we don't speak anymore of war

едно нещо не мога да разбера напоследък - как става така, че все аз защитавам всякакви хора, институции и случайни приумици на живота
пресният пример, който вече ме изнерви доста, е днешното изказване на една съученичка, когато видя други съученици да си размятат тестове за УНСС - "омг, това е най-голямата дупка в българия"
доста сериозно се издразних и, разбира се, започнах да се репча
защита на НБУ е отделна тема, по която май ще ми бъде дипломната работа, доста съм свикнала
отделно защитавам софия и българия пред буквално всеки в последните месеци, като в това влиза и пред нашите - доста често
всеки път, когато случайно срещна една друга приятелка, нейните основни теми са колко било мръсно и колко бил нередовен градският транспорт
мисля, че е излишно да казвам, че тя не е тръгнала да организира бригада за почистване на междублоковото пространство, но кой й е виновен, по дяволите?
пак защитавам всичко
защитавам матурите
стигала съм до там, че да защитавам политици и всякакви управляващи

не мога да разбера защо ви е толкова забавно да псувате и да недоволствате постоянно?
нещо като хоби ли, що ли
толкова ме дразните..
отделен въпрос ми е, че преди време се въздържах да се присъединявам към всякакви групи, които са анти на нещо, а сега явно ми е вградено.

за по-тъпите - основната идея е, че вместо да си влагате силите в недоволстване, вземете да направите нещо полезно.