maybe you'll know when you see it

състоянията ми се променят от необичайно в обичайно.
необичайното беше невероятно и се опитвам да запазя енергията му.
но дойде обичайното и сега съм нещо по средата.

ако махнем self-analysis частта на този блог, ще останат 5 думи на кръст.

снима ми се едно момиче, но не знам как да й предложа. хах.

май за пръв път посетих концерт, на който имаше истински бис.

музиката е ако не всичко, то много.

karmacoma

дами и господа, по принцип това го прави тя, но този път ще направим изключение. (а и поради нейните 24/7 задължения към образователната й институция)

ситуация номер 1.
- копеле, сдухала съм се като стадо лисици с електрожени
- а аз като стадо от лади ниви с вериги. значи твоите лисици гонят моите ниви!

ситуация номер 2.
http://www.youtube.com/watch?v=vCZvYXwBlkk
изкрещяно в лицето от барман

ситуация номер 3.
- извняъйте, момишта, моъ ли дъ танцуъм с вас?
- моля?
- извинявай, моъ ли дъ танцуъм с теб?
- ама нали искаше с двете?
- (промърморв)..толкова съм пиян, че ще се изповръщам
..
- ЩЕ ТЕ СПАСЯЯ!

ситуация номер 4.
- момичета, за джагите ли чакате?
- ами, не.
- а може ли да танцувам в това триъгълниче, което образувахме?

ситуация номер 5.
- момичетаааа, хубави ли са картофките? (smirk)
- ммхм
- ммхм, та я!

ситуация номер 6.
*шумно селско подсвирване*
- ей, мотики!
- кви мотики, няма мотики!
- извинявайте, дами, че ви притеснихме!

it is now witching hour

днес беше магическа сутрин
точно това е прилагателното, което ми дойде наум
беше светло колкото привечер
но се замислих, че никога не съм виждала такава светлина сутрин, вървейки в тази посока
по драматургия ни учат, че трябва да можем да описваме едно-едничко дърво така, че да не го сбъркаме с никое друго
е,
двете тополи, които наскоро се чудехме на колко години са (залагам на 40)
те са били там доста преди да се появят кварталите около тях
те са две и сигурно са били повече преди
имат най-красивите жълти листа в квартала и сами произвеждат достатъчно, че да се заровиш до коленете в тях
и изобщо не са с традиционната подрязана вертикална булевардна форма
минавах покрай тях, обмисляйки само това
светлината


бамфи пак се държи ужасяващо тъпо, но простете й.
сега се учи.

edit:
знаете ли, колкото и да не уважавам играенето на голямата игра "живот" по някакви строги правила, аз имах два принципа.
първия го наруших преди две години.
втория го наруших тази вечер.
повече нямам.

i'm in the middle of your picture, lying in the reeds

осъзнавам, че след двете ми сериозни общувания снощи и след прочетения пост тази сутрин (два пъти, на глас) нямам никакво право да се оплаквам, но, както уточнихме с професор дайнов по-късно тази сутрин, човек все пак постоянно си създава проблеми, които да си решава. сигурно е някакъв естествен рефлекс на съзнанието.

моят проблем към настоящия момент е основно един - самотата.
свикнала съм да общувам с хора, които познавам добре, които вече съм опознала и в общи линии почти никога не ми се е налагало да опознавам хора бързо. появявали са се нови хора на хоризонта, но те така или иначе съпътстват вече съществуващите.
и изведнъж, изненадка, средата се променя и хората, които си свикнал и обичаш да виждаш всеки ден, изведнъж не ги виждаш всеки ден. да не кажем, че по-голямата част ще видиш по коледа.
и може би на подсъзнателно ниво съм се предупреждавала за този момент отдавна или пък на съвсем съзнателно. или просто се е появил нов човек, когото да опознавам, но усещането тепърва да създаваш нови истински приятели на тази възраст е ужасно странно и ако не го бях изпитала преди 3-4 месеца, сега щях да съм изключително уплашена, стресната и изненадана.
целият този процес го извършвам доста несъзнателно, просто се появяват хора, на които - щрак! - мога да кажа всичко. и усещам, че няма смисъл да се бавя или нещо подобно, просто всячески се опитвам да катализирам процеса, за да имам хора, с които да общувам. и понеже г-н дайнов казва, че е много лесно да пише човек с реторични въпроси, а по-трудно е да конкретизира, тук ще изпусна един такъв въпрос.
с две думи, бройката на хората, с които общувам, спадна рязко (нещо от типа на 45 - 12-3, имам повод да броя) и ако забелязвате нещо нередно в мен, е от това.

впрочем в goodreads голяма част от книгите на бг ги няма, не си мисли, че не чета. съвсеем скоро почвам джойс в оригинал :Д и ми пиши, молим, че излязоха некви непредвидени shitz.

хамстере, много се радвам, че общуваме и внасяш неква нотка на разнообразие в улегналото ми ежедневие от книги филми книги филми музика проекти сценарии есета.

лекс, гуш.

pack and get dressed

странно, стигнах до извода, че трябва да изработя такова нещо от себе си, от което ще имат осезаема нужда други хора. странното е защо го осъзнавам чак сега. сега май е късно. хм.
тонът е "пързалката свърши", ако не го нацелвате.

this ship is taking me far away

напоследък осъзнах, че съм непоправим оптимист and it came as a surprise.

сега пиша тук, защото трябва да пиша другаде, където е бяло и малко плашещо.
а и там имам краен срок.

всъщност имам тонове за разказване, но засипвам само двама-трима, защото един от другите споделя с мен всичко, втори май не го интересува, а трети е в неизвестност и това малко ме плаши. а вашето оправдание какво е?

както каза той, сега ми е времето да си съдера задника от учене.

and fade out again

моето аз е доста щастливо, че намира човек, с когото може да говори истински
без и двамата да сме пияни надрусани на тъмно без да е 3 през нощта без да е по скайп
а напротив
грее слънце ядем банички двете салфетки са тъкмо достатъчни да не се омажеш поголовно

и въпреки това е доста самотно
няма с кого да изпиеш едно кафе
няма с кого да отидеш на кино
утре явно сама ще си търся книгите
има конкретен човек, който иска да помогне
но заровен в собствените си оправдания
и стари задължения мои към него
така и не се измъква от ограничения морални

гадно ми е че вероятно ограничени от време с нея не успяваме да се доближим до нормален разговор а просто някакъв скоростен catch up
а с нея catch up-ът е още по-скоростен, само дето не можем и да го направим като хората
и после остава глупава празнота

не знам дали сега е точното време да започна да общувам с него
нямам идея и защо вече не ме влече това общуване

знам само че тази седмица се запознах с поне 50 човека, с много от които ще се поздравявам занапред въпреки огромното Нищо, което ни свързва
че не ми се тръгва от това страхотно слънчево място въпреки че ще трябва

боли ме, че и утре няма да го видя.