рапсодия в карета

искам да съм косъм по лицето ти
къс и непренебрежимо черен
и всяка сутрин някъде към 10
да ме подстригваш безпощадно

искам да съм неразтворена гранула
на дъното на млякото ти с нес
и тръгвам горе а съм долу
далеч от лицемерие и страх

искам да съм молив във задръстване
да бягам по тефтер билет и ритъм
описвайки единствено дърво
и плодовете ти със него