stop a bullet

because you can't. you can't. you can't stop a bullet.
i'm giving you my trigger but you'd better never pull it.

тихо е
тихо е въпреки единствената песен на repeat
без повече смси от теб за тази вечер
и тя си легна
а тя не си е, но е далечна
а него го няма
и е тихо като слънчева сутрин с кафе, небе с леки облаци, синьо на сленг и усмивка до ушите
каквато имах вчера
и днес
и хич не мога да я махна въпреки всичко
тихо като морски изгрев
не мога да си простя, че пропуснах всичките това лято
искам изгреви
тихо като july morning в софия
тихо като музика. като музика, силна дотолкова, че да ти бърка в мозъка, тихо до умопомрачение и пълно емоционално изтощение под звезди. така си го представям.
може да съм далече от идеята. може.

i see omens

колко голяма е най-масивната тълпа, в която сте били?
за сравнение, пълна зала 1 на НДК наброява 3-4 000 души. зала фестивална, водеща се за най-голямата закрита в българия - 7500. стадион "васил левски" (който не е стадион на отбора левски, ако още някой живее с тази илюзия освен мен доскоро) - грубо 50 000.

две събития, случили се от около една седмица насам: въвеждането на забрана за употреба на алкохол в паркове и градинки и избирането на мис българия 2009.

брой членове в групата "НЕ" - на забраната да се пие бира в парковете и градинките" във facebook към момента - 8,652

брой членове на каузата "Да затворим зоопарка! Кога най-после ще имаме красива победителка в Мис България? - 18,177

ей така, между другото - група, съществуваща от няколко месеца под заглавието "аз ще гласувам - парламентарни избори 2009 г." - 6,289

браво, граждани. видяхте ли, че под първата група има петиция? която, колкото и да е, все е повече от кликването върху join this group. а петицията има 1300 подписа. 7 пъти по-малко. страхотни сте. значи, много е удобно да си седиш вкъщи пред компютъра, да гледаш снимки на мис българия и да хейтваш. красота. и това са образованите, млади българи, с достъп до интернет, желание за свързаност, участващи в социални мрежи и граждански активни. не знам какво повече да кажа.

wake me up before I change again

обмислянето на този пост започна миналия четвъртък, докато чистех. измислих го доста хубаво, но може би предизвикателството, което личният му характер постави пред мен, ми се стори в повече. после ми мина през ума идеята да го превърна в лична благодарност към хората, но така като че ли е по-тържествено. и накрая го започвам на хартия, по време на лекции. вътрешен urge.

накратко, това са петте индивида, които се усетих, че знаят какво става с мен, биват update-вани регулярно и ми помагат страшно много през последните месеци. моите водни лилии. мога да говоря адски много за всеки един от тях. и тук ще се разпознавате ^^

тя.
тя е моята женска гледна точка. женското начало. въпреки трудностите ми в общуването с жени от класическия тип, с нея го мога. тя изглежда перфектно до степен да ми е вдъхновение, но светът ѝ не се върти около това. понякога нейното "е, братле, сериозно ли" или "е гг" може да съдържа много повече от сложните аргументи и неискани съвети за живота на хора извън моята петица, че понякога и в нея (моменти, които не ми допадат). в нейния fancy coffee talk можем да говорим супер драматично за балончето на скайпа, братле, но съветите, които ще получа, ще са обективни, съвсем женски и в крайна сметка успокояващи. и от известно време тя посреща цялата драма на света с известна доза цинизъм и без паника, което е добре за нея (: и прослушахме тази музика горе-долу по едно и също време!

той.
той е моят разум. човекът, който решава с мислене всичките проблеми на света и понякога ми излиза на момента с изводи, до които аз стигам след часове размисъл. рационалното начало. и сигурно единственият около мен, който знае защо точно прави това, което прави. трудно е да се твърди нещо такова, но имам усещането, че средата му влияе изключително малко. той ще си прави нещата, които обича, независимо от всичко. от една страна адски силен индивидуалист, от друга не налага възгледи, съвети и мнения. стига ми да задам един въпрос и ще получа рационално решение за живота си като цяло. друг е въпросът дали ще го следвам, но е добре да го имам като опция. да не говорим, че е човекът с най-съвестно отношение към last.fm, когото познавам, заради него се регистрирах и..изобщо (:

тя.
тя е анализатор. по принцип в разговорите ми с хора аз вече съм стигнала до някаква позиция, която излагам и защитавам пред тях. е, с нея не е така. с нея позициите, мислите и изводите се раждат на момента. въпросите ѝ могат да те пратят директно в трета глуха. когато анализираш толкова дълбоко на пръв поглед очевидни неща, стигаш до някакви доста разкриващи изводи за собственото си поведение, за хора, за живота..интересното е, че тя анализира и малките драми, подробно, стреми се да вникне в тях. анализира дори там, където няма драма. анализира предубежденията си, вкусовете си, но не е самовглъбена, а всъщност е един супер relaxed и open-minded човек. разкрива ми места. и аз на нея. само че не познава нощното ми аз :Р

той.
той е силен. ако тя е женското начало, той е мъжкото. търси новото, thrill-ващото, действа на момента и понякога отново ме изненадва колко по детски се плаши от някои неща (: той е човекът, който няма да ти предложи задълбаване в разговори, а ще те разсее по най-добрия начин. ще правите планове. и нови неща. при него като че ли най-силното е опитът и инстинктът, които в комбинация се събират в един човек, който предпочита да създава живота, отколкото да го пресъздава. и е супер адекватен в напрегнати ситуации, знае какво да прави, държи се спокойно, изобщо..той ги разбира нещата :Р

тя.
(last but not least)
тя е доброто. един от онези хора, които, след като ги опознаеш, се чудиш защо, аджеба, не си гонят интереса. тя е класическата дефиниция за приятел. и наистина ти става гадно, когато я забъркват отново в интриги. но apart from that she's the party girl! човек, който няма да започне да мрънка да си ходим в 2:30 (дори когато е дошъл специално заради теб на мероприятие, което изобщо не го интересува). освен това владее домакинските (включете ремонтни и като цяло битови) дейности до съвършенство и изобщо е оправен човек. добре е да си имаш такъв под ръка, особено когато се налага да допивате алкохол. а като казахме алкохол, тя е един от хората, с които ми е най-сладко да пия (: трябва скоро отново да минем under construction някоя вечер!

обичам ви. тонове.

come la neve noi siamo eterni.

здравейте, аз съм бамфи. така се представям и на живо доста често.

днес бях решила да пооправя малко профилите си в разнообразните сайтове, които посещавам, и да обновя информацията, която предоставям за себе си. нека първо кажа, че от един от последните постове на марио относно неграмотното писане в интернет, както и от лекциите ми по български, се стремя да пиша една идея по-добре, с не толкова съкращения. вероятно скоро ще започна да се замислям и над пунктуационните знаци, което е напредък. не и когато пиша спонтанно, разбира се :Р

изтрих профила си в hi5, както направих с този в orkut преди време. нямам възможността и желанието да поддържам толкова профили. засега оставам на facebook като основен, myspace като поддържащ (за контакт със стари познати, предимно български изпълнители, тук-таме чужди артисти и last but not least, self promotion) и bebo от немай къде. ако искате контакт с мен, let the search begin, и няма да ви е трудно да ме намерите. междувременно, ако съм ви изтрила от някъде, надали е случайно.

а сега, синьо. сняг. motion sickness. бети. истанбул. море.

синьото се надявам да разберете какво е преди лятото. or else, too bad за следващите 4 години.
[06:47:19] Е says: Сняг.
panacea - motion sickness
samodelia - lsls
и неадекватния ми сън.

the magic medicine worked. we get lifted.

в езерото на тази пролетна седмица един човек плуваше на средна дълбочина като скалария и хем ме избута, хем ме издърпа. избута ме, защото знае какво е на дъното (или поне му вярвам), но и ме издърпа, защото не е ринал надолу. другите многобройни ценни хора стояха като водни линии на повърхността, разцъфващи със своята прекрасност, и пускаха онези дълги зелени неща надолу, а аз се хващах за тях и ги обичах. и когато излязох на повърхността, тревичките около езерото измислиха двете сравнения на седмицата - "тези сандвичи са сухи като пустиня" и "подмина ме като реклама на дезодорант".

едната моя прекрасна водна лилия привиква музата ми и затова в момента до чашата с чай, оставена върху тетрадка, както ме научи една от по-малките тазседмични водни лилии, има и мъниста, оцветени с темперна боя и съхнещи. другата я снимам и напомня на the village. а съвкупността от другите ми е много приятна, плюс една afk. случват се неща, които няма да обяснявам. и дишам.

цяла софия мирише на зюмбюли, цветни тънки шлифери и ефирни блузки на цветенца. с едно от изброените не разполагам.