no title

27092008, 23:25

да започнем с това, че никога не съм имала семейни проблеми, по-сериозни от едно скарване по коледа. в това число финансови. не е като винаги животът да ми е поднасял всичко на тепсия, но по някакъв начин наистина значимите неща винаги ми се нареждат. около мен смъртта идва най-рано на 65, мечтите се изпълняват средно веднъж годишно и изобщо всичко е ток и жица. това сертификати, матури, университети, че даже градският транспорт ми идва като по поръчка (понякога. и не като днешната поръчка в mado). никога не съм сменяла жилище или училище, сменям единствено техника и то нерядко (макар че онзи siemens c55 беше реликва). сериозни здравословни проблеми също не съм имала, или по-скоро define сериозни и дали едновремешните ежеседмични инжекции влизат в това, или пък автоимунния тиреоидит на хашимото или сенната хрема и де факто нищо, от което се умира. и адските приятели, някои от които са малко away, но и от това не се умира. нали? за капак на всичко от доста време имам причина да съм щастлива в личен план и се възползвам от нея.

и после защо не мога да разбера валя, когато твърди, че в щатите "имаш усещането, че можеш да сбъднеш мечтите си".

изводите от горното могат да бъдат два - или не се оплаквам достатъчно и приемам проблемите (каквито нямам) с усмивка, или просто съм много разглезена и се очаква в скоро време животът да ми вкара един прав десен.

това първоначално е писано с молив. на хартия.

we hope that you choke

ако си пуснете radiohead - exit music (for a film), ще възприемете този пост както е meant to be.

не преставам да вярвам, че хората са добри по подразбиране и че винаги всичко се оправя. но понякога животът ми поднася изненади като например пиян съсед, лежащ долу във входа заедно с малкото си кученце - не се знае дали го е извеждал или прибирал. добре, че не го намерих аз, а един друг съсед, всъщност. и какво значение има, че синът му завършва в щатите и се скъса да ходи на математически олимпиади, а дъщеря му гледа бебе и учи ветеринарна медицина, мечтата й от 10 години? а жена му е с психични проблеми. а зависимостите се преодоляват доста трудно, явно, защото си спомням как една вечер споменатата дъщеря спа вкъщи, защото той се беше напил. но тогава хич не ги възприемах сериозно тези неща. да съм била някъде 7-10 годишна. последният път, когато гледах пиян до такава степен човек и се чудех какво да правя с него, беше на бала ми. но аз пак си изкарах акъла до огромна степен. губя си думите и се разтрепервам пред съвсем обикновени житейски ситуации. друг е въпросът, че от кафенето в съседство отказаха да дойдат да помогнат да го качат, защото го носели всеки път. както и да е. прибраха го. аз донесох кучето, което беше останало в асансьора, хаха. и им казах къде живее. толкова безполезна ли съм всъщност..

преди това в главата ми се мотаеха размисли от по-лежерно естество. от рода на..
една жена си купува обикновен черен панталон. в десетте минути, след като си е тръгнала щастлива с торбичка (платнена, да се надяваме) от магазина (ако не е останала да поразгледа още) на нея вече й трябват три блузи, с които да комбинира обикновения черен панталон, защото няма подходящи. отделно смята, че ще е по-ефектно, ако го комбинира с друг цвят колан, обувки и чанта, каквито тя няма в наличност, но ето - чудесен повод да се снабди. и така до безкрай.
един мъж си купува панталон, защото преди това е имал общо един.

а още преди това щях да пиша за есента, защото едва вчера я усетих..
есента са кестените в софия. онзи постоянно обновяващ се хаос от бодливи обвивки, стъпкани бодливи обвивки, паднали кестени с обвивки, паднали кестени без обвивки, които са весели, и листа, и разноцветни дървета. есента май ми е любимият сезон или май мисля така за всеки току-що дошъл сезон без лятото.
ремонтирани булеварди и закъсняващ транспорт.
(тук бих вмъкнала още приятни мисли от вчера, които, ако бяха в отделен пост, щяха да са под label but i'm on the outside)

миналата година по това време беше по-топло.
спомням си го защото помня как бях облечена на срещата на потър мания и след това на помена на дядо, на който бяхме в някаква малка стаичка, защото църквата се ремонтираше, стаичката миришеше на тамян, та се късаше, в следствие на което на мен ми се наложи да седна по средата на церемонията, след което едвам излязох навън по някакъв коридор, който ми се стори безкраен, и накрая седях на някаква саксия пред църквата и после седнах на земята за по-стабилно и хората се уплашиха.
тази година на помена на дядо бяхме по-малко хора на по-голямо място.
хората намаляват в доста стабилна прогресия от погребението насам.
дядо ми липсва.
дядо ми липсва.
дядо ми липсва.
когато дядо беше жив и се събирахме семейно, на масата говорехме за история, политика, литература (говорехме в последните години, иначе говореха - дядо, баща ми и понякога вуйчо). дядо винаги ни питаше какво учим в училище, учим ли смирненски и вапцаров и в крайна сметка се стигаше до рецитиране на стихотворения. (знам, че не четеш тук, но затова те изненадах онази вечер с червените ескадрони)
но дядо вече го няма. и сега говорим за университети, училища, пиене, дрехи. баща ми си стои тъпо в ъгъла, а вуйчо е в командировка. телефонът на братовчедка ми звъни и тя излиза от стаята, а вуйна ми и майка ми се споглеждат, сестра й казва "не е момче", майка ми "че защо да не е, тя не е малка", "защото е необщителна", а аз донякъде на тях, донякъде на себе си питам "а къде отиде личното пространство?.."
за сметка на това on the way home с нашите си говорихме за литература доста обширно с идеята да изсмуча някакви recommendations от тяхното поколение, в крайна сметка потвърдих някои от съществуващия ми списък и добавих няколко нови.

въздуха ще грея

тези дни ям мусака спагети мусака спагети пица repeat
един ден ще се наложи да ям нещо, което не обичам, и ще видим какво ще стане тогава.
пия зелен чай зелен чай кафе зелен чай зелен чай кафе

но хич не мога да се оплача, особено когато паралелно с това си сбъдвам мечти
онова от по-предишния пост не че ми беше мечта, но беше нещо, срещу което ме беше страх да се изправя от доста време. но другото беше. а снощи си прекарах добре (с човек, с когото мислим да сключим пакт да консумираме алкохол само когато сме заедно, но съдбата се изпречва на тези планове) с още хора и изобщо събитието беше чудничко. въпреки че изпуснах остава, а cigaretta май не са били.

и в общи линии 2 изложби, софия: поетики и в близко бъдеще нощта на музеите.

много заминаха, малко пишат.

that was just your life

a: ти с какво си изми косата? (предвид разнообразието от шампоани, балсами и други продукти)
б: ами..с вода?

а: от дюнер, мазно
в: ама върху какво е? светло ли е?
а: не, върху лилавия ми шлифер
в: шлифер?? какво е времето при вас?
а: е тук е 11 градуса
в: тук е 32

г: тоест аз не съм сигурна дали не трябва да ти се сърдя за рд
а: ъм, wtf, забравила съм да ти го честитя?
а: /feels awful

edit:
a: ей, знаеш ли какво чета? 8)
д: какво?
а: a' la recherche du temps perdu 8) (G)
д: ама в оригинал ли?
а: (тт)

look back, I sift through all the cliques

след пет-шест дни блаженство от морски тип
(в които впрочем разбрах защо моят възлюбен е толкова хилав)
и един back to the roots
аз най-накрая се изправих срещу един от страховете си
трябваха ми близо две години

ще разберем дали съм се справила успешно след време
но засега имам един много важен признак за успех, който не знам как да формулирам по-прикрито, затова няма.

в този back to the roots ден класната се разплака (класната по принцип не е по такива изпълнения, говоря след преживяни изпращания балове етц)
от всичките математички най-топло ни посрещна тази, която ми е преподавала Веднъж като заместничка
след това тази, която ми водеше в шести клас и после излезе в майчинство
след това тази, която ми водеше в седми и осми клас
и някъде на дъното на класацията е култовият образ, с който прекарах гимназията си и който ни изгони сутринта след бала ни, защото предавала важен материал.
иначе повечето неща са си същите и ми е ужасно странно, че няма да съм всеки ден там.

в неделя очаквам интригуващ алтернативен арт пърформанс, казано на чист български
и най-вероятно ще пропусна първата пързалка на славия за сезона, защото изпращам важен човек
но пързалки ще има цяла зима..

бял поглед - бяла фея

втори елемент от моя absolutен свят
(явно ще изникват един по един)

уговорките са Уговорки.
без обаждане 2 часа предварително за смяна на място час отлагане и т.н.
без да се обаждаш на другия да го питаш къде е като стигнеш
стоиш
и чакаш
ако трябва чакаш половин час
измислил си си предварително занимание
но добре е да не трябва да чакаш половин час
най-много мразя да чакам хора на 1 минута от там, където живеят
закъсняващи с 10

а днес похарчих немалко пари за красив есенен артикул от връхен тип в сравнително непрактичен цвят.
(blush)