понякога обикновен.

на няколко пъти ми се приисква да пиша
но все някак не стигам до това
сещам се за 1, 2, 5 неща
но забравям останалите
и си мисля, че постът ще остане непълноценен

а сега си мисля, че ми се гледат остава на живо
парадоксът е, че ги има точно днес

..

мина най-омразният ми празник
за който все пак си получих DSLR-a
+ свещи дрехи пари преса книга и глупости
парата от питката се падна на майка ми измежду 9 човека
нищо необичайно за последните десетина години
два дни имах усещането, че никаква храна не може да ме съблазни вече
впрочем, едно от нещата, които са ми като някаква догма
на бъдни вечер се прави питка с пара
на нова година се прави баница с късмети...guys.
(dull)

междувременно момичето от принстън се оказа йорданка от симитли
оказа се, че и в семеен план могат да стават същите интриги, каквито се въртят постоянно между и около приятелите ми
в крайна сметка всичко минава през мен
неведоми са каналите клюкарски ТТ


и отново ми липсва label. нещо като la's ordinary life, само трябва да го намеря някъде.


статията на еленко в капитал казва неща, които по принцип не са толкова нелогични, но за човек с неукрепнала психика и начинаещ еко-активист са си..неприятни. и това, че отделният човек не е някаква значима единица, си е ясно, но..все пак. имам чувството, че все пак има нещо отгоре, което си стои само за да пуска гадостите на определен период от време. понякога се зазяпва нанякъде и пуска малко повече от необходимото.

важно съобщение.

all I want for christmas is you се изтърка
то е навсякъде
get creative, guys

кой иска да ходи на кънки с мен?
карането на ариана ми беше мечта отдавна.

кабелчето на готините лампички се е скъсало :(

come to the blazing fire and..

..see me in the shadows, see me in the shadows..

адът е на привършване
или просто съм закрепена емоционално поне за тази вечер
as in вътрешно
онези лични проблеми скоро ще започнат да ме разяждат много сериозно
но още не съм стигнала до тях

или, иначе казано
един ме е страх да не приеме дребната караница за голяма
друг не искам да е такъв под напрежение
трети не искам да се разпада
а четвърти няма да си хареса коледния подарък

apocalypse please

снощи си мислех да пиша
че след като се изкъпя и изсъхна
и се наведа
имам чувството, че кожата на целия ми гръб се разкъсва на ивици
усещането е леко сърбящо и доста дразнещо
после се оправя

животът ми също е така
примерно днес се скарах с много близък човек
рядко се карам с хората, а конкретно с този не помня някога да съм се карала сериозно
и това не е сериозно
но ме подразни
дразни ме това, че за да бягам от това, от което бягам, трябва да се отчуждавам от едни и да се карам с други
а същината е коренно различна
да бяха кои да е - ок
в училище е някакъв ад
или поне на мен ми идва много като напрежение
студено ми е
остроумнича тук-таме
но за съжаление не ме прави щастлива

освен това имам и персонални проблеми.

thursday, I don't care about you.

май дължа обяснение за предишния си пост
(пак написах блог на мястото на пост)
тоест не че дължа
ами просто ни смениха единия литератор с другия
което е повод за радост
не че ще промени факта, че трябва да се учи
рано или късно

и е интересно, когато около мен хората
се чудят какви качества да си измислят, за да им ги напишат в препоръките
издействат си препоръки от всьо и вся
скапват се от ходене по курсове
половината от които и те не знаят защо посещават
ходят до англия за изпити
и такива неща
а аз
се оглеждам

и виждам само две жени с джинси днес
едната от които беше момиче, може би по-малко от мен
не беше много интересна
срещу нея на дансинга стоеше един gangsta, който се мислеше за доста важен с накривената си шапка, пухкавото якенце и музиката от gsm-a, разбира се
чудех се как по-ясно да му кажа, че го гледам изключително и само защото ми е смешен

един човек ме разочарова днес и в последните седмици
породено може би от моето отдръпване
породено от натякването на друг човек
от цялата работа пак аз губя
защото реших да повярвам на втория човек
тоест не да повярвам
втория човек не ми мисли злото определено
но както е нормално и логично
съди за мен по себе си
а не би трябвало
но както и да е

в цялата атмосфера на така нареченото коледно пазаруване
по средата на него
се зачудих дали да не си пратя сама това, което ще ме зарадва

а другото, което ме зарадва днес, е моят guilty pleasure. вече на хартия, която не прави отблясъци, когато я четеш под лампа, и около 150 страници.

и е тъпо да използваш празниците на хората, за да се напиеш, за да се откъснеш от собствените си проблеми

тази седмица щях да пиша за още нещо
просто за едно впечатление
но не се вписва в темата