I am the lies in you.

разглеждах каталог на магазин за обзавеждане и открих, че звучната дума "скрин" е заместена навсякъде от новото "комод". на мен това ми напомня за варан. а иначе бях останала с впечатлението, че comodo означава мебел на италиански, но явно речниците не са на това мнение.

колко тъжно, че, както четох някъде, повечето български блогове все още били на нивото "събудих се и пих кафе". все по-малко хора около мен го правят, така че и аз в случая няма да ви занимавам с това, че съм в дълга ваканция, когато никой около мен не е, което пак свежда общуването ми до хората от класа ми + малко, което хич не е зле, защото пък бяхме на купон и на drum&bass парти, което пък ми дойде малко в повече, но пък поне уча за матура, разхождам си обувките за бала и уча за други изпити и матури, както и пия кафе. с две думи, надскачат се границите на конкретното и се достига до общочовешки внушения.

чудя се дали от утре целият ми квартал ще бъде обсипан с боклук, както плашат от капитал.

успокоявам се, че тениската, която си купих, е в бананово и аз все пак нямам нито една розова дреха в гардероба си. или ако имам, е дълбоко заровена, носила съм я веднъж или никога, и не я помня. това не е онази позната 13-годишна ню метълска омраза към розовото, просто не ми харесва. както и червеното. но имам една червена карирана риза, но пък тя е от майка ми. така брои ли се? бордо е друго, нали знаете.

оказа се, че от нови кецове и концерт избирам концерт, но зависи от концерта. но пък и двете печелят пред сладоледа. може би трябва да прегледам приоритетите си в живота. а може би не.

а някой беше пял за колело

четях light
където има от онези готини попълнени от самия човек псевдо-интервюта
в случая със стефан вълдобрев
не знам дали и ако се бях опитала, щях да навия някого за концерта му, но явно не съм искала достатъчно
но ми се гледа малка пиеса за детска стая от много време и други неща по избор
гледа ми се и съвременен български некомерсиален филм по избор
ходи ми се на планина не в стил неделна разходка на витоша
искам да си обновя гардероба, това го искам всяка пролет
искам да снимам още хора, когато се затопли малко
искам да лежа на трева
да стане топло, да нося поли без чорапогащник и да пия джин с тоник (не толкова топло, де)
преди съвсем малко ми се доядоха варени картофи, което е странно, защото по принцип обичам, но винаги съм предпочитала пържени

предстои ми пролетна ваканция, освен всичко, съм ваша.

а свободни пързалки на славия има до 30 март и това ме натъжава:(

от друга страна
не ми се снимат цъфнали дървета
и не ми се виси в кафенето, в което ходя най-често (най-често означава максимум веднъж месечно в месеците, в които е по-удачно да се стои на закрито)

йоската си е загубил тетрадката по италиански
тя е с три жирафа на корицата
ако някой я намери и някой от жирафите се е изгубил, това не е добре

криси и тони търсят билярдна маса или, от нас да мине, билярд, някъде в центъра

one fine day we'll fly away

този уикенд посетих заведение от тип, какъвто по принцип не посещавам
приятел получи оток на крака с размера на малък пъпеш
за пръв път гледах състезание по спортни танци на живо в зала, в която не съм била извънконцертно
снимах за пръв път група, както и получих един вид по-официален хонорар
и впрочем, размазах се от смях в два поредни дни

иначе чета ницше и се уча да ходя на ток, ако това търсите като причина защо съм заета

we don't speak anymore of war

едно нещо не мога да разбера напоследък - как става така, че все аз защитавам всякакви хора, институции и случайни приумици на живота
пресният пример, който вече ме изнерви доста, е днешното изказване на една съученичка, когато видя други съученици да си размятат тестове за УНСС - "омг, това е най-голямата дупка в българия"
доста сериозно се издразних и, разбира се, започнах да се репча
защита на НБУ е отделна тема, по която май ще ми бъде дипломната работа, доста съм свикнала
отделно защитавам софия и българия пред буквално всеки в последните месеци, като в това влиза и пред нашите - доста често
всеки път, когато случайно срещна една друга приятелка, нейните основни теми са колко било мръсно и колко бил нередовен градският транспорт
мисля, че е излишно да казвам, че тя не е тръгнала да организира бригада за почистване на междублоковото пространство, но кой й е виновен, по дяволите?
пак защитавам всичко
защитавам матурите
стигала съм до там, че да защитавам политици и всякакви управляващи

не мога да разбера защо ви е толкова забавно да псувате и да недоволствате постоянно?
нещо като хоби ли, що ли
толкова ме дразните..
отделен въпрос ми е, че преди време се въздържах да се присъединявам към всякакви групи, които са анти на нещо, а сега явно ми е вградено.

за по-тъпите - основната идея е, че вместо да си влагате силите в недоволстване, вземете да направите нещо полезно.

желание едно въпрос един

преди няколко седмици чета блога на пипилота, която отиде за една година в индия
и си мисля как отблъскващо много не ми се ходи там
после сава пише за япония
там също изобщо не ми се ходи
после севда за египет
там може би малко повече, но пак не ми е в топ дестинациите

после дочитам процесът на кафка
и чета биографията му
виждам, че е умира сравнително рано (40) и се чудя защо
и се оказва, че най-вероятно е от недохранване, защото поради туберкулоза или друго от всички доста неприятни неща, които е имал, не е можел да преглъща, а тогава не е било разпространено венозното хранене
това също не искам да се случва на мен или на някого

после случайно се натъквам на тема за BDSM във форум
което се оказва цяла философия
но също не ме влече на този етап

atonement

е много, много силен

представете си нещо като смесица от пианистът, английският пациент и лек романтичен привкус в стил the notebook
без обаче да се намалява тягостното усещане от първите два
много фин, много красив
все още не харесвам кийра найтли, но филмът е far from being изграден около нея
дебюси..беше доста точно пипнато, както и огромна част от саундтрака
нямам друго за споделяне, по-точно това се надмогва над всичко за момента, гледайте го

and the animals I've trapped have all become my pets

здравейте.
откриването на изложбата мина приятно, ако ви се гледат хубави снимки - до 26ти в нбу. усещането да видиш своя снимка, разпечатана голяма, да видиш как хората се спират пред нея и обсъждат..наистина си струва.

вятърът ме плаши. наистина не обичам вятър.

имам хубави цветя, които мога да снимам. мога и да не снимам. включително красиво лале от млечно-киселия тип, купено от едно от любимите ми магазинчета. с атмосфера. в квартала. днес разбрах, че вече продават и цветя. иначе е за сувенири. малко е гадно, че мирише на лилиуми, от които ми става лошо, иначе са красиви, но нищо.

очертава се приятен уикенд с кафка. изпих си млякото с кафе. време е за мария кафка.

днес една компания младежи ядяха огромен пакет зрънчо и още два по-малки пакета в торбичка. дояде ми се.

вятърът е ужасен.

i'm not like them but i can pretend

намерих за много важно да кажа, че мразя, когато някое момиче носи на ноктите си лак, който започва да се лющи. който е полуизлющен. който няма нищо общо с нищо по облеклото й и дори не си отива. не ме интересува на какъв купон е била в събота или дали се смята за яко арт, като носи черен излющен лак. ноктите са важни, ебати. супер грозно е. освен това за махането на лак се изискват много по-малко усилия, отколкото за слагането му. eh?

също така не харесвам комбинацията пуловер с кръгло деколте + риза.

the fun machine took a shit and died

тези дни бях on the verge of написване на един много не-искам-да-споря-с-велики-хора пост
явно съм излязла от това състояние, за което се радвам
състоянието е точно това на погнусата
силно се надявам да сте чели сартр

което ме навежда на мисълта да ви поканя на това мероприятие
където участва mood swings
знаете ли, че още на никого не съм казала истинската идея в снимката. а тук тя е силна.

имам 68 точки на теста за нбу, купих си абитуриентска рокля, имам мускулна треска от танцуване на кан-кан и току-що млякото ми се опита да се пресече, защото не се изкефи на кафето. но аз го разбърках.

все още не мога да разбера защо хората се прехласват толкова пред
спасителя в ръжта
повелителят на мухите (особено)
на изток от рая (донякъде)

в мен ли е грешката някъде?

you can't
but you thought that you could