mezz'ora

за следващата година си пожелавам
повече идеи и вдъхновение, но основно идеи
повече обувки
да не се засягам толкова лесно
да разбера дали вътрешно съм ок с това да се предразполагам тотално към хора, които не познавам
един септемврийски созопол
голяма коалиция вдясно
и по една прегръдка за всеки от вас.

почти всичко останало зависи от мен.

пожелавам ви и незабравима нова година, а аз започвам да правя своята.
отивам да начуквам пържоли с манрико. :)

I can't get a life if my heart's not in it.

по принцип не бих направила изключението да избързам, но така го чувствам тази година.
лекс, разбира се, одобрява това, но аз си спомням колко не одобрявах нейното и затова ще бързам само в това. (hug)

ако помните това, няма какво да ви обяснявам. ако не - здравейте, скъпи нови читатели, попаднахте на едно страхотно място и ви пожелавам мило отношение и съзерцание през следващата година.

тази година обаче един пощенски плик не ми стига, затова ще измисля и нещо друго.
съдържанието му е следното:
брошура на mtel loop, на която има джейн, с автограф от джейн
флайър от double drop (black sun empire!), teren #1, дядо басс
брошури от нощта на музеите
билет от дядо басс
хаха и от teren#1, tarja turunen
някви картички от италия, донесени от дея
а, флайър от софия: поетики
и от седмицата qui italia :D
бележка от дарение
касова бележка от изпита ми за СУ
билет от лифта драгалевци - голи връх
билета от Metallica :), от Lord of the Dance..пф много билети
първата ми касова бележка от НБУ ever, 31.01.2008
я, малко флайърче от helloweed..мъничко.
някакво листче с мечо пух, не знам кой ми го даде
етикета от роклята ми за бала
талон за награда на публиката от изложбата "противоположности"
куверта от sin city :D
миниатюрна табличка със стойностите на sin, cos, tg, cotg
формули за лица на фигури, wtf
билет за зоопарка
етикета на айрян "Милк Кис", вървящ с един хубав слънчев следобед (hug)
хартиена гривна от остава и анимационерите, от онези некъсащите се
4 късметчета lavazza, кое от кое по-тъпи
(най-умното гласи "По-добре е да не започваш, отколкото да спреш на половината път." - Сир)
късмета ми от новогодишната баница, ръчно писан от дея (радости и страсти)
и останаха пакетчетата от чай.
12 пакетчета с писани random неща през годината от тони, добри, жоро, теди, дея, димова, зарко, чипето, надето, санти, гери, еми, бети, ния, бойо, пак чипето, чернев, пешо, още веднъж, емо, стела, миа, илия, я, и пак санти. ей, живи и здрави :)

това е за 2008 от мен. и весело.

кости

не знам, някак
бих писала за разранени устни треперещи ръце замъгляване
но всъщност ванилия брутално силните исихия и тъмнина ми действат добре засега
коледата тази година е тотално провалена, поругана и стъпкана, но това не ми пречи да приемам достатъчно иронично всичко
и сарказмът вкъщи е забавно ежедневие

поканиха ме на трансцедентален ивент
аз обаче нито съм запозната, нито нищо
дори и да се запозная, ще отнеме време преди да мога да усетя
а другото усетих в петък
при все че харесвам от две години
просто влязох в залата сама, затворих очи, застанах в средата и..вдишах
и ще се чувствам ни в клин, ни в ръкав
и се чудя.

като казахме ивент, пърформънсът с патиците е уникален просто. те са бели, керамични, с панделки на врата, по коридорите на университета. и ги крадат. много.

назад съм с коледните подаръци, но пък давам пари назаем, ако искате. някои искат. ех, че коледа.

впрочем не очаквах да съм толкова игнорирана.

някой ден, някъде.

тази седмица излъгах някого.
не помня кого обаче
казах, че съм мрачна заради времето
всъщност обожавам такова време
извинявай, който и да си

поводът да напиша този пост е, че имам нови чорапи с йори
новите ми чорапи с йори са розови и с главата на йори
осъзнах, че от чорапите ми с йори, които не са до глезена, ми е останал само един чифт, и то протрити на едната пета, а всъщност май ми бяха любимите. сини, със снежинки, и с йори.
но това не ми пречи днес да съм със сини чорапи с йори до глезена в цвета на блузката ми
чорапи с йори чорапи с йори

вчера имах много много зареждащ experience
но няма да разказвам тук, за да не знаете нищо за мен

book book book

колкото и цинична да съм в момента точно според нейното определение
все пак вярвам в нещата, които са ми се случили
запада вярва в обикновения непознат човек
аз вярвам, че са истински, че не могат да се повторят и че мога да ги различа от другите

не виждам защо тогава действаш така? смяташ ли, че не мога да различа фалша от неподправеното?

не знам дали четеш тук изобщо.

run for cover

увещават ме да мигрирам към wordpress така, както увещаваме дечко да си направи facebook
подкупват ме със симпатична значка в най-якото светлозелено!
но не. засега.

имам трима приятели, с които никога няма да ми се случат два примера, които се случиха напоследък, и започвам да осъзнавам разни неща

срещам ежедневно много хора
и бързам
и симпатичен ден
и съм ексайтната заради сайкофройд.

we're survivors

това е несъществуващо погребение, на което няма да отида
няма да се запозная с хора, които после ще искат да навлязат в живота ми
няма да плача от навик учтивост необходимост

просто разбрах на кого мога да разчитам наистина
градът все още е мой, совичке
а ловното прасе има спешна нужда от име

първият ми Осми

за Осми в ежедневието на българския студент се говори като за Бала в ежедневието на българския гимназист.
колкото повече порасваш, толкова повече осъзнаваш, че суетенето е горе-долу сходно. мислят се курорти, дискотеки...
ще споделя с вас един малко по-различен Осми. първият ми.

поради отсъствие на приятели, които или учат в чужбина, или са някъде из българия с колегите си, или пък си измислят други оправдания, за Осми бяхме двама човека - аз и лиаско. и решихме да отидем в строежа. но там или ни беше тъпо, или нямаше хора, или и двете, и той подметна да се разходим до витоша с колата.
идея чудесна, първоначално обрисувана като "отиваме до вкъщи да вземем колата, закарваме се до витоша, кефим се на снега, 2-3 снимки и си тръгваме по живо, по здраво"
после обаче, ставайки ясно какво събитие има на следващия ден, той предлага да вземем всъщност да посетим пешо в една хижа, да го изненадаме. от вариантите "гледаме по карта и се ориентираме; питаме някого; следим табелки; не ходим" избираме единодушно третия с примеси на втория if necessary. действието се развива около 23 часа местно време.

отскачаме до онова вкъщи, взимаме все пак най-необходимото - вода, сладки неща и домашно червено вино, налято в бутилка от коняк плиска, защото само такава има. зареждаме на shell и сме готови.

по пътя нагоре към златните мостове слушаме адския dnb в колата, лиаско се надъхва, аз примирам на всеки завой, изпреварваме типове с разградска регистрация..и вали сняг. стигаме и започваме да гледаме табелките, скрити под клончета. въртим се около час напред-назад. чуваме се с пешо и му споделяме, че сме на златните мостове. всъщност не знаем дали до хижата има път, но си мислим, че има. спират ни полицаи, опит за пробутване на домашното вино, който не се увенчава с успех, но се оправяме.

аз съм вече изтощена и искам да си ходим, все пак видяхме витоша, но той не може да си представи, че ще се върне толкова безславно. накрая държи да пробва отбивка, която просто няма как да е направена за път, което си проличава и от табелата "забранено за МПС" в началото й. но тъй като виждаме следи от автомобил, продължаваме. пищя, че няма начин да изкачим наклона наобратно. два пъти. илиян обаче ме убеждава, че на задна ще стане (все пак имаме цели две зимни гуми, предните).

е, не става.

слизам от колата и стоя до една брезичка, докато той три пъти се опитва да изкачи наклона и боксува (това май е дублетна форма?). накрая дори бутам. не. всеки опит е свързан със слизане все по-надолу по пътеката и засилка. последен, четвърти опит. стоя до брезичката и треперя. тъмница сняг абсолютна тишина etc. по едно време го виждам да тича към мен, питам го какво става и той отговаря, че е забоксувал лошо :D

ех, след едночасовите опити звъним на пешо, няма как. човекът прекъсва приятно пиянско празнуване в топла хижа и слиза половин час заедно с двама колеги. споменах ли, че тук илиян окончателно остава без батерия на телефона, а моята също не е в цветущо състояние и започвам да се паникьосвам.

успяваме да се намерим, макар и трудно. аз се успокоявам. отиваме до колата и започваме всевъзможно бутане, трошене на лед с пръчки, нарязване с гаечни ключове, а аз само стоя и треперя. пея по мъничко - ямайка е толкова далече. по рикуест. дори не снимам, въпреки че сме си взели дори два фотоапарата, защото ръцете ми замръзват.

след едночасово бутане и трепане момчетата успяват да избутат 200-300 м нагоре и вече сме на 5 метра от главния път. последно избутване - и вече минаваме табелката "забранено за МПС". и колата влиза в канавка и отнася огромен камък, който се забива отдолу и спуква механизма, който води бензина от резервоара :D

изход май няма (проверено с повдигане на колата на крик и изкривяване на крика), освен пътна помощ на другия ден. часът е към 4 и нещо, пада мъгла и вали и най-разумното нещо е да тръгнем към хижата. оказва се, че се ходи по пътека. един час път нагоре в сняг, който не се отразява добре на женския елемент в групата. разбира се, облеклото ми е като за строежа, не като за планина в зимни условия. малко ми пада кръвно учестява се пулс не мога да дишам или издавам странни звуци и изообщо не си усещам ръцете. хич не мога да си почина при кратките ни спирания, сядам за малко, ръчкат ме да ставам, разбира се. то и кой седи при такива условия на снега де. рева от болка в ръцете. лиаско си мисли, че се лигавя, но не ми беше готино :) носят ме малко. от половин час "ей сега стигаме". правя си някакви обещания клетви никога вече на планина в зима с кола с лиаско спонтанно etc.

ни жива, ни умряла, внасям се в хижата към 5 и нещо, промълвявам нещо на момиче и момче, очевидно изчистили всичко и прибрали боклуците в торби, те скачат, всички всъщност скачат. донася се стол до печката, одеяло, бутат ми шоколади, коли и така нататък, аз обаче искам вода. ръцете още ме болят ужасяващо, пък и имат доста плашещ цвят. завиват ме хубаво, дават ми парацетамол и споменатите любезни хорица поне 20 минути ми топлят ръцете с техните. изобщо, ебати, спасиха ме :D

и така...чак до сутринта, четирима човека. говорим, снимаме, ядем, карти, музика. някои дори чистиха повръщано. не осъзнах как толкова бързо минаха часовете. лиаско тръгва по-рано, защото има работа. след половинчасови спорове става на неговата и тръгва в адския сняг без телефон надолу. ГГ.
разбрали сме се да тръгнем в 11, за което трябва да събудим легналите си хора към 9:30 - 10. в 10 без 20 притеснено напомням, че трябва да се събудят. адо отива и се връща с думите "ами те половината вече не спят, другите ги събудих" О.О следва запознаване с хората, бира или вино за отскок, или пък храна. поне има.

в 11 тръгваме надолу и се веселим. слизането беше уникално красиво, снимките ми са в общи линии само от там. шофьорът на маршрутката не помни, че имаме уговорка, но пък срещаме пътна помощ, която отива да изтегли колата на илиян :)

ех. ще го запомня. благодаря ви :)
с други думи, ако на рождения ми ден имаше две земетресения, а на осми декември - това, ме е страх какво да очаквам на коледа.

story of my life, searching for the right.

в този пост авторката се опитва да търси корените на неприязънта си към бебета и малки деца.

всичко вероятно започва през една красива пролет в една социалистическа страна.
в новопостроен блок има едва три нанесени семейства.
майка ми и любящата й свекърва боядисват с блажна боя.
на майка ми й става лошо.
- ти да не си бременна?
- съмнявам се.

авторката, както и майка й, не понасят миризма на блажна боя

- ми аз съм бременна
- ъ. и ся кво?
- ми ще го гледаме, кво.
(виждате наченките на едно любящо семейство.)

та така чак до раждането. майка ми, силна, здрава и права българка, се пъне да ражда по класическия начин, но не й се отваря парашута и все пак получава момиченцето, за което винаги е мечтала. за да му връзва панделки. панделки, копеле.

подробности около раждането са, че майка ми влиза в болница 2 дни след Нещо, което малко преобръща държавата и на слънчево време, и излиза на Демокрация и -20 градуса. и така цяла зима.
а в новото блокче режимът на тока е 2 на 2. 2 часа има, 2 часа няма. водата е с подобен режим, а дребничкият ми баща мъкне 2 20-литрови туби пеша до 8мия етаж от мазето, защото и асансьорът не работи. памперси няма. пелени мухлясват. сушат се със сешоар тези, които успяват да спасят. а аз рева ли, рева. и никой не спи.
червенокосата ми баба, отгледала поне няколко деца, се плаши от незаспиващия ми поглед.
другата ми баба ме приспива най-добре с "край босфора шум се вдига".
паркетът все още скърца, както тогава, а баща ми нервно пристига посред нощ да прави забележка на баба ми да не обикаля като тигрица в зоопарк.

и следват истории за хуманата с връзки, издействана от червенокосата ми баба. и свинския бут с връзки, намерен от другата ми баба.
и многобройните ми болести в първите ми години, отказа ми да спя на обяд, но пък влизането ми в елитна детска градина след конкурс, но пък изключването ми от там заради постоянно боледуване, мъкненето по тоновете лекари с идеи, че имам синузит, докато в крайна сметка се разбира, че имам алергия..
на всичкото отгоре панделките, донесени от баща ми от москва, "не ми били в стила".

тези неща ми се припомнят, драги читатели. откъслечно, но ми се припомнят при всеки удобен случай. придружени от репликата "второ?! да бе, през този зор не минавам втори път". натякват ми се до такава степен, че да се чудя кой би искал изобщо да има деца някога. натякват ми се до степен да се чудя как, аджеба, са отгледани връстниците ми и как точно се получава така, че някои от тях (да не кажа повечето) имат дори братя и сестри. вие имате ли някакви предположения? а имате ли предположения защо мен, момиче на 19 години, ме е страх и гнус от бебета?

i turn a stone, i find you

а с мен ли какво става?

един ефект от това да си на 19 е това, че много малко неща можеш да изпиташ за пръв път в отношенията си с хората. все нещо ти напомня на предишни ситуации и този случай не прави изключение. отново хората, с които искам да общувам, не желаят да общуват с мен. втора група хора не им пука какво се случва с мен, но си мислят, че на мен ми пука яко какво се случва с тях. очевидно на трета група хора съм интересна, а аз първоначално дори не я помнех по физиономия, да не говорим за име. примерите са съвсем конкретни и съм далеч от това да разпределям всичките си познати в тези три групи, само дълбая в малките несъвършенства на моя свят, съпътстващи вечното му клонене към перфектност. други са го казали по-добре от мен в една песен.
просто май искам всичко. в което няма лошо.
очаквайте съвсем скоро пост, в който ще пиша колко ми е писнало да се мъча да общувам с group 1 и как ще започвам наново or smth. толкова съм банална.

..

днес гледах поне 5 минути гледката от тоалетната на седмия етаж на втори корпус. ужасно красиво е. помня как гледах изгледите от училище, един и същ изглед 12 години без промяна. just...watch the weather change. всяка сутрин в неприлично ранен час аз се спирах, къде съсипана от изкачването на 2 етажа с високи тавани и ниско кръвно, къде запленена от гледката, и беше толкова тихо, спокойно и ранно..а сега имам толкова нови изгледи, че ми става неудобно колко внимание им обръщам, а искам да си ги снимам и да ги имам. отново от седмия етаж се вижда манастирът, от тоалетната се вижда игрището на училището, от края на коридора се вижда онази странна сграда със специфичен цвят, която се твърди, че е общежитие. на отиване също беше много красиво, сняг и слънце, което обикаля по малките затрупани обли туфи.

вървя по улицата и си дишам

скъпи сънародници,
вашата новичка pvc дограма идва облепена с рекламни ленти.
от двете страни.

драги мъже,
и жени,
цветето, което още не сте подарили
не се носи нито като копие, нито като чадър, нито като гега

http://zazz.bg/play:8a7d4801
цялото за ентусиасти мазохисти
07:35 за конкретната ситуация
07:52 за фразата, която имам предвид

та, надявам се след този пост да се махнат лентите на поне един прозорец
ако това дразни и вас, включете се в акцията, кажете на приятелите си
при наличието на такива ленти аз лично започвам да се оглеждам за петна от латекс
но наистина е гадно апартаментът ви да изглежда все едно не сте се нанесли

yeah my sweet narcosis

recent activities в разбъркан ред:
пия кафе
лакирам се
остарявам
благодаря на 120 човека
търся бръчки, но не ги намирам
научавам странни факти за близки хора
достойни да заемат гордо място в някоя от темите в дата.бг за щуротии, които сте си мислели като малки
а именно:
човекът си е мислил, че любя, тача и милея, сещате се откъде, са женски имена
и в известната песен на братя аргирови се пее за коте без пижама

каквито искате изводи си вадете от горното, но освен това пиша есета върху аристотел и томас хобс.
гледам филми.
не разбирам бергман.
след огромно обикаляне по магазини с цел просто да се купи Нещо отново не си купувам блузи
никой не ми подарява свещи или гардения
преживявам земетресение-две, не изпищявам, но съм супер стресирана
и прекарвам приятни ден-два-три и всъщност това me rend щастлива?

чудя се дали името на един магазин и една песен имат общо, т.е. те са еднакви и най-вероятно имат, но е брутално как не съм го знаела досега.
снима ми се.
танцувам в ансамбъл тропанка.
ии кафето свърши.

i'm judge and i'm jury and i'm executioner too

преди да започна с есето върху обществения договор на хобс
и да отворя още няколко ivy league страници с обяснения
само да споделя

х: защо няма топла вода? плащам по толкова пари на семестър, а няма топла вода!
б: ако говориш за тоалетните на този етаж, няма изобщо кранче за топла вода.
х: ами, да
а: 3в1 ли ще си правиш?

ч: абе, как се наричаше онова, японското самоубийство?
б: харакири?
сч: харакири или сепуко. в днешната* беше харакири.

*днешната = днешната кръстословица в безплатния ежедневник "19 минути", до който аз не съм се добирала никога.

people listen up don't stand too near

пия кафе в чашата, която си купих вчера от jumbo, където имаше хора, с яна, която не иска да излиза.
купих си и свещи с аромат на кафе.

вчера успях да напиша поредния сценарий, както и домашното по френски, но рефератът ще ме озори.

изобщо в НБУ ми е много кеф. ако ви се четат сценарии или политически есета, заповядайте.

а снощният разговор ме надъха пак да снимам. сега трябва да ми дойдат и идеи, които са се поскрили малко, но поне знам как да ги извадя на бял свят. а някой ако иска да го снимам, да не се срамува да сподели.

maybe you'll know when you see it

състоянията ми се променят от необичайно в обичайно.
необичайното беше невероятно и се опитвам да запазя енергията му.
но дойде обичайното и сега съм нещо по средата.

ако махнем self-analysis частта на този блог, ще останат 5 думи на кръст.

снима ми се едно момиче, но не знам как да й предложа. хах.

май за пръв път посетих концерт, на който имаше истински бис.

музиката е ако не всичко, то много.

karmacoma

дами и господа, по принцип това го прави тя, но този път ще направим изключение. (а и поради нейните 24/7 задължения към образователната й институция)

ситуация номер 1.
- копеле, сдухала съм се като стадо лисици с електрожени
- а аз като стадо от лади ниви с вериги. значи твоите лисици гонят моите ниви!

ситуация номер 2.
http://www.youtube.com/watch?v=vCZvYXwBlkk
изкрещяно в лицето от барман

ситуация номер 3.
- извняъйте, момишта, моъ ли дъ танцуъм с вас?
- моля?
- извинявай, моъ ли дъ танцуъм с теб?
- ама нали искаше с двете?
- (промърморв)..толкова съм пиян, че ще се изповръщам
..
- ЩЕ ТЕ СПАСЯЯ!

ситуация номер 4.
- момичета, за джагите ли чакате?
- ами, не.
- а може ли да танцувам в това триъгълниче, което образувахме?

ситуация номер 5.
- момичетаааа, хубави ли са картофките? (smirk)
- ммхм
- ммхм, та я!

ситуация номер 6.
*шумно селско подсвирване*
- ей, мотики!
- кви мотики, няма мотики!
- извинявайте, дами, че ви притеснихме!

it is now witching hour

днес беше магическа сутрин
точно това е прилагателното, което ми дойде наум
беше светло колкото привечер
но се замислих, че никога не съм виждала такава светлина сутрин, вървейки в тази посока
по драматургия ни учат, че трябва да можем да описваме едно-едничко дърво така, че да не го сбъркаме с никое друго
е,
двете тополи, които наскоро се чудехме на колко години са (залагам на 40)
те са били там доста преди да се появят кварталите около тях
те са две и сигурно са били повече преди
имат най-красивите жълти листа в квартала и сами произвеждат достатъчно, че да се заровиш до коленете в тях
и изобщо не са с традиционната подрязана вертикална булевардна форма
минавах покрай тях, обмисляйки само това
светлината


бамфи пак се държи ужасяващо тъпо, но простете й.
сега се учи.

edit:
знаете ли, колкото и да не уважавам играенето на голямата игра "живот" по някакви строги правила, аз имах два принципа.
първия го наруших преди две години.
втория го наруших тази вечер.
повече нямам.

i'm in the middle of your picture, lying in the reeds

осъзнавам, че след двете ми сериозни общувания снощи и след прочетения пост тази сутрин (два пъти, на глас) нямам никакво право да се оплаквам, но, както уточнихме с професор дайнов по-късно тази сутрин, човек все пак постоянно си създава проблеми, които да си решава. сигурно е някакъв естествен рефлекс на съзнанието.

моят проблем към настоящия момент е основно един - самотата.
свикнала съм да общувам с хора, които познавам добре, които вече съм опознала и в общи линии почти никога не ми се е налагало да опознавам хора бързо. появявали са се нови хора на хоризонта, но те така или иначе съпътстват вече съществуващите.
и изведнъж, изненадка, средата се променя и хората, които си свикнал и обичаш да виждаш всеки ден, изведнъж не ги виждаш всеки ден. да не кажем, че по-голямата част ще видиш по коледа.
и може би на подсъзнателно ниво съм се предупреждавала за този момент отдавна или пък на съвсем съзнателно. или просто се е появил нов човек, когото да опознавам, но усещането тепърва да създаваш нови истински приятели на тази възраст е ужасно странно и ако не го бях изпитала преди 3-4 месеца, сега щях да съм изключително уплашена, стресната и изненадана.
целият този процес го извършвам доста несъзнателно, просто се появяват хора, на които - щрак! - мога да кажа всичко. и усещам, че няма смисъл да се бавя или нещо подобно, просто всячески се опитвам да катализирам процеса, за да имам хора, с които да общувам. и понеже г-н дайнов казва, че е много лесно да пише човек с реторични въпроси, а по-трудно е да конкретизира, тук ще изпусна един такъв въпрос.
с две думи, бройката на хората, с които общувам, спадна рязко (нещо от типа на 45 - 12-3, имам повод да броя) и ако забелязвате нещо нередно в мен, е от това.

впрочем в goodreads голяма част от книгите на бг ги няма, не си мисли, че не чета. съвсеем скоро почвам джойс в оригинал :Д и ми пиши, молим, че излязоха некви непредвидени shitz.

хамстере, много се радвам, че общуваме и внасяш неква нотка на разнообразие в улегналото ми ежедневие от книги филми книги филми музика проекти сценарии есета.

лекс, гуш.

pack and get dressed

странно, стигнах до извода, че трябва да изработя такова нещо от себе си, от което ще имат осезаема нужда други хора. странното е защо го осъзнавам чак сега. сега май е късно. хм.
тонът е "пързалката свърши", ако не го нацелвате.

this ship is taking me far away

напоследък осъзнах, че съм непоправим оптимист and it came as a surprise.

сега пиша тук, защото трябва да пиша другаде, където е бяло и малко плашещо.
а и там имам краен срок.

всъщност имам тонове за разказване, но засипвам само двама-трима, защото един от другите споделя с мен всичко, втори май не го интересува, а трети е в неизвестност и това малко ме плаши. а вашето оправдание какво е?

както каза той, сега ми е времето да си съдера задника от учене.

and fade out again

моето аз е доста щастливо, че намира човек, с когото може да говори истински
без и двамата да сме пияни надрусани на тъмно без да е 3 през нощта без да е по скайп
а напротив
грее слънце ядем банички двете салфетки са тъкмо достатъчни да не се омажеш поголовно

и въпреки това е доста самотно
няма с кого да изпиеш едно кафе
няма с кого да отидеш на кино
утре явно сама ще си търся книгите
има конкретен човек, който иска да помогне
но заровен в собствените си оправдания
и стари задължения мои към него
така и не се измъква от ограничения морални

гадно ми е че вероятно ограничени от време с нея не успяваме да се доближим до нормален разговор а просто някакъв скоростен catch up
а с нея catch up-ът е още по-скоростен, само дето не можем и да го направим като хората
и после остава глупава празнота

не знам дали сега е точното време да започна да общувам с него
нямам идея и защо вече не ме влече това общуване

знам само че тази седмица се запознах с поне 50 човека, с много от които ще се поздравявам занапред въпреки огромното Нищо, което ни свързва
че не ми се тръгва от това страхотно слънчево място въпреки че ще трябва

боли ме, че и утре няма да го видя.

no title

27092008, 23:25

да започнем с това, че никога не съм имала семейни проблеми, по-сериозни от едно скарване по коледа. в това число финансови. не е като винаги животът да ми е поднасял всичко на тепсия, но по някакъв начин наистина значимите неща винаги ми се нареждат. около мен смъртта идва най-рано на 65, мечтите се изпълняват средно веднъж годишно и изобщо всичко е ток и жица. това сертификати, матури, университети, че даже градският транспорт ми идва като по поръчка (понякога. и не като днешната поръчка в mado). никога не съм сменяла жилище или училище, сменям единствено техника и то нерядко (макар че онзи siemens c55 беше реликва). сериозни здравословни проблеми също не съм имала, или по-скоро define сериозни и дали едновремешните ежеседмични инжекции влизат в това, или пък автоимунния тиреоидит на хашимото или сенната хрема и де факто нищо, от което се умира. и адските приятели, някои от които са малко away, но и от това не се умира. нали? за капак на всичко от доста време имам причина да съм щастлива в личен план и се възползвам от нея.

и после защо не мога да разбера валя, когато твърди, че в щатите "имаш усещането, че можеш да сбъднеш мечтите си".

изводите от горното могат да бъдат два - или не се оплаквам достатъчно и приемам проблемите (каквито нямам) с усмивка, или просто съм много разглезена и се очаква в скоро време животът да ми вкара един прав десен.

това първоначално е писано с молив. на хартия.

we hope that you choke

ако си пуснете radiohead - exit music (for a film), ще възприемете този пост както е meant to be.

не преставам да вярвам, че хората са добри по подразбиране и че винаги всичко се оправя. но понякога животът ми поднася изненади като например пиян съсед, лежащ долу във входа заедно с малкото си кученце - не се знае дали го е извеждал или прибирал. добре, че не го намерих аз, а един друг съсед, всъщност. и какво значение има, че синът му завършва в щатите и се скъса да ходи на математически олимпиади, а дъщеря му гледа бебе и учи ветеринарна медицина, мечтата й от 10 години? а жена му е с психични проблеми. а зависимостите се преодоляват доста трудно, явно, защото си спомням как една вечер споменатата дъщеря спа вкъщи, защото той се беше напил. но тогава хич не ги възприемах сериозно тези неща. да съм била някъде 7-10 годишна. последният път, когато гледах пиян до такава степен човек и се чудех какво да правя с него, беше на бала ми. но аз пак си изкарах акъла до огромна степен. губя си думите и се разтрепервам пред съвсем обикновени житейски ситуации. друг е въпросът, че от кафенето в съседство отказаха да дойдат да помогнат да го качат, защото го носели всеки път. както и да е. прибраха го. аз донесох кучето, което беше останало в асансьора, хаха. и им казах къде живее. толкова безполезна ли съм всъщност..

преди това в главата ми се мотаеха размисли от по-лежерно естество. от рода на..
една жена си купува обикновен черен панталон. в десетте минути, след като си е тръгнала щастлива с торбичка (платнена, да се надяваме) от магазина (ако не е останала да поразгледа още) на нея вече й трябват три блузи, с които да комбинира обикновения черен панталон, защото няма подходящи. отделно смята, че ще е по-ефектно, ако го комбинира с друг цвят колан, обувки и чанта, каквито тя няма в наличност, но ето - чудесен повод да се снабди. и така до безкрай.
един мъж си купува панталон, защото преди това е имал общо един.

а още преди това щях да пиша за есента, защото едва вчера я усетих..
есента са кестените в софия. онзи постоянно обновяващ се хаос от бодливи обвивки, стъпкани бодливи обвивки, паднали кестени с обвивки, паднали кестени без обвивки, които са весели, и листа, и разноцветни дървета. есента май ми е любимият сезон или май мисля така за всеки току-що дошъл сезон без лятото.
ремонтирани булеварди и закъсняващ транспорт.
(тук бих вмъкнала още приятни мисли от вчера, които, ако бяха в отделен пост, щяха да са под label but i'm on the outside)

миналата година по това време беше по-топло.
спомням си го защото помня как бях облечена на срещата на потър мания и след това на помена на дядо, на който бяхме в някаква малка стаичка, защото църквата се ремонтираше, стаичката миришеше на тамян, та се късаше, в следствие на което на мен ми се наложи да седна по средата на церемонията, след което едвам излязох навън по някакъв коридор, който ми се стори безкраен, и накрая седях на някаква саксия пред църквата и после седнах на земята за по-стабилно и хората се уплашиха.
тази година на помена на дядо бяхме по-малко хора на по-голямо място.
хората намаляват в доста стабилна прогресия от погребението насам.
дядо ми липсва.
дядо ми липсва.
дядо ми липсва.
когато дядо беше жив и се събирахме семейно, на масата говорехме за история, политика, литература (говорехме в последните години, иначе говореха - дядо, баща ми и понякога вуйчо). дядо винаги ни питаше какво учим в училище, учим ли смирненски и вапцаров и в крайна сметка се стигаше до рецитиране на стихотворения. (знам, че не четеш тук, но затова те изненадах онази вечер с червените ескадрони)
но дядо вече го няма. и сега говорим за университети, училища, пиене, дрехи. баща ми си стои тъпо в ъгъла, а вуйчо е в командировка. телефонът на братовчедка ми звъни и тя излиза от стаята, а вуйна ми и майка ми се споглеждат, сестра й казва "не е момче", майка ми "че защо да не е, тя не е малка", "защото е необщителна", а аз донякъде на тях, донякъде на себе си питам "а къде отиде личното пространство?.."
за сметка на това on the way home с нашите си говорихме за литература доста обширно с идеята да изсмуча някакви recommendations от тяхното поколение, в крайна сметка потвърдих някои от съществуващия ми списък и добавих няколко нови.

въздуха ще грея

тези дни ям мусака спагети мусака спагети пица repeat
един ден ще се наложи да ям нещо, което не обичам, и ще видим какво ще стане тогава.
пия зелен чай зелен чай кафе зелен чай зелен чай кафе

но хич не мога да се оплача, особено когато паралелно с това си сбъдвам мечти
онова от по-предишния пост не че ми беше мечта, но беше нещо, срещу което ме беше страх да се изправя от доста време. но другото беше. а снощи си прекарах добре (с човек, с когото мислим да сключим пакт да консумираме алкохол само когато сме заедно, но съдбата се изпречва на тези планове) с още хора и изобщо събитието беше чудничко. въпреки че изпуснах остава, а cigaretta май не са били.

и в общи линии 2 изложби, софия: поетики и в близко бъдеще нощта на музеите.

много заминаха, малко пишат.

that was just your life

a: ти с какво си изми косата? (предвид разнообразието от шампоани, балсами и други продукти)
б: ами..с вода?

а: от дюнер, мазно
в: ама върху какво е? светло ли е?
а: не, върху лилавия ми шлифер
в: шлифер?? какво е времето при вас?
а: е тук е 11 градуса
в: тук е 32

г: тоест аз не съм сигурна дали не трябва да ти се сърдя за рд
а: ъм, wtf, забравила съм да ти го честитя?
а: /feels awful

edit:
a: ей, знаеш ли какво чета? 8)
д: какво?
а: a' la recherche du temps perdu 8) (G)
д: ама в оригинал ли?
а: (тт)

look back, I sift through all the cliques

след пет-шест дни блаженство от морски тип
(в които впрочем разбрах защо моят възлюбен е толкова хилав)
и един back to the roots
аз най-накрая се изправих срещу един от страховете си
трябваха ми близо две години

ще разберем дали съм се справила успешно след време
но засега имам един много важен признак за успех, който не знам как да формулирам по-прикрито, затова няма.

в този back to the roots ден класната се разплака (класната по принцип не е по такива изпълнения, говоря след преживяни изпращания балове етц)
от всичките математички най-топло ни посрещна тази, която ми е преподавала Веднъж като заместничка
след това тази, която ми водеше в шести клас и после излезе в майчинство
след това тази, която ми водеше в седми и осми клас
и някъде на дъното на класацията е култовият образ, с който прекарах гимназията си и който ни изгони сутринта след бала ни, защото предавала важен материал.
иначе повечето неща са си същите и ми е ужасно странно, че няма да съм всеки ден там.

в неделя очаквам интригуващ алтернативен арт пърформанс, казано на чист български
и най-вероятно ще пропусна първата пързалка на славия за сезона, защото изпращам важен човек
но пързалки ще има цяла зима..

бял поглед - бяла фея

втори елемент от моя absolutен свят
(явно ще изникват един по един)

уговорките са Уговорки.
без обаждане 2 часа предварително за смяна на място час отлагане и т.н.
без да се обаждаш на другия да го питаш къде е като стигнеш
стоиш
и чакаш
ако трябва чакаш половин час
измислил си си предварително занимание
но добре е да не трябва да чакаш половин час
най-много мразя да чакам хора на 1 минута от там, където живеят
закъсняващи с 10

а днес похарчих немалко пари за красив есенен артикул от връхен тип в сравнително непрактичен цвят.
(blush)

they should be ringin'

- хайде - каза си тя
ще се отчета тук преди да е станало прекалено късно

някои сайтове отварям по-добре с firefox
други с opera
след отказа на firefox и javите му да сработят с last.fm
аз си инсталирах opera и оттам нататък отказвам да се занимавам с прищявките на тоя и оня
просто - last.fm с opera
blogger с firefox
и други

така и така ще се снабдявам с нов лаптоп
който ще закупя със собствени пари
(да
хванах едногодишна пълна стипендия)
така и така този е на 5 години
диагоналът 2-в-с от време на време просто отказва
има светлозелена черта мъртви пиксели отляво на дисплея
и един мъничък червен близо до чертата

белят ми се ушите
носа
ръцете до лактите сериозно
и краката до коленете
а дори още не съм ходила на море.

навлизам в radiohead slow but steady
дълго време ще ви мрънкам колко са добри

днес ме зарадваха разни неща
баба, за която всяка домакинска и къщна дейност е някакво естествено състояние и се прави с абсолютната лекота, докато на мен биха ми били нужни дни назландисване
приятелка, която ме пита къде ходя на маникюр xD
плюс други хора, които са навити догодина да ходим на море заедно
я стане, я не
мама, на която давам още една гледна точка
и май е за добро

иначе чета пруст и ми харесва.
след неуспешен опит да прочета нещо по-леко и лятно, а именно чандлър
не че не го прочетох
прочетох го
просто на 2/3 от книгата вече бях забравила предназначението и произхода на 2/3 от героите
и накрая не разбрах тоя за какво умря
и надали ще пробвам гришам скоро.

и простете неуважението ми, но
сладкарници "неделя", не важите
поне шейковете, млякото с какао и капучиното
(мои наблюдения
от поне 2 години насам
а им дадох шанс..)
а не си падам по торти
а хич не обичам
маслини пъпеш риба

important edit:
in an absolut world
късметчетата на lavazza щяха да са интелигентни и оригинални
вчерашното:
По-добре да не започваш, отколкото да спреш на половината път. :|

excuse me little homie I know you don't know me

не мога да възприема потропването с нокти по вратата точно преди да нахълташ за изключително ценене на личното пространство. но явно за някои е.

другият малоумен вариант е да почукаш, отвътре да ти кажат "Да!" и срамежливо да изчакаш, докато човекът отвътре излезе от стаята. раздразнен, че си го накарал да прекъсне заниманието си.

а се чудя защо почукването е станало толкова символично в общия случай, в който почукваш и влизаш, без да чакаш отговор.

случвало ли ви се е да ви се вие свят със затворени очи?

а някой да си търси сладко малко коте? а две? на около 2 седмици, черно и сиво, мъжки, жоро ги е намерил в контейнер. скоро са прогледнали, хранят се с пипетка. вече обезпаразитени и единственото, което се изисква, е повече внимание с храненето. и ако са двете, ще си играят. :/

do you think about me now and then?

провокирана от тях двете реших да споделя размислите, които нахвърлях идейно тогава

от момента на установяването си в един град ти започваш да опипваш почвата му, да подушваш оттук-оттам, да видиш дали ще се разберете. град, който те пуска навсякъде, който разкрива без проблеми тайните си и чийто тайни откриваш дори сам, без някой да ти помага, явно може да бъде твой. твоите градове крият ужасно очарование дори след като почти нямат какво да крият. за теб са най-малкото приветливи, а често и за другите.

софия обаче рядко може да бъде твой град. софия не те допуска до себе си като другите. живееш в нея година-две-пет, мислиш си, че имаш някаква бегла идея от нея и изведнъж се оказва, че тя изобщо не е това, за което си я смятал. винаги може да ти обърне гръб, да те прецака и затова е изключително трудно да си влезете под кожите. малко като с котките е. само че котките са по-харесвани като цяло. не можеш да познаваш софия най-малкото защото тя се променя ежедневно. затова пък винаги може да те изненада - къде положително, къде не.

а софия е градът, който с индустриалния си облик кара стомаха ми да се свива, въпреки че изобщо не ми се е тръгвало от мястото, където съм била.

..

искам повече хора, виждането с които няма да е гледане на часовници и споделяне на предишни и следващи ангажименти.
през изминалата седмица имах поне 3-4 такива виждания, но май не са ми достатъчни.

ilaria condizionata ha raffreddato la mia giornata!

здравейте.
днес се записах в нов български университет. специалността ми е визуални изкуства, модулът - реклама. запознах се със златоена. освен с нея, ще сме колежки с яна и злати.
ще уча френски език на ниво В1, което е малко странно, защото съм учила френски само една година и оттогава не съм пипвала, но явно имам някакъв усет. английският ми е документирано С2, италианският на теория е също толкова (предполагам, че и на практика всъщност), значи остава този. ако пък не се пробвам с още един език до края на следването си, няма да съм аз, хаха.

освен това ми е интересно защо днес в университета имаше повече родители, отколкото студенти. however, имаше и някои, които се държаха нормално и идваха като придружители. ама другото..не си е работа.

а косата ми капе като брезови листенца и някои други фактори ми подсказват, че безгрижната младост в мен е съвсем на привършване.

dance dance revolution!

е, изпитите ми свършиха
днес имах два
и двата бяха ужасно интересни, вторият дори повече
(изпит, на който те питат за ника ти в конкретен сайт си заслужава внимание.)
чакам резултати само от първия и с това се свършва цялата ми КСК
дори ми излязоха резултатите от английския в СУ
интересно, но като си затворя очите, преди да видя резултатите
постигам някакви чудеса :Д

и се запознах с яна!

но не трябва да пия кафе на гладно. явно.
но като изключим приумиците на организЪма ми
мога да кажа че днес се смях повече от повече

виждам се с хора с които надали някога нещо ще се промени (:
говорим надвикваме се
университети квартири държави изпити
(от класа ми сме 3 момичета, които остават в българия
а най-много 3 момчета, които заминават)
концерти морета алкохол първомай
мръсни вицове (sun)
смях смях смях
интересни подвиквания точно пред сервитьорката
първо не нарочно
след това не до там

и после сладолед.
и после отново до квартално кафе с дартс
само за да ни кажат отново че приключват
и отново да отидем във fun city
но преди това тони прави десен завой на червено на българия и фритьоф нансен
аз пищя гумите скърцат жоро пита "тва от гумите ли беше или от мария?" добри казва "умреме"! :Д
там беше fun като включим джаги
некадърна на дартс бамфи
въздушен хокей горе-долу
и dance dance revolution, на което бамфи му хвана цаката и е ужасно готино! и с тони се състезавахме!

и сега мисля да злобея пред всички с -истиките. хъхъ.

ние сме болен продукт на своето време и вашия труд

днес за пореден път се опитваха да ме разубеждават да ходя в нбу. интересно дали ще продължат и след като започна да уча там. впрочем стискайте палци да хвана стипендия, защото може да имам някакъв малък шанс.

а сега, една молба към всички вас.
знам, че добрите ви майки, лели и баби имат поне един фикус у тях, този символ на българското наред с мушкатото, този така обгрижван член на семейството, по-известен като Фикуса. той без никакви усилия се сближава с всички членове на семейството - бащата го мести (защото саксията на Фикуса не е шега работа), малкото дете подскача около него и му връзва коледни играчки, а майката грижливо бърше листата му от прах - все пак, това е Той.
та, искам едно малко фикусче, ако няма да е много нахално. или листо, ако ще се хване от листо. pretty please?

освен това разменям цъфнала синьолилава теменужка за някаква в друг цвят..

също така ми се пътува.

can't they see it's why my brain says rage

вчера, докато пътувах към зоопарка, си записах в тефтерчето (онова с борчето отпред, за което ще се сети в най-добрия случай един от читателите ми, нека се обади) четири неща, които напоследък намирам за непонятни и трябва да разнищя тук.

номер едно в моята класация се пада на извитите мигли.
не намирам нищо красиво в мигли, които при отсъствието на клепачи биха се завързали някъде около ретината ти.
мислех да приложа снимка, но се погнусих от импулс.бг, а с единствената мацка, която ми се е набила в очите с това, не си е работа да се занимава човек.

другите са не толкова фрапантни.
не харесвам душгелове. мазни са, гадни са, а сапунът е къде-къде по-готин и удобен. и ексфолиращ, ако имате желание.

не обичам маслини. дори мястото, където е имало маслина в салата (например). усеща се.
пак ще спомена историята, в която с още 3 момичета сме във велинградско заведение, като две ядем салати, третата - мелба, четвъртата - нещо извратено, и тази с мелбата си изяде мелбата и след това за десерт изяде 10те маслини от 2те салати общо. заведението е прилично, впрочем. но все се оказва така, че около мен се намират луди фенове на маслините и някой ми ги яде. странно е.

последното непонятно за мен нещо е завиването с чаршаф. аз да не съм сервиз, че да ме завиват, да не се праша? ако ми е студено, ще се завия с одеяло през кръста. ако ми е топло, за какво ми е??..баба винаги ми слага чаршаф. или ми е студено, или не го използвам въобще. е?

а, и blogger на български.

..

реших да използвам хладното време, за да си направя топъл чай, какъвто не съм пила от както за последно ми беше студено, вероятно. днес пих мляко с кафе. и сега зелен чай с лимон. странно как мляко с малко кафе и кафе с малко мляко е чудесна идея, но кафе и мляко 1:1 е ужасен буламач.

а по-странното е как кафето влияе благоприятно на връзката ми и отношенията ми със семейството, приятелите и целия външен свят.
вчера се замислих, че и алкохолът, впрочем.
всичко това късмет ли е или напротив?

watch me fall like dominoes in pretty patterns

само отделни неща triggerват blogструната в мен
явно не са достатъчни

един албум, един вкус, едно усещане
приятел, който ми липсва
друг, който дори не ми е приятел и пак
и двама, които сънувам

те нямат нищо общо
но тя иска да общува с него
и аз

it's been a long time since you said that and I'm walking alone

най-после слушам песента, която ми се върти в главата цяла вечер
песента е на остава от новия албум и се казва rock'n'roll song designers
имам интересна история, свързана с нея, но ми е малко емоционална и няма да я разказвам, някои от вас са я чували

снощи се запознах с човек, който би бил свилен'с evil twin при обстоятелства неопределими
(също така сенки от маниерите и характера на един от най-важните хора за мен ме преследват
и ме срещат поне веднъж седмично-месечно)

но мисълта ми е, че от доста време замислям да напиша нещо за новия на остава.
който имам съвсем легално
и си струва
веднъж, когато ги прослушвах, съвсем в началото, ми ги представиха като българските placebo
моят първоначален facepalm е наистина неизразим, това е малко като дупнишката мадона или американския бай ганьо
впечатленията ми от моно нещо не оправдаха това твърдение
however, с повечето албуми и повече познаване на творчеството може да се разгледа и така
само че лафът за българската работа
незнайно защо се прилага тук също доста приемливо
а именно - ами да, като placebo, ама наобратно
placebo започват през 1996 с веселичък indie rock
за да стигнат до неизразимата свръхемоционалност на meds през 2006
остава, on the other hand, започват през 2000 с албум от шедьоври, минават през тоталната меланхолия и вглъбеност на след любов по време на война и днес са в най-жизнерадостния си вариант
в новия албум се намира малко back to the roots музика, колкото да се докаже, но основата е променена. лично на мен новата основа също ми допада, просто настроенията, в които ги слушам, се менят.

..

а сега приключвам с парче от собственонаправената си бисквитена торта, с което отбелязвам началото на една символична закуска. придружена е от еспресо с мляко.
преди, когато откриех някаква нова алкохолна комбинация, бях доста eager да я споделя, но или комбинациите свършиха, или симпатиите ми към алкохола, но затова пък имам нещо ново за вас.

суров морков, топнат в горчица олинеза
гореспоменатата горчица на филийка с парче краставичка отгоре
гореспоменатата горчица на филийка без нищо отгоре
краставица, топната в горчица

усещането е няма такова.
потвърдиха го малко, но влиятелни хора.

усещането да те накарат да снимаш в 3 часа хора, седящи на табуретка по средата на булеварда, е също запомнящо се. (и не, табуретката не си е там от преди това)
и ако някой случайно се сеща точно как беше втората строфа на аз съм българче, моля да сподели. ама да се сети, не да го изрови. ако е пиян, ще го уважавам още повече.
и, вие разбрахте ли, че ще уча маркетинг? аз го разбрах снощи.
всъщност какво ли разбирам, аз имам алкохол по веждите, но не се знае какъв.
освен това си одрах лакътя неприятно.

tell me that we're going higher

добре де, бях тагната, но не исках да смесвам нещата с предишния пост.
става въпрос за моя absolutен свят в пет точки, или по-точно за този на яна
обмислям го цял ден и нищо оригинално не измислих :/
но

- здравословните проблеми да са пренебрежимо малко
- хората да не са толкова отрицателно настроени към всичко
- и да мислят повече

нямам никаква идея. винаги обмислям всичко с всевъзможни евентуални последици, примерно не може без насекоми, защото изчезва цяло звено в хранителната верига и т.н., какъв мечтател съм аз? -.-

ако не мога да напиша дори това, никога няма да стана рекламист.

чудесно, че се сетих точно сега.

считайте се тагнати ти, ти и ти.

допълнителните екстри към настоящия ми живот са, че докато приятелите ми са твърдо разделени на такива, за които КСК е вече свършила или ще учат в чужбина и сега се отдават на абсолютно избухване релакс или както там обичат, и такива, на които още две-три седмици мъчене и стабилно учене са им вързани в кърпа и хич не им е до почивка точно сега, аз съм някъде по средата и това изобщо не означава, че ми е добре.

it was the distant sound of something, dear sorrow

понеже напоследък ми се налага да придобивам опит с някои институции
ще го споделя с вас, за да знаете в какво се забърквате или вече сте се забъркали един ден

в частност това е подаването на документи за два столични университета - СУ и НБУ.
като един интернет грамотен (да не кажем пристрастен) потребител, моето първо и логично действие е да проверя къде точно трябва да отида, носейки необходимите документи. страницата на СУ след известно разстояние в кликове те препраща към сравнително обемен правилник или нещо подобно, който гласи, че записването се извършва в сградата на Ректората. това е чудесно. ректората обаче не е от две зали. затова влизам във форума на СУ, където някой споменава, че работното време е от еди-колко си до 16:30, с неизменната обедна почивка, но това не представлява чак такава изненада. забравих да спомена, че ден-два по-рано съм отишла до споменатия университет, за да си купя документи за кандидатстване на цена 5 лв. документите включват двоен лист А4 двустранно с указания за попълване и двоен лист А4 двустранно - самите документи в два екземпляра, незнайно защо. също картонче за вход. тези документи бяха попълнени чинно от мен вкъщи, като реших, че вече съм голям човек, време е да се справям сама с българската бюрокрация и съответно да не питам за щяло и нещяло разни хора. накрая имах само 2-3 въпроса към хората по-наясно с нещата от мен.

мястото на записването разбрах от съученик, записал се предния ден - "отиваш на втория етаж, те са 3 зали, все ще ги видиш". и не защото не си бях направила труда да проверя в сайта им. но нищо.
влизаме с жоро в залата, около 30 човека се редят на опашки, вдясно от нас има лелка с компютър. гледаме леко уплашено и неразбиращо, аре да питаме, ми аре - "извинете, къде трябва да се наредим?". лелката ни пита дали сме платили - ами не сме - ами значи при мен първо. плащаме, дават ни касова бележка - изберете си опашка. изберете си опашка. "а, не при мен, че ми свършват номерата"

докато те записват, можеш и да седнеш, евентуално, ако няма някоя мацка, която си е оставила чантичката и всичките партакеши на столчето и не се знае какво правят тя и те там точно тогава. естествено, ти се чудят на дипломата, ама никога не съм виждала такава, ами да, по-...специална... е. картончето с изпитите, на които искаш да се явиш, си го попълнил преди това, удрят ти един печат, предишния ден вижте в сайта или на химическия факултет къде сте разпределени и отидете да го видите, окей чао.

а днес отидох до НБУ по същата причина.
първоначално отидох на същото място, където се записвах предишните три пъти, малко ме учуди фактът, че нямаше бланки и големи надписи "подаване на документи", но си взех заявление от книжарницата и седнах на същото място, попълних си го на спокойствие и влязох в залата, където ми казаха, че записването вече е само пред аулата. добре, отиваме пред аулата. то и как да го сбърка човек - цветни листа с огромни надписи, попълващи хора, чинове, такива неща. предпазливо се приближавам и се чудя какво правят тези, които actually вече са си попълнили нещата, но виждам още един успокояващ надпис "записване" и продължавам напред. тръгвам към един човек "добър д-", който ми посочва надясно една мацка няколко компютъра по-нататък, която ми махва усмихната, а аз сядам пред нея и й давам документите. държи се любезно, всъщност я имаме 2 години разлика, я не, и самото записване продължава горе-долу толкова, колкото в СУ. с разликата, че накрая ти дават напечатан лист А4, на който има специалностите, които си писал, всичките ти изпити и съответното разпределение, и те изпращат в две зали на горния етаж, пред първата от които имаше 3-4 човека и реших да отида до втората, където имаше едно момиче. платих с дебитна карта, което не се оказа никакъв проблем и си излязох доволна от свършената за 40 минути работа. с объркването.

xx by the kaufland lady

лятото официално започна - вчера за първи път ме ухапа комар
на едно място
днес на друго
по принцип не ме хапят особено
в семейството ми имаме теория, че е свързано с телесната температура

реших да пробвам angel на thierry mugler и да разбера защо толкова го мразят хората - е, разбрах. пешо дори се осмели да се пробва и с alien, който беше по-добрият вариант, де. а си мислех, че xx by mexx wild ще ми допадне повече от nice, но напротив.

бялото фрапе е моята нова страст, която успявам да постигна и в домашни условия..с бутилка от половин литър.

kaufland е моят нов дом.

сладоледът milka на дарко е новото ми изкушение, струва си.

тениската ми с лейди от лейди и скитника вАжи.

противно на изместването на ударения, което при четири пъти в едно изречение просто не звучи естествено.

take me to the place I love, take me all the way

изминалите дни бяха едни от онези, за които имаш чувството, че са били преди поне месец, просто толкова неща се случват. варираха от лични проблеми, които се решиха с доста усилия, през проблеми с образованието ми и за капак на всичко моето personal дипломиране, което беше изместено на !първи юли, което обезсмисля всякакви евентуални планове за джулай. но понякога като ми се случи едно нещо да тръгне зле, повлича всичко след себе си. хубавото е, че понякога това ми се случва и в положителна посока и все пак не мога да кажа, че съм зле в момента.

албена пиеше някакъв студен зелен чай, който доста ми допадна, реших, че е чудесен заместител на стандартния студен чай, тъй като аз така и така обичам зелен чай, та опитах nestea vitao - ок, (puke) би било appropriate за мнението ми. оставя ужасен послевкус, горе-долу като на изключително силен черен чай, който не само, че си направил преди два дни, ами е изстинал и тръгнал да мухлясва. иначе е ок. но добре, че бени си спомняше кой е чаят - оказа се san benedetto, трябва да го търся в пикадили/лукойл/omv. това е добре, защото тони има карта за намаление една стотинка на литър от лукойл. хаха. ще ме бута в басейна той, нъц.

след като вече се настроихте на лежерна лятна вълна покрай предишния параграф, бих искала да ви натоваря малко.
не мога да понасям стереотипа на refined мацки и пичове, които не излизат от тях преди да са се оправяли поне по два часа, не ходят по друго, освен по асфалт, не се придвижват с градски транспорт, никога не излизат сами и ги е страх да се прибират след 21:30 с транспорт, който изисква над 50 метра ходене до мястото, където живеят.
те същите са тези, които биха описали хората, които ходят на протести в защита на природата, като сборище от наркомани и биха заклеймили всеки, който има по-радикално изявено отношение към каквато и да е социална тема. на теория са големи почитатели на природата, на практика общуването им с природата се свежда до разходка в борисовата веднъж годишно, само по алеите, де. иначе - кърлежи. (offtopic: винаги съм се плашела ужасно от оси, а от кърлежи - изобщо не, но никога не са ме жилили или каквото там правят кърлежите)
в конкретния случай става въпрос за това мероприятие, за което бях чула нещо, но едва вчера си направих планове да посетя. с приятели. просто като подкрепа. имам stamp с подобна тематика в journal-a в deviantART, ако някой не е от по-наблюдателните. дразнението ми е породено от мненията, които прочетох във форума на университета, в който искам да уча. странно ми е как на думи огромна част от хората са изключително толерантни и възприемчиви към всякакви нетрадиционни теории, а когато стане въпрос за конкретни действия, те не само не желаят да се включат, но дори се отнасят с почти искрен страх "ама кажете на хората да се въздържат от сексуални действия". изобщо не разбирам това поведение.

забравих да спомена, че обмислям редизайн на blog-a, черното вече не е мен, пък и не е подходящо за сезона.

inside my worried mind i wonder why i'm here.

в някакво ръководство за блогъри, което четох наскоро, авторът съветваше да не се пише, когато си афектиран. е, аз пиша почти само в такива състояния.

става въпрос, че за два дни ме излъгаха три пъти. лъжи, равностойни на първоаприлските "шеги", за глупости, но не ме кефи особено. и ако първият път беше човек, от когото мога да го очаквам и който неведнъж е бил гост на тази рубрика, вторият път беше човек, с когото се бях запознала току-що. а третият - човек, когото се смята, че познавам добре и на когото държа.

they were sitting in the strawberry swing

ами,
матурите ми свършиха.
резултати засега имам само от изпита за НБУ и от трите италиански матури. ако се интересувате - на лична. впрочем, от едното от гореспоменатите понятия съм изключително доволна, а от другото - сравнително разочарована. хайде да се сетим кое кое е (happy).

само ще кажа че
след като днес излязох от устната ми матура на която всички бяхме тотално спек естествено се разревах и отдавна не бях ревала от нерви и имам усещането че цялата емоционалност която е било свойствено да изпитвам от 2 месеца насам сега се излива и е толкова странно..

сега вече ми е мъчно за класа ми, носталгично заради времето, прекарано в училище, мъчно за някои от учителите. да, for real. ще ми липсва човекът, който измисли мария кафка и много други. но ако изпращането, концертът и балът бяха сега, надали щях да оцелея. хаха.

а сега ще си възвърна хобитата от типа на плетене на гривнички снимане музика книги филми книги цветя книги и ще си обърна внимание. както и ще си купя бански, сиви кецове и сива чанта, надяваме се. и мечтата ми за следващия уикенд ще ми се вижда една идея по-близка. (sun)

those who are dead are not dead

имам афта на върха на езика от днес и херпес на устата от 2 седмици
карам се с майка ми, защото тя отново си прави предварителни прогнози за всички изпити, на които се явявам - не ме интересува дали са точни, важното е, че няма основанията
опитвам се да уча за устна матура, на която не знам с какви обувки да бъда
и слушам чудесен албум
дразня се на хора, които се опитват да преписват на приемен тест за университет, в който наистина искам да уча, така че ще се заяждам с тях..доста.
и от малко по-малко от месец се събуждам почти всяка сутрин около 6
по принцип не ставах толкова рано за училище
и не, не се наспивам, защото по някое време на деня започва да ми се спи и да ми парят очите при затварянето им както по времето, когато гледах всяка делнична вечер женени с деца от 12:30, защото си нямах друга работа
и вечер ми се спи доста
а сутрин нямам какво да правя, затова днес в 8 садих цветето, което снощи ми даде майката на тони
косата ми е пораснала до известна степен, но пък сега ми е все едно

мечтая за следващия уикенд.

кавалкади разни

е, мечтата ми всички изпити да минат и тогава да се отдам на слушане на новите албуми на остава и coldplay явно няма да я бъде, защото се добрах до последния. а, и чух кавъра на ladytron на клетва, който не ми хареса, но разумно реших да си изтегля албума и..го чух един път-един и половина и може би ladytron вече стават за мен в някои настроения. преди не ставаха. усещам как пак се пристрастявам към музика, а аз самата хич не обичам да ми възхваляват музика, която аз така и така не харесвам или нямам желание да чуя, но нищо.

един парадокс, който ме вълнува от месеци насам е, че в родната ми държава ако слушаш групи от типа на radiohead и coldplay си яко alternative, а в нормалния свят това е възможно най-mainstream нещото. кой ще ми обясни този феномен? знам, че само един човек ще се отзове, с който, както обикновено, няма да се разберем.

резултатът от изпитите на 6ти, 8ми и 9ти и купонът на 6ти вечерта беше, че забравих рождения ден на близка приятелка на 7ми. :( тоест сетих се сутринта, но после се отнесох.

а оставащите изпити са само два.

толкова много неща съм си намислила за след това, но качеството ми да не обичам да говоря в бъдеще време ме restrainва да ги споделя. но е малко ужасно, защото съм сигурна, че само да се замисля леко и в главата ми ще изникнат хиляди хубави идеи, които нямам възможността да реализирам, затова по някакъв начин ги държа навътре и не им позволявам да излязат.

for the record, кавалкадите от заглавието са roman cavalry choires are singing и реакцията на класната ми, когато видя тони да кара три момичета с нивата, хаха. кавалкада от девойки. хее, ще ми липсвате, госпожо :D

wakey wakey, rise and shine

веселото ми настроение все още е тук..до някаква степен, но въпросът е, че снощи си прекарах много готино и полях три от матурите. и ми остават три изпита. на средата в общи линии.

не бях присъствала на купон без врати (е, и мебели), но си струваше. сега ми се иска да разкажа нещо изключително забавно и заинтригуващо, но нищо не ми идва на ум и пак се връщаме към теорията на онзи приятел, че всичко си е за момента..и за това съм говорила.

снощи един човек реши да ми разроши косата, защото се чудел как момичетата винаги се стараели над косата си или нещо такова, но на мен вече не ми пукаше, а човекът ми напомни за велин, когото видях кога видях някаква сутрин беше на семинарията, но реших, че не ми се говори с него, по-скоро се уплаших от компанията му, но аз обикновено имам свойството да асоциирам почти всеки, с когото се запозная, с някого от сегашните ми познати. правя го постоянно. преди това имитирах рязане на вени с ножовка, чудех се защо въгленът е толкова голям и на поразителната му прилика с кучешко изпражнение, за първи път запалих запалка с камък и седях на перваза на 13тия етаж.

смятам за изключително важно да отбележа, че баща ми ми донесе от отвъд парфюм, ставам някакъв маниак. и от другите такива неща трябва да се отбележи, че мечтата ми за сиви кецове от една година, която после се допълни от мечта за сива чанта, сив колан и сиви кецове, е на път да се сбъдне - вече имам колана. 8)

сигурно съм говорила и за това, че за някои групи ми трябва време, докато ми харесат, а преди години време ми трябваше за повече групи, а и не обичах нова музика. сега тегля на поразия и малко неща ми харесват наистина, но измежду тях срещнах Radiohead. хаха, точно защото за минутния престой в колата на гореспоменатия приятел го попитах каква е музиката.

котангенс пък е готино име за котка, казва жоро и съм склонна да му вярвам. той има котка от скоро, но е женска, май. пък и май не се казва така. но си играе с крушка и й се радва, защото трака. и не съм я виждала все още.

наскоро се учудих, че някъде, където бях, в стаята нямаше мария. но ще ми е трудно да се сетя къде. но и снощи нямаше, май. но пък като се представям като бамфи, няма особено значение.

I used to roll the dice..

бавно и постепенно, всъщност доста изведнъж стигам до извода, че изкуството е всичко. гледах Lord of the Dance. в началото едва се сдържах да не се разплача, беше ужасно хубаво. по изживяване ми напомни на Blind Guardian, хаха. просто едно толкова хубаво пренасяне в един свят, толкова подобен на Толкиновия..свят, където има ясно разграничаване между добро и зло. свят, в който живеех. и всъщност точно заради това се просълзих, де. защото всичко е измислено. защото не всичко е с такива красиви разграничения, два-три красиви хералдически елемента и много веселие.

изкуството в древни времена е породено от първичното. парадоксално ли е тогава, че точно то ме отвежда beyond първичното и ме кара да търся категории, нравствени разграничения и кътчета на душата си, в които ще ми е удобно да се скрия? изкуството те кара да живееш. то е онова преживяване между най-дълбоко укриваните дълбини на това, което наричаш себе си, и сцената. никой не може да се намеси в него и точно затова е толкова въздействащо и така лично. проблемът е, че се изживява трудно. да не кажем, че не се. затова всеки трябва да намери своя начин да оставя колкото се може повече там - в залата, за сцената. ако ще и за собствено удоволствие.

но има и друг въпрос. всъщност актьорите и танцьорите на сцената усещат ли изобщо по този начин това, което пресъздават? със сигурност голяма част от магията на всеки филм, всяка постановка, всеки танц, всяка пиеса, се губи при хилядите репетиции, скъсаните и хвърлени на вятъра нерви и стотиците представления след това. защото това им е работата. а те така не се ли лишават от изключителното преживяване? лишават се, да. но не по начин, който може да бъде превъзмогнат, защото вече са били отвътре. а името касиел ноа ашер поразително много прилича на кашарел на ноа, а асоциацията ми беше същата. нечовешки преживявания за душата, от които се лишаваш волно или неволно. с удоволствие бих го гледала пак..кой ще ме заведе?

професионализмът, залегнал в този тип представления, обаче, е страховит. те определено могат да танцуват перфектно, без грешка и т.н. за моето око - окото на съвсем невежия зрител. е, донякъде невежия. знам колко грим трябва да се сложи на сцена, за да не изглеждаш съвсем blank и знам, че като стоиш зад кулисите, това съвсем не означава, че не се виждаш от публиката. знам също, че е добре да се усмихваш не просто загатнато, а направо да си се хилиш, защото в сектор осми няма как да забележат твоята subtle усмивчица. а какво ли вижда съвсем невежия? музикалната ми култура ми позволява да забележа, когато някой пиано изпълнител прави неволна грешка, но ми позволява да го оценя наистина, когато успява да покрие грешката си. а танцовата ми култура? такава почти нямам. предполагам, че и те грешат. но просто не по начин, който мога да усетя, за което евала.

ще се повторя, но колкото са чувствителни децата и колко се губи тази чувствителност с напредването на възрастта..толкова по-трудно става да откриеш нещо, което да те развълнува истински. говоря за лютенето на репичките, за погребения и за изкуство.

в момента съм точно в периода на свикване с новия ми парфюм (помните ли, бях говорила за свикването?), но е жалко, че усещам 1/10 от миризмите около мен заради пустата алергия.

а напоследък се влюбвам в поне трета рокля от ефирна материя със средна дължина.

when the future's architectured..

by a carnival of idiots on show
you'd better lie low

отдавна се каня просто да напиша нещо, но все не стигам до там.
но сега, учейки за един от всичките ми изпити, стигнах.
искам да уча още италианска литература
нищо, че половината от нея е философия и малко история - може би точно за това
като че ли нищо друго от училището не ми липсва, пък и е рано да ми липсва
но изобщо не си се представям като жена философ, а ако бях мъж - може би щях..
би било толкова готино..
искам да изписвам хиляди тетрадки с хиляди записки
чета записките си от началото на годината (просто ми се налага) и тези в края - първо, че за една година съм напреднала изключително много с италианския, второ, че са толкова четливи и смислени и свързани и леко разпокъсани и..да

другата случка, която почти ме провокира да напиша пост, е тази, че
разглеждам разни каталози за обзавеждане
и стигам до гадното заключение, че никога няма да имам голяма къща в предградията (примерно), която да си обзавеждам на воля с дизайнерски мебели
а най-вероятно ще набутвам мебели от типа конфекция в малко апартаментче на бул. българия
в най-добрия случай
почти стигам до il pessimismo cosmico..

купих си втора песен през живота си, защото българската музика трябва да се подкрепя. надали точно моите 1.98 лв я подкрепят, но в крайна сметка тези пари ги давам само за кафе едва ли не.

имам доста изпити, а именно - 6 броя от 1ви до 13ти юни включително. един по БЕЛ, един по английски, един по италианска литература, един общообразователен, един по италианска математика и един по биология на италиански. така че не очаквайте много от мен.

а иначе си живея забавно, но за камю почти не ми остава време. :(

i spy with my little eye

утре ми е изпращането.

ценя го и се притеснявам повече за него, отколкото за бала, поради причини, които могат да бъдат намерени в една статия на бойко от времето, когато се мъчехме да издаваме училищен вестник. той завърши преди две години, но сега усещам колко е прав.

in short, идеята е, че на изпращането си..себе си пред цялото училище. хора, които са ти преподавали една година преди седем години. хора, които ти преподават вече осма. хора, които никога не са ти преподавали, но са ти били в автобуса в четвърти клас. хора, които са замествали някакъв преподавател веднъж в шести клас. хора, които просто са пичове и са били с теб на екскурзия. и хиляди други, които вече ги няма поради една или друга причина. (една или друга включва way по-разнообразни и не толкова хубави неща, колкото си представяте в момента)
освен това има и 11 випуска под теб, които те гледат, един от които те изпраща. а детската градина - и те са някъде там. обикновено на средата на форума ТТ.

а когато си бил 12 години в едно и също училище, горното означава много.

защото на бала ще сме си нашият собствен випуск, а от този випуск поне половината си знаем до огромна степен на какво сме способни и сме изживяли толкова много, че..трудно ще се изненадаме един друг от каквото и да е било. но все пак, толкова години сме си държали взаимно главите и сме си бъркали айрян, време е за малко изпростяване в елегантно облекло. ами това е. за снимки питайте на лична, не прекалено настоятелно.

somebody explain to me what edge is

заслужавате ли да ви споделя малко от абитуриентските ми терзания?
заслужавате, и още как.

днес е понеделник. косата ми е права от мероприятието в събота. днес тя ще бъде измита и ще й бъде придадена каквато и да е форма, as in никаква. утре ще посетя фризьорката ми за взимане на връхчетата, като ще е добре да стане без миене, за да не стане на нищо. в сряда трябва да я измия и да спя с ролки. в четвъртък тези ролки трябва да се пуснат и да се покрият с тонове лак. в петък трябва да съм на рибена кост, а рибена кост на къдрава коса не ми е ясно как се плете. впрочем аз не мога и на права, а на себе си - още по-малко. в събота нямам планове, а в неделя вече ще бъдат тонове тонове лак, маши, сешоари и глупости.

е, весело ли ви е?

моите отдавнашни мечти (датиращи от седми-осми клас) за коса до лактите, което при мен съвпада с кръста, май се изпариха. нещо като лисицата и киселото грозде, но всъщност като че ли не бих се харесвала прекалено много.

разсъждавам над идеята да си направя списък за всяко от нещата, които трябва да извърша, но се страхувам, че в момента, в който си напиша "лакирай се еди-как си", ще ме напуши ужасен смях.

on the other hand,
още не съм завършила, а хората с речите вече се изредиха. в същността си казват едно и също, но има разлика в начина, по който го казват. една преподавателка горе-долу ме изненада, друга също. трета не до там. проблемът обаче е, че ми се иска да се разплача, а не мога. а по принцип нямам проблеми с това, мога да се разрева на всичко, включително най-очевидни глупости и дори на игра.

двама човека ми липсват, трети ме дразни.
един, защото слушам музика, която ми напомня на него. втори, защото така и не го видях. третият ме дразни с отношение, но всъщност той поне го казва и не го натрапва, докато други просто бягат от всичко..двама.
има четвърти, с който се опитвам да общувам, а той ме зарива с безразличие. а просто ми е интересен.

вече не е интересно.