24 June 2008

take me to the place I love, take me all the way

изминалите дни бяха едни от онези, за които имаш чувството, че са били преди поне месец, просто толкова неща се случват. варираха от лични проблеми, които се решиха с доста усилия, през проблеми с образованието ми и за капак на всичко моето personal дипломиране, което беше изместено на !първи юли, което обезсмисля всякакви евентуални планове за джулай. но понякога като ми се случи едно нещо да тръгне зле, повлича всичко след себе си. хубавото е, че понякога това ми се случва и в положителна посока и все пак не мога да кажа, че съм зле в момента.

албена пиеше някакъв студен зелен чай, който доста ми допадна, реших, че е чудесен заместител на стандартния студен чай, тъй като аз така и така обичам зелен чай, та опитах nestea vitao - ок, (puke) би било appropriate за мнението ми. оставя ужасен послевкус, горе-долу като на изключително силен черен чай, който не само, че си направил преди два дни, ами е изстинал и тръгнал да мухлясва. иначе е ок. но добре, че бени си спомняше кой е чаят - оказа се san benedetto, трябва да го търся в пикадили/лукойл/omv. това е добре, защото тони има карта за намаление една стотинка на литър от лукойл. хаха. ще ме бута в басейна той, нъц.

след като вече се настроихте на лежерна лятна вълна покрай предишния параграф, бих искала да ви натоваря малко.
не мога да понасям стереотипа на refined мацки и пичове, които не излизат от тях преди да са се оправяли поне по два часа, не ходят по друго, освен по асфалт, не се придвижват с градски транспорт, никога не излизат сами и ги е страх да се прибират след 21:30 с транспорт, който изисква над 50 метра ходене до мястото, където живеят.
те същите са тези, които биха описали хората, които ходят на протести в защита на природата, като сборище от наркомани и биха заклеймили всеки, който има по-радикално изявено отношение към каквато и да е социална тема. на теория са големи почитатели на природата, на практика общуването им с природата се свежда до разходка в борисовата веднъж годишно, само по алеите, де. иначе - кърлежи. (offtopic: винаги съм се плашела ужасно от оси, а от кърлежи - изобщо не, но никога не са ме жилили или каквото там правят кърлежите)
в конкретния случай става въпрос за това мероприятие, за което бях чула нещо, но едва вчера си направих планове да посетя. с приятели. просто като подкрепа. имам stamp с подобна тематика в journal-a в deviantART, ако някой не е от по-наблюдателните. дразнението ми е породено от мненията, които прочетох във форума на университета, в който искам да уча. странно ми е как на думи огромна част от хората са изключително толерантни и възприемчиви към всякакви нетрадиционни теории, а когато стане въпрос за конкретни действия, те не само не желаят да се включат, но дори се отнасят с почти искрен страх "ама кажете на хората да се въздържат от сексуални действия". изобщо не разбирам това поведение.

забравих да спомена, че обмислям редизайн на blog-a, черното вече не е мен, пък и не е подходящо за сезона.