понеже напоследък ми се налага да придобивам опит с някои институции
ще го споделя с вас, за да знаете в какво се забърквате или вече сте се забъркали един ден
в частност това е подаването на документи за два столични университета - СУ и НБУ.
като един интернет грамотен (да не кажем пристрастен) потребител, моето първо и логично действие е да проверя къде точно трябва да отида, носейки необходимите документи. страницата на СУ след известно разстояние в кликове те препраща към сравнително обемен правилник или нещо подобно, който гласи, че записването се извършва в сградата на Ректората. това е чудесно. ректората обаче не е от две зали. затова влизам във форума на СУ, където някой споменава, че работното време е от еди-колко си до 16:30, с неизменната обедна почивка, но това не представлява чак такава изненада. забравих да спомена, че ден-два по-рано съм отишла до споменатия университет, за да си купя документи за кандидатстване на цена 5 лв. документите включват двоен лист А4 двустранно с указания за попълване и двоен лист А4 двустранно - самите документи в два екземпляра, незнайно защо. също картонче за вход. тези документи бяха попълнени чинно от мен вкъщи, като реших, че вече съм голям човек, време е да се справям сама с българската бюрокрация и съответно да не питам за щяло и нещяло разни хора. накрая имах само 2-3 въпроса към хората по-наясно с нещата от мен.
мястото на записването разбрах от съученик, записал се предния ден - "отиваш на втория етаж, те са 3 зали, все ще ги видиш". и не защото не си бях направила труда да проверя в сайта им. но нищо.
влизаме с жоро в залата, около 30 човека се редят на опашки, вдясно от нас има лелка с компютър. гледаме леко уплашено и неразбиращо, аре да питаме, ми аре - "извинете, къде трябва да се наредим?". лелката ни пита дали сме платили - ами не сме - ами значи при мен първо. плащаме, дават ни касова бележка - изберете си опашка. изберете си опашка. "а, не при мен, че ми свършват номерата"
докато те записват, можеш и да седнеш, евентуално, ако няма някоя мацка, която си е оставила чантичката и всичките партакеши на столчето и не се знае какво правят тя и те там точно тогава. естествено, ти се чудят на дипломата, ама никога не съм виждала такава, ами да, по-...специална... е. картончето с изпитите, на които искаш да се явиш, си го попълнил преди това, удрят ти един печат, предишния ден вижте в сайта или на химическия факултет къде сте разпределени и отидете да го видите, окей чао.
а днес отидох до НБУ по същата причина.
първоначално отидох на същото място, където се записвах предишните три пъти, малко ме учуди фактът, че нямаше бланки и големи надписи "подаване на документи", но си взех заявление от книжарницата и седнах на същото място, попълних си го на спокойствие и влязох в залата, където ми казаха, че записването вече е само пред аулата. добре, отиваме пред аулата. то и как да го сбърка човек - цветни листа с огромни надписи, попълващи хора, чинове, такива неща. предпазливо се приближавам и се чудя какво правят тези, които actually вече са си попълнили нещата, но виждам още един успокояващ надпис "записване" и продължавам напред. тръгвам към един човек "добър д-", който ми посочва надясно една мацка няколко компютъра по-нататък, която ми махва усмихната, а аз сядам пред нея и й давам документите. държи се любезно, всъщност я имаме 2 години разлика, я не, и самото записване продължава горе-долу толкова, колкото в СУ. с разликата, че накрая ти дават напечатан лист А4, на който има специалностите, които си писал, всичките ти изпити и съответното разпределение, и те изпращат в две зали на горния етаж, пред първата от които имаше 3-4 човека и реших да отида до втората, където имаше едно момиче. платих с дебитна карта, което не се оказа никакъв проблем и си излязох доволна от свършената за 40 минути работа. с объркването.
ще го споделя с вас, за да знаете в какво се забърквате или вече сте се забъркали един ден
в частност това е подаването на документи за два столични университета - СУ и НБУ.
като един интернет грамотен (да не кажем пристрастен) потребител, моето първо и логично действие е да проверя къде точно трябва да отида, носейки необходимите документи. страницата на СУ след известно разстояние в кликове те препраща към сравнително обемен правилник или нещо подобно, който гласи, че записването се извършва в сградата на Ректората. това е чудесно. ректората обаче не е от две зали. затова влизам във форума на СУ, където някой споменава, че работното време е от еди-колко си до 16:30, с неизменната обедна почивка, но това не представлява чак такава изненада. забравих да спомена, че ден-два по-рано съм отишла до споменатия университет, за да си купя документи за кандидатстване на цена 5 лв. документите включват двоен лист А4 двустранно с указания за попълване и двоен лист А4 двустранно - самите документи в два екземпляра, незнайно защо. също картонче за вход. тези документи бяха попълнени чинно от мен вкъщи, като реших, че вече съм голям човек, време е да се справям сама с българската бюрокрация и съответно да не питам за щяло и нещяло разни хора. накрая имах само 2-3 въпроса към хората по-наясно с нещата от мен.
мястото на записването разбрах от съученик, записал се предния ден - "отиваш на втория етаж, те са 3 зали, все ще ги видиш". и не защото не си бях направила труда да проверя в сайта им. но нищо.
влизаме с жоро в залата, около 30 човека се редят на опашки, вдясно от нас има лелка с компютър. гледаме леко уплашено и неразбиращо, аре да питаме, ми аре - "извинете, къде трябва да се наредим?". лелката ни пита дали сме платили - ами не сме - ами значи при мен първо. плащаме, дават ни касова бележка - изберете си опашка. изберете си опашка. "а, не при мен, че ми свършват номерата"
докато те записват, можеш и да седнеш, евентуално, ако няма някоя мацка, която си е оставила чантичката и всичките партакеши на столчето и не се знае какво правят тя и те там точно тогава. естествено, ти се чудят на дипломата, ама никога не съм виждала такава, ами да, по-...специална... е. картончето с изпитите, на които искаш да се явиш, си го попълнил преди това, удрят ти един печат, предишния ден вижте в сайта или на химическия факултет къде сте разпределени и отидете да го видите, окей чао.
а днес отидох до НБУ по същата причина.
първоначално отидох на същото място, където се записвах предишните три пъти, малко ме учуди фактът, че нямаше бланки и големи надписи "подаване на документи", но си взех заявление от книжарницата и седнах на същото място, попълних си го на спокойствие и влязох в залата, където ми казаха, че записването вече е само пред аулата. добре, отиваме пред аулата. то и как да го сбърка човек - цветни листа с огромни надписи, попълващи хора, чинове, такива неща. предпазливо се приближавам и се чудя какво правят тези, които actually вече са си попълнили нещата, но виждам още един успокояващ надпис "записване" и продължавам напред. тръгвам към един човек "добър д-", който ми посочва надясно една мацка няколко компютъра по-нататък, която ми махва усмихната, а аз сядам пред нея и й давам документите. държи се любезно, всъщност я имаме 2 години разлика, я не, и самото записване продължава горе-долу толкова, колкото в СУ. с разликата, че накрая ти дават напечатан лист А4, на който има специалностите, които си писал, всичките ти изпити и съответното разпределение, и те изпращат в две зали на горния етаж, пред първата от които имаше 3-4 човека и реших да отида до втората, където имаше едно момиче. платих с дебитна карта, което не се оказа никакъв проблем и си излязох доволна от свършената за 40 минути работа. с объркването.
