i spy with my little eye

утре ми е изпращането.

ценя го и се притеснявам повече за него, отколкото за бала, поради причини, които могат да бъдат намерени в една статия на бойко от времето, когато се мъчехме да издаваме училищен вестник. той завърши преди две години, но сега усещам колко е прав.

in short, идеята е, че на изпращането си..себе си пред цялото училище. хора, които са ти преподавали една година преди седем години. хора, които ти преподават вече осма. хора, които никога не са ти преподавали, но са ти били в автобуса в четвърти клас. хора, които са замествали някакъв преподавател веднъж в шести клас. хора, които просто са пичове и са били с теб на екскурзия. и хиляди други, които вече ги няма поради една или друга причина. (една или друга включва way по-разнообразни и не толкова хубави неща, колкото си представяте в момента)
освен това има и 11 випуска под теб, които те гледат, един от които те изпраща. а детската градина - и те са някъде там. обикновено на средата на форума ТТ.

а когато си бил 12 години в едно и също училище, горното означава много.

защото на бала ще сме си нашият собствен випуск, а от този випуск поне половината си знаем до огромна степен на какво сме способни и сме изживяли толкова много, че..трудно ще се изненадаме един друг от каквото и да е било. но все пак, толкова години сме си държали взаимно главите и сме си бъркали айрян, време е за малко изпростяване в елегантно облекло. ами това е. за снимки питайте на лична, не прекалено настоятелно.

somebody explain to me what edge is

заслужавате ли да ви споделя малко от абитуриентските ми терзания?
заслужавате, и още как.

днес е понеделник. косата ми е права от мероприятието в събота. днес тя ще бъде измита и ще й бъде придадена каквато и да е форма, as in никаква. утре ще посетя фризьорката ми за взимане на връхчетата, като ще е добре да стане без миене, за да не стане на нищо. в сряда трябва да я измия и да спя с ролки. в четвъртък тези ролки трябва да се пуснат и да се покрият с тонове лак. в петък трябва да съм на рибена кост, а рибена кост на къдрава коса не ми е ясно как се плете. впрочем аз не мога и на права, а на себе си - още по-малко. в събота нямам планове, а в неделя вече ще бъдат тонове тонове лак, маши, сешоари и глупости.

е, весело ли ви е?

моите отдавнашни мечти (датиращи от седми-осми клас) за коса до лактите, което при мен съвпада с кръста, май се изпариха. нещо като лисицата и киселото грозде, но всъщност като че ли не бих се харесвала прекалено много.

разсъждавам над идеята да си направя списък за всяко от нещата, които трябва да извърша, но се страхувам, че в момента, в който си напиша "лакирай се еди-как си", ще ме напуши ужасен смях.

on the other hand,
още не съм завършила, а хората с речите вече се изредиха. в същността си казват едно и също, но има разлика в начина, по който го казват. една преподавателка горе-долу ме изненада, друга също. трета не до там. проблемът обаче е, че ми се иска да се разплача, а не мога. а по принцип нямам проблеми с това, мога да се разрева на всичко, включително най-очевидни глупости и дори на игра.

двама човека ми липсват, трети ме дразни.
един, защото слушам музика, която ми напомня на него. втори, защото така и не го видях. третият ме дразни с отношение, но всъщност той поне го казва и не го натрапва, докато други просто бягат от всичко..двама.
има четвърти, с който се опитвам да общувам, а той ме зарива с безразличие. а просто ми е интересен.

вече не е интересно.

message received at

доволно потропвайки с любимите ми converse, кърпичка за нос в едната ръка и противоалергично в чантата, съм цяло въплъщение на несъществуващия засега таг urban, ако ми се наложи да се категоризирам. впрочем не одобрявам много традиционните медицински средства или по-скоро гълтането на лекарства за щяло и нещяло, още повече че противоалергичните обикновено се ебават с цялото ти съществуване по-зле от много други неща. та това в чантата ми е хомеопатично и все пак избягвам дори него.

все повече излизам сама и все повече си намирам оправдание просто да излизам, понякога и без. не мога да търпя ден, в който си стоя изцяло вкъщи. днес ми дойде наум мисълта за това колко повърхностна съм. идват някакви такива мигове, в които търся смисъла навсякъде и учудващо не го намирам, а в другите просто не го търся. опитвам се да се развълнувам от нещо, но нищо не се получава. чувствам се изцяло blank към всичко - към партито, което пропуснах, към хората, които третирам с абсолютно безразличие, към хората, които третирам с буквален ignore..
не мислете, че по принцип съм така, не е вярно. случва се да имам и добри дни. днес не беше от тях, де.
all in all, може би не е нужно да документирам всичко. ето че вече бягам и от собствените си правила. правете си сметка.

from the rooftops I remember

наскоро моят continuous self-analysis откри интересен факт.
допреди няколко години имаше един дълъг период, в който, когато видех същество от мъжки пол в диапазона 15-30, първо гледах дали носи кецове. (rock on.) ако не носи кецове, въобще не се и заглеждах - "тоя не е за мен".
онзи ден, обаче, разглеждах стоящия до мен в трамвая и в момента, в който видях найлонова торбичка тип потник в ръцете му, автоматично стигнах до горното заключение. moving on, eh? (:

плюс още нещо по темата: май че еленко беше говорил за еко-оксимороните и по-конкретно фактът, че списание, което излиза на рециклирана хартия, също така е опаковано в найлон. е, вече и то е в дегрален (: (sun)

sumac ekil I fi tahw os

http://www.last.fm/music/Kottarashky/
интересно ми е на колко от вас ще им хареса. намерих го покрай едното от двете списания, които чета и го намирам за учудващо добър. fuck, остарявам.

новият на Portishead, за който може и да съм писала, а и може да сте забелязали аватара ми в skype, е точната причина, поради която се радвам, че не харесвам класическите им стари неща - иначе нямаше да мога да го оценя. може би. всъщност аз винаги гледам да съм анти- на всички, които казват "това не е същата група" и съм го правила десетки пъти. поне за два-три албума на Korn, няколко на Linkin Park и т.н. но пък последният на QOTSA не е толкова брилянтен, за колкото ми го представяха.

apart from that, това е последната ми седмица в училище and I'm loving it. някои преподаватели просто не ни посещават вече, но с други си продължаваме с оглед на това, че почти всичко ще ми трябва за матури. сесията ми изпити, включваща шест броя, започва на 1ви и свършва някъде към 12-13ти юни. толкова ме е страх да не объркам трите правила, които запомних тази година, че в ума ми вече изникват фразеологични изрази от типа на трима изпити, петима моливи и т.н. за първи път в живота ми уча език по правила и е парадоксално, че това трябваше да е точно българският. никога не съм ползвала т.нар. нещо "граматика" и винаги съм гледала на хората, които употребяват, с тъпо удивление.

иначе се пие мастика, разказват се брутални вицове за стиви уондър и..просто making the most of it. ходи се по разнообразни мероприятия. някои отпадат, някои не. в тази връзка - HarDDuck на цвете за гошо бяха очарователни (:

вчера отделих малко време за..себе си и после се чувствах доста добре. отидох сама не в най-близкия, а в най-любимия ми парк и четох книга от автор, на когото давам втори шанс, защото на първото произведение, което прочетох от него, му липсваше съвсем малко, за да ми хареса съвсем. като че ли това ми харесва по-малко, though. нищо.

you must be silent to increase the volume

ваканцията ми още не е свършила, а вече мога да кажа, че ми хареса.
включваше много приятни неща.

сега се замислих, че със сигурност от миналия понеделник пия всеки ден кафе, защото миналата седмица бях на училище, а там пия всяка сутрин, в събота бях на кафе, в неделя бях на обяд с кафе, тази седмица бях на курс и днес реших да си почина и излязох и..пих кафе. за дните преди това не знам. нищо. кафето е хубаво.

някои от приятните неща са
китайски ресторант с приятна компания, последвано от приятна разходка със същата компания
виждане с хора, с които теоретично се стремим да се събираме по-често от веднъж на три месеца, но този път като че ли се беше получило точно така
боядисване на яйца, разбира се, и великден. имаше 3-4 яйца, които много ми хареса как станаха, още повече, че след хиляди години мъки в крайна сметка успях да ги направя по метода на баба ми с олио. нищо, че опитите ми да направя яйце с отпечатък от листенце бяха просто..трогателни.
разходки, приятни.
донякъде полезен курс с приятни хора, с един от които очевидно имаме някакво сходство в мисленето, но това за пръв път в живота ми не ми харесва. всъщност може би се случва за втори път изобщо, като първия се стремях да стане така, че с човека да имаме еднакво мислене, и в крайна сметка май успях. и май му дължа много. а този имаше голямо самочувствие и една точка си е една точка, а ако смятаме общо, са четири. четири. друг човек от курса ми беше просто интересен и пак има връзка с онзи, а неприязънта ми към хората от по-малки градове се изпарява все по-убедително. всъщност започна да се изпарява на един купон, след който реших къде ще уча.
приятно пейка парти, почти като в добрите стари времена, включващо добре познатите на всички истории, които се разказват всеки път, защото винаги има някой, който не ги е чувал. като резултат от това мога да ги разкажа по-добре, отколкото са се случили.
впрочем се скапвах да уча, too.
сега продължавам.
пак се хванах да правя гривнички, за нещастие се оказва, че съм изгубила малко от техниката си, но не е болка за умиране. също чета кафка. също смятам, че картаген трябва да бъде разрушен.
осъзнах, че наистина обичам музиката, която слушам..огромна част от нея. а от програмата на z-rock средно една песен знам аз, една -той, а една - нито един от нас. и няколко лични момента.
днес - много приятна разходка, също разглеждах снимките на езерото ариана през годините, които са по протежение на езерото до евлоги георгиев. също и 50 гр кашу в шоколад, а ядки с нещо сладко са доста нетипични за мен. както и сладък алкохол и сладкиши с алкохол, но това вече всички го знаете. като казах сладкиши с алкохол, също ме зарадва това, че баща ми се смя дооста на мой лаф. почувствах се много горда. (:

and I'll burn forever, I can't face the shame

занимавам се със себе си повече, отколкото съм свикнала, но все още съм в рамките на нормалната и нужна поддръжка и се надяваме да не съм прескочила границата на глезотиите. иначе казано - не, няма да си слагам допълнителна коса, изкуствени мигли, да си правя ноктопластика за бала или нещо подобно. и на солариум не ходя, но това изобщо не бих го направила. не че предишните бих.

who cares anyway.

важното е, че се скапвам от учене и пак се чувствам виновна, че не търся хората, с които искам да поддържам връзка и в крайна сметка излизам само с тези, на които им се налага да учат поне толкова, колкото на мен (а на някои - и повече). но си прекарваме учудващо забавно.

има и още нещо важно - любимият ми град е празен.

вчера щях да пиша за вродения ми естетизъм и за това как красивите хора са моите вдъхновения, но май нещо се замотах и не ми остана време.
от време на време срещам някакви интересни или поне привлекателни за мен хора, най-често в градския транспорт, защото там най-вече наблюдавам хората. когато не чета кафка. (а щом чета втора книга от един и същ автор, значи наистина има нещо, което ме привлича.) за това мое вдъхновяване се сетих вчера, когато видях едно сравнително чаровно момче, което ми приличаше на смесица между ethan hawke и емо. (не emo) а преди седмица-две видях доста красиво момиче със светла кожа и тъмна къдрава коса. може би и лунички. толкова красиво се беше облегнала на прозореца, че ми се искаше да я снимам някой път. представих си, разбира се, как отивам до нея и я питам как гледа на идеята да я снимам, така и така, занимавам се с фотография, ала-бала..хаха. и аз не бих си вързала.

for the record, сенната ми хрема започна днес.
а вчера си пожелах нещо.