цвят, щеше да бъде същото..Сълзите обаче не са предназначени да мокрят, не си поливайте цветята с тях. Както когато червеният Салвадор Дали идва - веднага си мислиш, ще вали ли=)? Благодаря за вниманието.

Книга: "Чиста кръв" - Артурo Перес-Реверте. Ми, ще ви кажа като попътувам още със 102.
Музика: Bullet For My Valentine - Tears Don't Fall, Godsmack - Livin' In Sin, Godsmack - Someone In London, Godsmack - Time Bomb. Първата е по темата. Другите са хубави.
Филм: Pirates of the Caribbean: Dead Man's Chest (2006). Да, верно, вземете да си вдигнете задника до най-близкото кино. Защото е красив. Само заради това. После ми прочетете рецензията.
Снимка: Придържам се.

Miss Firework.

Липсваш ми прекалено много - така мога ли да започна? И както все по-често започвам да си мисля напоследък, въобще не разбрах кога стана толкова трудно. Вчера пиперите, пръчките, днес - други неща..Но в една песен се пее, "Един живот не е живян, ако не си треперил за някого.." Това дали си наркоман е отделен въпрос, в моя случай май не е. Не ми казвайте, че има човек, напълно безгрижен в тази област, няма да ви повярвам anyway. Не го вярвам, наистина. На този свят съществуват прекалено красиви неща, красиви до сила на буквално зашеметяване, които ужасяващо ти удрят един-два шамара, но нещо просто те свива и се махаш, бягаш, разкарваш се..да, г-н Парушев, аз също не обичам футбол..а после меланхолия до мазохизъм, но не пред хората. Всичко е адски клиширано, винаги е имало някой преди теб по същия начин, както и много преди него. Може би и в момента има, дори не само на едно място. Три-четири линии на мисълта, които изобщо вече не можеш да следваш и се опитваш да запазиш поне една. Дори едната е трудна за подреждане в прав текст. Мислите обаче не излизат чрез крещене, нали? Както и душевната болка. Съмнявам се, че съществува пристрастяване и това всъщност е един от основните моменти. Защо не може да е нещо обикновено? Да, всъщност, защото това не е нещо обикновено. Това е най-необикновеното и необяснимо нещо, like, Ever.

Книга: "Смъртта на Ахил" - Борис Акунин.
До тук (около средата) е много заинтригуваща, задълбаваща и интересна като криминале, дори непредвидима, може да се каже.
Музика: Стефан Вълдобрев - Фойерверк.
Мисля, че всичко казах.
Филм: Poseidon (2006)
Гледан вчера.
Напълно спокойно можете да минете и без него.
Снимка: Красиво нещо, намиращо се в момента на моя десктоп.

Fade.

Life it seems, will fade away..
Calling me, calling me as you fade to black..
So to me you'll never fade..