dance dance revolution!

е, изпитите ми свършиха
днес имах два
и двата бяха ужасно интересни, вторият дори повече
(изпит, на който те питат за ника ти в конкретен сайт си заслужава внимание.)
чакам резултати само от първия и с това се свършва цялата ми КСК
дори ми излязоха резултатите от английския в СУ
интересно, но като си затворя очите, преди да видя резултатите
постигам някакви чудеса :Д

и се запознах с яна!

но не трябва да пия кафе на гладно. явно.
но като изключим приумиците на организЪма ми
мога да кажа че днес се смях повече от повече

виждам се с хора с които надали някога нещо ще се промени (:
говорим надвикваме се
университети квартири държави изпити
(от класа ми сме 3 момичета, които остават в българия
а най-много 3 момчета, които заминават)
концерти морета алкохол първомай
мръсни вицове (sun)
смях смях смях
интересни подвиквания точно пред сервитьорката
първо не нарочно
след това не до там

и после сладолед.
и после отново до квартално кафе с дартс
само за да ни кажат отново че приключват
и отново да отидем във fun city
но преди това тони прави десен завой на червено на българия и фритьоф нансен
аз пищя гумите скърцат жоро пита "тва от гумите ли беше или от мария?" добри казва "умреме"! :Д
там беше fun като включим джаги
некадърна на дартс бамфи
въздушен хокей горе-долу
и dance dance revolution, на което бамфи му хвана цаката и е ужасно готино! и с тони се състезавахме!

и сега мисля да злобея пред всички с -истиките. хъхъ.

ние сме болен продукт на своето време и вашия труд

днес за пореден път се опитваха да ме разубеждават да ходя в нбу. интересно дали ще продължат и след като започна да уча там. впрочем стискайте палци да хвана стипендия, защото може да имам някакъв малък шанс.

а сега, една молба към всички вас.
знам, че добрите ви майки, лели и баби имат поне един фикус у тях, този символ на българското наред с мушкатото, този така обгрижван член на семейството, по-известен като Фикуса. той без никакви усилия се сближава с всички членове на семейството - бащата го мести (защото саксията на Фикуса не е шега работа), малкото дете подскача около него и му връзва коледни играчки, а майката грижливо бърше листата му от прах - все пак, това е Той.
та, искам едно малко фикусче, ако няма да е много нахално. или листо, ако ще се хване от листо. pretty please?

освен това разменям цъфнала синьолилава теменужка за някаква в друг цвят..

също така ми се пътува.

can't they see it's why my brain says rage

вчера, докато пътувах към зоопарка, си записах в тефтерчето (онова с борчето отпред, за което ще се сети в най-добрия случай един от читателите ми, нека се обади) четири неща, които напоследък намирам за непонятни и трябва да разнищя тук.

номер едно в моята класация се пада на извитите мигли.
не намирам нищо красиво в мигли, които при отсъствието на клепачи биха се завързали някъде около ретината ти.
мислех да приложа снимка, но се погнусих от импулс.бг, а с единствената мацка, която ми се е набила в очите с това, не си е работа да се занимава човек.

другите са не толкова фрапантни.
не харесвам душгелове. мазни са, гадни са, а сапунът е къде-къде по-готин и удобен. и ексфолиращ, ако имате желание.

не обичам маслини. дори мястото, където е имало маслина в салата (например). усеща се.
пак ще спомена историята, в която с още 3 момичета сме във велинградско заведение, като две ядем салати, третата - мелба, четвъртата - нещо извратено, и тази с мелбата си изяде мелбата и след това за десерт изяде 10те маслини от 2те салати общо. заведението е прилично, впрочем. но все се оказва така, че около мен се намират луди фенове на маслините и някой ми ги яде. странно е.

последното непонятно за мен нещо е завиването с чаршаф. аз да не съм сервиз, че да ме завиват, да не се праша? ако ми е студено, ще се завия с одеяло през кръста. ако ми е топло, за какво ми е??..баба винаги ми слага чаршаф. или ми е студено, или не го използвам въобще. е?

а, и blogger на български.

..

реших да използвам хладното време, за да си направя топъл чай, какъвто не съм пила от както за последно ми беше студено, вероятно. днес пих мляко с кафе. и сега зелен чай с лимон. странно как мляко с малко кафе и кафе с малко мляко е чудесна идея, но кафе и мляко 1:1 е ужасен буламач.

а по-странното е как кафето влияе благоприятно на връзката ми и отношенията ми със семейството, приятелите и целия външен свят.
вчера се замислих, че и алкохолът, впрочем.
всичко това късмет ли е или напротив?

watch me fall like dominoes in pretty patterns

само отделни неща triggerват blogструната в мен
явно не са достатъчни

един албум, един вкус, едно усещане
приятел, който ми липсва
друг, който дори не ми е приятел и пак
и двама, които сънувам

те нямат нищо общо
но тя иска да общува с него
и аз

it's been a long time since you said that and I'm walking alone

най-после слушам песента, която ми се върти в главата цяла вечер
песента е на остава от новия албум и се казва rock'n'roll song designers
имам интересна история, свързана с нея, но ми е малко емоционална и няма да я разказвам, някои от вас са я чували

снощи се запознах с човек, който би бил свилен'с evil twin при обстоятелства неопределими
(също така сенки от маниерите и характера на един от най-важните хора за мен ме преследват
и ме срещат поне веднъж седмично-месечно)

но мисълта ми е, че от доста време замислям да напиша нещо за новия на остава.
който имам съвсем легално
и си струва
веднъж, когато ги прослушвах, съвсем в началото, ми ги представиха като българските placebo
моят първоначален facepalm е наистина неизразим, това е малко като дупнишката мадона или американския бай ганьо
впечатленията ми от моно нещо не оправдаха това твърдение
however, с повечето албуми и повече познаване на творчеството може да се разгледа и така
само че лафът за българската работа
незнайно защо се прилага тук също доста приемливо
а именно - ами да, като placebo, ама наобратно
placebo започват през 1996 с веселичък indie rock
за да стигнат до неизразимата свръхемоционалност на meds през 2006
остава, on the other hand, започват през 2000 с албум от шедьоври, минават през тоталната меланхолия и вглъбеност на след любов по време на война и днес са в най-жизнерадостния си вариант
в новия албум се намира малко back to the roots музика, колкото да се докаже, но основата е променена. лично на мен новата основа също ми допада, просто настроенията, в които ги слушам, се менят.

..

а сега приключвам с парче от собственонаправената си бисквитена торта, с което отбелязвам началото на една символична закуска. придружена е от еспресо с мляко.
преди, когато откриех някаква нова алкохолна комбинация, бях доста eager да я споделя, но или комбинациите свършиха, или симпатиите ми към алкохола, но затова пък имам нещо ново за вас.

суров морков, топнат в горчица олинеза
гореспоменатата горчица на филийка с парче краставичка отгоре
гореспоменатата горчица на филийка без нищо отгоре
краставица, топната в горчица

усещането е няма такова.
потвърдиха го малко, но влиятелни хора.

усещането да те накарат да снимаш в 3 часа хора, седящи на табуретка по средата на булеварда, е също запомнящо се. (и не, табуретката не си е там от преди това)
и ако някой случайно се сеща точно как беше втората строфа на аз съм българче, моля да сподели. ама да се сети, не да го изрови. ако е пиян, ще го уважавам още повече.
и, вие разбрахте ли, че ще уча маркетинг? аз го разбрах снощи.
всъщност какво ли разбирам, аз имам алкохол по веждите, но не се знае какъв.
освен това си одрах лакътя неприятно.

tell me that we're going higher

добре де, бях тагната, но не исках да смесвам нещата с предишния пост.
става въпрос за моя absolutен свят в пет точки, или по-точно за този на яна
обмислям го цял ден и нищо оригинално не измислих :/
но

- здравословните проблеми да са пренебрежимо малко
- хората да не са толкова отрицателно настроени към всичко
- и да мислят повече

нямам никаква идея. винаги обмислям всичко с всевъзможни евентуални последици, примерно не може без насекоми, защото изчезва цяло звено в хранителната верига и т.н., какъв мечтател съм аз? -.-

ако не мога да напиша дори това, никога няма да стана рекламист.

чудесно, че се сетих точно сега.

считайте се тагнати ти, ти и ти.

допълнителните екстри към настоящия ми живот са, че докато приятелите ми са твърдо разделени на такива, за които КСК е вече свършила или ще учат в чужбина и сега се отдават на абсолютно избухване релакс или както там обичат, и такива, на които още две-три седмици мъчене и стабилно учене са им вързани в кърпа и хич не им е до почивка точно сега, аз съм някъде по средата и това изобщо не означава, че ми е добре.

it was the distant sound of something, dear sorrow

понеже напоследък ми се налага да придобивам опит с някои институции
ще го споделя с вас, за да знаете в какво се забърквате или вече сте се забъркали един ден

в частност това е подаването на документи за два столични университета - СУ и НБУ.
като един интернет грамотен (да не кажем пристрастен) потребител, моето първо и логично действие е да проверя къде точно трябва да отида, носейки необходимите документи. страницата на СУ след известно разстояние в кликове те препраща към сравнително обемен правилник или нещо подобно, който гласи, че записването се извършва в сградата на Ректората. това е чудесно. ректората обаче не е от две зали. затова влизам във форума на СУ, където някой споменава, че работното време е от еди-колко си до 16:30, с неизменната обедна почивка, но това не представлява чак такава изненада. забравих да спомена, че ден-два по-рано съм отишла до споменатия университет, за да си купя документи за кандидатстване на цена 5 лв. документите включват двоен лист А4 двустранно с указания за попълване и двоен лист А4 двустранно - самите документи в два екземпляра, незнайно защо. също картонче за вход. тези документи бяха попълнени чинно от мен вкъщи, като реших, че вече съм голям човек, време е да се справям сама с българската бюрокрация и съответно да не питам за щяло и нещяло разни хора. накрая имах само 2-3 въпроса към хората по-наясно с нещата от мен.

мястото на записването разбрах от съученик, записал се предния ден - "отиваш на втория етаж, те са 3 зали, все ще ги видиш". и не защото не си бях направила труда да проверя в сайта им. но нищо.
влизаме с жоро в залата, около 30 човека се редят на опашки, вдясно от нас има лелка с компютър. гледаме леко уплашено и неразбиращо, аре да питаме, ми аре - "извинете, къде трябва да се наредим?". лелката ни пита дали сме платили - ами не сме - ами значи при мен първо. плащаме, дават ни касова бележка - изберете си опашка. изберете си опашка. "а, не при мен, че ми свършват номерата"

докато те записват, можеш и да седнеш, евентуално, ако няма някоя мацка, която си е оставила чантичката и всичките партакеши на столчето и не се знае какво правят тя и те там точно тогава. естествено, ти се чудят на дипломата, ама никога не съм виждала такава, ами да, по-...специална... е. картончето с изпитите, на които искаш да се явиш, си го попълнил преди това, удрят ти един печат, предишния ден вижте в сайта или на химическия факултет къде сте разпределени и отидете да го видите, окей чао.

а днес отидох до НБУ по същата причина.
първоначално отидох на същото място, където се записвах предишните три пъти, малко ме учуди фактът, че нямаше бланки и големи надписи "подаване на документи", но си взех заявление от книжарницата и седнах на същото място, попълних си го на спокойствие и влязох в залата, където ми казаха, че записването вече е само пред аулата. добре, отиваме пред аулата. то и как да го сбърка човек - цветни листа с огромни надписи, попълващи хора, чинове, такива неща. предпазливо се приближавам и се чудя какво правят тези, които actually вече са си попълнили нещата, но виждам още един успокояващ надпис "записване" и продължавам напред. тръгвам към един човек "добър д-", който ми посочва надясно една мацка няколко компютъра по-нататък, която ми махва усмихната, а аз сядам пред нея и й давам документите. държи се любезно, всъщност я имаме 2 години разлика, я не, и самото записване продължава горе-долу толкова, колкото в СУ. с разликата, че накрая ти дават напечатан лист А4, на който има специалностите, които си писал, всичките ти изпити и съответното разпределение, и те изпращат в две зали на горния етаж, пред първата от които имаше 3-4 човека и реших да отида до втората, където имаше едно момиче. платих с дебитна карта, което не се оказа никакъв проблем и си излязох доволна от свършената за 40 минути работа. с объркването.