come to decide that the things that I tried..

were in my life just to get high on

тази песен подрънкваше на пианото в балетната зала днес едно изключително лъчезарно момиче с 5 години по-малко от мен, докато чакахме да почнем с танците. репетираме два танца за годишния концерт на училището на 23 май в зала 1 на НДК, на който, ако ви се ходи, хаха, се свържете с мен. единият танц е класически български народен, другият е смесица между кан-кан и български народен, но аз танцувам само второто. забавно и изморително е.

с оглед на това, че вече научих как се образува множественото число на учтивата форма в българския, псувам наляво и надясно. но псувам не само за това. псувам за употреба на пълен и кратък член. набиват ми се в очите всякакви правописни грешки. някой ден ще стана редактор в крайна сметка..

иначе всеки мой ден е на една крачка от това да кажа "за какво още ходя на училище?", но едната крачка е точно подготовка за една от петте матури. която не искам да изпускам. а през останалото време си играем с хамстер (има интересно клипче, свържете се с мен, ако ви се гледа), говорим си и обсъждаме общожитейски въпроси.

дразненето ми на хора с предразсъдъци относно външен вид, хора, опитващи се да налагат мнението си и хора, мразещи българия, е увеличено до доста голяма степен. жалкото е, че съвсем спонтанно мога да посоча поне петима човека, които ме дразнят поради някоя от горните причини. жалко е.

аз също съм жалка, но може би просто съм в такъв период. жалко е да отида на мероприятие, което би било добре да се посети, но за което за жалост научих едва днес, сама и след като търся около час познати, да си тръгна. също е жалко, че никой от познатите ми не беше там.

но през уикенда бях на друго интересно мероприятие, включващо разказване на казармени истории и съответно заливане от смях, явор и малки яворчета (който има рожден ден днес, но нямам никакъв контакт с него), защитаване на керуак пред хора, които очевидно са анти- на много неща, защитаване на музиката с повече от 50 фена, long john и клипче с горан брегович.

ако рокля на точки се носи с обувки на точки, откъде да си търся чанта и няма ли да стане ужасяващ кич?

count me down

днес сутринта класната ми идва в класната ни стая и казва, че един съученик, когото не сме виждали от доста време (но ние доста хора не сме виждали от доста време) е болен от заушка, при което всички го обръщаме на майтап, а йоската се развиква, че той живеел само за да има деца, какво било това (:
после на същия му взеха шапката и я залепиха с тиксо на тавана. доста бързо я видя.
друг пък реши да надупчи капачката на бутилката ми с вода с химикалка. след много опити успя, цялата капачка стана в мастило, аз се изцапах, поисках мокри кърпички от надето, които имаха изключително неприятна миризма, на която миришех цял ден, тъкмо си изчистих мастилото от ръцете и хванах химикалката, когато се усетих, че явно и по нея е имало мастило, подарих я на човека, който ми надупчи бутилката и взех друга капачка.
през междучасието с пешо и тони слязохме на терасата на долния етаж и си играхме с едно странно приспособление, което се състои от кол с връвчица и перка, която се слага на колчето, дърпа се връвчицата и..то лети. и се опитвахме да уцелим прозореца на класната стая. а от горе ни хващаха перката.
след това осем човека се снимахме в 260, даже имам и клипче.
после, седейки на салатка/кафе/KFC/кисело мляко/кадаиф, някой каза "не мога да повярвам, че това ще ми липсва"

за музите

ако бях мъж, това щяха да са моите музи

имам да пиша толкова много..

ако бях мъж, това щеше да бъде напълно оправдано. новото ми увлечение. то е само на няколко дни, но вече е прехвърлило 40-те и отново е преподавател. преди няколко дни си пожелах едно нещо - да имаме учители в ресторанта на бала. силно се надявам да се сбъдне. разчитам на това, че обикновено точно за такива неща късметът ми се сеща да дойде. всъщност това, което си представям, е малко по-друго. нещо в стил средновековен бал е. и искам да танцувам с него. или някоя друга да танцува с него. просто в момента не мога да се сетя на коя роклята й ще е отива, освен моята. хаха. но се сетих за едно много подходящо момиче, която обаче ще е wannabe-фолк star на бала. а иначе е красива. снимала съм я само веднъж, при това почти спонтанно.

не, това не идва от сюжет на порнофилм. не мога да го обясня.

искам да съм мъж на около 30, за да имам малко време да се осъзная. искам да съм артист, като се замисля, би било доста готино да съм писател, поет или художник, но най-вероятно щях да бъда фотограф. искам да живея в някакво разхвърляно място. искам да съм влюбен през по-голямата част от времето, но музите ми се появяват в живота ми прекалено често, а другата жена, която е на хоризонта по това време, не е съгласна с това. искам да пия уиски целогодишно и вероятно да пуша. искам да не ми пука как изглеждам, косата ми да е леко по-дълга от обикновеното и да нося очила. искам да съм привлекателен въпреки това. искам естетизъм. искам да имам малко приятели, с които да говоря за всякакви абстрактни неща. за философия. за култура. а музите ми просто идват от време на време. отминават за средно два месеца. рядко енергията ми към тях е сексуална, просто нещо ме привлича в тях.

от друга страна, изобщо не си се представям, ако трябваше да преинача желанието си да бъда мъж в някакъв съвременен живот. не си се представям с хубава работа, голям апартамент, живея сам, в кухнята съм - черна коса, сини очи, още необръснат, пържа си яйца. някъде има салата. най-вероятно от зехтина на рекламата. изключително еко и здравословен. работя в голяма фирма. не съм аз.

..

вчера сутринта, докато тони ни караше на училище с нива-та (руското чудовище), с надето обсъждахме ретро чалга песните. казах й за 8873 на диана (тогава не можех да се сетя кой я изпълнява). оказа се, че в по-голямата част от обозримото българско нет пространство тя се намира изключително трудно. после пяхме "магнетично" на таня боева (пяхме е силно казано, аз знам "магнетично - тарарара"). днес тръгнах да търся тези песни, които бяха тагнати "класика". реших да видя какво друго има в този таг и тръгнах да свалям шопен, отдавна се каня.

ако още не сте зарязали четенето на блога ми - аз харесвам паметника при ндк

музиката на шопен е изключително красива..
жалко, че човек, с който я асоциирам, не изглежда това, което е. не съм го виждала от година и половина, за разлика от друг, с който онова нещо, в което не вярвам и което понякога наричат съдба, ме среща поне 3-4 пъти през този период от време. явно някой е преценил, че така е по-добре за мен. не знам. но имах нужда. другото писах в миналия пост..

май че спечелих един приятел.

излязоха ми резултатите от 2рия топ за нбу, нямаше как да е по-добре от предишния път, но е по-високо от очакванията ми.

be my fairy to the world

вали доста активно..имам идеи за себе си и за света грешка никакви идеи нямам освен една която може би няма да стане реалност в скоро време но ще е хубаво защото е тъкмо пролетна и идеална но не знам кой да влезе в ролята тъй като мога и себе си да се опитам но така и така съм по-добре от другата страна пък и по-красивите трябва да бъдат използвани за по-интересни неща като казахме че ще бъдем комерсиални нека го спазим това е извадка от именно същото което се случи изваждайки катастрофата днес когато един се натресе в много неща включително павилиончето за вестници докато жената която ги продаваше беше вътре тъжно защото капитал вече не е останал но си взех стандарт налага ми се не заради самия него румен петков наистина бил подал оставка а пък аз изобщо изобщо не съм съгласна с идеята за четни нечетни номера на колите би било глупаво както и да е а вие кой предмет бихте взели със себе си на луната имайки предвид че нямате право на пунктуация а татарите са тюркско племе а спартак е от племето меди не знам защо почти всички неща за коса изключаю шампоаните и балсамите миришат по еднакъв начин ез ин на боя или нещо такова не усещам вече не усещам нищо ужасно нищо гадно ми е че може би не трябваше да става толкова изведнъж но това са си мои лични неща които нямат място никъде дори и в главата ми не искат да стоят но не могат и не могат да си изберат място каквато и свобода да им давам вчера имах идеите за някакъв много оригинален пост който да напиша около завършването ми като контраст на всичките какво ми даде училището и ще ми липсва ли то или не свободна тема трийсет и пет на петдесет кадастрон панчовски беше добър човек а оттогава умряха много други но единствено решение живот странно как в периодите когато не съм пускала нова снимка от 2-3 дни се чувствам ужасно негодна дори да гледам чуждите това разбира се се оправя от време на време но така и така се чувствам по-добре когато съм активна както и да е ставаше въпрос рамо до рамо човек който съм описвала преди човек за който съм говорила много пъти човек който е собственикът и човек когото обичам хора колкото искаш както споменах налага се просто понякога трябва да общуваш с всеки да се опитваш да извличаш защото през последната седмица ме изненадаха изключително приятно и отново първото ми впечатление ме лъже значи ако приемем че лъже в един случай от 100 значи познавам двеста човека браво това обаче няма да ми даде допълнителни точки та седим мълчим говорим за обикновени неща взираме се в светогледа ни странно неопиянени от красотата и несъответстващо мълчаливи и трезвени после обирам блоговете на всички просто ги взимам от техните линкове и грубо ги бутам в своя четец малко ужасно се чувствам но всичките им блогове са толкова еднакви говори се за едно и също някой се влюбва прекалено често някой не може да се влюби някой не знае какво е да се влюби говори се за музика за цвят на коса за мачове за нерви горе-долу все тая втръсна ми от много неща но от още повече ще ми втръсва единствен човек забеляза промяна в цвета на косата ми преди няколко седмици единствен човек продължава да пита от какво са белезите хората са различни и не са от най-близките ми единия презирам но се опитвам да поддържам прилично отношение към иначе понякога не е толкова зле другият се опитва да ми бъде близък но аз изключително много не го допускам незнайно защо и нямам идея като може някога да имам огромна нужда от него не знам защо не знам дали има нещо под покривката съмнявам се откровен сангвиник е и може би просто няма но и това е достатъчно не трябва да си класифицирам приятелите по координатна система ето има прекалено много сангвиници защото така и така сангвиниците са малко видяхте ли логическата мисъл..

сега съм малко по-добре.

valium said to me, I'll take you seriously

практически съвет от мен: недейте да избягвате черното като цвят за дрехи, в един момент ще се окаже, че ви трябва доста спешно облекло в този цвят, а тогава хич няма да ви бъде до пазаруване. мерси.

малките зелени неща, които упорито правя, без да се засягам, че заводите, които не работят както трябва, обезсмислят всичко това:
не си взимам захарчетата, които ми оставят на чинийката за кафето
както и пластмасовите лъжички в mccafe' (но пък си взимам сламка, което обезсмисля всичко)
не си взимам бъркалка за кафето сутрин, което пък е в пластмасова чашка
оставям ръцете си на естествено изсъхване след ползване на обществена тоалетна, вместо да се надвиквам с грозния сешоар или да тегля, тегля хартиени кърпи..
и - как се ходи на пазар за плодове или зеленчуци? взимат се найлонови пликчета от най-грозния тип, които някой друг е донесъл вкъщи, отива се в магазина, демонстративно се вадят и..се пазарува.

просто някои хора миришат, а аз нямам право да казвам на хората да се занимават или не с леки или тежки наркотици (май възприех същия подход като при цигарите). но пък и те нямат право да ми казват на мен

за два дни училището ме изтощи невероятно много, което евентуално обяснява защо нямам време. имах пролетна ваканция, през която учудващо сериозно се захванах с литература. утре отново съм на изпит за НБУ, но ми е горе-долу все едно.

accelerate to make it slow

явява се като естествен завършек
с течение на времето осъзнаваш, че имаш все повече и повече места, които да посетиш, когато отидеш на гробищата
един ден, когато
изморен от обикаляне
е някак естествено и ти да завършиш там

почти като
когато се напиваш за първи път, когато ставаш на 18, когато е нова година, когато хора ти изказват съболезнованията си
всичко става прекалено бързо, за да усетиш какво точно и как се случва, затова не го и мислиш
а всъщност по-стряскащо е какво става след това

запознавам се с толкова хора и имам толкова приятели, а когато ми трябва някой, който и да е, съм толкова сама. имах нужда да проведа един чисто човешки разговор, но ме беше страх да се обърна към когото и да било. може би не искам да ги занимавам. тоест един от двамата, към които бих се обърнала, е щастлив. друг е нещастен. странно, а на какви условия би трябвало да отговарят хората, към които се обръщам, когато имам нужда? може би трябва да направя някакъв входящ тест..

ставам все по-добра в self-sufficient програмите, които си измислям, включващи всякакви дейности. измислям си цели, посоки и смисъл. доста ме бива. само че, докато тези неща мога да ги върша и сама, някои не мога. като например разговорите. имам нужда от разговори, в които не се заливам от смях. в които не се разказват любими на всички или нечувани досега пиянски истории. разговори не с някаква цел. разговори, от които нищо не може да се промени или подобри. отиващи малко по-далеч от съдържанието на раницата ти и намалението в boardshop. да коментирам. да дискутирам. да казвам това, което ми идва на ум, и да знам, че то е подходящо, защото няма правилно и неправилно.

като че ли има label, с който се идентифицирам против или независимо от желанието ми, for more information: капитал.

looking for changes into my way

във връзка със седемдесетия рожден ден на nescafé
искам да кажа, че това е възможно най-гадният вариант, който хората незнайно защо пият, когато имат възможността да пият каквото и да е друго. и конкретно медийният феномен 3 в 1. друг е въпросът, че не разбирам хората, които пият кафето си със захар.