осъзнавам, че след двете ми сериозни общувания снощи и след прочетения пост тази сутрин (два пъти, на глас) нямам никакво право да се оплаквам, но, както уточнихме с професор дайнов по-късно тази сутрин, човек все пак постоянно си създава проблеми, които да си решава. сигурно е някакъв естествен рефлекс на съзнанието.
моят проблем към настоящия момент е основно един - самотата.
свикнала съм да общувам с хора, които познавам добре, които вече съм опознала и в общи линии почти никога не ми се е налагало да опознавам хора бързо. появявали са се нови хора на хоризонта, но те така или иначе съпътстват вече съществуващите.
и изведнъж, изненадка, средата се променя и хората, които си свикнал и обичаш да виждаш всеки ден, изведнъж не ги виждаш всеки ден. да не кажем, че по-голямата част ще видиш по коледа.
и може би на подсъзнателно ниво съм се предупреждавала за този момент отдавна или пък на съвсем съзнателно. или просто се е появил нов човек, когото да опознавам, но усещането тепърва да създаваш нови истински приятели на тази възраст е ужасно странно и ако не го бях изпитала преди 3-4 месеца, сега щях да съм изключително уплашена, стресната и изненадана.
целият този процес го извършвам доста несъзнателно, просто се появяват хора, на които - щрак! - мога да кажа всичко. и усещам, че няма смисъл да се бавя или нещо подобно, просто всячески се опитвам да катализирам процеса, за да имам хора, с които да общувам. и понеже г-н дайнов казва, че е много лесно да пише човек с реторични въпроси, а по-трудно е да конкретизира, тук ще изпусна един такъв въпрос.
с две думи, бройката на хората, с които общувам, спадна рязко (нещо от типа на 45 - 12-3, имам повод да броя) и ако забелязвате нещо нередно в мен, е от това.
впрочем в goodreads голяма част от книгите на бг ги няма, не си мисли, че не чета. съвсеем скоро почвам джойс в оригинал :Д и ми пиши, молим, че излязоха некви непредвидени shitz.
хамстере, много се радвам, че общуваме и внасяш неква нотка на разнообразие в улегналото ми ежедневие от книги филми книги филми музика проекти сценарии есета.
лекс, гуш.
моят проблем към настоящия момент е основно един - самотата.
свикнала съм да общувам с хора, които познавам добре, които вече съм опознала и в общи линии почти никога не ми се е налагало да опознавам хора бързо. появявали са се нови хора на хоризонта, но те така или иначе съпътстват вече съществуващите.
и изведнъж, изненадка, средата се променя и хората, които си свикнал и обичаш да виждаш всеки ден, изведнъж не ги виждаш всеки ден. да не кажем, че по-голямата част ще видиш по коледа.
и може би на подсъзнателно ниво съм се предупреждавала за този момент отдавна или пък на съвсем съзнателно. или просто се е появил нов човек, когото да опознавам, но усещането тепърва да създаваш нови истински приятели на тази възраст е ужасно странно и ако не го бях изпитала преди 3-4 месеца, сега щях да съм изключително уплашена, стресната и изненадана.
целият този процес го извършвам доста несъзнателно, просто се появяват хора, на които - щрак! - мога да кажа всичко. и усещам, че няма смисъл да се бавя или нещо подобно, просто всячески се опитвам да катализирам процеса, за да имам хора, с които да общувам. и понеже г-н дайнов казва, че е много лесно да пише човек с реторични въпроси, а по-трудно е да конкретизира, тук ще изпусна един такъв въпрос.
с две думи, бройката на хората, с които общувам, спадна рязко (нещо от типа на 45 - 12-3, имам повод да броя) и ако забелязвате нещо нередно в мен, е от това.
впрочем в goodreads голяма част от книгите на бг ги няма, не си мисли, че не чета. съвсеем скоро почвам джойс в оригинал :Д и ми пиши, молим, че излязоха некви непредвидени shitz.
хамстере, много се радвам, че общуваме и внасяш неква нотка на разнообразие в улегналото ми ежедневие от книги филми книги филми музика проекти сценарии есета.
лекс, гуш.
