най-после слушам песента, която ми се върти в главата цяла вечер
песента е на остава от новия албум и се казва rock'n'roll song designers
имам интересна история, свързана с нея, но ми е малко емоционална и няма да я разказвам, някои от вас са я чували
снощи се запознах с човек, който би бил свилен'с evil twin при обстоятелства неопределими
(също така сенки от маниерите и характера на един от най-важните хора за мен ме преследват
и ме срещат поне веднъж седмично-месечно)
но мисълта ми е, че от доста време замислям да напиша нещо за новия на остава.
който имам съвсем легално
и си струва
веднъж, когато ги прослушвах, съвсем в началото, ми ги представиха като българските placebo
моят първоначален facepalm е наистина неизразим, това е малко като дупнишката мадона или американския бай ганьо
впечатленията ми от моно нещо не оправдаха това твърдение
however, с повечето албуми и повече познаване на творчеството може да се разгледа и така
само че лафът за българската работа
незнайно защо се прилага тук също доста приемливо
а именно - ами да, като placebo, ама наобратно
placebo започват през 1996 с веселичък indie rock
за да стигнат до неизразимата свръхемоционалност на meds през 2006
остава, on the other hand, започват през 2000 с албум от шедьоври, минават през тоталната меланхолия и вглъбеност на след любов по време на война и днес са в най-жизнерадостния си вариант
в новия албум се намира малко back to the roots музика, колкото да се докаже, но основата е променена. лично на мен новата основа също ми допада, просто настроенията, в които ги слушам, се менят.
..
а сега приключвам с парче от собственонаправената си бисквитена торта, с което отбелязвам началото на една символична закуска. придружена е от еспресо с мляко.
преди, когато откриех някаква нова алкохолна комбинация, бях доста eager да я споделя, но или комбинациите свършиха, или симпатиите ми към алкохола, но затова пък имам нещо ново за вас.
суров морков, топнат в горчица олинеза
гореспоменатата горчица на филийка с парче краставичка отгоре
гореспоменатата горчица на филийка без нищо отгоре
краставица, топната в горчица
усещането е няма такова.
потвърдиха го малко, но влиятелни хора.
усещането да те накарат да снимаш в 3 часа хора, седящи на табуретка по средата на булеварда, е също запомнящо се. (и не, табуретката не си е там от преди това)
и ако някой случайно се сеща точно как беше втората строфа на аз съм българче, моля да сподели. ама да се сети, не да го изрови. ако е пиян, ще го уважавам още повече.
и, вие разбрахте ли, че ще уча маркетинг? аз го разбрах снощи.
всъщност какво ли разбирам, аз имам алкохол по веждите, но не се знае какъв.
освен това си одрах лакътя неприятно.
песента е на остава от новия албум и се казва rock'n'roll song designers
имам интересна история, свързана с нея, но ми е малко емоционална и няма да я разказвам, някои от вас са я чували
снощи се запознах с човек, който би бил свилен'с evil twin при обстоятелства неопределими
(също така сенки от маниерите и характера на един от най-важните хора за мен ме преследват
и ме срещат поне веднъж седмично-месечно)
но мисълта ми е, че от доста време замислям да напиша нещо за новия на остава.
който имам съвсем легално
и си струва
веднъж, когато ги прослушвах, съвсем в началото, ми ги представиха като българските placebo
моят първоначален facepalm е наистина неизразим, това е малко като дупнишката мадона или американския бай ганьо
впечатленията ми от моно нещо не оправдаха това твърдение
however, с повечето албуми и повече познаване на творчеството може да се разгледа и така
само че лафът за българската работа
незнайно защо се прилага тук също доста приемливо
а именно - ами да, като placebo, ама наобратно
placebo започват през 1996 с веселичък indie rock
за да стигнат до неизразимата свръхемоционалност на meds през 2006
остава, on the other hand, започват през 2000 с албум от шедьоври, минават през тоталната меланхолия и вглъбеност на след любов по време на война и днес са в най-жизнерадостния си вариант
в новия албум се намира малко back to the roots музика, колкото да се докаже, но основата е променена. лично на мен новата основа също ми допада, просто настроенията, в които ги слушам, се менят.
..
а сега приключвам с парче от собственонаправената си бисквитена торта, с което отбелязвам началото на една символична закуска. придружена е от еспресо с мляко.
преди, когато откриех някаква нова алкохолна комбинация, бях доста eager да я споделя, но или комбинациите свършиха, или симпатиите ми към алкохола, но затова пък имам нещо ново за вас.
суров морков, топнат в горчица олинеза
гореспоменатата горчица на филийка с парче краставичка отгоре
гореспоменатата горчица на филийка без нищо отгоре
краставица, топната в горчица
усещането е няма такова.
потвърдиха го малко, но влиятелни хора.
усещането да те накарат да снимаш в 3 часа хора, седящи на табуретка по средата на булеварда, е също запомнящо се. (и не, табуретката не си е там от преди това)
и ако някой случайно се сеща точно как беше втората строфа на аз съм българче, моля да сподели. ама да се сети, не да го изрови. ако е пиян, ще го уважавам още повече.
и, вие разбрахте ли, че ще уча маркетинг? аз го разбрах снощи.
всъщност какво ли разбирам, аз имам алкохол по веждите, но не се знае какъв.
освен това си одрах лакътя неприятно.
