dream a little dream of me

етикет театър.

в понеделник гледах "малка пиеса за детска стая" в 199. вчера - "едмонд" в натфиз.

малко размисли, вървящи по вълнообразна допирателна към етикет съпоставка.

199 винаги са били малко по-особен театър. малко актьори, често пъти моноспектакли, които те стряскат с близостта си. малката зала допринася още повече, а на по-предните редове си се чувстваш направо неудобно. най-вече това беше на "доброто тяло", което е една от най-добрите постановки, които съм гледала изобщо. ще се опитам да разкажа без излишно спойлване, или по-точно ще спойлвам точно колкото да не се издразня, ако го чета аз, без да съм ги гледала.

тук актьорите са четирима (+1 допълнителен), включително двама брилянтни, и поне техните персонажи се развиват достатъчно дълбоко за час и половина. за пореден път се вижда, че пиеса може да се разиграе и с четири стола на сцената. като цяло основният проблем (по оста приятели-любим човек) е изключително конкретен и често срещан, навлизаме в него, разнищваме го в детайли и накрая се чудим дали това е всичко..под звуците на the mamas & the papas - dream a little dream of me.

едмонд, от друга страна, е по-масивна, по-обективна, по-обществена. ако не греша, стъпвам за пръв път в натфиз изобщо, камо ли в учебния им театър. имаме всякакви обществени проблеми в паралел с личностни, от себеутвърждаването в обществото през алкохол, наркотици, оръжия, тука има-тука нема, новини на турски, малцинства, провинциализъм, проституция, тънкото гласче в главата, тук усилено до безпаметност, до хомосексуализъм и убийство. чак да се чудиш как се събра в 2 часа (малко прекалено). има интересно решение за главния персонаж, което няма да издавам, и ми е интересно до каква степен гореспоменатите са присъствали в оригинала (дейвид мамет).

но ако гледате която и да е, дълбоко се съмнявам да се разочаровате. :)

black carcat

оставям кафето си да изстине
но не може
поне не толкова, колкото изстина онова в петък
което беше 0.5 л
и обяснява донякъде защо изстина
после се задавих с него в автобуса

мисля, че the curious case of bb щеше да ми хареса повече, ако не ми беше ясна основната идея, както първия път, когато гледах memento. за мен мина, но хайде, добри хора, не спойлвайте.

тарантулата й се върна след тримесечно отсъствие

говорим си и както в понеделник бях на театър, вчера ме поканиха за днес. does it ring a bell? стефан вълдобрев на живо си е тръпка, но казах, че тези неща ще наричам съвпадения още няколко пъти и тогава вече..да.

song for ancestors

днес
с 2хнея и него говорим за тонове филми
едната е 71 и щастлива
с другата си приличаме малко
(и тя има време за всичко)
а той има ужасно заразна усмивка

после
тя ми се обажда, за да каже, че е изпълнила
онова, което аз се опитвам вече четвърти път
и ми става мило (:

преди това
тя ми разказва неща, на които се хиля с глас

преди няколко дни
с нея анализираме ужасно дълбоко
и се чудя
и анализирам още
и схващам какво стечение на обстоятелствата е всичко

а тази вечер отиваме на театър

оперативно интересен пост

някой може ли да ми обясни какво се има предвид под термина оперативно интересен бизнесмен, което срещам все по-често?

искам да изразя неприязънта си към хардкор почитателите на drum and bass музиката, които може да не са чували за ed rush & optical, но бомбасклад ще бъде яка локалка баце. и танцуват както усещат музиката - а защо на всички усещането им е еднакво и се изразява с ляв лакът - дясно коляно и обратното, не се знае. но колкото повече се свиваш, толкова повече се кефиш. всичко е ясно.

не знам къде точно хората виждат намръщен, изнервен и оскотен народ. аз излизам и виждам красиви жени, усмихнати мъже и възпитани деца. виждам момиче на около 13 в трамвая. докато аз се чудех дали трябва да отстъпя място на майката с 3-4-5 годишно дете, нямам представа, момичето вече беше станало. виждам красиво облечени жени със самочувствие. виждам и хора, за които черното не е приоритет в живота и по този случай си харесах още един артикул от връхен тип в ужасно непрактичен цвят. като прибавим малко слънце в красивите централни софийски улици, картинката става всъщност чудесна.

освен това има дефлация и намаления, купувайте :D

тези дни ме разсмиват:

[20:05:55] А says: [20:05:22] D says: spored teb kojata mi s 6okoladov zagar li e
[20:06:11] Bamfi says: :D :D :D
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
[20:06:14] Bamfi says: JOKE OF THE DAY
[20:06:28] А says: (rofl)
[20:06:34] А says: [20:06:01] D says: siguren li si, ne e li po-skoro bleda
[20:06:08] D says: bih iskala da imam 6okoladov zagar
[20:06:48] Bamfi says: ГОСПОДИ :)

и тази тема, която има първа и втора част (заглавия - бисери от форума им). аз стигнах до 47 страница на втората част, въргаляйки се по пода, хриптейки странно и с насълзени очи.
включва неща от ранга на:

изкрещяхте ли "бременна съм"?

кога се прибира корема след раждане? заедно с родилката се прибират

Детето ми сбърка гърнето с проходилката

октопод и тенджера под налягане?

засукана манджа с карантия?

Какво мислите за спане с малко дете на камина?

Да се оплача от мъжа ми... оплачете се и вие

Как да сготвя непръдлива леща?

и други невероятни бисери на народната мисъл :)
усмихнат ден ви пожелавам.

рапсодия в карета

искам да съм косъм по лицето ти
къс и непренебрежимо черен
и всяка сутрин някъде към 10
да ме подстригваш безпощадно

искам да съм неразтворена гранула
на дъното на млякото ти с нес
и тръгвам горе а съм долу
далеч от лицемерие и страх

искам да съм молив във задръстване
да бягам по тефтер билет и ритъм
описвайки единствено дърво
и плодовете ти със него

now roll it up and smoke it again

реших да махна малко от информацията тук, за да липсва нещо. както на мен. ако го усетя, ще сложа нови. това може да е новият ми самоназначил се quest.

преди няколко дни мислех да напиша един малко по-протестен пост с обяснение за моето виждане по ситуацията, но сега го чувствам досадно, така че няма.

но ще ви разкажа пример, доказващ, че web 2.0 не отдалечава хората :D
б: ама защо ми ги връщаш?
ж: барманът нямаше дребни
б: окей, ще те subscribe-на в last.fm

чета назад и ми харесват нещата, които пиша в последната година. но не и в последните месеци и искам това да се промени. искам това да е моето място, както преди.

всъщност не спя добре и съм ужасен procrastinator от четвъртък насам, сигурно затова и пиша. всъщност имам само 3 неща за вършене, като си мислех днес да спя порядъчно до обяд и да свърша поне една после, а другите - утре. но не.

а иначе бях зле, после станах добре, сега съм странно. винаги съм странно. искам да опиша това по поетичен начин, но не мога.

искам да намеря и поетичен текст, по който мога да напиша сценарий, без да е прекалено личен, прекалено клиширан или да е свързан с море.

днес говоря с кучета

екологичен те(к)ст
после изглеждам като рошав елен
после говоря с куче
заговаря ме то
после друго куче иска от морковите и ябълките, които купих
казвам му "ама - ти не ядеш такова!"
и с леко усещане за вина затварям вратата

после правя морковите, ябълките и едно киви на най-вкусната салата, която съм яла напоследък (вие не ядете такова)
после се лакирам
и сега слушам love me do.
и не знам.

днес виждане с едни хора
с други
нещо между изпращане и имен ден
събота и неделя есе сценарий и синопсис
неделя понеделник график за сесията
после контролно
после представяне на тея двете
после ще ни гонят с ритници, защото не сме направили христоматията
или сме я направили
малко сме неорганизирани
после танци.
oscar nominees
пак контролно
10 HMSU
безвремие.
и сесия.
и ed rush & optical на първи май.

so please.

why, you leaving me now?

последните ми четири смс-а:


"kakvo vi donese dqdo Koleda?...Ni6to?! Mi da toi ne sy6testvuva. Haha" d. Babev i 20 min po-kysno "a eto kakvo e vi e donesyl dqdo koleda....Tablicata s integralite." hahahahaha

Sinus s minus se rimuva...taka 6te go pomnite. Roskata

Babev: "4uvate li nqkakvi stranni zvukove ili az se pobyrkvam. Nqkoi kara motociklet v sysednata staq"

Nadali ti puka no se setih ot kyde mi e poznato Fargo i iskam da spodelq radostta si - dunerite pri nas se kazvat Farko..blagodarq za otdelenoto vreme (bow)


i'm on a winning streak (:

corporate depression

не те разбирам
говориш с безплатните мисли на друг човек
ограбваш ме тихо, но кой ли разбира?

днес споделяхме безплатни мисли
аз твърдя, че не зависи от теб
той твърди, че зависи
не разбирам неговите решения тогава
не разбирам своите

снощи беше плашещо
не мога да го кажа на нея
на него нямам желание
само на него
не знам как

правя опит обгрижвайки се да катализирам
удрям на камък в ангелския следобед
забравила съм всичко
този опит отново ми прилича на нея
дано този път не стане така
дано ли?
това не го мисля.

толкова много с толкова малко
отново

hello. i love you. won't you tell me your name?

09012009, 20:42, 76

белезите ми се заличават
като стъпките в снега вчера
хоризонтално и виелично
допълват ме

хубаво е, че я имам
един зелен светофар ми намига
и се усмихвам
ще й разкажа за новото условие
ще го оцени. ще се смее. ще попита.
ще каже "бамф, обречени сме"
а аз ще тръгна да я убеждавам
че сме млади хора

the sky becomes complete

[00:20:34] Lex says: братле, ти насъбра повече драма от всичките ми познати за две седмици.
или, иначе казано, сега я втасахме.
it's a drama world.

stretched

вкарвам в обръщение (добре де, новогодишно обръщение, но за пари е обращение, а когато го напиша по втория начин, google ме пренасочва към обръщение? какво изпуснах?) няколко
окей сега вече забравих как исках да започна

няколко какво.

няколко ситуации.

няколко чаши кафе.

няколко поста!

своеобразен rewind на годините, който е вече лесен благодарение на този блог. спазих новогодишния си new year resolution, който беше единствен, не стига всичко, ами съм доволна, че съм го взела. обаче чета постове от това време миналата година (наложи ми се покрай листчетата) и се изумявам.
това са постове на едно дете с неукрепнала психика, което се забавлява по сходен начин като мен. не съм аз със сигурност. все едно ги е писал някой друг. затова се изумявам, че този друг е успял да вземе толкова разумен resolution и да наблюдава резултатите след това.
плащайте ми за self analysis, моля.

и понеже беше наскоро
ще нахвърлям малко от моята нова година
ще нахвърлям щрихи както се нахвърлят щрихи за графика - три пъти под ъгъл 45 градуса, както ни учеше боева
нахвърлям. is that even a word. :|

алкохол всякакви видове, преобладава домашното вино, шампанско искра, в последствие спорим за цената му
малко твърд, малко много твърд и неотворен
преди това ми обясняват разликата между абсент vert и абсент blanche
докато bored човек ни цели с нещо, подобно на бенгалски огън, а ние се спасяваме в колата
беше първата ми нова година без сиртаки от две години насам, кръгът се затвори и в този смисъл
за сметка на това имаше казачок, zalim (на repeat заедно с българския вариант, който включваше емоционално изпълнение от страна на човека с абсента), smells like teen spirit, charlie the unicorn (сещам се миналата година, когато го цитирахме 48 часа без да го имаме под ръка :D), 12 часа на ток (включващи чистене и миене на чинии, защото санти fan ли съм аз, ако не го направя!), странен разговор по телефона, трезвен разговор по телефона и смс-и наляво-надясно. и май нямаше dnb, което също е за пръв път от доста време. т.е. имаше, когато бях сама. и то какъв :D като за начало на годината.
може би колкото по-близка ми става дадена музика, толкова повече не мога да я слушам с хора. всъщност не, отказвам се от това твърдение. или го слагам в temp.
и нямаше никакви извънредни ситуации от ранга на някой изповръщал се на стълбите, отсъствие на микровълнова, свършване на разредителя или каквото и да било. имахме домашен сладкиш, домашно вино и гевречета зъботрошачи. и матилда, и пе ве це!
с илияна имаме и специално новогодишно пожелание към вас, осмислило до голяма степен вечерта ни, докато в другата стая гледаха еманацията на понятието eye candy.
почти всичко го има и на клипчета.
хубава година на всички.