flying at the speed of sound

понякога имам чувството, че животът много злобно ми се подиграва
седи си някъде
и се хили
и ме кара да си мисля
защо за да е добра една каквато и да е кратка проза
в нея задължително трябва да има смърт
защо в цялото ми гето сложиха табела на всяка миниатюрна междублокова уличка
и сега трябва ли да казвам, че живея на улица президент линкълн
тя все пак е по-голяма
отговорът на последното е ясен
идват избори
на които аз все още няма да мога да гласувам
а следващите са най-рано през 2009
..и не само

устните ми след кратка почивка също ми се подиграват
това, че в кутията с обувки, които си купих днес
първоначално имаше две леви
също е вид подигравка
а на лявата ръка имам две рани
наръгах се без да искам с шпакла
и майка ми ме уцели с рулетката
по всичко личи че
е по-добре, отколкото да стъпиш на горещ асфалт
но това не ме развеселява ни най-малко
освен това една продавачка днес
иронично ме попита 'и вие ли не искате пликче?'
и аз потвърдих
изобщо не разбирам това боготворене на пликчетата
все едно като ми даде пликче
ще я запомня с добро или нещо такова
да ги пробутват на други загрижени клиенти
това дори не беше пликче
беше само найлоново джобче, по дяволите
на кого би му било нужно?
нямаше дръжки, нито нищо