they should be ringin'

- хайде - каза си тя
ще се отчета тук преди да е станало прекалено късно

някои сайтове отварям по-добре с firefox
други с opera
след отказа на firefox и javите му да сработят с last.fm
аз си инсталирах opera и оттам нататък отказвам да се занимавам с прищявките на тоя и оня
просто - last.fm с opera
blogger с firefox
и други

така и така ще се снабдявам с нов лаптоп
който ще закупя със собствени пари
(да
хванах едногодишна пълна стипендия)
така и така този е на 5 години
диагоналът 2-в-с от време на време просто отказва
има светлозелена черта мъртви пиксели отляво на дисплея
и един мъничък червен близо до чертата

белят ми се ушите
носа
ръцете до лактите сериозно
и краката до коленете
а дори още не съм ходила на море.

навлизам в radiohead slow but steady
дълго време ще ви мрънкам колко са добри

днес ме зарадваха разни неща
баба, за която всяка домакинска и къщна дейност е някакво естествено състояние и се прави с абсолютната лекота, докато на мен биха ми били нужни дни назландисване
приятелка, която ме пита къде ходя на маникюр xD
плюс други хора, които са навити догодина да ходим на море заедно
я стане, я не
мама, на която давам още една гледна точка
и май е за добро

иначе чета пруст и ми харесва.
след неуспешен опит да прочета нещо по-леко и лятно, а именно чандлър
не че не го прочетох
прочетох го
просто на 2/3 от книгата вече бях забравила предназначението и произхода на 2/3 от героите
и накрая не разбрах тоя за какво умря
и надали ще пробвам гришам скоро.

и простете неуважението ми, но
сладкарници "неделя", не важите
поне шейковете, млякото с какао и капучиното
(мои наблюдения
от поне 2 години насам
а им дадох шанс..)
а не си падам по торти
а хич не обичам
маслини пъпеш риба

important edit:
in an absolut world
късметчетата на lavazza щяха да са интелигентни и оригинални
вчерашното:
По-добре да не започваш, отколкото да спреш на половината път. :|

excuse me little homie I know you don't know me

не мога да възприема потропването с нокти по вратата точно преди да нахълташ за изключително ценене на личното пространство. но явно за някои е.

другият малоумен вариант е да почукаш, отвътре да ти кажат "Да!" и срамежливо да изчакаш, докато човекът отвътре излезе от стаята. раздразнен, че си го накарал да прекъсне заниманието си.

а се чудя защо почукването е станало толкова символично в общия случай, в който почукваш и влизаш, без да чакаш отговор.

случвало ли ви се е да ви се вие свят със затворени очи?

а някой да си търси сладко малко коте? а две? на около 2 седмици, черно и сиво, мъжки, жоро ги е намерил в контейнер. скоро са прогледнали, хранят се с пипетка. вече обезпаразитени и единственото, което се изисква, е повече внимание с храненето. и ако са двете, ще си играят. :/

do you think about me now and then?

провокирана от тях двете реших да споделя размислите, които нахвърлях идейно тогава

от момента на установяването си в един град ти започваш да опипваш почвата му, да подушваш оттук-оттам, да видиш дали ще се разберете. град, който те пуска навсякъде, който разкрива без проблеми тайните си и чийто тайни откриваш дори сам, без някой да ти помага, явно може да бъде твой. твоите градове крият ужасно очарование дори след като почти нямат какво да крият. за теб са най-малкото приветливи, а често и за другите.

софия обаче рядко може да бъде твой град. софия не те допуска до себе си като другите. живееш в нея година-две-пет, мислиш си, че имаш някаква бегла идея от нея и изведнъж се оказва, че тя изобщо не е това, за което си я смятал. винаги може да ти обърне гръб, да те прецака и затова е изключително трудно да си влезете под кожите. малко като с котките е. само че котките са по-харесвани като цяло. не можеш да познаваш софия най-малкото защото тя се променя ежедневно. затова пък винаги може да те изненада - къде положително, къде не.

а софия е градът, който с индустриалния си облик кара стомаха ми да се свива, въпреки че изобщо не ми се е тръгвало от мястото, където съм била.

..

искам повече хора, виждането с които няма да е гледане на часовници и споделяне на предишни и следващи ангажименти.
през изминалата седмица имах поне 3-4 такива виждания, но май не са ми достатъчни.

ilaria condizionata ha raffreddato la mia giornata!

здравейте.
днес се записах в нов български университет. специалността ми е визуални изкуства, модулът - реклама. запознах се със златоена. освен с нея, ще сме колежки с яна и злати.
ще уча френски език на ниво В1, което е малко странно, защото съм учила френски само една година и оттогава не съм пипвала, но явно имам някакъв усет. английският ми е документирано С2, италианският на теория е също толкова (предполагам, че и на практика всъщност), значи остава този. ако пък не се пробвам с още един език до края на следването си, няма да съм аз, хаха.

освен това ми е интересно защо днес в университета имаше повече родители, отколкото студенти. however, имаше и някои, които се държаха нормално и идваха като придружители. ама другото..не си е работа.

а косата ми капе като брезови листенца и някои други фактори ми подсказват, че безгрижната младост в мен е съвсем на привършване.