sweet surrender

в общи линии
винаги съм предпочитала идеята prepare for the worst
само че се хващам
за пореден път.
поне по този начин усещам, че ми предстоят хиляди разочарования в този живот, които да изживея, с други думи не съм видяла всичко
друг въпрос е, че дълбоко се съмнявам някога да приема нещо, което първоначално съм отказала
в крайна сметка, разбира се, губя само аз
характер, какво да го правиш
поне ще имам десет дни да си наваксам


едно време писането ми помагаше да се почувствам по-добре
определено го помня


поиграх си доста с това нещо и мисля, че достигнах до приемлив вариант
ако не - ще сменям.

nobody said it was easy

no one ever said it would be this hard

изводът е
когато сте щастливи
се numb-нете за останалия свят
и за останалите проблеми
после ще имате достатъчно време за тях
а мен продължава да ме е страх
страх ме е.
но умело избутвам
нанякъде
всичко това
и както обикновено
си живея
и не се затормозявам
и дори преди няколко дни си говорих открито със себе си
и взех няколко важни решения
та така
това няма да е скоро, де
но нищо
освен това не знам защо regard-вам висенето по форуми като губене на време
а правенето на гривнички и тестове за НБУ - не

..oh take me back to the start.

all I want in life is to be happy (happy.)

прилагам писмо, писано от мен за мен по това време миналата година
писано на английски, защото латиницата е кофти

Hello there.

Dear FutureMe,

I would like to ask you if you still remember what happened on 19th April, 2006. You do? Well. Interesting to see what happened afterwards.
Да. Нищо не стана.

Another thing is, do you still remember what you wrote about in your blog? Do you still keep it? Check out the entries written in July and August 2006 and tell me, do you still remember at least why they were written?
Да. Очевидно. Да.

Now, this is what I am now. I am a sixteen year old girl with very confused plans about the future and a lot of random thoughts in her head which just doesn't know what she wants. I hope I've become a better person;).
Надали.

Are you still interested in photography? That should tell all the others that this was not just a pass-time thing to do.
Хъхъ.

Tell me some things that you've achieved in the meantime that you're proud of.
Ами. Знам си ги.

Do you still keep a diary?
Да.

Well. That's it. Hopefully, this thing will come as a surprise to me a year after, but perhaps not.
Не. Макар че бях запомнила, че е на 18ти.

Love,
Bamfi

..

so
basically
трябваше ли skype server-ите да се сгърчат, за да се върнете към добрите стари icq методи за общуване..

flying at the speed of sound

понякога имам чувството, че животът много злобно ми се подиграва
седи си някъде
и се хили
и ме кара да си мисля
защо за да е добра една каквато и да е кратка проза
в нея задължително трябва да има смърт
защо в цялото ми гето сложиха табела на всяка миниатюрна междублокова уличка
и сега трябва ли да казвам, че живея на улица президент линкълн
тя все пак е по-голяма
отговорът на последното е ясен
идват избори
на които аз все още няма да мога да гласувам
а следващите са най-рано през 2009
..и не само

устните ми след кратка почивка също ми се подиграват
това, че в кутията с обувки, които си купих днес
първоначално имаше две леви
също е вид подигравка
а на лявата ръка имам две рани
наръгах се без да искам с шпакла
и майка ми ме уцели с рулетката
по всичко личи че
е по-добре, отколкото да стъпиш на горещ асфалт
но това не ме развеселява ни най-малко
освен това една продавачка днес
иронично ме попита 'и вие ли не искате пликче?'
и аз потвърдих
изобщо не разбирам това боготворене на пликчетата
все едно като ми даде пликче
ще я запомня с добро или нещо такова
да ги пробутват на други загрижени клиенти
това дори не беше пликче
беше само найлоново джобче, по дяволите
на кого би му било нужно?
нямаше дръжки, нито нищо

blame it upon a rush of blood to the head?

Осъзнавам, че това място не е това, което беше, затова ще започна направо с обявата..

Търся си приятели.
За ползване след година - година и нещо. (Тогава около 80% от близките ми хора ще отидат да учат в чужбина.)
По възможност да не са с прекалено ограничен светоглед, да имат някакви интереси и да знаят колко могат да пият.
С предимство ще са тези, които могат да готвят и/или могат да оправят колела, успяват без опасност за живота си да се занимават с електричество (e.g. да сменят крушка) и..всякакви практически умения са добре дошли.
(Свободно засега е и мястото на моя будна съвест, която да ме ръчка, когато си харесам нещо, да си го купя веднага, а не да отида на следващия ден и вече да го няма и аз да се проклинам доживот.)
В замяна предлагам част от свободното си време, нещо за четене (blog), нещо за гледане (снимки) и безплатни recommendations относно музика и филми. Английски на много добро ниво, италиански на добро, основни познания по френски. Пиша грамотно, но понякога имам проблем със запетайките. Мога да мажа латекс и да пера и простирам големи тежки неща (e.g. родопски одеяла). Слаби, но достатъчни умения с Adobe Photoshop, MS Office. Мога да нанизвам връзки на обувки по доста различни начини. Гладя - без панталони с ръб и ризи (но вероятно ще се науча, ако потрябва). Танцувам народни танци - каквито се наложи.

..

между другото
цялата идея със skate кецовете е поругана, осквернена и набучена на кол пред boardshop
човек не може да си намери една идея по-фини кецове, без те да са солидно отрупани с цикламено, а ако има късмет - и със сърчица
и дори ако намери
и да има желание да си ги купи
един определен магазин ще затваря за трети път врати пред носа му

пренасяйте се към нещо друго, докато е време

some girls try too hard:)

Преди да ме е пуснало еуфоричното настроение, искам да споделя. Весело ми е. Странно ми стана, че се радвам толкова много за толкова несвързани с мен неща, но като ми идват целокупно, ми е много приятно.
Радвам се.
За хората, които влязоха (първо класиране, първо желание) в УНСС и СУ, а именно: Наско, Виктор, Сава, Ели. (по реда, в който разбрах)
За Теди и Теа, които влязоха в Консерваторията:).
За същата Теди, Диди и Тони, които взеха книжки:).
За Сашето, която пък си взе листовките и й мина TOEFL-ът. :)
И Жоро си взе листовките, но преди време:).
И за Пешо, Чипето, Гери, Еви, Владо, Хелена и Неда, които си взеха сертификатите.

Пуснете си нещо в стил Blink-182 и се усмихнете, защото някой там някъде/горе ви обича. Може и да не съм аз.

Май цяло лято ще update-вам информацията;).

when you work it out I'm worse than you

Bamfi was here at 23:10, 05082007


в зародишна поза на леглото, на което не спя
с лакът под главата
и музика
рисуваща
цветна
картинна
описваща
красива
и в по-тихите моменти се чува дъждът по ламарините
и най-накрая има въздух във въздуха
и не е достатъчно
затова си затварям очите

има някои неща, които не можеш да усетиш, докато не ги срещнеш на тъмно
тогава са по-изпълващи
и преди да съм започнала да сътворявам поетични метафори и сравнения по примера на човека от който изкопирах половината си стил на писане
ще спра

..

предполагам, че in the end наистина е така
защото не определям сама колко време
и така нататък глупави и еднодневни ежедневни измислици
които нито ми се описват
нито ще са значими някога

..

после се замислих за цензурата
във връзка с това, че напоследък ми стана силно безразлично колко хора, които не познавам, са тук
дори се разсмях сама
защото ако се оставят първата и последната буква
става едно диво броене на звездички
и така вместо лошата думичка да остане скрита и незабелязана
хората й обръщат дори повече внимание от нормалното

..

бих писала по втората тема още
но наскоро освен глухия ням отказ
не ме е дразнило нищо конкретно

so little else occupying my mind

1. Ако започна да си подреждам мислите, трябва да започна с това, че подозирам, че устните ми имат нещо против мен. Не знам какъв им е проблемът, пия достатъчно вода, употребявам три различни балсама в зависимост от атмосферните условия (единият и със слънцезащитен фактор), но не. Искам да се откажа от тях.
2. При sms телефонът ми вибрира веднъж. Нито едно цвърчене не ми се е сторило appropriate.
3. Смятам, че една от най-тъжните песни ever е Авеню - Бягство.
4. Ако плачеш, преди да заспиш, и не се измиеш, на сутринта очите ти са подути.
5. Когато простирам, слагам блузите на най-предния ред и панталоните на най-задния, за да не се бутам, когато ги прибирам.
6. Много малко условия биха ме накарали да консумирам мед и бира.
7. Издържам на студ много повече, отколкото на топлина.
8. Като малка спях с плюшен заек, т.е. оставях го настрана и той си стоеше вляво до стената. Някъде към трети-четвърти клас се опитах пак да спя с плюшена играчка, защото много от приятелките ми го правеха. Костенурката ми си стоеше до възглавницата и се опитвах да заспя с ръка върху нея. Рядко се получаваше. Преди месец-два се опитах да спя с лосче. Бях го изритала нанякъде през нощта.
9. Миналата седмица имах проблеми с бутона ";", сега имам проблеми с "п".
10. В едно голямо количество от случаите, когато пия вода, се задавям.
11. Не съм се рязала от година и десет месеца.
12. Има хора, които не ми четат блога и са ми по-важни от 80% от хората, които го правят.
13. Винаги съм искала да имам дълга коса (най-малкото до лактите) и никога не съм имала.
14. Много тежко губя хора, но когато си кажа, че съм ги загубила, ставам изцяло numb и дори понякога злобна.
15. Водя дневник, различен от това тук, от две години и седем месеца.
16. Никога не съм си дупчила нищо.
17. Не съм ходила на цирк.
18. Не съм се качвала на самолет.
19. И не съм пробвала да пуша нищо.
20. Обичам студено прясно мляко.
21. Имам списъци за ужасно много неща, включително 5-6 колекции; филми, които трябва да гледам; рождени дни на познати и т.н.
22. Mature Content - да. Artistic Nude - не.
23. Съвсем наскоро научих, че Paste не е ctrl + p, a ctrl + v. Както и какво прави alt + F4.
24. Хаха, gotcha.
25. Когато съм заобиколена от себеподобни, се държа наред. 5 минути след това - не. Изводът е че не трябва да ставате прекалено близки с мен, защото ще си позволявам да не се държа наред и пред вас.
26. Не съм ходила на кино от януари.
27. Бели кецове с черни връзки - да. Черни кецове с бели връзки - не.
28. Взех CPE. Имам чувството, че ми е все тая.
29. Не съм суеверна.
30. Намирам хороскопите по вестници, списания и тем подобни за откровена глупост.
31. Атеист съм.
32. В последно време започвам да слушам групи, които преди наистина не харесвах. И ги слушам сериозно. Такива групи са The White Stripes, Placebo, Coldplay.
33. Също така намирам за глупави всякакви label-и. Но ако трябва да ми apply-нат един, бих предпочела да е alternative.
34. Свикнала съм си с името, но не го харесвам и съм го казвала неведнъж.
35. Ако съм била момче, съм щяла да се казвам Стефан.
36. Не харесвам cheesy romantic love songs, наистина. Това по принцип, де.
37. Не мога да слушам музиката, която наистина харесвам, с много хора. Не говоря за концерти.
38. Намирам пляскането с ръце в ритъма на музиката за ужасно глупава приумица, измислена може би за да заглуши музиката/пеенето/да се радваме на стадния инстинкт?
39. И не обичам да ръкопляскам. Но го правя, въпреки че след малко време ми се изморяват ръцете as in мускулите над лакътя. Какъв е смисълът да създадеш колкото се може повече шум, за да покажеш одобрението си?
40. Намирам помахването за изключително полезно, когато не знаеш дали да кажеш добро утро/добър ден/здрасти/здравейте/hey, guys/добра среща/мараба. Или си с пълна уста.
41. Най-готините концерти, на които съм била досега, бяха най-скъпият, на който съм била, и един безплатен.
42. Преди време, когато никой не казваше нищо за снимките ми, автоматично assume-вах, че никой не ги харесва. Сега, ако никой не каже нищо..те просто не разбират моята възвишена форма на изкуство.
43. Никога не съм можела да рисувам.
44. Ако нямам проблеми, си ги измислям.
45. Никога не съм палила/хвърляла пиратка.
46. Никога не съм ходила на drum&bass парти, но бих отишла.
47. Знам кръвните групи на поне 6-7 човека около мен.
48. Очите ми са зелени и имат разлика в шарките, като лявото е по-красиво.
49. Началата на Deftones - One Weak и P.I.F. - Ноемврийски ден си приличат, каквото и да си говорим.
50. Това, което хората си слагат като status msg в ICQ или Skype никога не е просто цитат от песен.

Колко от тези не знаехте?

just a child with a temper

странно е как нещо приятно, което съм позабравила, може да ме успокои за броени минути
а именно: музика + автобус с мен и мислите ми. и десетки километри пред мен.
припомних си малко какво му беше хубавото на този живот
и какво припалва искрата

другото е, че май слънчевото време наистина ми влияе на настроението
през единствения облачен ден бях at least willing to live
че дори се опитвах да разговарям с хора по нормален начин
без да се сърдя
без да се репча
без да се просълзявам по 100 пъти на ден във връзка с хора или събития

като сънуваш смърт е на хубаво, нали? винаги така се успокоявам.