migrating

здравейте на всички, от днес блогът ще се помещава в wordpress на адрес, доста сходен с този. ще ви оставя да проявите креативността си и да го намерите сами.

svetlinkiclean

след 2 дни по 6-7 часа от едно от най-смислените неща напоследък бялото вино и първомайските череши снощи бяха заслужени и дори мачът и бамби кюфтетата не ми се струваха неприятни

bloodshot eyes зад които не мога да разбера какво има
те самите са някаква стена
стена от безплътна жълтеникава материя

оформям си две стабилни теории
едната, която се опитах да обясня на него
ако не се насъбираше енергия
всичко ставаше на момента
когато го пожелаем
просто защото сме го пожелали
тя щеше постоянно да тече между нас
но в много по-малки количества
отколкото сега
сега е трудно, объркано и красиво
сега аз събирам енергия

другата, която обясних на нея в подходящ момент
ние сме просто хора
всеки от нас има нишки които влачи след себе си
нишки свързващи го с хора места състояния
безкрайни нишки с различни цветове
убедена съм че моите не са копринени
но колкото и да се опитваме
да ги подреждаме да създаваме плетеници и векторни графики с тях
най-красивите ще се получат винаги от свободното ни преплитане
от неследването на идеали
от възлите
вярвам.

хиндемит

филм на андрей слабаков, който гледах в четвъртък в НБУ, а след филма имаше среща със самия него, както и представяне на книгата на доц. банков "консумативното общество".

ако не беше този филм, скоро нямаше да разбера, че съществува композитор с това име. искам да знаете това за мен и да се изложа пред вас. поочти както когато изсипах солта в текилата. но се отклонявам.

филмът е, накратко, за консумизма. за две двойки (играни от едни и същи актьори, което е някаква изключително трудна за заснемане задача; представете си как говорите с нищо, и го правите убедително, а след две седмици си отговаряте, пак срещу нищо), които се нанасят в чисто нови еднакви къщички в нов "квартал" в покрайнините на някакъв град. за еднаквите им желания, за сходните им интереси, за влизането в рамка..нанасяме се, искаме дете, купуваме си еднакви дивани, играем голф, съседката си променя прическата, ставаме като нея...за кръга. определено не онзи, херменевтическият, а затвореният. в който се въртиш, въртиш, и не намираш подходящ момент да излезеш.

жанрът е трагикомедия на абсурда, затова и персонажите се срещат с всякакви местни епизодични герои (including тончо токмакчиев, малин кръстев и петър слабаков - последният филм, в който играе), кой от кой по-отвлечен от тяхната реалност. двете двойки се водят по стереотипа на рекламите (гледат само това по телевизията - естествено, представени по най-първичния и дебилен начин - помни ли някой една тема в някакъв форум преди 4-5 години, в която се очертаваше образът на човека, когото градят рекламите? онзи, който се цапа постоянно и има неспирен син мензис, да), в които основен персонаж е хиндемит. прах за пране, паста за зъби. изстискват си сокове. едните харесват кучета, другите - котки. етикет. сдържаност. морални норми. ограничения. поставени не само отвън.

сниман е за 30 дни, също нещо ненормално, и е вторият с име на немски композитор след вагнер. вероятно ще има и трети, но не се знае :)

защо ви говоря всичко това ли?..първо, защото филмът ми хареса. има доста забавни моменти, но навсякъде ги гледаш през призмата на абсурда. не го считам за нещо уникално, но се стремя да гледам колкото мога повече съвременни български филми и впечатленията ми са, че няма никакъв изграден стереотип, което страшно ме радва. които и да хванем - прогноза, светът е голям, шивачки, този - всичките са толкова човешки, толкова близки до всеки и пак нямат нищо общо. както алмодовар винаги е човешки, но не близък до всеки, дори те кара да се зачудиш "на кого, аджеба, се случват такива неща?".

и второ, защото ти оставя едно много свежо усещане след приключването си. желание по всякакъв начин, ако е възможно, изобщо да не влизаш в този кръг. да гравитираш около него. да се отличаваш. когато светлините се включиха, с някакво облекчение огледах хората в залата и се зарадвах, че всички сме отново различни, поне външно.

двете песнички, които ще запомня от филма (:

а андрей слабаков пристигна, остави някаква съвкупност от предмети на масата (арт хората седят назад, знаете), затова се вгледах малко по-внимателно и видях три кутии бяло боро, wtf man wtf..после си запуши. после каза, че никога не е гласувал и дискусията се насочи към политика (или обратното). после имаше колеги с любопитни въпроси. и като цяло беше доста интересно, keep it up за университета ми, който организира такива събития всеки ден :Р

god is leaking through the stereo

колкото повече обмислям, толкова по-малко имам какво да кажа. един ден ще остана сама в съзнанието си, гонеща уплашена последна неясна мисъл в необхватна бяла стая. тогава вече ще съм наистина тъжна.

утре е утре и имам идеи. изискват смелост, но пък вече май минах през етапа, в който ме притесняваха такива неща. от друга страна, дали това ще е новият ми имагинерен образ, който ще градя? здравей, просто ще сложа това, което ми харесва, вътре в теб. и ще те обикна така. ще ти наложа музика. ще ти дам интереси, които да ме заинтригуват. играя някакви лъжливи игрички на съзнанието.

всичко това защото не ми писа по-късно.

but nvm.

първоначалното, за което исках да пиша примерно в неделя..
беше странната връзка между градската среда и drum and bass-a.
колкото по-нагоре и на по-чист въздух
толкова по-естествено
толкова по-малко грим
толкова по-малко мисли
освен по пътя
разбира се
и странно за мен
пропусках dnb-a през цялото време
мислех, че може би имам нужда от почивка
но не
колкото по-близо по магистралата
той се върна обратно
пак толкова задвижващ
и да

semi nice

интервю с Cooh за капитал!

интервю с Cooh за програмата

най-после излиза project dostoevski на радослав парушев

днес ще ходим да му търсим подарък и да проявяваме креативност

иначе сме съсредоточени върху себе си (:

виж, пример за недобре таргетирана интернет реклама, това ще ни е полезно за курсовата :D

clockz

цяла нощ те търсим с него на парти (той просто ме придружава, не казва нищо)
намираме те накрая
мисля си, че правиш друго
всъщност чистите нещо и още хора го правят

после е вече 4 и нещо, чувам началото на clockz, очевидно е дошъл ogonek
тичам към залата
по коридора ме спират две руси французойки
и ме питат къде могат да си регистрират едно устройство ("компу", с ударение на "у")
аз се опитвам да разбера за какво устройство става въпрос, не е телевизор, не е компютър
усещам плашещата социалистическа информационна дупка, в която живее страната ми
има прозорци, през които влиза светлина, нищо, че е 4 и нещо
и не помня дали изпускам clockz.

сутринта я слушам на repeat
после отивам седя
гледам към вратата
отваря се навън
изучавам я
трепвам при всяко помръдване
седя на нокти
гледам рамката
чудя се докъде точно идва косата ти
и тогава влизаш
и се задъхвам

cmyk

реших да играя по твоите правила, защото моите не са ясно изградени. и искам да ти покажа колко много празноти и нелогични неясноти си оставил по тях, изграждайки ги набързо. но искам да го осъзнаеш сам, защото това пък е мой принцип. да не свалям карти, that is. не знам дали поради тази причина се чувствам в доста по-силна позиция днес или причината е друга, ясна и трибуквена. не знам дали утре или тези дни отново няма да съм на слабата страна, вече хваната в някой от евентуалните капани, които криеш в тези свои правила. имам чувството, че си ги измислял 5 за 4, нали? обсебен от това, за което живееш, си пропуснал да обърнеш внимание, а просто давай да плескаме някакви дефиниции, че е по-лесно. хейтвам, да, но с право. този път без разсъждения защо го правя. стига и с възможните варианти.