xx by the kaufland lady

лятото официално започна - вчера за първи път ме ухапа комар
на едно място
днес на друго
по принцип не ме хапят особено
в семейството ми имаме теория, че е свързано с телесната температура

реших да пробвам angel на thierry mugler и да разбера защо толкова го мразят хората - е, разбрах. пешо дори се осмели да се пробва и с alien, който беше по-добрият вариант, де. а си мислех, че xx by mexx wild ще ми допадне повече от nice, но напротив.

бялото фрапе е моята нова страст, която успявам да постигна и в домашни условия..с бутилка от половин литър.

kaufland е моят нов дом.

сладоледът milka на дарко е новото ми изкушение, струва си.

тениската ми с лейди от лейди и скитника вАжи.

противно на изместването на ударения, което при четири пъти в едно изречение просто не звучи естествено.

take me to the place I love, take me all the way

изминалите дни бяха едни от онези, за които имаш чувството, че са били преди поне месец, просто толкова неща се случват. варираха от лични проблеми, които се решиха с доста усилия, през проблеми с образованието ми и за капак на всичко моето personal дипломиране, което беше изместено на !първи юли, което обезсмисля всякакви евентуални планове за джулай. но понякога като ми се случи едно нещо да тръгне зле, повлича всичко след себе си. хубавото е, че понякога това ми се случва и в положителна посока и все пак не мога да кажа, че съм зле в момента.

албена пиеше някакъв студен зелен чай, който доста ми допадна, реших, че е чудесен заместител на стандартния студен чай, тъй като аз така и така обичам зелен чай, та опитах nestea vitao - ок, (puke) би било appropriate за мнението ми. оставя ужасен послевкус, горе-долу като на изключително силен черен чай, който не само, че си направил преди два дни, ами е изстинал и тръгнал да мухлясва. иначе е ок. но добре, че бени си спомняше кой е чаят - оказа се san benedetto, трябва да го търся в пикадили/лукойл/omv. това е добре, защото тони има карта за намаление една стотинка на литър от лукойл. хаха. ще ме бута в басейна той, нъц.

след като вече се настроихте на лежерна лятна вълна покрай предишния параграф, бих искала да ви натоваря малко.
не мога да понасям стереотипа на refined мацки и пичове, които не излизат от тях преди да са се оправяли поне по два часа, не ходят по друго, освен по асфалт, не се придвижват с градски транспорт, никога не излизат сами и ги е страх да се прибират след 21:30 с транспорт, който изисква над 50 метра ходене до мястото, където живеят.
те същите са тези, които биха описали хората, които ходят на протести в защита на природата, като сборище от наркомани и биха заклеймили всеки, който има по-радикално изявено отношение към каквато и да е социална тема. на теория са големи почитатели на природата, на практика общуването им с природата се свежда до разходка в борисовата веднъж годишно, само по алеите, де. иначе - кърлежи. (offtopic: винаги съм се плашела ужасно от оси, а от кърлежи - изобщо не, но никога не са ме жилили или каквото там правят кърлежите)
в конкретния случай става въпрос за това мероприятие, за което бях чула нещо, но едва вчера си направих планове да посетя. с приятели. просто като подкрепа. имам stamp с подобна тематика в journal-a в deviantART, ако някой не е от по-наблюдателните. дразнението ми е породено от мненията, които прочетох във форума на университета, в който искам да уча. странно ми е как на думи огромна част от хората са изключително толерантни и възприемчиви към всякакви нетрадиционни теории, а когато стане въпрос за конкретни действия, те не само не желаят да се включат, но дори се отнасят с почти искрен страх "ама кажете на хората да се въздържат от сексуални действия". изобщо не разбирам това поведение.

забравих да спомена, че обмислям редизайн на blog-a, черното вече не е мен, пък и не е подходящо за сезона.

inside my worried mind i wonder why i'm here.

в някакво ръководство за блогъри, което четох наскоро, авторът съветваше да не се пише, когато си афектиран. е, аз пиша почти само в такива състояния.

става въпрос, че за два дни ме излъгаха три пъти. лъжи, равностойни на първоаприлските "шеги", за глупости, но не ме кефи особено. и ако първият път беше човек, от когото мога да го очаквам и който неведнъж е бил гост на тази рубрика, вторият път беше човек, с когото се бях запознала току-що. а третият - човек, когото се смята, че познавам добре и на когото държа.

they were sitting in the strawberry swing

ами,
матурите ми свършиха.
резултати засега имам само от изпита за НБУ и от трите италиански матури. ако се интересувате - на лична. впрочем, от едното от гореспоменатите понятия съм изключително доволна, а от другото - сравнително разочарована. хайде да се сетим кое кое е (happy).

само ще кажа че
след като днес излязох от устната ми матура на която всички бяхме тотално спек естествено се разревах и отдавна не бях ревала от нерви и имам усещането че цялата емоционалност която е било свойствено да изпитвам от 2 месеца насам сега се излива и е толкова странно..

сега вече ми е мъчно за класа ми, носталгично заради времето, прекарано в училище, мъчно за някои от учителите. да, for real. ще ми липсва човекът, който измисли мария кафка и много други. но ако изпращането, концертът и балът бяха сега, надали щях да оцелея. хаха.

а сега ще си възвърна хобитата от типа на плетене на гривнички снимане музика книги филми книги цветя книги и ще си обърна внимание. както и ще си купя бански, сиви кецове и сива чанта, надяваме се. и мечтата ми за следващия уикенд ще ми се вижда една идея по-близка. (sun)

those who are dead are not dead

имам афта на върха на езика от днес и херпес на устата от 2 седмици
карам се с майка ми, защото тя отново си прави предварителни прогнози за всички изпити, на които се явявам - не ме интересува дали са точни, важното е, че няма основанията
опитвам се да уча за устна матура, на която не знам с какви обувки да бъда
и слушам чудесен албум
дразня се на хора, които се опитват да преписват на приемен тест за университет, в който наистина искам да уча, така че ще се заяждам с тях..доста.
и от малко по-малко от месец се събуждам почти всяка сутрин около 6
по принцип не ставах толкова рано за училище
и не, не се наспивам, защото по някое време на деня започва да ми се спи и да ми парят очите при затварянето им както по времето, когато гледах всяка делнична вечер женени с деца от 12:30, защото си нямах друга работа
и вечер ми се спи доста
а сутрин нямам какво да правя, затова днес в 8 садих цветето, което снощи ми даде майката на тони
косата ми е пораснала до известна степен, но пък сега ми е все едно

мечтая за следващия уикенд.

кавалкади разни

е, мечтата ми всички изпити да минат и тогава да се отдам на слушане на новите албуми на остава и coldplay явно няма да я бъде, защото се добрах до последния. а, и чух кавъра на ladytron на клетва, който не ми хареса, но разумно реших да си изтегля албума и..го чух един път-един и половина и може би ladytron вече стават за мен в някои настроения. преди не ставаха. усещам как пак се пристрастявам към музика, а аз самата хич не обичам да ми възхваляват музика, която аз така и така не харесвам или нямам желание да чуя, но нищо.

един парадокс, който ме вълнува от месеци насам е, че в родната ми държава ако слушаш групи от типа на radiohead и coldplay си яко alternative, а в нормалния свят това е възможно най-mainstream нещото. кой ще ми обясни този феномен? знам, че само един човек ще се отзове, с който, както обикновено, няма да се разберем.

резултатът от изпитите на 6ти, 8ми и 9ти и купонът на 6ти вечерта беше, че забравих рождения ден на близка приятелка на 7ми. :( тоест сетих се сутринта, но после се отнесох.

а оставащите изпити са само два.

толкова много неща съм си намислила за след това, но качеството ми да не обичам да говоря в бъдеще време ме restrainва да ги споделя. но е малко ужасно, защото съм сигурна, че само да се замисля леко и в главата ми ще изникнат хиляди хубави идеи, които нямам възможността да реализирам, затова по някакъв начин ги държа навътре и не им позволявам да излязат.

for the record, кавалкадите от заглавието са roman cavalry choires are singing и реакцията на класната ми, когато видя тони да кара три момичета с нивата, хаха. кавалкада от девойки. хее, ще ми липсвате, госпожо :D

wakey wakey, rise and shine

веселото ми настроение все още е тук..до някаква степен, но въпросът е, че снощи си прекарах много готино и полях три от матурите. и ми остават три изпита. на средата в общи линии.

не бях присъствала на купон без врати (е, и мебели), но си струваше. сега ми се иска да разкажа нещо изключително забавно и заинтригуващо, но нищо не ми идва на ум и пак се връщаме към теорията на онзи приятел, че всичко си е за момента..и за това съм говорила.

снощи един човек реши да ми разроши косата, защото се чудел как момичетата винаги се стараели над косата си или нещо такова, но на мен вече не ми пукаше, а човекът ми напомни за велин, когото видях кога видях някаква сутрин беше на семинарията, но реших, че не ми се говори с него, по-скоро се уплаших от компанията му, но аз обикновено имам свойството да асоциирам почти всеки, с когото се запозная, с някого от сегашните ми познати. правя го постоянно. преди това имитирах рязане на вени с ножовка, чудех се защо въгленът е толкова голям и на поразителната му прилика с кучешко изпражнение, за първи път запалих запалка с камък и седях на перваза на 13тия етаж.

смятам за изключително важно да отбележа, че баща ми ми донесе от отвъд парфюм, ставам някакъв маниак. и от другите такива неща трябва да се отбележи, че мечтата ми за сиви кецове от една година, която после се допълни от мечта за сива чанта, сив колан и сиви кецове, е на път да се сбъдне - вече имам колана. 8)

сигурно съм говорила и за това, че за някои групи ми трябва време, докато ми харесат, а преди години време ми трябваше за повече групи, а и не обичах нова музика. сега тегля на поразия и малко неща ми харесват наистина, но измежду тях срещнах Radiohead. хаха, точно защото за минутния престой в колата на гореспоменатия приятел го попитах каква е музиката.

котангенс пък е готино име за котка, казва жоро и съм склонна да му вярвам. той има котка от скоро, но е женска, май. пък и май не се казва така. но си играе с крушка и й се радва, защото трака. и не съм я виждала все още.

наскоро се учудих, че някъде, където бях, в стаята нямаше мария. но ще ми е трудно да се сетя къде. но и снощи нямаше, май. но пък като се представям като бамфи, няма особено значение.

I used to roll the dice..

бавно и постепенно, всъщност доста изведнъж стигам до извода, че изкуството е всичко. гледах Lord of the Dance. в началото едва се сдържах да не се разплача, беше ужасно хубаво. по изживяване ми напомни на Blind Guardian, хаха. просто едно толкова хубаво пренасяне в един свят, толкова подобен на Толкиновия..свят, където има ясно разграничаване между добро и зло. свят, в който живеех. и всъщност точно заради това се просълзих, де. защото всичко е измислено. защото не всичко е с такива красиви разграничения, два-три красиви хералдически елемента и много веселие.

изкуството в древни времена е породено от първичното. парадоксално ли е тогава, че точно то ме отвежда beyond първичното и ме кара да търся категории, нравствени разграничения и кътчета на душата си, в които ще ми е удобно да се скрия? изкуството те кара да живееш. то е онова преживяване между най-дълбоко укриваните дълбини на това, което наричаш себе си, и сцената. никой не може да се намеси в него и точно затова е толкова въздействащо и така лично. проблемът е, че се изживява трудно. да не кажем, че не се. затова всеки трябва да намери своя начин да оставя колкото се може повече там - в залата, за сцената. ако ще и за собствено удоволствие.

но има и друг въпрос. всъщност актьорите и танцьорите на сцената усещат ли изобщо по този начин това, което пресъздават? със сигурност голяма част от магията на всеки филм, всяка постановка, всеки танц, всяка пиеса, се губи при хилядите репетиции, скъсаните и хвърлени на вятъра нерви и стотиците представления след това. защото това им е работата. а те така не се ли лишават от изключителното преживяване? лишават се, да. но не по начин, който може да бъде превъзмогнат, защото вече са били отвътре. а името касиел ноа ашер поразително много прилича на кашарел на ноа, а асоциацията ми беше същата. нечовешки преживявания за душата, от които се лишаваш волно или неволно. с удоволствие бих го гледала пак..кой ще ме заведе?

професионализмът, залегнал в този тип представления, обаче, е страховит. те определено могат да танцуват перфектно, без грешка и т.н. за моето око - окото на съвсем невежия зрител. е, донякъде невежия. знам колко грим трябва да се сложи на сцена, за да не изглеждаш съвсем blank и знам, че като стоиш зад кулисите, това съвсем не означава, че не се виждаш от публиката. знам също, че е добре да се усмихваш не просто загатнато, а направо да си се хилиш, защото в сектор осми няма как да забележат твоята subtle усмивчица. а какво ли вижда съвсем невежия? музикалната ми култура ми позволява да забележа, когато някой пиано изпълнител прави неволна грешка, но ми позволява да го оценя наистина, когато успява да покрие грешката си. а танцовата ми култура? такава почти нямам. предполагам, че и те грешат. но просто не по начин, който мога да усетя, за което евала.

ще се повторя, но колкото са чувствителни децата и колко се губи тази чувствителност с напредването на възрастта..толкова по-трудно става да откриеш нещо, което да те развълнува истински. говоря за лютенето на репичките, за погребения и за изкуство.

в момента съм точно в периода на свикване с новия ми парфюм (помните ли, бях говорила за свикването?), но е жалко, че усещам 1/10 от миризмите около мен заради пустата алергия.

а напоследък се влюбвам в поне трета рокля от ефирна материя със средна дължина.

when the future's architectured..

by a carnival of idiots on show
you'd better lie low

отдавна се каня просто да напиша нещо, но все не стигам до там.
но сега, учейки за един от всичките ми изпити, стигнах.
искам да уча още италианска литература
нищо, че половината от нея е философия и малко история - може би точно за това
като че ли нищо друго от училището не ми липсва, пък и е рано да ми липсва
но изобщо не си се представям като жена философ, а ако бях мъж - може би щях..
би било толкова готино..
искам да изписвам хиляди тетрадки с хиляди записки
чета записките си от началото на годината (просто ми се налага) и тези в края - първо, че за една година съм напреднала изключително много с италианския, второ, че са толкова четливи и смислени и свързани и леко разпокъсани и..да

другата случка, която почти ме провокира да напиша пост, е тази, че
разглеждам разни каталози за обзавеждане
и стигам до гадното заключение, че никога няма да имам голяма къща в предградията (примерно), която да си обзавеждам на воля с дизайнерски мебели
а най-вероятно ще набутвам мебели от типа конфекция в малко апартаментче на бул. българия
в най-добрия случай
почти стигам до il pessimismo cosmico..

купих си втора песен през живота си, защото българската музика трябва да се подкрепя. надали точно моите 1.98 лв я подкрепят, но в крайна сметка тези пари ги давам само за кафе едва ли не.

имам доста изпити, а именно - 6 броя от 1ви до 13ти юни включително. един по БЕЛ, един по английски, един по италианска литература, един общообразователен, един по италианска математика и един по биология на италиански. така че не очаквайте много от мен.

а иначе си живея забавно, но за камю почти не ми остава време. :(