this search goes on

не снощи, а миналата вечер..имах да пиша много
страхувах се, че мислите ще излязат от главата ми, преди да съм ги запомнила, затова си записах няколко думи в тефтерчето (онова с елхичката отпред, помните ли?) и сега ще карам по бележки. правя това, защото наистина искам да пропускам минимално количество от мисловните или емоционални състояния, в които попадам.

(flag:kosovo)
странно (или не), нямам мнение за тази ситуация
нека са си независими, не ме засяга пряко. а вчера на обяд, докато с баща ми слушахме предаването на петър волгин (семейна съботна традиция) ми хареса позицията, че така и така рано или късно ще признаем косово, защо да не е сега. нали знаете онзи виц - за американеца, руснака и българина, които попаднали на остров, обитаван от недобронамерени екземпляри. били им предложени три варианта, за да ги пуснат: да получат 100 тояги по гърба, да изядат килограм сол или да платят 100 жълтици. американецът дал 100 жълтици и го пуснали да си върви. руснакът изял килограм сол и си тръгнал. българинът избрал тоягите, набили му 70 и се отказал. решил вместо това да яде сол, изял половин килограм и казал, че не може повече. дал 100 жълтици и си тръгнал.
та така с косово.

тук съм си записала (всъщност на последно място) thought relieving. става дума за това, че сравнявам по много интересен начин точно това записване на мисли някъде със сексуалната енергия. само че сега е светло, това ми настроение е минало и не се получава нищо от иначе оригиналното сравнение. но се надявам да сте разбрали. ако не - питайте.

а цялостното ми състояние от онази вечер..
с приятелите ми щяхме да излизаме на кръчма и бях останала с впечатлението, че заедно с другите мацки от десети клас ще идва и още една по-особена мацка.
това момиче, водена от начина й на обличане и стила й, в началото го смятах за изключително ментално плоско същество. ако искате, кифла. тогава тони ми каза нещо от типа на "абе недей, не е чак такава". аз казах "хаха, да бе да, нали". после жоро ми каза, че не е такава, каквато изглежда. после трябваше сама да се убедя.
това момиче ме изумява. случка: седим на съдебната много хора и чакаме много хора много време. аз се лигавя и изпростявам тотално, припявайки най-колоритните редове от култовия хит на сани - банана. ако сте родени преди 1990 и не сте го чували, се замислете какво правите в българия. междувременно това момиче гледа нагоре към колоните и пита приятелката си "абе, това дорийски или йонийски стил беше?" О.О
за пожеланието на италиански, в което аз имах нови думи..да не говорим.
по същата логика..майка ми ми е разказвала как доста се дразнела на някаква мацка с пиърсинги тук-таме и постоянно я питала разни неща и изпитвала, докато в крайна сметка се оказало, че тя си знае нещата.
та предишната ми мисъл беше, че бях дълбоко разочарована от факта, че горното момиче не дойде. бях се наконтила специално заради нея, защото ме хваща срам от начина, по който изглежда тя в сравнение с мен. тя изглежда перфектно и в същото време това не е смисълът на живота й. на мен косата ми стърчи навсякъде, ходя с кецове, седя по турски и в същото време когато примерно реша да си направя прическа, постоянно гледам дали стои нормално. anyway.

днес открих сезона на изпитите с тест за нбу. справих се приемливо, резултати ще имам след 2 седмици.

а, пропуснах Metallica. трябваше ми една седмица, след като си купих билет, за да го осъзная, и се радвам доста.

вокалистът на bloc party е негър

около мен стават толкова нелепи неща..

хора се хвалят на приятелите си в известна online социална мрежа: "ей, с тая мацка се намерихме, няма да съм сам на 14ти"
после надписват снимки
"те са толкова сладки, вижте ги" (за друга двойка)
"аз и тя" (dull)

хора забравят приятелите си заради нова връзка (това не е в нелепите, де)
впрочем и училището си

хора залъгват най-вече себе си и човека до себе си с привидно мили и не дотам мили никове и статуси; за всички останали е повече или по-малко фарс, както и предмет на подигравка

хора си мислят, че не са излезли от приключила връзка

хора потискат чувства на поразия, като очевидно и те самите го осъзнават

хора организират парти в известен столичен фолк клуб по случай годишнината си
в последствие снимки от партито биват качени в известна online социална мрежа от съученичка на момичето и от съученичка на момчето под заглавие X & Y - 1 GoDinKa

както и масовото
хора не знаят какво да подарят за свети валентин и търсят съвет навсякъде.
кой the fuck би познавал човека до вас по-добре от вас? (assuming, че ние не сме го виждали дори, или сме го виждали веднъж, но не знаем точно кой е ТТ)


не че очаквате да намерите в свободното си време съвети за личния си живот и то точно тук, но не очаквайте от сърцето си да ви вика в главата. то е малко и говори тихо.

за калинките

днес ще говоря за
да кажем че
имало едно време една калинка и една мравка.
може би обитавали едно и също цвете
калинката - на върха, мравката в подножието. мравката естествено се стремяла винаги към върха, искала да стане като калинката. калинката била яркочервена, с доста едри черни точки. мравката също искала да бъде шарена. калинката обаче, логично, не се интересувала от кафеникавата мравка и си живеела.
минало време, калинката отлетяла на друго цвете. мравката обаче останала на същото, защото нямало как да се прехвърли толкова бързо. слязла на земята. търсела и намирала други мравки и други калинки. понеже "нищо не било същото" хем е клише, хем не е вярно в случая, няма да го използвам. имало си от всичко.
парадоксалното е че
калинка среща случайно мравка
докато идва на гости на старите си роднини
и я пита за другите калинки

just as I rehearsed it over in my brain

залях се с чай
и разчетох това като знак, че трябва да напиша нещо
(не слагам захар на нищо, нали знаете, затова няма да лепна)

променям се
въпреки че все още мога да се издразня и да се заям с всеки
(което преди не правех толкова често)
сега може би клоня повече към непукистичната страна
и което е по-важно
спазвам обещанията си пред себе си
това ме прави доста доволна от мен самата

вчера за пръв път в живота си играх билярд и джаги.
около 4 възможности по-малко да напия хората масово на I never
но пък дори и сега няма кой да ме напие мен
мисълта ми е, че беше забавно

really like your quite:ugly

откривам странен факт за себе си:
не обичам да пия кафе сама
по принцип не съм човек, който би го спряла липсата на хора около него
като имаме предвид чудесната ми неделна сутрин със зелен чай и камю
и това, че всъщност доста обичам да пия алкохол сама (вкъщи), пък и се забавлявам
но откривам, че за кафето не е така
когато няма никой около мен, рядко ще пия кафе
(освен ако не е изрично с цел събуждане)
но пък когато съм с хора, не ми е проблем да съм единствената, която пие кафе
(с други думи: идвайте с мен да пия кафе^^)

така
нека споделя и погнусата си
от порастването (ок това винаги ме обърква, как се пише? поне запомних Вазова творба и христоботевски похват)
това беше накратко
а сега
когато бях някъде на 16 може би
осъзнах, че като порасна още малко
(а може би дори без да порасвам още малко)
ще съм изгубила цялото очарование на възрастта до..15 включително, да кажем. при жените.
ужасно готино е да си на 14, да изглеждаш на 18 и да излизаш с хора на 20. да те питат какво следваш. да се учудват, че пишеш или снимаш или разсъждаваш толкова добре. да се учудват, защото имаш немалко време пред себе си да се развиваш и усъвършенстваш.
после какво става?
16 е едно много междинно, 17 е доста безлична възраст впрочем
хайде, 18 - иди-доди, тъкмо си навлязла в истинския живот един вид
но ми предстои 19
изглежда толкова по чиновнически обикновено
след това - да не говорим..
докато, разбира се, винаги съм искала да бъда мъж, знаете. но паралелно с тези си разсъждения осъзнах, че хич не ме блазни идеята да съм някое от онези G-келеменца на около 15. клони към минус безкрайност шансът това да ми хареса. (бени, жива и здрава)
виж, идеята за едно момче на 18-19, осъзнало горе-долу какво е и къде се намира..е много привлекателна. а колкото години по-нагоре - толкова по-добре. това е готиното при мъжете.
за да синтезирам:
може би повлияна от камю, а може би не, но съм убедена, че навлизам в много безлична възраст за пола си. ще мислим.
мислите бяха провокирани и допълнени от лолита. вчера я започнах.

имам и нещо мъничко
почувствах нещо
не завист, не ревност, не се и зарадвах за човека
не знам точно как да го опиша

vinegar & salt

като порасна, ще слушам доста trip hop

сега само искам да споделя разочарованието си
ще се повторя но
колкото повече чета, толкова по-малка става способността ми да се възхитя на нещо
a.k.a. камю е сартр на минус десета
не знам крал ли му е идеите, какво ли
но някой се подиграва с мен

autoharp

в тоалетната мирише на
пържени филийки сутринта
не съм докосвала от години, никой не прави
после на риба
никога не съм обичала
после на блажна боя
когато майка ми е била бременна с мен й е станало лошо от боя
(докато е боядисвала
дотогава не й е правело впечатление)
на мен също не ми действа добре

ужасно жалко е да излезеш да пазаруваш, когато няма с кого да излезеш
но пак върши работа
..доста глупав weekend

why don't you, ba-by?..

преди да вляза в банята си записах бележки, по които после да си съставя поста
понякога правя така, чувствам се много олекотена, като не трябва да помня хилядите неща
понякога правя така и с неща от типа на "купи хляб"
(shrugs)
изчиствам си рам-а

та на въпроса
първа точка от дневния ред е чай
какво за него?
ами май наистина започвам да обичам чай. тези дни пия много.
включват се случки от типа на
ухилен сервитьор: "заповядай. този е специален, от лайкучка."
вкъщи пия два типа зелен и два типа черен и други, когато ми се прииска.
днес шефката ми направи "добро утро"
онзи ден в апартамента пих от нарови кори
(think) че има общо с това, че гърлото ми не е много добре, има, но и ми харесва, наистина
пък и..по принцип съм единствения човек вкъщи, който пие чай по-редовно, и нашите най-после свикнаха, че не е нужно да regard-ват пиенето на чай като сигурен сигнал, че те боли гърлото.

2. компания
не, просто ми стана странно, че две вечери подред част от обкръжението ми не се смени, а и със същите хора пътувах до и от местонахождението ми на нова година. странното е, че са събрани по всякакви обстоятелства. е, тук прекалих, но да кажем, че не съм подозирала, че ще общувам с тях в този кръг.
нещо, с което искам да се похваля, е, че играх monopoly. такова, real life monopoly. онова, в което се договаряш и пазариш на живо. усещането беше готино.
за 2 дни ми говориха и аз говорих поне 3-4 пъти за амфети, което явно показва нещо, какво - не знам.
(отварям скоба
амфети като умалително или производно не ме дразни
диетка обаче ме дразни и още как)

последното в плана е химикалки
ами там е въпросът, че или ме е обхванала някаква клептомания, или просто си свивам всякакви химикалки. тоест добре е да ми харесват, де. но пък от друга страна, може би просто вътрешното ми аз иска да се отърве от гадно пишещите и грозни химикалки, като ги раздава на съученици, които никога нямат навика да си носят, и да се сдобие с нови на друго място. мисълта ми е, че има баланс, right? все пак, преди имах една parker, която ми беше подарък и свърши, след което наскоро си намерих същата.
(parker от по-евтините
иначе ми подариха малко по-скъп
който стои заровен в някакъв шкаф, дори не знам къде, защо не ми дават пари..)

одрах си часовника
доста прилично
по цялата хорда, перпендикулярна на диаметъра от 2 до 8
пак се утешавам, че никога не ми е харесвал
чак така не е, но за предишния наистина беше задоволство, когато се развали от морската вода.
морската вода..

новата на остава, въпреки че от всичките нови, които съм чувала по концерти, исках една друга, ми харесва. да. нищо, че си обърнаха стила на 180 градуса, новият също е добър. ако търсите стария, слушайте cigaretta.

иначе имаше и не толкова приятни емоции тези дни, но отминаха.