I am the lies in you.

разглеждах каталог на магазин за обзавеждане и открих, че звучната дума "скрин" е заместена навсякъде от новото "комод". на мен това ми напомня за варан. а иначе бях останала с впечатлението, че comodo означава мебел на италиански, но явно речниците не са на това мнение.

колко тъжно, че, както четох някъде, повечето български блогове все още били на нивото "събудих се и пих кафе". все по-малко хора около мен го правят, така че и аз в случая няма да ви занимавам с това, че съм в дълга ваканция, когато никой около мен не е, което пак свежда общуването ми до хората от класа ми + малко, което хич не е зле, защото пък бяхме на купон и на drum&bass парти, което пък ми дойде малко в повече, но пък поне уча за матура, разхождам си обувките за бала и уча за други изпити и матури, както и пия кафе. с две думи, надскачат се границите на конкретното и се достига до общочовешки внушения.

чудя се дали от утре целият ми квартал ще бъде обсипан с боклук, както плашат от капитал.

успокоявам се, че тениската, която си купих, е в бананово и аз все пак нямам нито една розова дреха в гардероба си. или ако имам, е дълбоко заровена, носила съм я веднъж или никога, и не я помня. това не е онази позната 13-годишна ню метълска омраза към розовото, просто не ми харесва. както и червеното. но имам една червена карирана риза, но пък тя е от майка ми. така брои ли се? бордо е друго, нали знаете.

оказа се, че от нови кецове и концерт избирам концерт, но зависи от концерта. но пък и двете печелят пред сладоледа. може би трябва да прегледам приоритетите си в живота. а може би не.