high up above or down below

усещам, че се изплъзвам
и ако не искам да стане прекалено късно, трябва да се задържа сега
осъзнавам го
и в същото време просто не мога да се вкопча

уф

времето е все така ужасно горещо
но слушането на група, която асоциирам със синьо, ми помага донякъде
както и един коледен епизод

..

И се чудя - ако започна да си записвам идеите за снимки, ще си изгубят ли очарованието и спонтанността? Нещо от типа на "идеи за снимки.txt"? Не е ли много down-to-earth? Защото засега са три, които не съм имала възможност да осъществя, а не знам дали ще стане и скоро.

И съм вдъхновена да пиша една идея по-нормално и не толкова разговорно в разговорите ми по IM.

Edit:
Така и не обясних защо махнах опцията да се коментира по писаното тук. Накратко - ако просто държите да изкажете мнение по темата, има форуми за целта. Това място е лично. Ако искате да обсъдите с мен нещо, има средства за по-личен контакт от това, а вие, четейки този блог, би трябвало да сте наясно с тях.

Между другото, днес се замислих, че нямам представа кой е любимият ми плод.

agoraphobia?

Реших да покажа на времето, че колкото и да ми е лошо, не може едно време да ме победи, та затова излязох на доволно горещо време.
Don't wanna stay inside for good?

Сваляйки подгизналата рокличка от себе си, се замислих, че наистина обичам повече зимата. Но се зарадвах, че за днес по-топло няма да става.

Другото което е, преди няколко месеца исках да снимам едно много красиво момиче, но така и не стигнахме до там. Сега се подстрига и боядиса и хич не ми харесва в сравнение с това, което беше, но как да върнем старото?

Между другото, вече съм сигурна, че Deathly Hallows-a ми не е fake.

belief in the one true power

Bamfi was here at 23:30, 18 July 2007

усещането е

замаяно да слизаш по стълби, за да хванеш изгрева
да припадаш от жега по-късно
да се разхождаш с плажен чадър
да не правиш нищо просто защото това се изисква от теб
да си се полузавил с хавлия, четейки Dune, в която постоянно ти влиза пясък, за да не изпускаш нито ден на плажа
да се възхищаваш на силата на морето, когато изпускаш ден
да упражниш до пълна автоматизация простирането на бански
да се опитваш да хванеш всички моменти с красиво небе
да стигнеш до средата на книга, която зарязваш на втория ден след като се върнеш
и да научиш за 3 дни всичките места, където има от любимия ти сладолед
но преди всичко
да видиш как си отива
тълпата заведенията сезонът и всичко останало
и внезапно за 1-2 дни осъзнаваш
че хората са станали поне 3 пъти по-малко
изведнъж чалгата от близкото заведение я няма
и вече не ти пречи да спиш
но е малко носталгично
на следващия ден го няма и хаусът от дискотеката в съседство
на сутринта виждаш как прибират въртележката
по-късно седиш сам на кея
и си мислиш как рибарите
с лодките си
нямат особен избор
а на следващия ден
и теб те няма

..

и май ще го пропусна за пръв път от седем години насам

стоп.

страх ме е
нищо че се получава за поне десети път
и че с няколко наспивания ще се смали до минимум
отново ме е страх

освен това кожата ми се изсушава
май беше прав за верото
и другото са дребни ежедневни грижи
които обаче напоследък май ме вълнуват прекалено много

не обичам да пия без повод

всичко е някакъв постоянноповтарящ се цикъл
повтаря се, но с леки изменения
докато бавно и постепенно
усетиш
че едно или друго време си е отишло

tock.

tick tick

tick tock

горе-долу от когато си заминах
и знам че няма да го видя
поне за година
исках да не е повече
но май

откъснах се
и останах без
не ми трябва наистина
но така ли
виждате ли
и тя самата не е сигурна

тя пък още по-малко

а и не знам защо взимам
като май не обичам
нещо родно
със същия успех бих яла чубрица

edit: мразя бебета и стъпала

Can I pet your wolverine?

При хазарта винаги можеш на даден етап да кажеш "мерси, до тук бях". И се връщаш там, където съществуваш нормално.
Искам и при живота да може да става така. Когато усещаш, че няма какво повече да видиш, да усетиш, да опиташ. Разбира се, добре преценено, но да се оттеглиш.

Отдавна не съм се чувствала толкова сама.

От толкова време съм престанала да бъда искрена с хората, че вече изобщо не мога да си представя какво е това, което те виждат като мой образ. В общи линии убих приятелите си и ги downgrade-нах до познати. Имам много познати. Ужасно много. Отношенията ми с някои от тях, с които се познаваме от десетина години, не са по-различни от тези със случаен човек, с когото ще се запозная на улицата и ще водим сходен разговор след десетина минути.

Нямам желание.

Искам да се откажа.

Искам да напусна.

Не виждам смисъла.

Освен това ме дразни фактът, че всяка вечер в София има фойерверки.

We'll paint the future black.

If it needs any colour.

преди около два часа това нещо стана на една година
а днес е independence day
и след около два часа отивам на Manson

ssenilenol.detarutas

Изгасих компютъра и си легнах, но не се чувствах особено добре, а и ми се запуши носът, и реших да го пусна пак. После видях, че няма никой от близките ми приятели online, което всъщност е и нормалното; хората спят. Надали някой очаква да има на разположение 24/7 някой, който да бди над емоционалното му състояние. (колко неумело използвана безлична форма, отбележете, просто не исках да използвам първо лице)
В случай, че се чувствам по този начин, към кого трябва да се обърна?
Да събудя приятеля ми?
Да събудя някой друг близък за мен човек?
Да събудя майка ми? (О.о wtf)
Баща ми не е в България, но може би него?
Да си поговоря с някой не толкова близък, без да го занимавам със състоянието ми, колкото да се разсея? Да, предполагам.
Или пък да си продължа със състоянието ми от седмица-две, което обяснявам със зачервяване на очите от баня, алергия, ПМС и..други? Ама то няма да свърши скоро.
Аз освен отново да си изключа компютъра. Благодаря за вниманието.

looking for love in the strangest places

след около час
ще бъде първият ми личен july
нищо че го посрещам от балкона ми в големия така неморски град
който все пак гледа на изток
нищо че съм сама
с музиката и компютъра
и че пия половин литър минерална вода цяла вечер/нощ
вече май наистина ми се губят дните
но от там се прояснява
и вече нищо
няма
значение


edit:
а сега е време на денонощието в което
9-to-5 хората спят дълбоко
купоните са заглъхнали
автомивката долу е престанала да работи
както дори и чалга-кафето прилежащо към нея
и се чуват единствено
жабите от блатото
и някакви птички
а наскоро мина първият автобус