днес сутринта класната ми идва в класната ни стая и казва, че един съученик, когото не сме виждали от доста време (но ние доста хора не сме виждали от доста време) е болен от заушка, при което всички го обръщаме на майтап, а йоската се развиква, че той живеел само за да има деца, какво било това (:
после на същия му взеха шапката и я залепиха с тиксо на тавана. доста бързо я видя.
друг пък реши да надупчи капачката на бутилката ми с вода с химикалка. след много опити успя, цялата капачка стана в мастило, аз се изцапах, поисках мокри кърпички от надето, които имаха изключително неприятна миризма, на която миришех цял ден, тъкмо си изчистих мастилото от ръцете и хванах химикалката, когато се усетих, че явно и по нея е имало мастило, подарих я на човека, който ми надупчи бутилката и взех друга капачка.
през междучасието с пешо и тони слязохме на терасата на долния етаж и си играхме с едно странно приспособление, което се състои от кол с връвчица и перка, която се слага на колчето, дърпа се връвчицата и..то лети. и се опитвахме да уцелим прозореца на класната стая. а от горе ни хващаха перката.
след това осем човека се снимахме в 260, даже имам и клипче.
после, седейки на салатка/кафе/KFC/кисело мляко/кадаиф, някой каза "не мога да повярвам, че това ще ми липсва"
после на същия му взеха шапката и я залепиха с тиксо на тавана. доста бързо я видя.
друг пък реши да надупчи капачката на бутилката ми с вода с химикалка. след много опити успя, цялата капачка стана в мастило, аз се изцапах, поисках мокри кърпички от надето, които имаха изключително неприятна миризма, на която миришех цял ден, тъкмо си изчистих мастилото от ръцете и хванах химикалката, когато се усетих, че явно и по нея е имало мастило, подарих я на човека, който ми надупчи бутилката и взех друга капачка.
през междучасието с пешо и тони слязохме на терасата на долния етаж и си играхме с едно странно приспособление, което се състои от кол с връвчица и перка, която се слага на колчето, дърпа се връвчицата и..то лети. и се опитвахме да уцелим прозореца на класната стая. а от горе ни хващаха перката.
след това осем човека се снимахме в 260, даже имам и клипче.
после, седейки на салатка/кафе/KFC/кисело мляко/кадаиф, някой каза "не мога да повярвам, че това ще ми липсва"
