слушате ли електронна музика от някакъв тип? много е вероятно отговорът ви на този въпрос да е положителен. ако пък не, значи не подозирате, че все нещо някъде в директорията ви mp3/moosick/musique се определя така. ако ли пък съвсем не, ми обадете се да ви зарибя.
слушаш музика - ходиш по музикални събития. колко от вас не са съгласни с това? честито, току-що спечелихте розови слушалки с пухчета.
а сега - изобщо не претендирам за обективност. just shut up and dance.
нощта на партито се подготвя ако не с дни, то поне с часове. в добрия случай си предвиждаш достатъчно сън, отпускаш си повече, ако се налага. ядеш здравословна храна, за да се реваншираш предварително за мъченията, които ще понесе организмът ти. понякога са необходими, за да е ок душата ти. остави ги да се разберат, те знаят как. няколко часа преди началото на нощта срещата някъде около ccs-билетен-попа-ариана-плиска вече е определена, остава ти да сметнеш колко време ще ти трябва, за да се приготвиш.
ами не, колкото и да си смятал, все няма да ти стигне. и точно тук се срещаме за пръв път с аксиомата, че на парти винаги нещо се обърква или не става така, както си го планирал. може да е нещо дребно от типа на 10 минути закъснение на един човек, което обърква следващите ти две срещи, защото зависиш и от градски транспорт, и от благоволението на обитателите на квартала да те пуснат жив до другия край на града, където обикновено се провеждат такива мероприятия и така нататък. дори и "аз ще ти се обадя, като съм там" може да варира до неочаквани смисли.
когато отивам на парти, за което имам някаква обща представа, съм истинска. както в снега, както на море, както на черни връх. всичко по мен има своето оправдание и солидна аргументация, било то наличието или липсата на бижута. а удобството влиза в доста готина симбиоза с естетичното и подходящото за мероприятието точно както душата ти влиза в симбиоза с тялото по-късно, когато вече естетичното е престанало да те интересува.
в най-приятните случаи всичко започва с 0.5 л капучино, размятани насам-натам в картонена чашка, а настроението вече отдавна е братле-сериозно-ли/hang-up-the-chick-habit откакто си се качил в транспорта за към срещата ви. заредил си се с тонове потенциални усмивки, ще са ти нужни. слушал си една седмица преди това само тази музика или напротив, избягвал си я именно за да ти хареса повече. изпадам в ненужно сложни обяснения, предмет евентуално на отделно размишление в бъдеще - колко точно трябва да ти е любима дадена музика, за да я избягваш умишлено преди да я чуеш на живо? в градуси и проценти, моля. е, поне енергия имаш достатъчно. отиваме към venue-то и ако пренебрегнеш точно това в хората, което те дразни, ще стигнеш далече. цялата приповдигната атмосфера се разваля малко от писането на декларации, ако се налага, но пък шанс. веднъж написани, прегледани и одобрени, единственото, което те разделя от Нея, е симпатичният младеж, който ти прибира парите и ти пожелава приятно прекарване.
след това смело и набързо се събличаш, оставяйки по себе си само най-нужното. вече не ти трябва крем за ръце, балсам за устни, де факто не ти трябва нищо излишно. и след няколко мига влизаш и просто вдишваш. ако това е твоята музика, ще ти позволи да я вдишаш и да те разтърси както малко неща могат. усещането, че пак си там, че предстои нещо страхотно..не знам, не мога да опиша вдишване с думи. ако това не е твоята музика, не ми я дишай. не се бутай в мен с неадекватния си поглед и стой отстрани, както правих аз снощи. има хиляди средни положения, разбира се, само очертавам границите.
после, ако успяваш да поддържаш едновременно разговор и да обръщаш внимание на музиката, чудесно. с хора така и така ще се засечеш. музиката обаче идва и си отива. (точно там е въпросът, че електронната музика изисква реакцията ти, съпричастността ти на място и точно в този момент. докато текста на дадена песен можеш да си го научиш и вкъщи.) та, преди да си е отишла, обърни й поне малко внимание. гледай DJ-я, изучавай лицето му, следи емоциите му. гледай визуализациите. на какво ти напомня? как би я определил? мисли. мисли за себе си, за отношението теб-свят и как точно тази музика се вписва в него. и, само ако го усещаш, танцувай, по дяволите. както го усещаш. не както го виждаш около себе си. ако го усещаш малко - малко. ако ли пък много - много. все пак се въздържай от вкарване на напоени с лак коси в устите на близкостоящите, както и от лакти в ребрата. могат само да помрачат изключително индивидуалното ти музикално преживяване. отпусни се. ако трябва, измисляй си сам визуализации. как се чувстваш по отношение на хората около теб в момента? тук, в залата. представяй си. всичко е в една огромна неизползвана част на мозъка ти, в която може да има огромен потенциал. чувствай.
и в момента, в който трябва да се приземиш, ти пожелавам да е поради умора и насищане, а не поради независещи от теб причини или отегчение, още повече. а след това ще си умрял, доста. леко съживяване по време на пътуването до вкъщи, последвано от хвърляне на всички напоени с тази така добре позната миризма дрехи, баня и...още музика. да, трудно е да се откъснеш :) обикновено дори е същата.
е, това изживявам аз на парти. отделно от приятните контакти с хора, за които се надявам да минават през нещо подобно. не го виждам в очите им, защото използваме да попием атмосферата или сме със затворени очи. или аз, или те. ако се налага. а целият пост всъщност тръгна от там, че се чудех защо след парти винаги съм изключително изцедена, и то не само физически. физически е поради оскъдното количество сън, а преди не беше така. и стигнах до извода, че може би когато почваш да усещаш нещата, ти влияят на някакво по-дълбоко ниво, включително ти пречат на съня? а след такова емоционално натоварване може би е нормално да си развалина няколко дни, като мен. докато не започнеш да очакваш следващото парти :)
слушаш музика - ходиш по музикални събития. колко от вас не са съгласни с това? честито, току-що спечелихте розови слушалки с пухчета.
а сега - изобщо не претендирам за обективност. just shut up and dance.
нощта на партито се подготвя ако не с дни, то поне с часове. в добрия случай си предвиждаш достатъчно сън, отпускаш си повече, ако се налага. ядеш здравословна храна, за да се реваншираш предварително за мъченията, които ще понесе организмът ти. понякога са необходими, за да е ок душата ти. остави ги да се разберат, те знаят как. няколко часа преди началото на нощта срещата някъде около ccs-билетен-попа-ариана-плиска вече е определена, остава ти да сметнеш колко време ще ти трябва, за да се приготвиш.
ами не, колкото и да си смятал, все няма да ти стигне. и точно тук се срещаме за пръв път с аксиомата, че на парти винаги нещо се обърква или не става така, както си го планирал. може да е нещо дребно от типа на 10 минути закъснение на един човек, което обърква следващите ти две срещи, защото зависиш и от градски транспорт, и от благоволението на обитателите на квартала да те пуснат жив до другия край на града, където обикновено се провеждат такива мероприятия и така нататък. дори и "аз ще ти се обадя, като съм там" може да варира до неочаквани смисли.
когато отивам на парти, за което имам някаква обща представа, съм истинска. както в снега, както на море, както на черни връх. всичко по мен има своето оправдание и солидна аргументация, било то наличието или липсата на бижута. а удобството влиза в доста готина симбиоза с естетичното и подходящото за мероприятието точно както душата ти влиза в симбиоза с тялото по-късно, когато вече естетичното е престанало да те интересува.
в най-приятните случаи всичко започва с 0.5 л капучино, размятани насам-натам в картонена чашка, а настроението вече отдавна е братле-сериозно-ли/hang-up-the-chick-habit откакто си се качил в транспорта за към срещата ви. заредил си се с тонове потенциални усмивки, ще са ти нужни. слушал си една седмица преди това само тази музика или напротив, избягвал си я именно за да ти хареса повече. изпадам в ненужно сложни обяснения, предмет евентуално на отделно размишление в бъдеще - колко точно трябва да ти е любима дадена музика, за да я избягваш умишлено преди да я чуеш на живо? в градуси и проценти, моля. е, поне енергия имаш достатъчно. отиваме към venue-то и ако пренебрегнеш точно това в хората, което те дразни, ще стигнеш далече. цялата приповдигната атмосфера се разваля малко от писането на декларации, ако се налага, но пък шанс. веднъж написани, прегледани и одобрени, единственото, което те разделя от Нея, е симпатичният младеж, който ти прибира парите и ти пожелава приятно прекарване.
след това смело и набързо се събличаш, оставяйки по себе си само най-нужното. вече не ти трябва крем за ръце, балсам за устни, де факто не ти трябва нищо излишно. и след няколко мига влизаш и просто вдишваш. ако това е твоята музика, ще ти позволи да я вдишаш и да те разтърси както малко неща могат. усещането, че пак си там, че предстои нещо страхотно..не знам, не мога да опиша вдишване с думи. ако това не е твоята музика, не ми я дишай. не се бутай в мен с неадекватния си поглед и стой отстрани, както правих аз снощи. има хиляди средни положения, разбира се, само очертавам границите.
после, ако успяваш да поддържаш едновременно разговор и да обръщаш внимание на музиката, чудесно. с хора така и така ще се засечеш. музиката обаче идва и си отива. (точно там е въпросът, че електронната музика изисква реакцията ти, съпричастността ти на място и точно в този момент. докато текста на дадена песен можеш да си го научиш и вкъщи.) та, преди да си е отишла, обърни й поне малко внимание. гледай DJ-я, изучавай лицето му, следи емоциите му. гледай визуализациите. на какво ти напомня? как би я определил? мисли. мисли за себе си, за отношението теб-свят и как точно тази музика се вписва в него. и, само ако го усещаш, танцувай, по дяволите. както го усещаш. не както го виждаш около себе си. ако го усещаш малко - малко. ако ли пък много - много. все пак се въздържай от вкарване на напоени с лак коси в устите на близкостоящите, както и от лакти в ребрата. могат само да помрачат изключително индивидуалното ти музикално преживяване. отпусни се. ако трябва, измисляй си сам визуализации. как се чувстваш по отношение на хората около теб в момента? тук, в залата. представяй си. всичко е в една огромна неизползвана част на мозъка ти, в която може да има огромен потенциал. чувствай.
и в момента, в който трябва да се приземиш, ти пожелавам да е поради умора и насищане, а не поради независещи от теб причини или отегчение, още повече. а след това ще си умрял, доста. леко съживяване по време на пътуването до вкъщи, последвано от хвърляне на всички напоени с тази така добре позната миризма дрехи, баня и...още музика. да, трудно е да се откъснеш :) обикновено дори е същата.
е, това изживявам аз на парти. отделно от приятните контакти с хора, за които се надявам да минават през нещо подобно. не го виждам в очите им, защото използваме да попием атмосферата или сме със затворени очи. или аз, или те. ако се налага. а целият пост всъщност тръгна от там, че се чудех защо след парти винаги съм изключително изцедена, и то не само физически. физически е поради оскъдното количество сън, а преди не беше така. и стигнах до извода, че може би когато почваш да усещаш нещата, ти влияят на някакво по-дълбоко ниво, включително ти пречат на съня? а след такова емоционално натоварване може би е нормално да си развалина няколко дни, като мен. докато не започнеш да очакваш следващото парти :)
