it's taken forever to get me off the ground

Аз, като човек, винаги държа да съм в една от двете крайности, за да съм интересна. На хората, на някого, на себе си. Или поне обикновено е така. Много весело. В случая крайностите са непукизъм или ревност до болка. Или завист?

Понякога мога да се изолирам и да кажа 'правете каквото искате', без да ми пука. Излизайте където искате, и не, не се интересувам колко готино е било или по-скоро интересувам се, но няма да ми окаже голямо внимание. Било е невероятно? k dgd

Понякога пък не.

Ок, ако някой е ходил на меганечовешкотоултраготино парти и човек се е чудел до последно дали да отиде, чувството след това ревност ли е? Завист? Май е нещо друго. Съжаление? (getting confused)

Понякога завиждам толкова много, примерно..
На всички, че излизат, когато аз нямам с кого. По-точно когато съм навън сама и виждам компании или двойки.
На приятелите си. Че имат работа, че искат да учат в чужбина, че разсъждават трезво, че споделят с хора, вместо с блогове. Че са нещо повече от мен, което аз искам или съм искала да бъда. Това е завист, нали?
На пандите..
На един персонаж, за когото е най-важно с кого ходи в момента. И не може да си избере, разбира се, от 5 човека, които, бога ми, не знам как са му/й се вързали на акъла, а на всичкото отгоре тръгна да се зарибява с втори мой много близък човек, а това последното вече ревност ли е?
На тези, които обичат горещините.
На хората без сенна хрема.
На тези, които могат да слушат любимата си музика без проблем в компания.
На тези, които не реват всеки ден.
На тези, които не ги е срам или страх да заявят желанията си.
На тези, които слагат собственото си лице за аватар.
На тези, които нямат нужда от постоянно занимание, за да се държат в прилично състояние на духа,
иначе
издивяват.
На тези, които могат да рисуват.
На тези, които ще посрещат July.

Да, и аз имам някакви качества, ама..

не знам, в смисъл

харесвам си тялото и почерка
и как снимам
и това, че ми вървят езици
и че обичам изгреви и залези
и че държа на алкохол
и че си поддържам зъбите
и как ям домати и праскови
ама..

..

Между другото. Не знам какво говори това за мен, но когато пиша нещо общо, използвам безлична форма. Повечето използват 2 л., мн.ч. - като на аудитория. Има и някои, които използват 1 л., мн.ч. - като..едно цяло. Както и да е.

I was just sorry ever after.

имам
20тина ухапвания от комари, поставени на random по цялото тяло
кожа, която реши да се изсуши от слънцето
алергия от полени, която без дъжд и с този вятър става все по-зле
неограничени количества вода от чешмата, които да компенсират непрестанното потене
мускулна треска само на единия прасец О.о

имах прасковка, но я изядох
благодаря все пак

имам и
пръскалка от препарат, пълна с вода, с която се охлаждам
хиляди неща, които мога да изпера и да се радвам на студената вода
цветя, които не мога да полея преди да се е стъмнило
цели 2 месеца и половина, в които не знам как да подредя нищо
и изпит след два часа

прасковка.

там
красивото беше пето бягство, ню йорк
забавни моменти също
тук-таме
прасковки
диня
пресечено мляко в сместа, lolz
лафчета
за фантазии
за части от тялото
алкохолни
и други

а вие как мислите
трябва да се каже велинградския градски транспорт
или велинградския транспорт
защото той може да бъде и междуградски

освен това
unforgiven:) сега малко по малко разбрах, че не е толкова концептуална

малко песни, които нямат равни по настроението, което ми създават:
The Connells - '74-'75
Eagles - Hotel California
и съответно вариантът на Слави Трифонов и Ку-ку бенд, който е по-тъжен
Авеню - Бягство
Placebo - Blind

странно как
след първия път вече ти е едва ли не безразлично
най-вече безразлично

и freestyle
някой да вземе да ги запише.
и лято.
което не обичам
в общи линии

cruising for pity..

..and looking pretty as fuck.

абе не беше алергия, ама карай
важното е, че се упражнявам
да правя психологически портрети
странно как преди две години ми беше много неприятно, че хората не ми пожелават успех за изпита ми
хахах пука ли ми сега
не е баш карай обаче
днес ме разсмя дата.бг
ако някой се интересува, мога да му дам лично линк
ама няма да ви хареса на всички
..unaccustomed to such violence
обожавам си косата, когато е мокра
обух си новите обувки за пръв път
за половин час краката ми останаха с пласт кожа по-малко
заваля дъжд
и се изкалях до коленете
..the whole world wants my disappearance

красиви птици без крила

ще започна с нея
няколко дни ago
влезе в автобуса
имаше руса коса до под кръста
постоянно се занимаваше с нея
човек би казал че е на 19
в лице изглеждаше не по-голяма от 4ти клас
и очевидно нямаше какво друго да покаже

ние сме горди
боли но въпреки това

след което той
снимаше нещо съсредоточено
на алабин
убийте ме, досега винаги съм познавала какво снимат
но тук не можах

след това първо видях балона
с хелий и мечо пух
лилав и заспал
се извисяваше над мазните пици при ндк
и го държеше малко момиче
и го погледна по начин, който оправда цялата тази простотия с пиците

след това той
в друг автобус
имаше блуза в жълто и синьо с гадни ръкави
и слънчеви очила
не обичам слънчеви очила
напомнят ми за една случка
вие се познавате
здравей
ъм може ли да си свалиш очилата
да здравей
та той не ги свали през цялото пътуване
беше със сини дънки до коленете
и черни кецове с малък череп и връзки
имаше флеш или имитация на флеш на лявото ухо
и наченки на катинарче
и бял кичур точно на мястото на трашецовия
и гаден глас
и по разговора който водеше с приятеля си
който беше облечен целия в бяло
с ризка на globul
но не изглеждаше загрижен за външния си вид
а по-скоро готин за дружене
но не прекалено, изглеждаше егоист
та по разговора и по всичко явно беше на около 20
но без да си свали очилата не можах да кажа нищо

по едно време се замислих че общувам с много видове хора
но не и достатъчно от този вид
затова си пазя спомените с такива
но това може да се промени

а по-късно
в същия автобус
срещу мен
седна момиченцето с най-странните очи
ужасяващо огромни и адски сини
предизвикващи смесени емоции
когато го погледнах отстрани по-скоро й се възхитих
когато ме погледна ми дойде да се разсмея
но бяха плашещи
приличаше на майка си
но очите й бяха по-големи

а аз
просто си седях там
без дупки по мен цветове в косата или грим
с един тънък неволен кичур отпред
просто се подстригах наскоро
с vintage вид
къде търсен, къде не
и пликче от booktrading
и подаръка ми за последния ми първи юни
и подаръка за теб
и великденския ми суичър
и не ми беше скучно
даже никак

поля от присадени болни цветя

няма изток от рая


софия не е град, който има специфичен облик
или дори аромат
но, по дяволите, е смесица от всичко
а аз го обичам
и се опитвам да живея в него
както той живее
и когато отида някъде дори за малко
после ми липсва

от друга страна, мразя лятото
но вече пия айран и nestea
а през последните дни
добре, разбрахме се, че това не се брои за стоп
но пък..си беше ужасно готино
изгубихме тениска, химикалка и молив
поклон

дам, а явно мога да съм нахална
е шанс;)
за няколко дни натрупах изключително много впечатления
търсих, но не намерих
умирах от жега
видях нови неща
и за пръв път бях най-отпред на концерт
но не само мен гледаха похотливо
да си имаме уважението
друго, осъзнах че обичам да пътувам
в смисъла на here I am, on the road again
или Highway Song
или Feel Good inc.
да
иронично, но в момента чета on the road

май наистина не обичам особено шоколад аs in млечен или бял
не ме псувайте, така има повече за вас, you know
аз какво си мислех, то какво стана..