strange infatuation..

да кажем че
имало е нещо между доста хора
останало е между тях
на следващия ден си мислиш че го виждаш в очите им мислиш си че то си е още там
на следващия по-малко
на следващата седмица започва да избледнява
но аз упорито вярвах, че го има
докато човек, на който искам да приличам, когато порасна (в смесица с един друг)
не ми казва че
това си е там, за момента
останало си е там
никой не може да го промени или изтрие
просто е там
но вече не е тук
ситуациите са две но става въпрос за
едно малко по-различно времево-пространствено мислене
на което не бях свикнала, но ми харесва, защото не ме кара да полагам усилия да запазвам нищо
всичко е спонтанно; нищо няма значение, освен настоящето

нямам представа защо винаги трябва да взимам от философиите, мислите и съветите на хората (разбира се, не кои да е хора), за да оформям собствения си мироглед. може би дарбата ми лежи в съставянето му.

try to tear me down?

малко е странно
усещам как се грижа за себе си, май ми идва отвътре
примерно

по принцип обичам свещи
преди палех свещ вкъщи (нищо общо с религия) само между коледа и нова година, като да си запалиш свещ на втори януари вечерта ми се струваше някак префърцунено
сега почти всяка вечер, когато съм си вкъщи, си запалвам ароматна свещ. ей така, за настроение. имам си колекция. сега съм на една с карамел, подарък от мая за рождения ми ден. но в общи линии е според настроението.

преди, когато гледах филм, просто си качвах краката на леглото, както си седях на стола.
сега, когато ще гледам филм, си завъртам лаптопа, обръщам едната колона, слагам си възглавница в ъгъла, донасям си одеяло, правя си чай, домъквам си до това място вода, кърпички и gsm-a.

вече намирам за съвсем нормално да си намажа ръцете с крем и устните с вазелин, преди да заспя. (не че нямам нужда, де)

правя си чай веднъж-два пъти дневно просто защото ми харесва.

не чета с книга на бюрото си, а пренебрегвам мързела си и се настанявам по-удобно. наскоро дори отидох в другата стая, за да ми е по-удобно.

и изобщо
май остарявам..

..


думи, които не понасям
са кецки вместо кецове
уни вместо университет
обръщението "мило"
наистина ме дразнят.


в началото на учебната година се дразнех, че една от вечните теми бал/матури/кандидатстване се споменаваше горе-долу всеки ден. сега всяка от тях се споменава по няколко пъти дневно. getting tired already.

long live democracy.

да, ами
някакви нечестни истории се получават
в крайна сметка ще си имаме четвърти поред учител по един от матуритетните предмети от началото на учебната година досега
а имам слабост към третия :(

всеки път, когато се замисля по-сериозно относно някой от предстоящите ми тази година изпити, които са най-малко седем, мисълта ми се отклонява с репликата "ти мани тва, ама по (insert някое друго here) какво ще правя.."

довърших си пазаруването на книги с ваучера, който ми подариха за коледа
голдинг оруел катя атанасова момчил николов
и
една стихосбирка, която ми хвана окото ужасно силно
изглежда много арт
и е писана от жена, което е по-странното предвид моето инстинктивно отдръпване и обичайното ми пренебрегване на жените в почти всички сфери
и мацката е '86, разбира се
може да не ми хареса, когато я прочета

отрязах си половината коса, но имам и дълго в косата. все още. всъщност на кого му пука? подигравам се по чудесен начин със старото си аз, като всъщност ще е доста готино да съм с най-къса коса на бала от съученичките си. а, балът ли. ами и за него ще се подготвяме, къде ще ходим.

по-важното е, че
аз по принцип чета две списания: едно и national geographic.
като се сдобивам с тях някъде в началото на месеца
(national geographic ми го пазят, докато за едно си претърсвам солидно
но това е съвсем друг въпрос
в същия контекст
искам да споделя, че
след затварянето на известно количество магазини
четирите най-близки до вкъщи са
павилионче за вестници
трафопост за алкохол, цигари, вестници, захарни изделия и тем подобни
магазин за 1 лев (на който има банкомат)
магазин за обувки
кой още ми следи мисълта?)
и обикновено
едно го преглеждам още като си го намеря
после го чета още няколко пъти през месеца
а national geographic си отлежава, защото се чете една идея по-трудно
или просто не ми е бил толкова интересен
но аз ли се залъгвам, те ли са се променили
но след като в последния месец започнах да чета около 3 пъти повече в сравнение с преди
national geographic го прочетох целия на 1-2 хранения
без една статия за горили
и нищо не ми се стори особено интелигентно
това е и един от минусите на многото четене
всичко почва да ти се струва недостатъчно добро

преди два дни разбрах
че всъщност е със светли очи.
(чувствам се неудобно да сложа това в taste in men, по дяволите^^)

move the fuck on.

псувам много. засега наум, изключващо един пост във форум, в който просто изказах всичко, което беше провокирано от размислите на хората в него. за втори път през живота ми се случва форум да ме изнервя до такава степен и това отново е същият форум. но псувам и това не ми харесва.

изнервят ме хора, много хора.
хора ограничени, хора егоисти, хора.
не се заблуждавайте, иначе съм щастлива.

не ми се пишат класическите тривиални ежедневни глупости.

измислете на какво може да се пореже човек на равни разстояния от около един сантиметър.

вчера се ядосах и развиках, защото ми казаха "е че ти 10 минути ли се обличаш??"

по-късно вчера се ядосах, защото хората размятат label-и наляво и надясно, не виждам смисъла. тоест вчера се замислих, че това всъщност съм го правила и аз. на 13.

току-що се ядосах, защото при моето желание да пратя на един човек красива, хубава песен, той отвърна, че в момента слуша торент с песни от филмите на дисни, конкретно аладин.

ами, еби му майката, ебати.

tell me baby, what's your story?

вчера беше хубав ден
играх две от любимите си игри
на първата изгубих достойно
като втората изби в необичайна за същността си посока
вместо в обичайната за секс по мазета вани и тавани
която не че омаловажавам
просто усещането е различно
и двете са интересни
но по много различен начин

един приятел взе книжка
но и той не знае как и дали да се похвали
затова се хваля вместо него
чувства се неудобно
говорим
сравняваме го с тези които си слагат празнуващи човечета в статуса в skype
и се хвалят
не стигаме до особен извод

вчера също практикувах любимия си зимен спорт
случайно се получи с повече от един-двама човека, както бях свикнала напоследък
и беше странно
но приятно
вече ми е все едно дали падам, ето защо почнах и да падам по-често

като цяло
отдавна не бях говорила
с думите, които ми идват на момента, както го чувствам
последният хубав смислен разговор, който водих, беше преди около седмица, но може би дори не беше и разговор

искам да вярвам и вярвам, че всеки може да се държи подобаващо в такава ситуация
полутъмна широка стая
trip-hop + chillout
алкохол + дим
толкова малко хора, че се усеща всяко отдръпване и нотка в тона
и не върви да говориш за спорт и национални ценности

right?

taxi?

не че имам много свободно време, но покрай преснимането на конспекти за всякакъв тип матури (двустранно, разбира се) се натъквам на интересни неща.
затова представям тазседмичната колекция от покъртителни теми.
както виждате, подбрани са от наистина специални форуми.

http://kozmetikata-2.bestphpbb3.com/viewtopic.php?f=4&t=89

http://forums.data.bg/viewtopic.php?t=1516491

http://forums.data.bg/viewtopic.php?t=1517986

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=152046 (може и само заглавието)

но това, което ме дразни повече
изправянето на коса, като в корените се прави на "вафлички", защото уж имало повече обем
боже
you're not fooling anybody, sweetheart
последното идва от http://youtube.com/watch?v=aSExDP2XUzU (2:40, to be precise)
но по-добре го гледайте цялото
а най-добре - целия филм
move the fuck on.


а иначе
по принцип, когато си стоя пред компютъра се упреквам и притеснявам, че си пропилявам живота и намирам гледането на филми и четенето за действия, непропиляващи живота
а сега, когато чета и гледам филми и правя други неща - чувството е същото
не ми се задълбава, защото знам, че има накъде
и аз си имам проблеми;)

но дано да съм ви развеселила вечерта с горните линкове
четете бързо, да не ги заключат

малко мрачен.

не знам точно как да го започна но вярното си е вярно - част е от емоционалното ми състояние и затова не искам да го изпускам искам всичко да ми е на чисто искам да се запазвам
има човек
с когото имам болезено желание да общувам
което странно защо се изпарява след около 5 минути общуване с него
започвам да изтъквам колко повече съм от него
колко той е извън целия свят
вътрешно му се подигравам дори
минава една седмица и той пак ми липсва защото не се сеща за мен
но вече ми е неудобно да го търся
оставям го
тъпо е
и онзи ден в трамвая
ми се стори че е до мен без да съм мислила целенасочено или нещо такова
оборих мислите си почти веднага той не би бил в този трамвай не би слушал музика не би имал такава шапка
вярно, дори човекът беше с коса в горе-долу противоположен цвят от неговата
но мен това ме ядоса
хаха
има друг човек
който си личи че е поддържан
за да не го нарека брутален show-off
но изглежда добре
и днес, слизайки от автобуса
си представям
седя срещу него на маса в центъра на заведение
(не обичам масите в центъра
ужасно безлични са)
питам го за интересите му
имам чувството че ги чета в профил като от флирт4е
момичета коли/мотори *insert random техника here*
/me is like..k?

:blank:

има и хиляди други..

но има и трети, което е по-важното.

overlook.

сещате ли се за всички онези малки хартийки, които не върви да изхвърлиш, защото са свързани с някакъв спомен, но само се трупат някъде и нямаш представа какво да правиш с тях?

от няколко години ги събирам на едно място.
тези от 2007ма заслужиха собствен пощенски плик и чак сега се усетих, че трябва да въведа нов.
а те са:

6 flyer-a за концерти и партита, на които не отидох
билети от концертите на Blind Guardian, Placebo и Marilyn Manson
брошурка на школата по английски, в която никога вече няма да стъпя.
брошурка на No Name
пищови с формули по физика и математика
касова бележка от Kenvelo
етикетчета от Elly и Ninka
икона с размера на календарче, която ни раздаваха в училище, свързано със стоя до тьеб точка ньет
пълен комплект пищови по италианска литература за класното в края на миналата учебна година, правописните и печатни грешки съм ги поправила, но не помня да съм ги ползвала
листче с пожелания за рожден ден
етикетчета bad alice и nici
flyer за училищните награди миналия март
обява от тези, които лепях през лятото
flyer от поредния протест за природата, помня, че някой ми ги бутна в ръцете да раздавам на славейков
три билета от театър 199
билет от зоопарка
билет от сатиричния театър
еднодневна карта за градския транспорт във виена
boarding pass от austrian airlines
два билета от зоопарка във виена, единият със слон, другият с панда<3
автобусен билет до пловдив - 10 лв + 1 лв, прикачени с телбод
едно писмо
една карта как се стига до един купон
и листче с написан email

east of eden.

делнична вечер
затворени дюнери
никак не бързам

..

нова хайку жилка в мен
нова цифра отпред в броя на постовете на този блог
тези дни чета много сравнено с обикновеното
странно е колко залъгващи могат да бъдат имена и заглавия
стайнбек например винаги ми е звучало изключително sophisticated
оказа се, че е само една идея по-интелигентно написана от птиците умират сами
as in повече мисъл
докато 17 мига от пролетта например винаги ми е звучало леко хумористично
по-трудно я четох

after all, you're my wonderwall.

преди се забавлявах, като криех неща от хората
сега се забавлявам, като позволявам на хората да стигат все по-близо до мен, почти до ръба, така че да усетя тръпката, но не до края

затова

представям моите labels. (къде за да ги имам някъде, в случай че се объркам, къде за да ви стана по-интересна)

a certain shade of green представя всичките ми глупави зелени амбиции за един по-добър свят.
a perfect piece of DNA представя мен, когато се харесвам, или някакви типични за мен неща, вкусове, предпочитания, но винаги външни.
alcoholic kind of mood е за алкохолни преживявания и по-рядко мисли.
but I'm on the outside описва тези случаи, когато съм сама навън и размишлявам. или усещам.
come lay beside me, новият в случая, описва ситуации от обикновения живот, които малко или много могат да се случат на всеки. просто ежедневие без особени емоции в него.
god put a smile upon your face - това, което ме кара да се усмихвам (а евентуално би накарало и тези, които четат).
my favourite allies са приятелите ми.
my oh my. е най-личният от всички.
taste in men е ясен.
your paranoia's probably worse са страховете ми.
безплатни мисли има интересна история. това са разсъжденията ми, които могат да се извадят от контекста, а именно "абе, помниш ли, бамфи беше писала, че еди-какво си..". ако не се вписва в тази ситуация, не е към този label.
и не искам да споря с велики хора са моментите, когато съм ядосана на някого.


впрочем, забележки от типа "това е еди-какво си, защо не е под този label" няма да бъдат гледани с добро око. after all, това е лично.

яребичоци разни.

току-що, мислейки си за това как изобщо не усетих новата година като начало на нов период или като стимул за взимане на решения и късане с миналото, което преди всъщност правех, взех един спонтанен new year resolution. ще ми е лесно да го изпълня, но не знам дали ще съм доволна от това. ще кажа догодина по същото време, предполагам.

..

разни хора показват разни снимки
на качествен алкохол, купен само защото е нова година
на пияни хора, тръпнещи да се снимат в каквито им кажат пози
неуцелени светкавици
размазани фойерверки
фасове в чаши
споделят се смътни спомени кой колко е пил
момиче се усмихва и весело споделя, че е успяла да повърне цели три пъти
хващам снимам всеки
отмина времето, когато исках да снимам просто защото аз бях човекът с фотоапарата
после оставях фотоапарата и бях просто човека, на когото е фотоапаратът
сега хващам апаратче, "я, canon/olympus/panasonic/wtf, как се работи с това?"
и
спонтанно снимам всеки

а за моята нова година - има зала с дива чалга и зала с див днб
но като по чудо никой не се кара
и всички са щастливи и доволни да слушат две три четирии
дунавското хоро нещо не го умеят хората
но затова пък да видите сиртакито
има и скасе, разбира се
има приятни днб хора
местни хора, които естествено вмъкват в речта си "майна"
но това е предмет на друг разговор, който вече е говорен хиляди пъти
друго
правя сандвичи изправям къдря танцувам на каквото се сети човек
ям хиляди неща измежду които дюнер сандвичи салати вафлички
сладолед "виолетка"
черен хляб + зеле, моркови и майонеза = (преклон)
но отбягвам сангрията
пия
и не ме хваща
пия на екс и не ме хваща
особено
играя на I never
кефя се на gabba
откривам, че готини хора пържат картофи
спомагам за укриването им и помагам в изяждането, след като съм им донесла сармички
дупча станиолче за наргиле
отговарям на въпроса "имате ли нещо за гърло, без к*р?" с чаша топъл чай, без да има микровълнова
мажа сандвичи, докато по телевизията дават вечния robin hood: men in tights
гледам го с много хора
после се връщам при другите хора
после се връщам при първите и откривам че вече са на spice platinum
има и сюжет
забавляваме се
цитирам редове от небезизвестното клипче за еднорози около 48 часа през известни интервали от време
играя на думи с последната буква на предишната
и много други

..

после гледам снимки
изглежда добре са си прекарвали когато аз не съм била там