the last in line is always called a bastard

18.06.2007


..

любими миризми:

метро
кожа
бензин
мастило/новопечатано нещо
DKNY be delicious зелен
цигари
шоколад

вашите?

yeah, we're right behind you..

Какво научихме от общуването с хора?
Никога, нищо. На никого.
В момента, в който допуснеш някого прекалено близо до себе си, почва да те боли от всичко.
И плаха идея да имаш, все някой ще ти я потъпче. Ами стадо, да.

И после как да не те мисля за повърхностна? Ей това ми обясни.
Така не се води разговор, *тук написах и изтрих нещо, което не отговаря на нивото ми*.
Не ме интересува на колко години съм и кого си мисля, че съм хванала за шлифера, важното е, че това е моят блог и се чувствайте привилегировани (я, човек на 17, който да знае как се пише тази дума) да се разкарате от него. Мерси.
Уморявате ме.

Хората не са вечни, да..
Но май никога не съм губила много хора наведнъж.
Може би защото когато губиш 20 и запазваш 5 от тези 20, от останалите 15 около 10 ти стават безразлични, а други 5 те дразнят? Гадното е, че не виждам проблем, а трябва ли да виждам? На мен така ми е добре. Другите ме отвращават.
Отвращава ме начинът им на мислене.
Но доброто е, че се научих да не се опитвам да им обяснявам как мисля, когато е явно, че не могат да ме разберат. Свободни са да се прехласват по..техните си неща там.
Аз пък купона мога да си го направя винаги.

Някой знае ли каква музика слушам, изобщо?

за обедното вдъхновение и пролетта

и как да го/я усетим

Трамвай, някъде по средата. Отваряш прозореца и си подаваш главата. Усещаш вятъра, а ако вдишаш малко по-дълбоко - и пролетта. Ухае. Зима нямаше, но поне на пролетта мога да се радвам. Можеш и да махаш на хората. Можеш да им се усмихваш. А можеш и да мърдаш лекичко, слушайки, да кажем, Zerstören. Точно. Ако си слушал цяла зима тежък метъл, това ти е леко и пролетно. Ако си слушал цяла зима сдухваща музика, това ти е раздвижено. И в двата случая - енергията;). Rammstein ftw.

А лилаво пък защо?
Защото е уникално. И пролетно.
Метълките не го носят, защото е кифленско.
Кифлите не го носят, защото са прекалено заети с розовото.
Alternative girls си носят тъмно червено.
Обикновените момичета, I mean, really oбикновените, носят синьо/бяло/черно.
А зелено и кафяво носят всички.
Нях.

Поздрав с избрана от вас песен на Rammstein.

in the end it all goes away.

Понякога се чувствам точно на ръба. Точно когато съм казала нещо, което не съм изричала/писала/изразявала преди. На ръба на възможността да живея собствения си живот както искам. Но възможностите са адски много, плашещо много. И затова ме е страх. Ужасно много.
Всъщност никога не знам дали това, което правя в момента, е добре за мен, знам само, че всичко направено досега е било за добро. Харесвам се с грешките си, защото те са ми донесли опит. Харесвам се с опита си, защото той ми помага. Machiavelli в един далеч по-малък вариант, ограничен от рамките на един живот. Да, уча се. Не, не бих променила нищо в живота си. Само бих го изживяла още веднъж, ако можех.
Може би просто такива разговори са нужни, за да осъзная колко ме е страх. Не, не ме е страх от маниакални убийци, които ме дебнат с нож в Южния парк, get real. Нито пък от - а дали не трябва да се разграничава приливът на адреналин от страхът? Всеки прилив на адреналин страх ли е? Ако крещиш на увеселително влакче, това страх или адреналин е? А ако си на интервю за работа?
Мисълта ми беше, че всеки се научава да живее, рано или късно. Като топче пластелин, което трябва да влезе в някаква кутийка. Кутийката е на дупки. Можеш да излизаш от дупките колкото си искаш и да се разпростираш навън, но в един момент идва една малка пластмасова ръчичка, която плясва твоя израстък, и той се свива. Може да се свие много, може и малко. Може да се опита да израсте отново. Но в крайна сметка запомня, че това не е особено добре за самия него и..престава. Свива се. Нагажда се по хората. Този израстък обаче ще избие от друго място, щом от тук не е било възможно. И някой ще го намери.

..

аз ли, аз винаги съм била склонна към самоанализ
поне така живея от 4 години насам
в началото ми ставаше все по-интересно и по-интересно, колкото повече се задълбочавах
всеки може да говори с клишета, да
никога не съм намирала какво да кажа
освен ако не изисквате мнението ми в дискусия
да ми плеснеш нещо и да кажеш 'дай мнение?'
ами мога да кажа 'аха.'
полезна ли бях?

..

по това време миналата година рисувах. май.
по-миналата - не знам. учех? снимах? чудех се? не, не се чудех.
по-по-миналата не правех нищо. хаха. редях основата.
човек трябва да си изразява емоциите по някакъв начин
въпросът е да осъзнаеш кой е най-подходящия
споделянето очевидно не беше за мен in the first place
а in the second не ми останаха хора
в последствие се появиха, за което искам да им благодаря
някои изчезнаха, за което пак искам да им благодаря
но в крайна сметка в момента имам всичко
и съм опитвала много неща
а някои не съм и точно това ме прави уникална
голяма част от които вече споменах в предишен post
Но в крайна сметка колкото по-малко споделяш, толкова по-малка нужда изпитваш да го правиш.
Едно време ми беше изключително неприятно, когато нямах с кого да обсъждам общите си интереси. И държах да ги заявя пред света.
Сега имам свои интереси, някои от които са си само за мен. Още нещо. Осъзнах, че те никога няма да ме разберат, повечето от тях. А затова е важно аз да се разбирам. Dum spiro spero.

as a known enemy

кифленско, but still

кронос:
километри
Kenvelo
какаду
корсет
красноречивата
кецове
KFC
капучино
колички

like..k?

you crying tragic waste of skin?

парадокси разни

не ме е страх да губя хора
но когато става, го приемам изключително тежко
а когато ме е страх от нещо, то изключително рядко става нещо повече от сън

теб те сънувах
но не този ти
онзи


it's a song to say goodbye?

zero and zero is nothing but zero

Да, понякога и на мен ми помага да пиша.

Дразня се от прекалено много неща. Отвращават ме.
Тръгвам от позицията, че всичко е възможно:
1 Не, не искам да направя другите като мен.
Въпреки че би било интересно.
2 Значи трябва аз да стана като тях.
Да се потопя?
Как е възможно обаче.
Те са толкова много.
И несъвместими.
"Ще дойдеш ли еди-къде си?"
Няма, защото - тръгвам да пиша, че не ми се общува с вас, но всъщност не е така. Общува ми се, колкото и да сте различни. Общува ми се вероятно точно защото сте различни. Само че в един момент явно аз ставам прекалено различна за вас, въпреки моята добронамереност. Знам, че съм велика, не държа да ми го повтарят, но държа поне да ме смятат за човек.
"Какъв е смисълът от разходките?"
Има, защото - защото стоенето пред компютъра не е default състоянието на човека. Да, здравей. Защото тук вече за да ме смятат за човек трябва да се изолирам от останалия свят. Е, няма да го направя.

Вашите приоритети не са мои приоритети.
Това, че сте мързеливи, дебели (не ти.), мислите само за GSM-устройства или как по-лесно да си прекарате времето пред телевизора, когато сте казали, че ще учите, не е мой проблем.

Искам да ме смятате за равна с вас. Оттам нататък сама мога да докажа, че не съм.

..

а днес ти се извини на него
но не и на мен
страх ли те беше?
не ме ли забеляза?
или просто желаеше за пореден път да откажеш всякакво общуване с мен
вероятно си внушавам много
но зарежи, в тоя блог само за теб пиша

..

и е тобейго
вятър го вее на бял кон
а 8ми март е социалистически празник
но ако трябва да е нещо
е ден на майката
разкарай тея лигли и й вземи едно цветенце

..

Ze Ev'l Maneatin' Chick'n. © 2006-7 Sho

ZOMFT!

настоящият текст не цели да обиди никого
не, чакай - тези, които би обидил, не знаят за съществуването му

повечето момичета на моята възраст
- не се къпят с около 25 мартеници на ръката си
- изобщо не се къпят по това време
не са ходили сами по магазините
но са си дръпвали поне веднъж от цигара
а цигареният дим не им харесва
както и не четат сартр
и смятат, че на театър се ходи, за да се смееш
не са плакали по улиците, без да могат да спрат
смятат, че имат поне една много добра приятелка
на която могат да кажат в кого са влюбени
goddammit, аз пък имам 2,5 човека, с които мога да говоря какво е любовта
не реагират непредвидено
но обсъждат всичко внимателно
нямат нищо против клюкарстването
а някои от тях гледат да минат и на аванта
много често правят неща, без да знаят защо
но знаят, че така трябва
и не смятат за редно да целунеш момиче
изобщо не смятат за редно много неща
мога да изкрещя 'YOU DON'T KNOW WHO I AM'
защо да го правя?
като те намират всичко за опит за самоубийство
веднъж label-нат, иди се измъквай
стига, че ще тръгна да псувам
а не ми отива нито на положението, нито на акъла

..

доброто тяло беше наистина добро

..

jealousy kills, motherfuckers

..

нека само добавя..
бог не е някъде там
но и да беше, нямаше да има нищо против поне да се опиташ да си ОБЯСНИШ на себе си защо вярваш в него
освен това не намирам за нормално - добре, това няма да го напиша.
но знаеш, че не е
а когато ги боли глава..взимат аспирин
когато не ги - пак
страх ги е
страх ги е от всичко
да не излезе някой с пистолет
да -
какво ли се занимавам изобщо

..

а ти пък..
тъпо е, но не знам дали го осъзнаваш