на няколко пъти ми се приисква да пиша
но все някак не стигам до това
сещам се за 1, 2, 5 неща
но забравям останалите
и си мисля, че постът ще остане непълноценен
а сега си мисля, че ми се гледат остава на живо
парадоксът е, че ги има точно днес
..
мина най-омразният ми празник
за който все пак си получих DSLR-a
+ свещи дрехи пари преса книга и глупости
парата от питката се падна на майка ми измежду 9 човека
нищо необичайно за последните десетина години
два дни имах усещането, че никаква храна не може да ме съблазни вече
впрочем, едно от нещата, които са ми като някаква догма
на бъдни вечер се прави питка с пара
на нова година се прави баница с късмети...guys.
(dull)
междувременно момичето от принстън се оказа йорданка от симитли
оказа се, че и в семеен план могат да стават същите интриги, каквито се въртят постоянно между и около приятелите ми
в крайна сметка всичко минава през мен
неведоми са каналите клюкарски ТТ
и отново ми липсва label. нещо като la's ordinary life, само трябва да го намеря някъде.
статията на еленко в капитал казва неща, които по принцип не са толкова нелогични, но за човек с неукрепнала психика и начинаещ еко-активист са си..неприятни. и това, че отделният човек не е някаква значима единица, си е ясно, но..все пак. имам чувството, че все пак има нещо отгоре, което си стои само за да пуска гадостите на определен период от време. понякога се зазяпва нанякъде и пуска малко повече от необходимото.
28 December 2007
22 December 2007
важно съобщение.
all I want for christmas is you се изтърка
то е навсякъде
get creative, guys
кой иска да ходи на кънки с мен?
карането на ариана ми беше мечта отдавна.
кабелчето на готините лампички се е скъсало :(
то е навсякъде
get creative, guys
кой иска да ходи на кънки с мен?
карането на ариана ми беше мечта отдавна.
кабелчето на готините лампички се е скъсало :(
14 December 2007
come to the blazing fire and..
..see me in the shadows, see me in the shadows..
адът е на привършване
или просто съм закрепена емоционално поне за тази вечер
as in вътрешно
онези лични проблеми скоро ще започнат да ме разяждат много сериозно
но още не съм стигнала до тях
или, иначе казано
един ме е страх да не приеме дребната караница за голяма
друг не искам да е такъв под напрежение
трети не искам да се разпада
а четвърти няма да си хареса коледния подарък
адът е на привършване
или просто съм закрепена емоционално поне за тази вечер
as in вътрешно
онези лични проблеми скоро ще започнат да ме разяждат много сериозно
но още не съм стигнала до тях
или, иначе казано
един ме е страх да не приеме дребната караница за голяма
друг не искам да е такъв под напрежение
трети не искам да се разпада
а четвърти няма да си хареса коледния подарък
12 December 2007
apocalypse please
снощи си мислех да пиша
че след като се изкъпя и изсъхна
и се наведа
имам чувството, че кожата на целия ми гръб се разкъсва на ивици
усещането е леко сърбящо и доста дразнещо
после се оправя
животът ми също е така
примерно днес се скарах с много близък човек
рядко се карам с хората, а конкретно с този не помня някога да съм се карала сериозно
и това не е сериозно
но ме подразни
дразни ме това, че за да бягам от това, от което бягам, трябва да се отчуждавам от едни и да се карам с други
а същината е коренно различна
да бяха кои да е - ок
в училище е някакъв ад
или поне на мен ми идва много като напрежение
студено ми е
остроумнича тук-таме
но за съжаление не ме прави щастлива
освен това имам и персонални проблеми.
че след като се изкъпя и изсъхна
и се наведа
имам чувството, че кожата на целия ми гръб се разкъсва на ивици
усещането е леко сърбящо и доста дразнещо
после се оправя
животът ми също е така
примерно днес се скарах с много близък човек
рядко се карам с хората, а конкретно с този не помня някога да съм се карала сериозно
и това не е сериозно
но ме подразни
дразни ме това, че за да бягам от това, от което бягам, трябва да се отчуждавам от едни и да се карам с други
а същината е коренно различна
да бяха кои да е - ок
в училище е някакъв ад
или поне на мен ми идва много като напрежение
студено ми е
остроумнича тук-таме
но за съжаление не ме прави щастлива
освен това имам и персонални проблеми.
07 December 2007
thursday, I don't care about you.
май дължа обяснение за предишния си пост
(пак написах блог на мястото на пост)
тоест не че дължа
ами просто ни смениха единия литератор с другия
което е повод за радост
не че ще промени факта, че трябва да се учи
рано или късно
и е интересно, когато около мен хората
се чудят какви качества да си измислят, за да им ги напишат в препоръките
издействат си препоръки от всьо и вся
скапват се от ходене по курсове
половината от които и те не знаят защо посещават
ходят до англия за изпити
и такива неща
а аз
се оглеждам
и виждам само две жени с джинси днес
едната от които беше момиче, може би по-малко от мен
не беше много интересна
срещу нея на дансинга стоеше един gangsta, който се мислеше за доста важен с накривената си шапка, пухкавото якенце и музиката от gsm-a, разбира се
чудех се как по-ясно да му кажа, че го гледам изключително и само защото ми е смешен
един човек ме разочарова днес и в последните седмици
породено може би от моето отдръпване
породено от натякването на друг човек
от цялата работа пак аз губя
защото реших да повярвам на втория човек
тоест не да повярвам
втория човек не ми мисли злото определено
но както е нормално и логично
съди за мен по себе си
а не би трябвало
но както и да е
в цялата атмосфера на така нареченото коледно пазаруване
по средата на него
се зачудих дали да не си пратя сама това, което ще ме зарадва
а другото, което ме зарадва днес, е моят guilty pleasure. вече на хартия, която не прави отблясъци, когато я четеш под лампа, и около 150 страници.
и е тъпо да използваш празниците на хората, за да се напиеш, за да се откъснеш от собствените си проблеми
тази седмица щях да пиша за още нещо
просто за едно впечатление
но не се вписва в темата
(пак написах блог на мястото на пост)
тоест не че дължа
ами просто ни смениха единия литератор с другия
което е повод за радост
не че ще промени факта, че трябва да се учи
рано или късно
и е интересно, когато около мен хората
се чудят какви качества да си измислят, за да им ги напишат в препоръките
издействат си препоръки от всьо и вся
скапват се от ходене по курсове
половината от които и те не знаят защо посещават
ходят до англия за изпити
и такива неща
а аз
се оглеждам
и виждам само две жени с джинси днес
едната от които беше момиче, може би по-малко от мен
не беше много интересна
срещу нея на дансинга стоеше един gangsta, който се мислеше за доста важен с накривената си шапка, пухкавото якенце и музиката от gsm-a, разбира се
чудех се как по-ясно да му кажа, че го гледам изключително и само защото ми е смешен
един човек ме разочарова днес и в последните седмици
породено може би от моето отдръпване
породено от натякването на друг човек
от цялата работа пак аз губя
защото реших да повярвам на втория човек
тоест не да повярвам
втория човек не ми мисли злото определено
но както е нормално и логично
съди за мен по себе си
а не би трябвало
но както и да е
в цялата атмосфера на така нареченото коледно пазаруване
по средата на него
се зачудих дали да не си пратя сама това, което ще ме зарадва
а другото, което ме зарадва днес, е моят guilty pleasure. вече на хартия, която не прави отблясъци, когато я четеш под лампа, и около 150 страници.
и е тъпо да използваш празниците на хората, за да се напиеш, за да се откъснеш от собствените си проблеми
тази седмица щях да пиша за още нещо
просто за едно впечатление
но не се вписва в темата
28 November 2007
and a soft parody
нека ви представя новия ми преподавател по математика и физика на италиански език
тази година в училището ми дойдоха нови трима италианци
един младичък, висок към 1.65, симпатичен, къдрав, носи диадемка, завършил според различните слухове славянска, българска или унгарска филология
един доста възрастен, доста висок, с половин безименен пръст на дясната ръка, с доста бавни рефлекси, но майтапчия, преподава италианска литература
и
един на средна възраст, средна височина, с брада, привидно симпатичен, хубава кестенява, но побеляваща коса и бистри сини очи
разбира се, на мен ми преподават последните двама
та
понеже в нашето училище сме си първични такива
не мина и една седмица
и новите учители бяха наречени мъничкия, дядото и робинзон
защото кой им разбрал имената, кой не
отделен въпрос че първите двама имат едно и също първо име
но така да е
след първия ни час с новия преподавател (вярвам, че разбрахте за кой от тримата става въпрос) всички бяхме почти очаровани
ах колко подредено обяснява колко ни е ясно всичко колко по-добър е в сравнение с предишния какви майтапи си прави
човекът реши да е точен
написа на дъската
тетрадка на редове - 2 (трябва да е на квадратчета)
нерешени задачи or something - 2
нещо си нещо си - 2
неподредена тетрадка - 2,5
шегобиец
следващия блок човекът ни даде контролно, на което предварително беше обяснил какво ще има
е аз ли съм зле или от 7 задачи бяхме правили 1 вид
аз че съм зле, зле съм
ама въпросът е, че 90% сме
нещо отзивите се промениха към
"тоя защо ни закопа така с тея задачи"
днес имахме физика на италиански
имахме и домашно
всички старателно си преписахме домашното преди блока кой от когото намери
"когото намери" изключва една любезна персона, на която обмислям да посветя цял пост, но по принцип избягвам да влагам енергия в отрицателни неща и в това да бъдеш анти на нещо но всъщност сега пък какво правя nvm
и той ето как избира кого да изпита
отваря на произволна страница
48
4х8 = 32
от там някак го докарва 11 (не знам точно как, при положение, че нещо си промърмори 56:28 = 0)
11ти номер няма тетрадка с квадратчета
2
така де
от там, сещате се
18ти номер има тетрадка с квадратчета
и доста добре е запаметил отговорите от теста за домашно, на което го питат
и чува подсказвания и чете по устни
но пък 18ти номер не може да дефинира електрично поле
18ти номер изобщо нищо не разбира по физика
но наистина беше учил за този път
18ти номер да си (абе, извинете, как да го кажа това по-прилично?)
седне на мястото
2,5 за усилието
след което още 5-6 човека 2, защото така му допада
а иначе нещата не са трудни
после "някой решил ли е 3та задача?"
"ами..да" "И АЗ" (любезната персона с ново включване)
"ами браво, да бяхте излезли вие вместо онези, които не знаеха нищо"
после реши да се развика, че нямало да ни дадат предварително задачите на матурата, ние как сме си мислели тая работа да стане
той не знаел как е било преди това, но тази година с него щяло да се учи
както и да е
ще се оцелее
имайте предвид, че такива неща имам предвид, когато казвам за себе си "ами глупости, даскало, ала-бала"
тази година в училището ми дойдоха нови трима италианци
един младичък, висок към 1.65, симпатичен, къдрав, носи диадемка, завършил според различните слухове славянска, българска или унгарска филология
един доста възрастен, доста висок, с половин безименен пръст на дясната ръка, с доста бавни рефлекси, но майтапчия, преподава италианска литература
и
един на средна възраст, средна височина, с брада, привидно симпатичен, хубава кестенява, но побеляваща коса и бистри сини очи
разбира се, на мен ми преподават последните двама
та
понеже в нашето училище сме си първични такива
не мина и една седмица
и новите учители бяха наречени мъничкия, дядото и робинзон
защото кой им разбрал имената, кой не
отделен въпрос че първите двама имат едно и също първо име
но така да е
след първия ни час с новия преподавател (вярвам, че разбрахте за кой от тримата става въпрос) всички бяхме почти очаровани
ах колко подредено обяснява колко ни е ясно всичко колко по-добър е в сравнение с предишния какви майтапи си прави
човекът реши да е точен
написа на дъската
тетрадка на редове - 2 (трябва да е на квадратчета)
нерешени задачи or something - 2
нещо си нещо си - 2
неподредена тетрадка - 2,5
шегобиец
следващия блок човекът ни даде контролно, на което предварително беше обяснил какво ще има
е аз ли съм зле или от 7 задачи бяхме правили 1 вид
аз че съм зле, зле съм
ама въпросът е, че 90% сме
нещо отзивите се промениха към
"тоя защо ни закопа така с тея задачи"
днес имахме физика на италиански
имахме и домашно
всички старателно си преписахме домашното преди блока кой от когото намери
"когото намери" изключва една любезна персона, на която обмислям да посветя цял пост, но по принцип избягвам да влагам енергия в отрицателни неща и в това да бъдеш анти на нещо но всъщност сега пък какво правя nvm
и той ето как избира кого да изпита
отваря на произволна страница
48
4х8 = 32
от там някак го докарва 11 (не знам точно как, при положение, че нещо си промърмори 56:28 = 0)
11ти номер няма тетрадка с квадратчета
2
така де
от там, сещате се
18ти номер има тетрадка с квадратчета
и доста добре е запаметил отговорите от теста за домашно, на което го питат
и чува подсказвания и чете по устни
но пък 18ти номер не може да дефинира електрично поле
18ти номер изобщо нищо не разбира по физика
но наистина беше учил за този път
18ти номер да си (абе, извинете, как да го кажа това по-прилично?)
седне на мястото
2,5 за усилието
след което още 5-6 човека 2, защото така му допада
а иначе нещата не са трудни
после "някой решил ли е 3та задача?"
"ами..да" "И АЗ" (любезната персона с ново включване)
"ами браво, да бяхте излезли вие вместо онези, които не знаеха нищо"
после реши да се развика, че нямало да ни дадат предварително задачите на матурата, ние как сме си мислели тая работа да стане
той не знаел как е било преди това, но тази година с него щяло да се учи
както и да е
ще се оцелее
имайте предвид, че такива неща имам предвид, когато казвам за себе си "ами глупости, даскало, ала-бала"
22 November 2007
get random
А: ама вие с него един ден ако имате деца, ще са..
B: грозни?
A: ..гении?
В: ок, тогава да му пускам гените за разплод, ще повишаваме IQ-то на нацията!
С: ама първо си запази за теб, че те гените се уморяват.
и по-спокойно ще ми е
ако ти не си зарината в неща, изтощаващи те, както обикновено си
ако ти се оправиш
ако ти, дори, се справяш с нещата alright
В: та значи ти къде ще кандидатстваш?
D: ами в щатите
B: да де, ама по-конкретно?
D: ами..на много места. и в харвард ще пробвам.
В: хаха. там със SAT 2350 дали приемат?
D: ами мооже и да те приемат.
иначе казано, си имам същество, което има 2160.
и по-спокойно ще ми е
ако той не си разпиляваше храната из клетката, а аз да си мисля по намаляващото количество в купичката, че я е изял
и ако знаех колко сено да му давам
и ако можех да избера по-малкото зло от двата възможни варианта
B: грозни?
A: ..гении?
В: ок, тогава да му пускам гените за разплод, ще повишаваме IQ-то на нацията!
С: ама първо си запази за теб, че те гените се уморяват.
и по-спокойно ще ми е
ако ти не си зарината в неща, изтощаващи те, както обикновено си
ако ти се оправиш
ако ти, дори, се справяш с нещата alright
В: та значи ти къде ще кандидатстваш?
D: ами в щатите
B: да де, ама по-конкретно?
D: ами..на много места. и в харвард ще пробвам.
В: хаха. там със SAT 2350 дали приемат?
D: ами мооже и да те приемат.
иначе казано, си имам същество, което има 2160.
и по-спокойно ще ми е
ако той не си разпиляваше храната из клетката, а аз да си мисля по намаляващото количество в купичката, че я е изял
и ако знаех колко сено да му давам
и ако можех да избера по-малкото зло от двата възможни варианта
12 November 2007
relapsing
странно как зарязах и почти забравих решение, което бях взела преди около десет дни
и престъпих обещание от преди няколко години с едно ново обещание към себе си
пробният срок за второто обещание изтича утре
не е като да не съм изминавала същия път преди
но тогава ставаше въпрос в общи линии да се правя, че нищо не ми липсва
докато сега трябва да осъзная, че нищо не ми липсва
тъжна история
имам някакви подозрения, че странното ми желание да радвам хората
се дължи на някакви егоистични подбуди
например
всеки ден проверявам какво е новото нещо за деня за изпращане във facebook
и ако то ме накара да се сетя за някого, му го пращам
нищо, че се твърди, че не се спогаждаме
не знам защо, но искам да радвам всички
да не се карам с никого
и по някакъв начин вероятно се храня от положителните емоции на хората
не знам дали бих искала някой да се храни от моите
защото в по-голямата част от времето отсъстват
но понякога ги има, treasure them
не, сега не следва нещо от типа на "защо аз се държа добре с вас, а вие ме тъпчете"
това обикновено не влиза в моя кръг проблеми
май моето alter ego се опитва да ме накара да се чувствам щастлива
чрез цветове, нюанси и в повечето случаи ненужни покупки
нямам представа защо в момента всичко това ми бледнее
във всякакъв времеви план
oh, crystal ball, crystal ball
save us all, tell me life is beautiful
и престъпих обещание от преди няколко години с едно ново обещание към себе си
пробният срок за второто обещание изтича утре
не е като да не съм изминавала същия път преди
но тогава ставаше въпрос в общи линии да се правя, че нищо не ми липсва
докато сега трябва да осъзная, че нищо не ми липсва
тъжна история
имам някакви подозрения, че странното ми желание да радвам хората
се дължи на някакви егоистични подбуди
например
всеки ден проверявам какво е новото нещо за деня за изпращане във facebook
и ако то ме накара да се сетя за някого, му го пращам
нищо, че се твърди, че не се спогаждаме
не знам защо, но искам да радвам всички
да не се карам с никого
и по някакъв начин вероятно се храня от положителните емоции на хората
не знам дали бих искала някой да се храни от моите
защото в по-голямата част от времето отсъстват
но понякога ги има, treasure them
не, сега не следва нещо от типа на "защо аз се държа добре с вас, а вие ме тъпчете"
това обикновено не влиза в моя кръг проблеми
май моето alter ego се опитва да ме накара да се чувствам щастлива
чрез цветове, нюанси и в повечето случаи ненужни покупки
нямам представа защо в момента всичко това ми бледнее
във всякакъв времеви план
oh, crystal ball, crystal ball
save us all, tell me life is beautiful
10 November 2007
I got your hey oh.
май се пристрастявам към две точки кафе и още
опитвам се да намалявам употребата на скоби
а и може би на две точки
това го пиша защото в последните дни съм буквално на лекции
химикалки писане писане
готин молив който ми подари момиче което има рожден ден два дни преди мен и съм й направила гривничка
тя имаше четири
аз пък й подарих тънкописец
имам десет
реакцията ми към днешния сняг беше "уииу"
което не учудва никого, нали?
обявявам също така началото на акцията "рисувай усмивки по колите"
както и се опитвам да намаля употребата на чуждици
вдъхновено от хубава статия в капитал light миналия
тук можех с чудесен успех да кажа "рисувай смайлита"
но неее (хитра усмивка)
нещо друго, което ме зарадва наскоро, е новата хартия, на която се печата списание едно
то вече е много еко:)
нищо, че една съученичка ме погледна като изкопаемо, когато взех да разгледам някаква книжка за gorichka.bg в orange
днес с удоволствие огледах хората около себе си на опашката в супермаркета
и много от тях си носеха торбички за многократна употреба:)
не че имах какво друго да правя защото трябва да запомня че не се ходи на пазар в събота сутрин в кварталния супермаркет
и подслушах разговора на двете жени зад мен, едната от които коментираше, че вкъщи се била заринала с торби
ами правилно. ще си носите, я. не тежи.
четири ли станаха акциите?
а как е акция на български?
хм.
опитвам се да намалявам употребата на скоби
а и може би на две точки
това го пиша защото в последните дни съм буквално на лекции
химикалки писане писане
готин молив който ми подари момиче което има рожден ден два дни преди мен и съм й направила гривничка
тя имаше четири
аз пък й подарих тънкописец
имам десет
реакцията ми към днешния сняг беше "уииу"
което не учудва никого, нали?
обявявам също така началото на акцията "рисувай усмивки по колите"
както и се опитвам да намаля употребата на чуждици
вдъхновено от хубава статия в капитал light миналия
тук можех с чудесен успех да кажа "рисувай смайлита"
но неее (хитра усмивка)
нещо друго, което ме зарадва наскоро, е новата хартия, на която се печата списание едно
то вече е много еко:)
нищо, че една съученичка ме погледна като изкопаемо, когато взех да разгледам някаква книжка за gorichka.bg в orange
днес с удоволствие огледах хората около себе си на опашката в супермаркета
и много от тях си носеха торбички за многократна употреба:)
не че имах какво друго да правя защото трябва да запомня че не се ходи на пазар в събота сутрин в кварталния супермаркет
и подслушах разговора на двете жени зад мен, едната от които коментираше, че вкъщи се била заринала с торби
ами правилно. ще си носите, я. не тежи.
четири ли станаха акциите?
а как е акция на български?
хм.
03 November 2007
the nameless
не знам дали много от вас знаеха една моя голяма тайна
*вдига дясна ръка, кръг от АА-тип*
аз харесвам паметника при ндк.
during my надявам се да стане annual есенен thing
слушах поля от слънчогледи
и си мислех колко ми се слуша на живо
слушала съм я веднъж
тогава дори не знаех изцяло текста
но бях на по-малко от метър от тях
после положих всички усилия да го науча
научих го
и сега е невероятна
но ми трябва и на живо, да.
между другото, в капитал light има интересна статия за английските думи, използвани в ежедневието. наистина интересна.
и между другото разни мисли се гонят в главата ми
не точно, де
циркулират насам-натам
между разни сайтове
но като цяло
не е нещо, което да можеш да пипнеш
и не знам точно как да го опиша
тоест знам, но не знам на кого
и дали изобщо
защото чувството е странно
сега направо мога да дам paste от предишен пост
и точно по това се прави разликата
че между споменатия пост и сега
е имало други
а иначе е един
nevermind, исках само да го напиша някъде
*вдига дясна ръка, кръг от АА-тип*
аз харесвам паметника при ндк.
during my надявам се да стане annual есенен thing
слушах поля от слънчогледи
и си мислех колко ми се слуша на живо
слушала съм я веднъж
тогава дори не знаех изцяло текста
но бях на по-малко от метър от тях
после положих всички усилия да го науча
научих го
и сега е невероятна
но ми трябва и на живо, да.
между другото, в капитал light има интересна статия за английските думи, използвани в ежедневието. наистина интересна.
и между другото разни мисли се гонят в главата ми
не точно, де
циркулират насам-натам
между разни сайтове
но като цяло
не е нещо, което да можеш да пипнеш
и не знам точно как да го опиша
тоест знам, но не знам на кого
и дали изобщо
защото чувството е странно
сега направо мога да дам paste от предишен пост
и точно по това се прави разликата
че между споменатия пост и сега
е имало други
а иначе е един
nevermind, исках само да го напиша някъде
31 October 2007
vivisezione dell'anno
януари
е един месец на продължително изтрезняване, неспиращи имени дни, зимни и грипни ваканции и чудене кой, аджеба, е този, който ми честити нова година, когато всички бяхме пияни и аз взех, че изтрих sms-a
февруари
е леко обезличен от цялата грозна червена сърцата комерсиализация, както и от традиционния въпрос "ти какво?" и съответния мой отговор "вино не пия, другия празник не го харесвам"
март
е периода на така любимите ми мартенички. всяка година се опитвам да запомня коя от кого е, като карам всеки да ми върже персонално своята и стоя с близо 25 мартеници на ръката през целия март. после стоя с няколко, докато не видя щъркел.
април
е месецът с онова слънце, което така приятно ти топли гърба. евентуално великден, който е хубав и ми дава повод да ям яйца, което все трябва да се случи някога.
май
вече трябва да ми е започнала алергията. ох а ти кога си? ама аз съм на 3 изпращания тази вечер, за теб нямам време, съжалявам :/ а снимки? а къде бяхте после
юни
навлизаме в периода, в който става прекалено топло, за да учи човек, а тъкмо са започнали всякакви класни и контролни. говоря за моето училище. то е специално. прибавете към това ужасната алергия и ето как си развалихме успеха за срока. който не е имал, не знае за какво говоря;).
юли
гадна жега. всеки работи нанякъде. аз първо да си почина, после ще чета книги. ама тая "под игото" много тъпа, бе. ама имам цяла ваканция
август
ужасна жега.ее, от кога не сме се виждали, трябва да се видим, значи. а, ти вече не работиш? добре. аа, ама той е на море, няма да стане. ама то в 19 е много топло. е, нищо, следващия път. то и аз утре отивам на село
септември
море.
най-после времето се успокоява и решава да не убива хората с лоша жега. кой в италия, кой в англия. ти замина ли вече? трябваше да се видим, как така. е шанс. как са колегите? ее, защо така. нищо, нали има и българи.
октомври
ето я и първоначалната причина за този пост.
най-красивият месец.
завършва с един глупав празник, но това хич не го обезсмисля, а някак му придава още по-приятно настроение. на есен, на цветове. на оранжево. на тиква. не обичам тиква. на леки якета. миризма на гнили листа. на свобода.
и помнете, че всичко започва on a rainy october night.
ноември
ужасно безличен месец. нито е есен, нито е зима. няма листа, но и рядко има сняг. гарфийлд го мрази. аз имам рожден ден.
декември
както е казвано неведнъж, идва коледата и разваля всичко.
иначе има сняг, красив сняг. (дано.)
вече съм се престрашила да си извадя зимно яке, защото не е толкова топло.
и има красиви снежинки, които, погледнати отдолу, изглеждат леко тъмни.
има и обмисляни отдавна подаръци.
има и а кой ви каза, че обичам коледа
има много храна и много семейство
лосчета
и завършва с най-хубавото.
е един месец на продължително изтрезняване, неспиращи имени дни, зимни и грипни ваканции и чудене кой, аджеба, е този, който ми честити нова година, когато всички бяхме пияни и аз взех, че изтрих sms-a
февруари
е леко обезличен от цялата грозна червена сърцата комерсиализация, както и от традиционния въпрос "ти какво?" и съответния мой отговор "вино не пия, другия празник не го харесвам"
март
е периода на така любимите ми мартенички. всяка година се опитвам да запомня коя от кого е, като карам всеки да ми върже персонално своята и стоя с близо 25 мартеници на ръката през целия март. после стоя с няколко, докато не видя щъркел.
април
е месецът с онова слънце, което така приятно ти топли гърба. евентуално великден, който е хубав и ми дава повод да ям яйца, което все трябва да се случи някога.
май
вече трябва да ми е започнала алергията. ох а ти кога си? ама аз съм на 3 изпращания тази вечер, за теб нямам време, съжалявам :/ а снимки? а къде бяхте после
юни
навлизаме в периода, в който става прекалено топло, за да учи човек, а тъкмо са започнали всякакви класни и контролни. говоря за моето училище. то е специално. прибавете към това ужасната алергия и ето как си развалихме успеха за срока. който не е имал, не знае за какво говоря;).
юли
гадна жега. всеки работи нанякъде. аз първо да си почина, после ще чета книги. ама тая "под игото" много тъпа, бе. ама имам цяла ваканция
август
ужасна жега.ее, от кога не сме се виждали, трябва да се видим, значи. а, ти вече не работиш? добре. аа, ама той е на море, няма да стане. ама то в 19 е много топло. е, нищо, следващия път. то и аз утре отивам на село
септември
море.
най-после времето се успокоява и решава да не убива хората с лоша жега. кой в италия, кой в англия. ти замина ли вече? трябваше да се видим, как така. е шанс. как са колегите? ее, защо така. нищо, нали има и българи.
октомври
ето я и първоначалната причина за този пост.
най-красивият месец.
завършва с един глупав празник, но това хич не го обезсмисля, а някак му придава още по-приятно настроение. на есен, на цветове. на оранжево. на тиква. не обичам тиква. на леки якета. миризма на гнили листа. на свобода.
и помнете, че всичко започва on a rainy october night.
ноември
ужасно безличен месец. нито е есен, нито е зима. няма листа, но и рядко има сняг. гарфийлд го мрази. аз имам рожден ден.
декември
както е казвано неведнъж, идва коледата и разваля всичко.
иначе има сняг, красив сняг. (дано.)
вече съм се престрашила да си извадя зимно яке, защото не е толкова топло.
и има красиви снежинки, които, погледнати отдолу, изглеждат леко тъмни.
има и обмисляни отдавна подаръци.
има и а кой ви каза, че обичам коледа
има много храна и много семейство
лосчета
и завършва с най-хубавото.
26 October 2007
let the sun fall into the ocean.
в осми клас
бях изключително срамежлива
обличах се не особено интересно, а не ми и пукаше особено
дрехи си купувах, защото имах нужда
не носех други бижута освен неизменните 2 или 3 фини сребърни гривни на едната ръка
не намирах за странно човек да живее, без да е влюбен
като че ли не признавах друга музика освен метъл
намирах за откровено пропаднали хората, които употребяват марихуана
и не пиех алкохол
и си мислех, че съм пораснала изключително много за последната година и повече просто няма накъде да се развивам
бях свела бройката на специалностите, които искам да уча, до 5
измежду тях бяха математика, информатика и архитектура
и смятах за съвсем реално да следвам в Италия
5 години по-късно
изобщо има ли нещо, което да е същото?
понякога е малко трудно да си единственият, който още вярва в себе си
предполагам, че
впрочем ми омръзна да слагам "предполагам", "поне така мисля", "така смятам аз" навсякъде, само за да се подсигуря, ако евентуално сгреша.
тук няма да го използвам.
ще вярвам в себе си, докато не се разочаровам
нека се разочаровам, нека ми е зле
нека си е мой проблем
бях изключително срамежлива
обличах се не особено интересно, а не ми и пукаше особено
дрехи си купувах, защото имах нужда
не носех други бижута освен неизменните 2 или 3 фини сребърни гривни на едната ръка
не намирах за странно човек да живее, без да е влюбен
като че ли не признавах друга музика освен метъл
намирах за откровено пропаднали хората, които употребяват марихуана
и не пиех алкохол
и си мислех, че съм пораснала изключително много за последната година и повече просто няма накъде да се развивам
бях свела бройката на специалностите, които искам да уча, до 5
измежду тях бяха математика, информатика и архитектура
и смятах за съвсем реално да следвам в Италия
5 години по-късно
изобщо има ли нещо, което да е същото?
понякога е малко трудно да си единственият, който още вярва в себе си
предполагам, че
впрочем ми омръзна да слагам "предполагам", "поне така мисля", "така смятам аз" навсякъде, само за да се подсигуря, ако евентуално сгреша.
тук няма да го използвам.
ще вярвам в себе си, докато не се разочаровам
нека се разочаровам, нека ми е зле
нека си е мой проблем
24 October 2007
wisdom tooth.
замислих се за аудиторията на ласт.фм
и как хора на очевидна възраст 16-23
упорито не искат да я кажат
и оттам преминах на криенето като начин да изразиш себе си в интернет пространството
когато бях по-млада, обикновено си криех пола
защото ми беше интересно
след това престанах
но още много хора първоначално ме мислят за човек от мъжки пол
добре де, "бамфи" не ви ли звучи малко гейско?
не помня някога целенасочено да съм си криела възрастта
но помня една случка, когато бях на 12
и с една приятелка, която беше на 13
бяхме в един компютърен клуб
представихме се за мадама на 23
и това беше моят първи досег с виртуалния секс
(следващият беше преди около седмица, когато в дата.бг се пусна тема с невъзможни логове)
не знам дали стигнахме до нещо повече от описване на бельото
но пак е нещо
и обичам някой subtle и леко
да ме кара да правя нещо
в частност преподавателят ми по италиански
да ме кара да си взема матурата
без напрежение без викане без глупости
просто така
така и аз ще се накарам да направя нещо
пиша го, за да си го обещая наистина пред себе си
и мисля, че сегашните времена са чудесни за вземането на това решение
в общи линии май ще стане като алиса
ако искаш да останеш тук, яж колкото можеш
ако искаш да промениш нещо, яж два пъти повече
имам първия си мъдрец.
преди около седмица щях да допусна поне една грешка в горното изречение.
и как хора на очевидна възраст 16-23
упорито не искат да я кажат
и оттам преминах на криенето като начин да изразиш себе си в интернет пространството
когато бях по-млада, обикновено си криех пола
защото ми беше интересно
след това престанах
но още много хора първоначално ме мислят за човек от мъжки пол
добре де, "бамфи" не ви ли звучи малко гейско?
не помня някога целенасочено да съм си криела възрастта
но помня една случка, когато бях на 12
и с една приятелка, която беше на 13
бяхме в един компютърен клуб
представихме се за мадама на 23
и това беше моят първи досег с виртуалния секс
(следващият беше преди около седмица, когато в дата.бг се пусна тема с невъзможни логове)
не знам дали стигнахме до нещо повече от описване на бельото
но пак е нещо
и обичам някой subtle и леко
да ме кара да правя нещо
в частност преподавателят ми по италиански
да ме кара да си взема матурата
без напрежение без викане без глупости
просто така
така и аз ще се накарам да направя нещо
пиша го, за да си го обещая наистина пред себе си
и мисля, че сегашните времена са чудесни за вземането на това решение
в общи линии май ще стане като алиса
ако искаш да останеш тук, яж колкото можеш
ако искаш да промениш нещо, яж два пъти повече
имам първия си мъдрец.
преди около седмица щях да допусна поне една грешка в горното изречение.
16 October 2007
ела при мен
книгата е на богдан русев
за пръв път през живота си се кефя на gabba
загасям лампата, защото ме е страх да не изгубя усещането, преди да съм написала всичко, което мисля
въпреки че я свърших преди няма и 5 минути
книга, която се чете за часове
толкова увлекателна
толкова истинска и позната
и в същото време толкова необичайна
в смисъл, че си предполагал как става
но при всеки е различно
и всеки може да опише как е при него
но не ти дава гаранция че
разбрахте ме
слушайки
се замисляш че този тип музика винаги води до преживявания, свързани със субстанции
както и обратното
само че второто е по-задължително
в смисъл че ако почваш със субстанциите вероятно си техно маниак
хаха
а може да си слушаш музиката и без тях
от друга страна първо си станал техно маниак, а после си се захванал
както и да е
ако поне половината от описаното е истина
поздравления за смелостта
не да се направи
а да бъде споделено после
ако ли не е
поздравления за невероятния свят, в който вкарва
малко е плашещо да се надрусаш от четене
преди всичко както си го казаха хората
книга за любовта
но на места просълзяваща
на места искрено разсмиваща
но винаги истинска
и тук-таме нещо се докосва до собствения ти живот
евентуални бъдещи моменти
които не са толкова невъзможни, колкото изглеждат, въпреки че на пръв поглед ми изглеждаха такива
в крайна сметка винаги трябва да се търси най-удобното за момента
лични впечатления за неща, които си смятал, че само ти забелязваш
се оказва, че ги споделяш с много други хора
което е много приятно и малко стоплящо
а нещо, на което му беше времето в предишния пост (първоначално написах "блог", каква е тази глупост да се идентифицира блог с пост, която съм си измислила или е наложена от ежедневието ми)
но тематиката беше много различна и реших да го оставя за някой по-така
е ситуацията
"искам да мога да обвиня себе си, когато животът е просто лошо стечение на обстоятелствата, за да знам на кого да си го изкарвам"
която при всяко положение те отдалечава от чистия егоизъм :/
това е само наблюдение
пък и анализирането на хора е интересно
когато сама си писна или си свикна
за пръв път през живота си се кефя на gabba
загасям лампата, защото ме е страх да не изгубя усещането, преди да съм написала всичко, което мисля
въпреки че я свърших преди няма и 5 минути
книга, която се чете за часове
толкова увлекателна
толкова истинска и позната
и в същото време толкова необичайна
в смисъл, че си предполагал как става
но при всеки е различно
и всеки може да опише как е при него
но не ти дава гаранция че
разбрахте ме
слушайки
се замисляш че този тип музика винаги води до преживявания, свързани със субстанции
както и обратното
само че второто е по-задължително
в смисъл че ако почваш със субстанциите вероятно си техно маниак
хаха
а може да си слушаш музиката и без тях
от друга страна първо си станал техно маниак, а после си се захванал
както и да е
ако поне половината от описаното е истина
поздравления за смелостта
не да се направи
а да бъде споделено после
ако ли не е
поздравления за невероятния свят, в който вкарва
малко е плашещо да се надрусаш от четене
преди всичко както си го казаха хората
книга за любовта
но на места просълзяваща
на места искрено разсмиваща
но винаги истинска
и тук-таме нещо се докосва до собствения ти живот
евентуални бъдещи моменти
които не са толкова невъзможни, колкото изглеждат, въпреки че на пръв поглед ми изглеждаха такива
в крайна сметка винаги трябва да се търси най-удобното за момента
лични впечатления за неща, които си смятал, че само ти забелязваш
се оказва, че ги споделяш с много други хора
което е много приятно и малко стоплящо
а нещо, на което му беше времето в предишния пост (първоначално написах "блог", каква е тази глупост да се идентифицира блог с пост, която съм си измислила или е наложена от ежедневието ми)
но тематиката беше много различна и реших да го оставя за някой по-така
е ситуацията
"искам да мога да обвиня себе си, когато животът е просто лошо стечение на обстоятелствата, за да знам на кого да си го изкарвам"
която при всяко положение те отдалечава от чистия егоизъм :/
това е само наблюдение
пък и анализирането на хора е интересно
когато сама си писна или си свикна
14 October 2007
браво, седесарке!
бамфи я нямаше известно време
познахте - пак за алкохол иде реч
идеята е, че
се пие това, което е най-добро за момента
нищо, че е лятно
а на сутринта валеше !сняг
красив, хубав, бял и на едри снежинки.
водка с nestea става, ако водката е не повече от 1:4 или 1:5 + лимонче
ако е лято
и ако човек обича по-воднисти неща
иначе хм not really
но моля
гвоздеят на програмата
е 1:1 мента:cappy вишна
цветът става много тъмночервен
и задължителното лимонче се оцветява самичко:)
и, разбира се, ако нещо ни е харесало
повтаряме
с водка
а един човек, ясно кой
ми се издигна в очите страховито много
(ако трябва да опиша по любимата скала от 1 до 10 на човека, който направи коктейл на етажи с малкото налични неща
над 9)
евала истина браво
съвсем сериозно
трябва да съм зле че да не го подозирах дори
но беше ужасно приятна изненада
разбира се, всичко след това се върна по старому
но все пак
поглеждайки хората
се надявам понякога някой да се сети
че го е имало
и вдъхновението отново го има
ясно е, че самият факт, че нямам мускулна треска на корема
ме учудва дълбоко
но не бях далече от тази идея
било то въпрос за лубриканти, коч партита, скопени индивиди, тригонометрия, луди бабички седесарки, отново nestea, не ни харесва или не сега
хехе, сигурно изглежда супер просташко
(happy dance, happy dance)
и не, ебати, колкото и да пия, като ми пуснат т.нар. поп-фолк
някак си не ми е кеф
"omg, тази ми е любимата, оставете я!!!1! ивана ftw!"
"ехм как се казва?" (надявайки се да е онази за кварталната кръчма, само нея знаем)
(а, не, знам и 100 патрона
ама това е друга ера)
"парфюм, не може да не си я чувала"
..
слаба обща култура, простете
до тук доказахме, че
хм как да го кажем
от една страна бамфи дружи с просташки компании и следователно нивото на нейната обща култура пада
от друга страна бамфи дружи с просташки компании, но все пак те са по-компетентни по дадени въпроси от нея
от трета страна - хаха, екс!
добре
доволна
познахте - пак за алкохол иде реч
идеята е, че
се пие това, което е най-добро за момента
нищо, че е лятно
а на сутринта валеше !сняг
красив, хубав, бял и на едри снежинки.
водка с nestea става, ако водката е не повече от 1:4 или 1:5 + лимонче
ако е лято
и ако човек обича по-воднисти неща
иначе хм not really
но моля
гвоздеят на програмата
е 1:1 мента:cappy вишна
цветът става много тъмночервен
и задължителното лимонче се оцветява самичко:)
и, разбира се, ако нещо ни е харесало
повтаряме
с водка
а един човек, ясно кой
ми се издигна в очите страховито много
(ако трябва да опиша по любимата скала от 1 до 10 на човека, който направи коктейл на етажи с малкото налични неща
над 9)
евала истина браво
съвсем сериозно
трябва да съм зле че да не го подозирах дори
но беше ужасно приятна изненада
разбира се, всичко след това се върна по старому
но все пак
поглеждайки хората
се надявам понякога някой да се сети
че го е имало
и вдъхновението отново го има
ясно е, че самият факт, че нямам мускулна треска на корема
ме учудва дълбоко
но не бях далече от тази идея
било то въпрос за лубриканти, коч партита, скопени индивиди, тригонометрия, луди бабички седесарки, отново nestea, не ни харесва или не сега
хехе, сигурно изглежда супер просташко
(happy dance, happy dance)
и не, ебати, колкото и да пия, като ми пуснат т.нар. поп-фолк
някак си не ми е кеф
"omg, тази ми е любимата, оставете я!!!1! ивана ftw!"
"ехм как се казва?" (надявайки се да е онази за кварталната кръчма, само нея знаем)
(а, не, знам и 100 патрона
ама това е друга ера)
"парфюм, не може да не си я чувала"
..
слаба обща култура, простете
до тук доказахме, че
хм как да го кажем
от една страна бамфи дружи с просташки компании и следователно нивото на нейната обща култура пада
от друга страна бамфи дружи с просташки компании, но все пак те са по-компетентни по дадени въпроси от нея
от трета страна - хаха, екс!
добре
доволна
07 October 2007
but we live in a beautiful world..
някакъв музикален глад ме беше обхванал
свързан с промяна на време място измерение
зарадвах се на класическата музика в един магазин
на afto tо kalokari и summer moon някъде другаде
и на хитовете от тази година по пътя
иначе става въпрос че
съм затънала много в едни такива дребни мои си неразбирателства с живота
които имат малко общо с голямото нещо в което драпаме
всички
дружно нагоре
но все пак имат
и ми трябва само нещо което да ме стресне
да ме бутне
и да ми напомни
за ангелите
че и на тях не им е лесно
но тъй като никой не ги пита
всеки се опитва както може
..ако 1/6 от това ме грабва по този начин..
че вероятно и аз трябва да си стесня кръга от познати
и не знам това дали е хубаво
но може би да се уча да не се привързвам толкова към места хора звуци и усещания (и ключодържател)
в момента не съм загубила почти нищо
но
да
че в крайна сметка нищо в този живот не е толкова задължително
и май не ми е толкова важно как ще съм облечена на снимката ми за диплома
и че годините си минават
без особено значение с колко чифта обувки си ги извървял
..
'cause yeah, everybody here
has got somebody to lean on
свързан с промяна на време място измерение
зарадвах се на класическата музика в един магазин
на afto tо kalokari и summer moon някъде другаде
и на хитовете от тази година по пътя
иначе става въпрос че
съм затънала много в едни такива дребни мои си неразбирателства с живота
които имат малко общо с голямото нещо в което драпаме
всички
дружно нагоре
но все пак имат
и ми трябва само нещо което да ме стресне
да ме бутне
и да ми напомни
за ангелите
че и на тях не им е лесно
но тъй като никой не ги пита
всеки се опитва както може
..ако 1/6 от това ме грабва по този начин..
че вероятно и аз трябва да си стесня кръга от познати
и не знам това дали е хубаво
но може би да се уча да не се привързвам толкова към места хора звуци и усещания (и ключодържател)
в момента не съм загубила почти нищо
но
да
че в крайна сметка нищо в този живот не е толкова задължително
и май не ми е толкова важно как ще съм облечена на снимката ми за диплома
и че годините си минават
без особено значение с колко чифта обувки си ги извървял
..
'cause yeah, everybody here
has got somebody to lean on
30 September 2007
throw away your television.
подозирам, че скоро ще ми трябва отделен блог, в който да описвам преживявания, свързани с алкохол
но явно е така, някаква тема ме вълнува и пиша постоянно за нея
първите две бяха хора
заместила съм хората с алкохол (dull)
малко ми се спи
идеята е, че нямам идея защо слагам ром във водка с фанта
може би защото
едно време имах идеята, че да смесиш всичко, което има на масата, е много cool
(тогава ставаше въпрос примерно за водка със сок и 2 вида безалкохолно)
после май се upgrade-нах и си намерих нещата, които харесвам
но по default не се кефя особено на газирано
затова като едно няма да ми е по вкуса - дай да развалим всичко
(имаше някакво боклуче, когато оставаха 30 мл
не го допих)
а портокаловият сок на cappy с т.нар. парченца плод
постоянно ми идва да го дъвча
все едно пиеш супа :|
така и така сме тръгнали
знаете, че mirinda > fanta, нали
и че не обичам кола
(и бира, и вино)
но fanta madness беше готина
а грейпфрут дори ми харесва, въпреки че не съм я пила отдавна
вчера я имаше на съседната маса
хората я пиеха с flirt
прилоша ми, като видях, че изпиха 2 литра
но имаше един рус тарикат с челник на главата
който си сипваше от време на време finlandia
и после си я прибираше:)
същият по-късно, когато децата им си легнаха
домъкна отнякъде китара
и започна да пее песни с определено високо ниво на parental advisory
особено една, където имаше стихче за всяка буква от азбуката
и след него се пееше нещо, което не запомних
но знам кой го запомни
а едно е да си кифла, друго е да си с пълнеж!
смисълът е, че има много по-добри начини за прекарване на времето
и още нещо
баща ми ми се обади от виена, за да ми каже, че стои пред голямата панда
и я гледа как яде клонче бамбук
и ядяла много табиетлийски
защото когато аз бях
се беше свила в един дънер
и й се виждаха само краката
нали знаете, че ако можех да избирам да съм нещо друго
щях да съм панда или еднорог
но явно е така, някаква тема ме вълнува и пиша постоянно за нея
първите две бяха хора
заместила съм хората с алкохол (dull)
малко ми се спи
идеята е, че нямам идея защо слагам ром във водка с фанта
може би защото
едно време имах идеята, че да смесиш всичко, което има на масата, е много cool
(тогава ставаше въпрос примерно за водка със сок и 2 вида безалкохолно)
после май се upgrade-нах и си намерих нещата, които харесвам
но по default не се кефя особено на газирано
затова като едно няма да ми е по вкуса - дай да развалим всичко
(имаше някакво боклуче, когато оставаха 30 мл
не го допих)
а портокаловият сок на cappy с т.нар. парченца плод
постоянно ми идва да го дъвча
все едно пиеш супа :|
така и така сме тръгнали
знаете, че mirinda > fanta, нали
и че не обичам кола
(и бира, и вино)
но fanta madness беше готина
а грейпфрут дори ми харесва, въпреки че не съм я пила отдавна
вчера я имаше на съседната маса
хората я пиеха с flirt
прилоша ми, като видях, че изпиха 2 литра
но имаше един рус тарикат с челник на главата
който си сипваше от време на време finlandia
и после си я прибираше:)
същият по-късно, когато децата им си легнаха
домъкна отнякъде китара
и започна да пее песни с определено високо ниво на parental advisory
особено една, където имаше стихче за всяка буква от азбуката
и след него се пееше нещо, което не запомних
но знам кой го запомни
а едно е да си кифла, друго е да си с пълнеж!
смисълът е, че има много по-добри начини за прекарване на времето
и още нещо
баща ми ми се обади от виена, за да ми каже, че стои пред голямата панда
и я гледа как яде клонче бамбук
и ядяла много табиетлийски
защото когато аз бях
се беше свила в един дънер
и й се виждаха само краката
нали знаете, че ако можех да избирам да съм нещо друго
щях да съм панда или еднорог
25 September 2007
let's go get lost
строителството в квартала ми
е необуздано като лихва по кредит
но въпреки това
в крайна сметка може би е по-добре да виждаш нещата коренно променени
или просто липсващи
защото ще си спомняш начина, по който са били преди
и атмосферата
сега и двете липсват
трябва ли само едното да е там?
"я, подарила си му книжка за възли. ее. това е 18ти рожден ден, да му беше подарила секс играчка."
"ти какво си мислиш, че е?"
заедно с административната работа
си направих една хубава едночасова разходка
защото все пак гулям град, гулеми хора
само виднъж да дойда, само туй мий зора
аз нацелих насрещното осветление
а дядото, който вървеше срещу мен - фронталното
мога да кажа, че на мен ми беше по-добре
майка с дете пък просто си седяха с гръб към светлината
а човек с колело си почиваше под дървото
единственото дърво
е необуздано като лихва по кредит
но въпреки това
в крайна сметка може би е по-добре да виждаш нещата коренно променени
или просто липсващи
защото ще си спомняш начина, по който са били преди
и атмосферата
сега и двете липсват
трябва ли само едното да е там?
"я, подарила си му книжка за възли. ее. това е 18ти рожден ден, да му беше подарила секс играчка."
"ти какво си мислиш, че е?"
заедно с административната работа
си направих една хубава едночасова разходка
защото все пак гулям град, гулеми хора
само виднъж да дойда, само туй мий зора
аз нацелих насрещното осветление
а дядото, който вървеше срещу мен - фронталното
мога да кажа, че на мен ми беше по-добре
майка с дете пък просто си седяха с гръб към светлината
а човек с колело си почиваше под дървото
единственото дърво
22 September 2007
corner tales
имам няколко неща за казване
след като всички отидоха да спят или се заровиха някъде
и аз мога най-после да си спомня какви бяха те
едното беше за инфлацията
ами
има инфлация
не знам какво по-точно съм разсъждавала
но ставаше въпрос, че ме отказа да ходя на mainstream кино
но на кънки надали ще ме откаже скоро
косата ми мирише на цигари както рядко е миришела досега
днес за пръв път в живота си пих сутрин
онова понятие сутрин, в което си се наспал 'n stuff
не онова, в което пиеш от осем до осем
а като цяло количеството алкохол, изпито от събота насам
явно е нещо като компенсация за предишните няколко месеца
има някой в мен, който иска да си навакса
тъжна история
пих защото се налагаше с хора които ми бяха скучни
и леко или не толкова леко нахални
но anyway
пих защото имаше повод с хора които искам, не искам, трябва да ги търпя
всъщност беше на светлинни години по-забавно от това
извършвах политическа агитация и танцувах на drum&bass
пих защото имахме математика със същите хора
в крайна сметка математика нямахме
но идеята си струваше
и пих защото не ми се беше случвало така
с хора които бяха с отдалечен от моя светоглед не задължително в добра насока
но ми беше интересно въпреки че пих гадости
и най-скорошното:
ръководство за къпане със студена вода
след като всички отидоха да спят или се заровиха някъде
и аз мога най-после да си спомня какви бяха те
едното беше за инфлацията
ами
има инфлация
не знам какво по-точно съм разсъждавала
но ставаше въпрос, че ме отказа да ходя на mainstream кино
но на кънки надали ще ме откаже скоро
косата ми мирише на цигари както рядко е миришела досега
днес за пръв път в живота си пих сутрин
онова понятие сутрин, в което си се наспал 'n stuff
не онова, в което пиеш от осем до осем
а като цяло количеството алкохол, изпито от събота насам
явно е нещо като компенсация за предишните няколко месеца
има някой в мен, който иска да си навакса
тъжна история
пих защото се налагаше с хора които ми бяха скучни
и леко или не толкова леко нахални
но anyway
пих защото имаше повод с хора които искам, не искам, трябва да ги търпя
всъщност беше на светлинни години по-забавно от това
извършвах политическа агитация и танцувах на drum&bass
пих защото имахме математика със същите хора
в крайна сметка математика нямахме
но идеята си струваше
и пих защото не ми се беше случвало така
с хора които бяха с отдалечен от моя светоглед не задължително в добра насока
но ми беше интересно въпреки че пих гадости
и най-скорошното:
ръководство за къпане със студена вода
17 September 2007
just rolling with the rhythm
така
та значи
вчера бях presented с двете крайности
едната
и другата
животът започва да ми дава hint-ове, като усложнява ситуациите:)
толкова е сладко.
да, интересно е.
едната крайност ми идва too клош
а другата - too снoбbish
а днес животът реши да ми покаже
че не само няма какво да се разяде
ами и има някакъв ultra protection слой
колко съм -
себе си от преди година и нещо
но само от една страна
с малко търпение
и малко алкохол
дори и да не е изпит
нещата се пооправят бавно
не мога да искам да става бързо
но все пак е надежда
било в истории
присъстващ или не
било в случайни разговори
алкохолът сближава хората
за което ще ме извините
но dnb-ът също.
между другото, тук липсва някаква категория
и от седмица-две се опитвам да разбера каква е
не е the unsettled mind is at times an ally
не е и in the end it all goes away
та значи
вчера бях presented с двете крайности
едната
и другата
животът започва да ми дава hint-ове, като усложнява ситуациите:)
толкова е сладко.
да, интересно е.
едната крайност ми идва too клош
а другата - too снoбbish
а днес животът реши да ми покаже
че не само няма какво да се разяде
ами и има някакъв ultra protection слой
колко съм -
себе си от преди година и нещо
но само от една страна
с малко търпение
и малко алкохол
дори и да не е изпит
нещата се пооправят бавно
не мога да искам да става бързо
но все пак е надежда
било в истории
присъстващ или не
било в случайни разговори
алкохолът сближава хората
за което ще ме извините
но dnb-ът също.
между другото, тук липсва някаква категория
и от седмица-две се опитвам да разбера каква е
не е the unsettled mind is at times an ally
не е и in the end it all goes away
15 September 2007
now I'm on the next page.
чудесно е, че мога да практикувам любимия си зимен спорт
на 20 минути от вкъщи
на 15ти септември
когато навън е 21 градуса
трябва да дойдат към 20-21 и сега ще видим какво означава това на практика
утре 10:30
после евентуално 16
и вече 21
макар че най-интересното би било 16
пие ми се нещо, клонящо към 40
нямам математика поне до вторник
на 20 минути от вкъщи
на 15ти септември
когато навън е 21 градуса
трябва да дойдат към 20-21 и сега ще видим какво означава това на практика
утре 10:30
после евентуално 16
и вече 21
макар че най-интересното би било 16
пие ми се нещо, клонящо към 40
нямам математика поне до вторник
14 September 2007
..'cause back in school we are the leaders of it all..
Здравейте, аз отдавна не съм била толкова нервна.
Утре, както може би подозирате, ми е последният първи учебен ден. Допреди няколко часа ми беше все едно.
След това едно любимо същество ми пожела да рева.
И аз се зачудих.
Влиза ли това в етикета?
Разбирам, реве се на последния последен учебен ден, на изпращане, бал, матури..
Но ако трябва, ще рева, поне вече имам нагласата.
Не знам как е по другите училища, но в моето съществува традицията дванадесетокласниците да въвеждат в училището първокласниците. За ръчичка. Аз че не обичам деца, е едно на ръка, а и изобщо не помня кой и за какво ме е въвеждал мен, но все пак, както ме накараха да се замисля, "ти ще му покажеш училището, ала-бала". Ужасно, това е отговорност. Че аз на това дете ще съм му първия съзнателен допир с грозната реалност, наречена училище. И какво, ще му кажа "абе, не е толкова зле, колкото изглежда, да ти кажа." Хм.
Но другият ми и по-належащ проблем е какво да си облека.
Извинете кифленския ми attitude, но обикновено това го решавам седмици преди първия учебен ден. Там е въпросът, че после тези дрехи ще ги помня вероятно цял живот. Помня със сигурност с какво бях облечена в 4, 6, 7, 8, 9 клас. Последните две години ми се губят, но в момента съм под напрежение. А, сетих се и за 10ти. Ъм.
Ок, няма значение. Мога да се облека с лилаво, но всички са ме виждали така, пък и не мога да ходя с прокъсаната си така любима раница, защото лилаво не отива на новата ми чанта, по дяволите.
На връщане от първата ми среща с Гоа (това създание е велико.), което беше преди 15 минути, обмислях възможните варианти, но всички те до един бяха по-клошарести от най-изпадналото състояние, в което някога могат да се появят пред хора съученичките ми. И какво, горкото детенце, което ще бъде водено за ръчичка от мацка с кецове тип бебета делфини, които някога са били черни и велурени. Не мога да се появя и с блуза с дебилно магаре на нея, сочещо в стил "А ти пишеш ли на кирилица?". Чудесният ми десатурирано зелен суичър си отива на новите ми кецове, но е по-подходящ за пейка парти в Борисовата, да кажем. Това, че утре специално ще стана по-рано, за да включа и оправяне на коса, не променя факта, че тя ще се приведе сама в своя default вид още преди да съм стигнала до училище, разбира се, но не ме притеснява толкова.
Anyway, това са само притесненията на повърхността.
Утре, както може би подозирате, ми е последният първи учебен ден. Допреди няколко часа ми беше все едно.
След това едно любимо същество ми пожела да рева.
И аз се зачудих.
Влиза ли това в етикета?
Разбирам, реве се на последния последен учебен ден, на изпращане, бал, матури..
Но ако трябва, ще рева, поне вече имам нагласата.
Не знам как е по другите училища, но в моето съществува традицията дванадесетокласниците да въвеждат в училището първокласниците. За ръчичка. Аз че не обичам деца, е едно на ръка, а и изобщо не помня кой и за какво ме е въвеждал мен, но все пак, както ме накараха да се замисля, "ти ще му покажеш училището, ала-бала". Ужасно, това е отговорност. Че аз на това дете ще съм му първия съзнателен допир с грозната реалност, наречена училище. И какво, ще му кажа "абе, не е толкова зле, колкото изглежда, да ти кажа." Хм.
Но другият ми и по-належащ проблем е какво да си облека.
Извинете кифленския ми attitude, но обикновено това го решавам седмици преди първия учебен ден. Там е въпросът, че после тези дрехи ще ги помня вероятно цял живот. Помня със сигурност с какво бях облечена в 4, 6, 7, 8, 9 клас. Последните две години ми се губят, но в момента съм под напрежение. А, сетих се и за 10ти. Ъм.
Ок, няма значение. Мога да се облека с лилаво, но всички са ме виждали така, пък и не мога да ходя с прокъсаната си така любима раница, защото лилаво не отива на новата ми чанта, по дяволите.
На връщане от първата ми среща с Гоа (това създание е велико.), което беше преди 15 минути, обмислях възможните варианти, но всички те до един бяха по-клошарести от най-изпадналото състояние, в което някога могат да се появят пред хора съученичките ми. И какво, горкото детенце, което ще бъде водено за ръчичка от мацка с кецове тип бебета делфини, които някога са били черни и велурени. Не мога да се появя и с блуза с дебилно магаре на нея, сочещо в стил "А ти пишеш ли на кирилица?". Чудесният ми десатурирано зелен суичър си отива на новите ми кецове, но е по-подходящ за пейка парти в Борисовата, да кажем. Това, че утре специално ще стана по-рано, за да включа и оправяне на коса, не променя факта, че тя ще се приведе сама в своя default вид още преди да съм стигнала до училище, разбира се, но не ме притеснява толкова.
Anyway, това са само притесненията на повърхността.
13 September 2007
it's just breath control
нямам нещо много за казване
пък и мислите
се събират постепенно в главата ми
както и постепенно си отиват
и просто трябва да ги хвана в някакъв момент
нека бъде този
едната мисъл беше, че това слънце е различно
това е априлското, това е септемврийското слънце
усеща се по коренно различен начин
влиза през дрехите ти
помотава се малко
и се разпростира по цялата ти същност
и те кара да си anywhere but inside
а другата беше
че не издържах и отново си купих тефтерче
малко, хубаво, с дръвче отпред
дано трите найлонови торбички, които отказах днес
и близо десетте през последната седмица
да компенсират вината ми пред природата :/
някой да знае за тетрадки от рециклирана хартия?
хм.
мисъл на един любим човек: "ако книгите се правят от дървета, тефтерчетата от бонзай ли се правят?"
ако все още не сте чули Recoil - Breath Control, трябва.
днес имах около един час активно вършене на разни работи
и се чувствах щастлива
определено трябва да имам занимание, за да се чувствам в добро психическо здраве
it's just..
..control
пък и мислите
се събират постепенно в главата ми
както и постепенно си отиват
и просто трябва да ги хвана в някакъв момент
нека бъде този
едната мисъл беше, че това слънце е различно
това е априлското, това е септемврийското слънце
усеща се по коренно различен начин
влиза през дрехите ти
помотава се малко
и се разпростира по цялата ти същност
и те кара да си anywhere but inside
а другата беше
че не издържах и отново си купих тефтерче
малко, хубаво, с дръвче отпред
дано трите найлонови торбички, които отказах днес
и близо десетте през последната седмица
да компенсират вината ми пред природата :/
някой да знае за тетрадки от рециклирана хартия?
хм.
мисъл на един любим човек: "ако книгите се правят от дървета, тефтерчетата от бонзай ли се правят?"
ако все още не сте чули Recoil - Breath Control, трябва.
днес имах около един час активно вършене на разни работи
и се чувствах щастлива
определено трябва да имам занимание, за да се чувствам в добро психическо здраве
it's just..
..control
09 September 2007
let's get this party started
Или защо тази нощ ме боля корема от смях. Представям The Full Collection, version 1.0 (или просто искам да имам този списък някъде онлайн за по-лесно^^). Пък ако си харесате нещо, ще се радвам:).
G.G.P. - Запазена марка 2. Култови моменти: началните 15 секунди и някъде около 02:40. Ламозаа, с бръсната веждаа, ъъ, пак те прережда.
Дражето - Ямбол. Това няма начин да е минало покрай вас.
Във Ямбол живеят всички мои хора, ти си от друг град, мислиш, че си от отбора, но не си, разбираш ли ме ти!
И аз нямам нищо против да играя CS, но повече ми харесва да карам мерцедес!
Печени момчета - Супер гот ми е. Обръщаме внимание как се разминават мелодията и римите.
Кестените - Здрава гъзария. В клуба не пускат лица под 18, а всички пички искам да са на 15. (С тази разлика, че тези се мислят за сериозни.)
Перник Paradise. Безработицата тука е доста голяма, но пари ще се намерят за готина мадама.
Da Drill - Hip Hop Bitch. Мачкам като буулдозер с пари във резервоара, в гаража тъмен долари рисувам.
Румънеца и Енчев - Столична. Дай идин дюнир кибап.
И на малко по-различна вълна. След няколко чаши се оказва, че поне половината хора знаят текста на поне една от тях.
Тигре, Тигре. Началото си струва.
Сашо Роман - Ой, Сашко. Мераклия Сашко, да ти бъде блажко.
Ватман съм във Враца. Карам тролейбус.
Оцета в салатата.
Теодора - Гаси тока. Гаси, че си лягам.
О, имаме и за пиянска компания в последния стадий. Няма да цитирам текстове.
Сезони
Веднъж, когато..
Ой, ламьо
G.G.P. - Запазена марка 2. Култови моменти: началните 15 секунди и някъде около 02:40. Ламозаа, с бръсната веждаа, ъъ, пак те прережда.
Дражето - Ямбол. Това няма начин да е минало покрай вас.
Във Ямбол живеят всички мои хора, ти си от друг град, мислиш, че си от отбора, но не си, разбираш ли ме ти!
И аз нямам нищо против да играя CS, но повече ми харесва да карам мерцедес!
Печени момчета - Супер гот ми е. Обръщаме внимание как се разминават мелодията и римите.
Кестените - Здрава гъзария. В клуба не пускат лица под 18, а всички пички искам да са на 15. (С тази разлика, че тези се мислят за сериозни.)
Перник Paradise. Безработицата тука е доста голяма, но пари ще се намерят за готина мадама.
Da Drill - Hip Hop Bitch. Мачкам като буулдозер с пари във резервоара, в гаража тъмен долари рисувам.
Румънеца и Енчев - Столична. Дай идин дюнир кибап.
И на малко по-различна вълна. След няколко чаши се оказва, че поне половината хора знаят текста на поне една от тях.
Тигре, Тигре. Началото си струва.
Сашо Роман - Ой, Сашко. Мераклия Сашко, да ти бъде блажко.
Ватман съм във Враца. Карам тролейбус.
Оцета в салатата.
Теодора - Гаси тока. Гаси, че си лягам.
О, имаме и за пиянска компания в последния стадий. Няма да цитирам текстове.
Сезони
Веднъж, когато..
Ой, ламьо
08 September 2007
I've moved around in circles, I rise and fall again.
От около година (или повече) си мечтая един ден, живот и здраве, да поживея сама известно време. Не със съквартирант, не с приятели/роднини/половинка. Известно време, не цял живот. Да видя как е.
Е, това лято имах възможността да се докосна съвсем леко до този начин на живот. Работих една седмица на горе-долу 5-часов работен ден, беше по-приемлив вариант, отколкото да седя и да цикля по цял ден. Но не мога да си представя да го правя вечно. Ставаш рано - това добре, оправяш се, хапваш нещо и се изстрелваш на работа. Прибираш се скапан, душ, и вече си свободен. Да, само че си толкова скапан, че нямаш особена енергия за нищо. Освен това едно е да работиш временно, при което можеш постоянно да броиш дните до края на работата, а друго си е..да няма край.
Другото от така наречения самостоятелен живот - в момента си живея сама за десетина дни. Не е зле, дори имам храна. Да, само че отново имам чувството, че не ми остава време за нищо. Да се смени водата на цветята, да се полеят цветята на балкона, а трябва и да се чисти, както и да се пусне пералня, освен това не става постоянно да ядеш хляб и сирене, все някога трябва да излезеш да си купиш и нещо друго, а боклукът и той се събира, да не говорим, че го няма вариантът някой добър човек да ти измие снощните чинии на сутринта. А пък май се и разболявам.
После защо хората говорели, че ученическите и студентските години са най-хубави. Мислех си че е само заради младостта и приятелската атмосфера, която малко или много се поражда от институцията, която - щеш, не щеш - ви събира заедно. Но май е и заради свободното време. Време, в което имаш уникалната възможност да си избереш какво да правиш сам. На фона на това заниманията, които заемат свободното ми време тези дни, са смешни.
Все пак ваканционното положение ми идва доста добре. Имаш време да се погрижиш за себе си, да се поглезиш. Да поиграеш глупава игра.
А сега оставете младата госпожица да се порадва на новата си чанта и да, ще пусна пералнята. След малко.
Е, това лято имах възможността да се докосна съвсем леко до този начин на живот. Работих една седмица на горе-долу 5-часов работен ден, беше по-приемлив вариант, отколкото да седя и да цикля по цял ден. Но не мога да си представя да го правя вечно. Ставаш рано - това добре, оправяш се, хапваш нещо и се изстрелваш на работа. Прибираш се скапан, душ, и вече си свободен. Да, само че си толкова скапан, че нямаш особена енергия за нищо. Освен това едно е да работиш временно, при което можеш постоянно да броиш дните до края на работата, а друго си е..да няма край.
Другото от така наречения самостоятелен живот - в момента си живея сама за десетина дни. Не е зле, дори имам храна. Да, само че отново имам чувството, че не ми остава време за нищо. Да се смени водата на цветята, да се полеят цветята на балкона, а трябва и да се чисти, както и да се пусне пералня, освен това не става постоянно да ядеш хляб и сирене, все някога трябва да излезеш да си купиш и нещо друго, а боклукът и той се събира, да не говорим, че го няма вариантът някой добър човек да ти измие снощните чинии на сутринта. А пък май се и разболявам.
После защо хората говорели, че ученическите и студентските години са най-хубави. Мислех си че е само заради младостта и приятелската атмосфера, която малко или много се поражда от институцията, която - щеш, не щеш - ви събира заедно. Но май е и заради свободното време. Време, в което имаш уникалната възможност да си избереш какво да правиш сам. На фона на това заниманията, които заемат свободното ми време тези дни, са смешни.
Все пак ваканционното положение ми идва доста добре. Имаш време да се погрижиш за себе си, да се поглезиш. Да поиграеш глупава игра.
А сега оставете младата госпожица да се порадва на новата си чанта и да, ще пусна пералнята. След малко.
02 September 2007
what would you be doing when I fall apart?
well, ето това е
един от моментите, които може би занапред ще се повтарят, но в случая е за пръв път
regarding вечната ситуация "вариант, добър в далечен план + вариант, доставящ удоволствие за момента" (поздрав за всички, с които някога сме играли или-или и за Ла)
е, аз избрах първото
ставаше въпрос за решение, което трябва да се вземе в рамките на 1-2 седмици
и за пръв път се чудя какво ли би било иначе
но тъй като в тази реалност не бих променила решението си
бих искала
да се прехвърля в някоя друга за ден-два или малко повече
и да видя как ще е
контрастът между двата варианта е ужасно силен и ми е интересно да видя как е от другата страна
преди обикновено го изтиквах в другия край на съзнанието ми
след това вече свикнах
и осъзнах, че с време минава всичко
най-вече с едно наспиване
разликата на сутринта е потресаваща
но пък..това изобщо не е такава ситуация
може би е сходна, де, но какво би било при такава..страх ме е да си го представям
а чак сега се замислям..
ако за едната ръкавичка ми трябваха толкова месеци
явно за ризата ми трябват повече
колко е странно
всичко се усилва
и усилва
и един ден ще ме overwhelmне
а тогава
не знам..
един от моментите, които може би занапред ще се повтарят, но в случая е за пръв път
regarding вечната ситуация "вариант, добър в далечен план + вариант, доставящ удоволствие за момента" (поздрав за всички, с които някога сме играли или-или и за Ла)
е, аз избрах първото
ставаше въпрос за решение, което трябва да се вземе в рамките на 1-2 седмици
и за пръв път се чудя какво ли би било иначе
но тъй като в тази реалност не бих променила решението си
бих искала
да се прехвърля в някоя друга за ден-два или малко повече
и да видя как ще е
контрастът между двата варианта е ужасно силен и ми е интересно да видя как е от другата страна
преди обикновено го изтиквах в другия край на съзнанието ми
след това вече свикнах
и осъзнах, че с време минава всичко
най-вече с едно наспиване
разликата на сутринта е потресаваща
но пък..това изобщо не е такава ситуация
може би е сходна, де, но какво би било при такава..страх ме е да си го представям
а чак сега се замислям..
ако за едната ръкавичка ми трябваха толкова месеци
явно за ризата ми трябват повече
колко е странно
всичко се усилва
и усилва
и един ден ще ме overwhelmне
а тогава
не знам..
01 September 2007
faith's in the reflection
мисълта ми е
че във всичко трябва да има баланс
както когато си харесаш дадени дънки
и отслабнеш с единствената цел да влезеш в тях
готово, всичко е перфектно
само че да, останалите ти дрехи ти стоят като пижама
всички до една
същото е и с живота
не можеш да не отделяш специално внимание на нещо, което си е специално
но поне не забравяй всичко останало около себе си
затова
сега отивам да се видя с приятелките ми от детството
edit:
отново бях в лилаво
валя ни градушка
а бисерът на деня е
че магията се била изгубила защото тя й пуснала на първата седмица
in addition, имам още един лилав пуловер
и обмислям да сложа щипка лилаво и тук
че във всичко трябва да има баланс
както когато си харесаш дадени дънки
и отслабнеш с единствената цел да влезеш в тях
готово, всичко е перфектно
само че да, останалите ти дрехи ти стоят като пижама
всички до една
същото е и с живота
не можеш да не отделяш специално внимание на нещо, което си е специално
но поне не забравяй всичко останало около себе си
затова
сега отивам да се видя с приятелките ми от детството
edit:
отново бях в лилаво
валя ни градушка
а бисерът на деня е
че магията се била изгубила защото тя й пуснала на първата седмица
in addition, имам още един лилав пуловер
и обмислям да сложа щипка лилаво и тук
26 August 2007
sweet surrender
в общи линии
винаги съм предпочитала идеята prepare for the worst
само че се хващам
за пореден път.
поне по този начин усещам, че ми предстоят хиляди разочарования в този живот, които да изживея, с други думи не съм видяла всичко
друг въпрос е, че дълбоко се съмнявам някога да приема нещо, което първоначално съм отказала
в крайна сметка, разбира се, губя само аз
характер, какво да го правиш
поне ще имам десет дни да си наваксам
едно време писането ми помагаше да се почувствам по-добре
определено го помня
поиграх си доста с това нещо и мисля, че достигнах до приемлив вариант
ако не - ще сменям.
винаги съм предпочитала идеята prepare for the worst
само че се хващам
за пореден път.
поне по този начин усещам, че ми предстоят хиляди разочарования в този живот, които да изживея, с други думи не съм видяла всичко
друг въпрос е, че дълбоко се съмнявам някога да приема нещо, което първоначално съм отказала
в крайна сметка, разбира се, губя само аз
характер, какво да го правиш
поне ще имам десет дни да си наваксам
едно време писането ми помагаше да се почувствам по-добре
определено го помня
поиграх си доста с това нещо и мисля, че достигнах до приемлив вариант
ако не - ще сменям.
19 August 2007
nobody said it was easy
no one ever said it would be this hard
изводът е
когато сте щастливи
се numb-нете за останалия свят
и за останалите проблеми
после ще имате достатъчно време за тях
а мен продължава да ме е страх
страх ме е.
но умело избутвам
нанякъде
всичко това
и както обикновено
си живея
и не се затормозявам
и дори преди няколко дни си говорих открито със себе си
и взех няколко важни решения
та така
това няма да е скоро, де
но нищо
освен това не знам защо regard-вам висенето по форуми като губене на време
а правенето на гривнички и тестове за НБУ - не
..oh take me back to the start.
изводът е
когато сте щастливи
се numb-нете за останалия свят
и за останалите проблеми
после ще имате достатъчно време за тях
а мен продължава да ме е страх
страх ме е.
но умело избутвам
нанякъде
всичко това
и както обикновено
си живея
и не се затормозявам
и дори преди няколко дни си говорих открито със себе си
и взех няколко важни решения
та така
това няма да е скоро, де
но нищо
освен това не знам защо regard-вам висенето по форуми като губене на време
а правенето на гривнички и тестове за НБУ - не
..oh take me back to the start.
17 August 2007
all I want in life is to be happy (happy.)
прилагам писмо, писано от мен за мен по това време миналата година
писано на английски, защото латиницата е кофти
Hello there.
Dear FutureMe,
I would like to ask you if you still remember what happened on 19th April, 2006. You do? Well. Interesting to see what happened afterwards.
Да. Нищо не стана.
Another thing is, do you still remember what you wrote about in your blog? Do you still keep it? Check out the entries written in July and August 2006 and tell me, do you still remember at least why they were written?
Да. Очевидно. Да.
Now, this is what I am now. I am a sixteen year old girl with very confused plans about the future and a lot of random thoughts in her head which just doesn't know what she wants. I hope I've become a better person;).
Надали.
Are you still interested in photography? That should tell all the others that this was not just a pass-time thing to do.
Хъхъ.
Tell me some things that you've achieved in the meantime that you're proud of.
Ами. Знам си ги.
Do you still keep a diary?
Да.
Well. That's it. Hopefully, this thing will come as a surprise to me a year after, but perhaps not.
Не. Макар че бях запомнила, че е на 18ти.
Love,
Bamfi
..
so
basically
трябваше ли skype server-ите да се сгърчат, за да се върнете към добрите стари icq методи за общуване..
писано на английски, защото латиницата е кофти
Hello there.
Dear FutureMe,
I would like to ask you if you still remember what happened on 19th April, 2006. You do? Well. Interesting to see what happened afterwards.
Да. Нищо не стана.
Another thing is, do you still remember what you wrote about in your blog? Do you still keep it? Check out the entries written in July and August 2006 and tell me, do you still remember at least why they were written?
Да. Очевидно. Да.
Now, this is what I am now. I am a sixteen year old girl with very confused plans about the future and a lot of random thoughts in her head which just doesn't know what she wants. I hope I've become a better person;).
Надали.
Are you still interested in photography? That should tell all the others that this was not just a pass-time thing to do.
Хъхъ.
Tell me some things that you've achieved in the meantime that you're proud of.
Ами. Знам си ги.
Do you still keep a diary?
Да.
Well. That's it. Hopefully, this thing will come as a surprise to me a year after, but perhaps not.
Не. Макар че бях запомнила, че е на 18ти.
Love,
Bamfi
..
so
basically
трябваше ли skype server-ите да се сгърчат, за да се върнете към добрите стари icq методи за общуване..
13 August 2007
flying at the speed of sound
понякога имам чувството, че животът много злобно ми се подиграва
седи си някъде
и се хили
и ме кара да си мисля
защо за да е добра една каквато и да е кратка проза
в нея задължително трябва да има смърт
защо в цялото ми гето сложиха табела на всяка миниатюрна междублокова уличка
и сега трябва ли да казвам, че живея на улица президент линкълн
тя все пак е по-голяма
отговорът на последното е ясен
идват избори
на които аз все още няма да мога да гласувам
а следващите са най-рано през 2009
..и не само
устните ми след кратка почивка също ми се подиграват
това, че в кутията с обувки, които си купих днес
първоначално имаше две леви
също е вид подигравка
а на лявата ръка имам две рани
наръгах се без да искам с шпакла
и майка ми ме уцели с рулетката
по всичко личи че
е по-добре, отколкото да стъпиш на горещ асфалт
но това не ме развеселява ни най-малко
освен това една продавачка днес
иронично ме попита 'и вие ли не искате пликче?'
и аз потвърдих
изобщо не разбирам това боготворене на пликчетата
все едно като ми даде пликче
ще я запомня с добро или нещо такова
да ги пробутват на други загрижени клиенти
това дори не беше пликче
беше само найлоново джобче, по дяволите
на кого би му било нужно?
нямаше дръжки, нито нищо
седи си някъде
и се хили
и ме кара да си мисля
защо за да е добра една каквато и да е кратка проза
в нея задължително трябва да има смърт
защо в цялото ми гето сложиха табела на всяка миниатюрна междублокова уличка
и сега трябва ли да казвам, че живея на улица президент линкълн
тя все пак е по-голяма
отговорът на последното е ясен
идват избори
на които аз все още няма да мога да гласувам
а следващите са най-рано през 2009
..и не само
устните ми след кратка почивка също ми се подиграват
това, че в кутията с обувки, които си купих днес
първоначално имаше две леви
също е вид подигравка
а на лявата ръка имам две рани
наръгах се без да искам с шпакла
и майка ми ме уцели с рулетката
по всичко личи че
е по-добре, отколкото да стъпиш на горещ асфалт
но това не ме развеселява ни най-малко
освен това една продавачка днес
иронично ме попита 'и вие ли не искате пликче?'
и аз потвърдих
изобщо не разбирам това боготворене на пликчетата
все едно като ми даде пликче
ще я запомня с добро или нещо такова
да ги пробутват на други загрижени клиенти
това дори не беше пликче
беше само найлоново джобче, по дяволите
на кого би му било нужно?
нямаше дръжки, нито нищо
11 August 2007
blame it upon a rush of blood to the head?
Осъзнавам, че това място не е това, което беше, затова ще започна направо с обявата..
Търся си приятели.
За ползване след година - година и нещо. (Тогава около 80% от близките ми хора ще отидат да учат в чужбина.)
По възможност да не са с прекалено ограничен светоглед, да имат някакви интереси и да знаят колко могат да пият.
С предимство ще са тези, които могат да готвят и/или могат да оправят колела, успяват без опасност за живота си да се занимават с електричество (e.g. да сменят крушка) и..всякакви практически умения са добре дошли.
(Свободно засега е и мястото на моя будна съвест, която да ме ръчка, когато си харесам нещо, да си го купя веднага, а не да отида на следващия ден и вече да го няма и аз да се проклинам доживот.)
В замяна предлагам част от свободното си време, нещо за четене (blog), нещо за гледане (снимки) и безплатни recommendations относно музика и филми. Английски на много добро ниво, италиански на добро, основни познания по френски. Пиша грамотно, но понякога имам проблем със запетайките. Мога да мажа латекс и да пера и простирам големи тежки неща (e.g. родопски одеяла). Слаби, но достатъчни умения с Adobe Photoshop, MS Office. Мога да нанизвам връзки на обувки по доста различни начини. Гладя - без панталони с ръб и ризи (но вероятно ще се науча, ако потрябва). Танцувам народни танци - каквито се наложи.
..
между другото
цялата идея със skate кецовете е поругана, осквернена и набучена на кол пред boardshop
човек не може да си намери една идея по-фини кецове, без те да са солидно отрупани с цикламено, а ако има късмет - и със сърчица
и дори ако намери
и да има желание да си ги купи
един определен магазин ще затваря за трети път врати пред носа му
пренасяйте се към нещо друго, докато е време
Търся си приятели.
За ползване след година - година и нещо. (Тогава около 80% от близките ми хора ще отидат да учат в чужбина.)
По възможност да не са с прекалено ограничен светоглед, да имат някакви интереси и да знаят колко могат да пият.
С предимство ще са тези, които могат да готвят и/или могат да оправят колела, успяват без опасност за живота си да се занимават с електричество (e.g. да сменят крушка) и..всякакви практически умения са добре дошли.
(Свободно засега е и мястото на моя будна съвест, която да ме ръчка, когато си харесам нещо, да си го купя веднага, а не да отида на следващия ден и вече да го няма и аз да се проклинам доживот.)
В замяна предлагам част от свободното си време, нещо за четене (blog), нещо за гледане (снимки) и безплатни recommendations относно музика и филми. Английски на много добро ниво, италиански на добро, основни познания по френски. Пиша грамотно, но понякога имам проблем със запетайките. Мога да мажа латекс и да пера и простирам големи тежки неща (e.g. родопски одеяла). Слаби, но достатъчни умения с Adobe Photoshop, MS Office. Мога да нанизвам връзки на обувки по доста различни начини. Гладя - без панталони с ръб и ризи (но вероятно ще се науча, ако потрябва). Танцувам народни танци - каквито се наложи.
..
между другото
цялата идея със skate кецовете е поругана, осквернена и набучена на кол пред boardshop
човек не може да си намери една идея по-фини кецове, без те да са солидно отрупани с цикламено, а ако има късмет - и със сърчица
и дори ако намери
и да има желание да си ги купи
един определен магазин ще затваря за трети път врати пред носа му
пренасяйте се към нещо друго, докато е време
06 August 2007
some girls try too hard:)
Преди да ме е пуснало еуфоричното настроение, искам да споделя. Весело ми е. Странно ми стана, че се радвам толкова много за толкова несвързани с мен неща, но като ми идват целокупно, ми е много приятно.
Радвам се.
За хората, които влязоха (първо класиране, първо желание) в УНСС и СУ, а именно: Наско, Виктор, Сава, Ели. (по реда, в който разбрах)
За Теди и Теа, които влязоха в Консерваторията:).
За същата Теди, Диди и Тони, които взеха книжки:).
За Сашето, която пък си взе листовките и й мина TOEFL-ът. :)
И Жоро си взе листовките, но преди време:).
И за Пешо, Чипето, Гери, Еви, Владо, Хелена и Неда, които си взеха сертификатите.
Пуснете си нещо в стил Blink-182 и се усмихнете, защото някой там някъде/горе ви обича. Може и да не съм аз.
Май цяло лято ще update-вам информацията;).
Радвам се.
За хората, които влязоха (първо класиране, първо желание) в УНСС и СУ, а именно: Наско, Виктор, Сава, Ели. (по реда, в който разбрах)
За Теди и Теа, които влязоха в Консерваторията:).
За същата Теди, Диди и Тони, които взеха книжки:).
За Сашето, която пък си взе листовките и й мина TOEFL-ът. :)
И Жоро си взе листовките, но преди време:).
И за Пешо, Чипето, Гери, Еви, Владо, Хелена и Неда, които си взеха сертификатите.
Пуснете си нещо в стил Blink-182 и се усмихнете, защото някой там някъде/горе ви обича. Може и да не съм аз.
Май цяло лято ще update-вам информацията;).
when you work it out I'm worse than you
Bamfi was here at 23:10, 05082007
в зародишна поза на леглото, на което не спя
с лакът под главата
и музика
рисуваща
цветна
картинна
описваща
красива
и в по-тихите моменти се чува дъждът по ламарините
и най-накрая има въздух във въздуха
и не е достатъчно
затова си затварям очите
има някои неща, които не можеш да усетиш, докато не ги срещнеш на тъмно
тогава са по-изпълващи
и преди да съм започнала да сътворявам поетични метафори и сравнения по примера на човека от който изкопирах половината си стил на писане
ще спра
..
предполагам, че in the end наистина е така
защото не определям сама колко време
и така нататък глупави и еднодневни ежедневни измислици
които нито ми се описват
нито ще са значими някога
..
после се замислих за цензурата
във връзка с това, че напоследък ми стана силно безразлично колко хора, които не познавам, са тук
дори се разсмях сама
защото ако се оставят първата и последната буква
става едно диво броене на звездички
и така вместо лошата думичка да остане скрита и незабелязана
хората й обръщат дори повече внимание от нормалното
..
бих писала по втората тема още
но наскоро освен глухия ням отказ
не ме е дразнило нищо конкретно
в зародишна поза на леглото, на което не спя
с лакът под главата
и музика
рисуваща
цветна
картинна
описваща
красива
и в по-тихите моменти се чува дъждът по ламарините
и най-накрая има въздух във въздуха
и не е достатъчно
затова си затварям очите
има някои неща, които не можеш да усетиш, докато не ги срещнеш на тъмно
тогава са по-изпълващи
и преди да съм започнала да сътворявам поетични метафори и сравнения по примера на човека от който изкопирах половината си стил на писане
ще спра
..
предполагам, че in the end наистина е така
защото не определям сама колко време
и така нататък глупави и еднодневни ежедневни измислици
които нито ми се описват
нито ще са значими някога
..
после се замислих за цензурата
във връзка с това, че напоследък ми стана силно безразлично колко хора, които не познавам, са тук
дори се разсмях сама
защото ако се оставят първата и последната буква
става едно диво броене на звездички
и така вместо лошата думичка да остане скрита и незабелязана
хората й обръщат дори повече внимание от нормалното
..
бих писала по втората тема още
но наскоро освен глухия ням отказ
не ме е дразнило нищо конкретно
03 August 2007
so little else occupying my mind
1. Ако започна да си подреждам мислите, трябва да започна с това, че подозирам, че устните ми имат нещо против мен. Не знам какъв им е проблемът, пия достатъчно вода, употребявам три различни балсама в зависимост от атмосферните условия (единият и със слънцезащитен фактор), но не. Искам да се откажа от тях.
2. При sms телефонът ми вибрира веднъж. Нито едно цвърчене не ми се е сторило appropriate.
3. Смятам, че една от най-тъжните песни ever е Авеню - Бягство.
4. Ако плачеш, преди да заспиш, и не се измиеш, на сутринта очите ти са подути.
5. Когато простирам, слагам блузите на най-предния ред и панталоните на най-задния, за да не се бутам, когато ги прибирам.
6. Много малко условия биха ме накарали да консумирам мед и бира.
7. Издържам на студ много повече, отколкото на топлина.
8. Като малка спях с плюшен заек, т.е. оставях го настрана и той си стоеше вляво до стената. Някъде към трети-четвърти клас се опитах пак да спя с плюшена играчка, защото много от приятелките ми го правеха. Костенурката ми си стоеше до възглавницата и се опитвах да заспя с ръка върху нея. Рядко се получаваше. Преди месец-два се опитах да спя с лосче. Бях го изритала нанякъде през нощта.
9. Миналата седмица имах проблеми с бутона ";", сега имам проблеми с "п".
10. В едно голямо количество от случаите, когато пия вода, се задавям.
11. Не съм се рязала от година и десет месеца.
12. Има хора, които не ми четат блога и са ми по-важни от 80% от хората, които го правят.
13. Винаги съм искала да имам дълга коса (най-малкото до лактите) и никога не съм имала.
14. Много тежко губя хора, но когато си кажа, че съм ги загубила, ставам изцяло numb и дори понякога злобна.
15. Водя дневник, различен от това тук, от две години и седем месеца.
16. Никога не съм си дупчила нищо.
17. Не съм ходила на цирк.
18. Не съм се качвала на самолет.
19. И не съм пробвала да пуша нищо.
20. Обичам студено прясно мляко.
21. Имам списъци за ужасно много неща, включително 5-6 колекции; филми, които трябва да гледам; рождени дни на познати и т.н.
22. Mature Content - да. Artistic Nude - не.
23. Съвсем наскоро научих, че Paste не е ctrl + p, a ctrl + v. Както и какво прави alt + F4.
24. Хаха, gotcha.
25. Когато съм заобиколена от себеподобни, се държа наред. 5 минути след това - не. Изводът е че не трябва да ставате прекалено близки с мен, защото ще си позволявам да не се държа наред и пред вас.
26. Не съм ходила на кино от януари.
27. Бели кецове с черни връзки - да. Черни кецове с бели връзки - не.
28. Взех CPE. Имам чувството, че ми е все тая.
29. Не съм суеверна.
30. Намирам хороскопите по вестници, списания и тем подобни за откровена глупост.
31. Атеист съм.
32. В последно време започвам да слушам групи, които преди наистина не харесвах. И ги слушам сериозно. Такива групи са The White Stripes, Placebo, Coldplay.
33. Също така намирам за глупави всякакви label-и. Но ако трябва да ми apply-нат един, бих предпочела да е alternative.
34. Свикнала съм си с името, но не го харесвам и съм го казвала неведнъж.
35. Ако съм била момче, съм щяла да се казвам Стефан.
36. Не харесвам cheesy romantic love songs, наистина. Това по принцип, де.
37. Не мога да слушам музиката, която наистина харесвам, с много хора. Не говоря за концерти.
38. Намирам пляскането с ръце в ритъма на музиката за ужасно глупава приумица, измислена може би за да заглуши музиката/пеенето/да се радваме на стадния инстинкт?
39. И не обичам да ръкопляскам. Но го правя, въпреки че след малко време ми се изморяват ръцете as in мускулите над лакътя. Какъв е смисълът да създадеш колкото се може повече шум, за да покажеш одобрението си?
40. Намирам помахването за изключително полезно, когато не знаеш дали да кажеш добро утро/добър ден/здрасти/здравейте/hey, guys/добра среща/мараба. Или си с пълна уста.
41. Най-готините концерти, на които съм била досега, бяха най-скъпият, на който съм била, и един безплатен.
42. Преди време, когато никой не казваше нищо за снимките ми, автоматично assume-вах, че никой не ги харесва. Сега, ако никой не каже нищо..те просто не разбират моята възвишена форма на изкуство.
43. Никога не съм можела да рисувам.
44. Ако нямам проблеми, си ги измислям.
45. Никога не съм палила/хвърляла пиратка.
46. Никога не съм ходила на drum&bass парти, но бих отишла.
47. Знам кръвните групи на поне 6-7 човека около мен.
48. Очите ми са зелени и имат разлика в шарките, като лявото е по-красиво.
49. Началата на Deftones - One Weak и P.I.F. - Ноемврийски ден си приличат, каквото и да си говорим.
50. Това, което хората си слагат като status msg в ICQ или Skype никога не е просто цитат от песен.
Колко от тези не знаехте?
2. При sms телефонът ми вибрира веднъж. Нито едно цвърчене не ми се е сторило appropriate.
3. Смятам, че една от най-тъжните песни ever е Авеню - Бягство.
4. Ако плачеш, преди да заспиш, и не се измиеш, на сутринта очите ти са подути.
5. Когато простирам, слагам блузите на най-предния ред и панталоните на най-задния, за да не се бутам, когато ги прибирам.
6. Много малко условия биха ме накарали да консумирам мед и бира.
7. Издържам на студ много повече, отколкото на топлина.
8. Като малка спях с плюшен заек, т.е. оставях го настрана и той си стоеше вляво до стената. Някъде към трети-четвърти клас се опитах пак да спя с плюшена играчка, защото много от приятелките ми го правеха. Костенурката ми си стоеше до възглавницата и се опитвах да заспя с ръка върху нея. Рядко се получаваше. Преди месец-два се опитах да спя с лосче. Бях го изритала нанякъде през нощта.
9. Миналата седмица имах проблеми с бутона ";", сега имам проблеми с "п".
10. В едно голямо количество от случаите, когато пия вода, се задавям.
11. Не съм се рязала от година и десет месеца.
12. Има хора, които не ми четат блога и са ми по-важни от 80% от хората, които го правят.
13. Винаги съм искала да имам дълга коса (най-малкото до лактите) и никога не съм имала.
14. Много тежко губя хора, но когато си кажа, че съм ги загубила, ставам изцяло numb и дори понякога злобна.
15. Водя дневник, различен от това тук, от две години и седем месеца.
16. Никога не съм си дупчила нищо.
17. Не съм ходила на цирк.
18. Не съм се качвала на самолет.
19. И не съм пробвала да пуша нищо.
20. Обичам студено прясно мляко.
21. Имам списъци за ужасно много неща, включително 5-6 колекции; филми, които трябва да гледам; рождени дни на познати и т.н.
22. Mature Content - да. Artistic Nude - не.
23. Съвсем наскоро научих, че Paste не е ctrl + p, a ctrl + v. Както и какво прави alt + F4.
24. Хаха, gotcha.
25. Когато съм заобиколена от себеподобни, се държа наред. 5 минути след това - не. Изводът е че не трябва да ставате прекалено близки с мен, защото ще си позволявам да не се държа наред и пред вас.
26. Не съм ходила на кино от януари.
27. Бели кецове с черни връзки - да. Черни кецове с бели връзки - не.
28. Взех CPE. Имам чувството, че ми е все тая.
29. Не съм суеверна.
30. Намирам хороскопите по вестници, списания и тем подобни за откровена глупост.
31. Атеист съм.
32. В последно време започвам да слушам групи, които преди наистина не харесвах. И ги слушам сериозно. Такива групи са The White Stripes, Placebo, Coldplay.
33. Също така намирам за глупави всякакви label-и. Но ако трябва да ми apply-нат един, бих предпочела да е alternative.
34. Свикнала съм си с името, но не го харесвам и съм го казвала неведнъж.
35. Ако съм била момче, съм щяла да се казвам Стефан.
36. Не харесвам cheesy romantic love songs, наистина. Това по принцип, де.
37. Не мога да слушам музиката, която наистина харесвам, с много хора. Не говоря за концерти.
38. Намирам пляскането с ръце в ритъма на музиката за ужасно глупава приумица, измислена може би за да заглуши музиката/пеенето/да се радваме на стадния инстинкт?
39. И не обичам да ръкопляскам. Но го правя, въпреки че след малко време ми се изморяват ръцете as in мускулите над лакътя. Какъв е смисълът да създадеш колкото се може повече шум, за да покажеш одобрението си?
40. Намирам помахването за изключително полезно, когато не знаеш дали да кажеш добро утро/добър ден/здрасти/здравейте/hey, guys/добра среща/мараба. Или си с пълна уста.
41. Най-готините концерти, на които съм била досега, бяха най-скъпият, на който съм била, и един безплатен.
42. Преди време, когато никой не казваше нищо за снимките ми, автоматично assume-вах, че никой не ги харесва. Сега, ако никой не каже нищо..те просто не разбират моята възвишена форма на изкуство.
43. Никога не съм можела да рисувам.
44. Ако нямам проблеми, си ги измислям.
45. Никога не съм палила/хвърляла пиратка.
46. Никога не съм ходила на drum&bass парти, но бих отишла.
47. Знам кръвните групи на поне 6-7 човека около мен.
48. Очите ми са зелени и имат разлика в шарките, като лявото е по-красиво.
49. Началата на Deftones - One Weak и P.I.F. - Ноемврийски ден си приличат, каквото и да си говорим.
50. Това, което хората си слагат като status msg в ICQ или Skype никога не е просто цитат от песен.
Колко от тези не знаехте?
02 August 2007
just a child with a temper
странно е как нещо приятно, което съм позабравила, може да ме успокои за броени минути
а именно: музика + автобус с мен и мислите ми. и десетки километри пред мен.
припомних си малко какво му беше хубавото на този живот
и какво припалва искрата
другото е, че май слънчевото време наистина ми влияе на настроението
през единствения облачен ден бях at least willing to live
че дори се опитвах да разговарям с хора по нормален начин
без да се сърдя
без да се репча
без да се просълзявам по 100 пъти на ден във връзка с хора или събития
като сънуваш смърт е на хубаво, нали? винаги така се успокоявам.
а именно: музика + автобус с мен и мислите ми. и десетки километри пред мен.
припомних си малко какво му беше хубавото на този живот
и какво припалва искрата
другото е, че май слънчевото време наистина ми влияе на настроението
през единствения облачен ден бях at least willing to live
че дори се опитвах да разговарям с хора по нормален начин
без да се сърдя
без да се репча
без да се просълзявам по 100 пъти на ден във връзка с хора или събития
като сънуваш смърт е на хубаво, нали? винаги така се успокоявам.
22 July 2007
high up above or down below
усещам, че се изплъзвам
и ако не искам да стане прекалено късно, трябва да се задържа сега
осъзнавам го
и в същото време просто не мога да се вкопча
уф
времето е все така ужасно горещо
но слушането на група, която асоциирам със синьо, ми помага донякъде
както и един коледен епизод
..
И се чудя - ако започна да си записвам идеите за снимки, ще си изгубят ли очарованието и спонтанността? Нещо от типа на "идеи за снимки.txt"? Не е ли много down-to-earth? Защото засега са три, които не съм имала възможност да осъществя, а не знам дали ще стане и скоро.
И съм вдъхновена да пиша една идея по-нормално и не толкова разговорно в разговорите ми по IM.
Edit:
Така и не обясних защо махнах опцията да се коментира по писаното тук. Накратко - ако просто държите да изкажете мнение по темата, има форуми за целта. Това място е лично. Ако искате да обсъдите с мен нещо, има средства за по-личен контакт от това, а вие, четейки този блог, би трябвало да сте наясно с тях.
Между другото, днес се замислих, че нямам представа кой е любимият ми плод.
и ако не искам да стане прекалено късно, трябва да се задържа сега
осъзнавам го
и в същото време просто не мога да се вкопча
уф
времето е все така ужасно горещо
но слушането на група, която асоциирам със синьо, ми помага донякъде
както и един коледен епизод
..
И се чудя - ако започна да си записвам идеите за снимки, ще си изгубят ли очарованието и спонтанността? Нещо от типа на "идеи за снимки.txt"? Не е ли много down-to-earth? Защото засега са три, които не съм имала възможност да осъществя, а не знам дали ще стане и скоро.
И съм вдъхновена да пиша една идея по-нормално и не толкова разговорно в разговорите ми по IM.
Edit:
Така и не обясних защо махнах опцията да се коментира по писаното тук. Накратко - ако просто държите да изкажете мнение по темата, има форуми за целта. Това място е лично. Ако искате да обсъдите с мен нещо, има средства за по-личен контакт от това, а вие, четейки този блог, би трябвало да сте наясно с тях.
Между другото, днес се замислих, че нямам представа кой е любимият ми плод.
21 July 2007
agoraphobia?
Реших да покажа на времето, че колкото и да ми е лошо, не може едно време да ме победи, та затова излязох на доволно горещо време.
Don't wanna stay inside for good?
Сваляйки подгизналата рокличка от себе си, се замислих, че наистина обичам повече зимата. Но се зарадвах, че за днес по-топло няма да става.
Другото което е, преди няколко месеца исках да снимам едно много красиво момиче, но така и не стигнахме до там. Сега се подстрига и боядиса и хич не ми харесва в сравнение с това, което беше, но как да върнем старото?
Между другото, вече съм сигурна, че Deathly Hallows-a ми не е fake.
Don't wanna stay inside for good?
Сваляйки подгизналата рокличка от себе си, се замислих, че наистина обичам повече зимата. Но се зарадвах, че за днес по-топло няма да става.
Другото което е, преди няколко месеца исках да снимам едно много красиво момиче, но така и не стигнахме до там. Сега се подстрига и боядиса и хич не ми харесва в сравнение с това, което беше, но как да върнем старото?
Между другото, вече съм сигурна, че Deathly Hallows-a ми не е fake.
19 July 2007
belief in the one true power
Bamfi was here at 23:30, 18 July 2007
усещането е
замаяно да слизаш по стълби, за да хванеш изгрева
да припадаш от жега по-късно
да се разхождаш с плажен чадър
да не правиш нищо просто защото това се изисква от теб
да си се полузавил с хавлия, четейки Dune, в която постоянно ти влиза пясък, за да не изпускаш нито ден на плажа
да се възхищаваш на силата на морето, когато изпускаш ден
да упражниш до пълна автоматизация простирането на бански
да се опитваш да хванеш всички моменти с красиво небе
да стигнеш до средата на книга, която зарязваш на втория ден след като се върнеш
и да научиш за 3 дни всичките места, където има от любимия ти сладолед
но преди всичко
да видиш как си отива
тълпата заведенията сезонът и всичко останало
и внезапно за 1-2 дни осъзнаваш
че хората са станали поне 3 пъти по-малко
изведнъж чалгата от близкото заведение я няма
и вече не ти пречи да спиш
но е малко носталгично
на следващия ден го няма и хаусът от дискотеката в съседство
на сутринта виждаш как прибират въртележката
по-късно седиш сам на кея
и си мислиш как рибарите
с лодките си
нямат особен избор
а на следващия ден
и теб те няма
..
и май ще го пропусна за пръв път от седем години насам
14 July 2007
стоп.
страх ме е
нищо че се получава за поне десети път
и че с няколко наспивания ще се смали до минимум
отново ме е страх
освен това кожата ми се изсушава
май беше прав за верото
и другото са дребни ежедневни грижи
които обаче напоследък май ме вълнуват прекалено много
не обичам да пия без повод
всичко е някакъв постоянноповтарящ се цикъл
повтаря се, но с леки изменения
докато бавно и постепенно
усетиш
че едно или друго време си е отишло
нищо че се получава за поне десети път
и че с няколко наспивания ще се смали до минимум
отново ме е страх
освен това кожата ми се изсушава
май беше прав за верото
и другото са дребни ежедневни грижи
които обаче напоследък май ме вълнуват прекалено много
не обичам да пия без повод
всичко е някакъв постоянноповтарящ се цикъл
повтаря се, но с леки изменения
докато бавно и постепенно
усетиш
че едно или друго време си е отишло
12 July 2007
tock.
tick tick
tick tock
горе-долу от когато си заминах
и знам че няма да го видя
поне за година
исках да не е повече
но май
откъснах се
и останах без
не ми трябва наистина
но така ли
виждате ли
и тя самата не е сигурна
тя пък още по-малко
а и не знам защо взимам
като май не обичам
нещо родно
със същия успех бих яла чубрица
edit: мразя бебета и стъпала
tick tock
горе-долу от когато си заминах
и знам че няма да го видя
поне за година
исках да не е повече
но май
откъснах се
и останах без
не ми трябва наистина
но така ли
виждате ли
и тя самата не е сигурна
тя пък още по-малко
а и не знам защо взимам
като май не обичам
нещо родно
със същия успех бих яла чубрица
edit: мразя бебета и стъпала
08 July 2007
Can I pet your wolverine?
При хазарта винаги можеш на даден етап да кажеш "мерси, до тук бях". И се връщаш там, където съществуваш нормално.
Искам и при живота да може да става така. Когато усещаш, че няма какво повече да видиш, да усетиш, да опиташ. Разбира се, добре преценено, но да се оттеглиш.
Отдавна не съм се чувствала толкова сама.
От толкова време съм престанала да бъда искрена с хората, че вече изобщо не мога да си представя какво е това, което те виждат като мой образ. В общи линии убих приятелите си и ги downgrade-нах до познати. Имам много познати. Ужасно много. Отношенията ми с някои от тях, с които се познаваме от десетина години, не са по-различни от тези със случаен човек, с когото ще се запозная на улицата и ще водим сходен разговор след десетина минути.
Нямам желание.
Искам да се откажа.
Искам да напусна.
Не виждам смисъла.
Освен това ме дразни фактът, че всяка вечер в София има фойерверки.
Искам и при живота да може да става така. Когато усещаш, че няма какво повече да видиш, да усетиш, да опиташ. Разбира се, добре преценено, но да се оттеглиш.
Отдавна не съм се чувствала толкова сама.
От толкова време съм престанала да бъда искрена с хората, че вече изобщо не мога да си представя какво е това, което те виждат като мой образ. В общи линии убих приятелите си и ги downgrade-нах до познати. Имам много познати. Ужасно много. Отношенията ми с някои от тях, с които се познаваме от десетина години, не са по-различни от тези със случаен човек, с когото ще се запозная на улицата и ще водим сходен разговор след десетина минути.
Нямам желание.
Искам да се откажа.
Искам да напусна.
Не виждам смисъла.
Освен това ме дразни фактът, че всяка вечер в София има фойерверки.
04 July 2007
We'll paint the future black.
If it needs any colour.
преди около два часа това нещо стана на една година
а днес е independence day
и след около два часа отивам на Manson
преди около два часа това нещо стана на една година
а днес е independence day
и след около два часа отивам на Manson
03 July 2007
ssenilenol.detarutas
Изгасих компютъра и си легнах, но не се чувствах особено добре, а и ми се запуши носът, и реших да го пусна пак. После видях, че няма никой от близките ми приятели online, което всъщност е и нормалното; хората спят. Надали някой очаква да има на разположение 24/7 някой, който да бди над емоционалното му състояние. (колко неумело използвана безлична форма, отбележете, просто не исках да използвам първо лице)
В случай, че се чувствам по този начин, към кого трябва да се обърна?
Да събудя приятеля ми?
Да събудя някой друг близък за мен човек?
Да събудя майка ми? (О.о wtf)
Баща ми не е в България, но може би него?
Да си поговоря с някой не толкова близък, без да го занимавам със състоянието ми, колкото да се разсея? Да, предполагам.
Или пък да си продължа със състоянието ми от седмица-две, което обяснявам със зачервяване на очите от баня, алергия, ПМС и..други? Ама то няма да свърши скоро.
Аз освен отново да си изключа компютъра. Благодаря за вниманието.
В случай, че се чувствам по този начин, към кого трябва да се обърна?
Да събудя приятеля ми?
Да събудя някой друг близък за мен човек?
Да събудя майка ми? (О.о wtf)
Баща ми не е в България, но може би него?
Да си поговоря с някой не толкова близък, без да го занимавам със състоянието ми, колкото да се разсея? Да, предполагам.
Или пък да си продължа със състоянието ми от седмица-две, което обяснявам със зачервяване на очите от баня, алергия, ПМС и..други? Ама то няма да свърши скоро.
Аз освен отново да си изключа компютъра. Благодаря за вниманието.
01 July 2007
looking for love in the strangest places
след около час
ще бъде първият ми личен july
нищо че го посрещам от балкона ми в големия така неморски град
който все пак гледа на изток
нищо че съм сама
с музиката и компютъра
и че пия половин литър минерална вода цяла вечер/нощ
вече май наистина ми се губят дните
но от там се прояснява
и вече нищо
няма
значение
edit:
а сега е време на денонощието в което
9-to-5 хората спят дълбоко
купоните са заглъхнали
автомивката долу е престанала да работи
както дори и чалга-кафето прилежащо към нея
и се чуват единствено
жабите от блатото
и някакви птички
а наскоро мина първият автобус
ще бъде първият ми личен july
нищо че го посрещам от балкона ми в големия така неморски град
който все пак гледа на изток
нищо че съм сама
с музиката и компютъра
и че пия половин литър минерална вода цяла вечер/нощ
вече май наистина ми се губят дните
но от там се прояснява
и вече нищо
няма
значение
edit:
а сега е време на денонощието в което
9-to-5 хората спят дълбоко
купоните са заглъхнали
автомивката долу е престанала да работи
както дори и чалга-кафето прилежащо към нея
и се чуват единствено
жабите от блатото
и някакви птички
а наскоро мина първият автобус
30 June 2007
it's taken forever to get me off the ground
Аз, като човек, винаги държа да съм в една от двете крайности, за да съм интересна. На хората, на някого, на себе си. Или поне обикновено е така. Много весело. В случая крайностите са непукизъм или ревност до болка. Или завист?
Понякога мога да се изолирам и да кажа 'правете каквото искате', без да ми пука. Излизайте където искате, и не, не се интересувам колко готино е било или по-скоро интересувам се, но няма да ми окаже голямо внимание. Било е невероятно? k dgd
Понякога пък не.
Ок, ако някой е ходил на меганечовешкотоултраготино парти и човек се е чудел до последно дали да отиде, чувството след това ревност ли е? Завист? Май е нещо друго. Съжаление? (getting confused)
Понякога завиждам толкова много, примерно..
На всички, че излизат, когато аз нямам с кого. По-точно когато съм навън сама и виждам компании или двойки.
На приятелите си. Че имат работа, че искат да учат в чужбина, че разсъждават трезво, че споделят с хора, вместо с блогове. Че са нещо повече от мен, което аз искам или съм искала да бъда. Това е завист, нали?
На пандите..
На един персонаж, за когото е най-важно с кого ходи в момента. И не може да си избере, разбира се, от 5 човека, които, бога ми, не знам как са му/й се вързали на акъла, а на всичкото отгоре тръгна да се зарибява с втори мой много близък човек, а това последното вече ревност ли е?
На тези, които обичат горещините.
На хората без сенна хрема.
На тези, които могат да слушат любимата си музика без проблем в компания.
На тези, които не реват всеки ден.
На тези, които не ги е срам или страх да заявят желанията си.
На тези, които слагат собственото си лице за аватар.
На тези, които нямат нужда от постоянно занимание, за да се държат в прилично състояние на духа,
иначе
издивяват.
На тези, които могат да рисуват.
На тези, които ще посрещат July.
Да, и аз имам някакви качества, ама..
не знам, в смисъл
харесвам си тялото и почерка
и как снимам
и това, че ми вървят езици
и че обичам изгреви и залези
и че държа на алкохол
и че си поддържам зъбите
и как ям домати и праскови
ама..
..
Между другото. Не знам какво говори това за мен, но когато пиша нещо общо, използвам безлична форма. Повечето използват 2 л., мн.ч. - като на аудитория. Има и някои, които използват 1 л., мн.ч. - като..едно цяло. Както и да е.
Понякога мога да се изолирам и да кажа 'правете каквото искате', без да ми пука. Излизайте където искате, и не, не се интересувам колко готино е било или по-скоро интересувам се, но няма да ми окаже голямо внимание. Било е невероятно? k dgd
Понякога пък не.
Ок, ако някой е ходил на меганечовешкотоултраготино парти и човек се е чудел до последно дали да отиде, чувството след това ревност ли е? Завист? Май е нещо друго. Съжаление? (getting confused)
Понякога завиждам толкова много, примерно..
На всички, че излизат, когато аз нямам с кого. По-точно когато съм навън сама и виждам компании или двойки.
На приятелите си. Че имат работа, че искат да учат в чужбина, че разсъждават трезво, че споделят с хора, вместо с блогове. Че са нещо повече от мен, което аз искам или съм искала да бъда. Това е завист, нали?
На пандите..
На един персонаж, за когото е най-важно с кого ходи в момента. И не може да си избере, разбира се, от 5 човека, които, бога ми, не знам как са му/й се вързали на акъла, а на всичкото отгоре тръгна да се зарибява с втори мой много близък човек, а това последното вече ревност ли е?
На тези, които обичат горещините.
На хората без сенна хрема.
На тези, които могат да слушат любимата си музика без проблем в компания.
На тези, които не реват всеки ден.
На тези, които не ги е срам или страх да заявят желанията си.
На тези, които слагат собственото си лице за аватар.
На тези, които нямат нужда от постоянно занимание, за да се държат в прилично състояние на духа,
иначе
издивяват.
На тези, които могат да рисуват.
На тези, които ще посрещат July.
Да, и аз имам някакви качества, ама..
не знам, в смисъл
харесвам си тялото и почерка
и как снимам
и това, че ми вървят езици
и че обичам изгреви и залези
и че държа на алкохол
и че си поддържам зъбите
и как ям домати и праскови
ама..
..
Между другото. Не знам какво говори това за мен, но когато пиша нещо общо, използвам безлична форма. Повечето използват 2 л., мн.ч. - като на аудитория. Има и някои, които използват 1 л., мн.ч. - като..едно цяло. Както и да е.
26 June 2007
I was just sorry ever after.
имам
20тина ухапвания от комари, поставени на random по цялото тяло
кожа, която реши да се изсуши от слънцето
алергия от полени, която без дъжд и с този вятър става все по-зле
неограничени количества вода от чешмата, които да компенсират непрестанното потене
мускулна треска само на единия прасец О.о
имах прасковка, но я изядох
благодаря все пак
имам и
пръскалка от препарат, пълна с вода, с която се охлаждам
хиляди неща, които мога да изпера и да се радвам на студената вода
цветя, които не мога да полея преди да се е стъмнило
цели 2 месеца и половина, в които не знам как да подредя нищо
и изпит след два часа
20тина ухапвания от комари, поставени на random по цялото тяло
кожа, която реши да се изсуши от слънцето
алергия от полени, която без дъжд и с този вятър става все по-зле
неограничени количества вода от чешмата, които да компенсират непрестанното потене
мускулна треска само на единия прасец О.о
имах прасковка, но я изядох
благодаря все пак
имам и
пръскалка от препарат, пълна с вода, с която се охлаждам
хиляди неща, които мога да изпера и да се радвам на студената вода
цветя, които не мога да полея преди да се е стъмнило
цели 2 месеца и половина, в които не знам как да подредя нищо
и изпит след два часа
25 June 2007
прасковка.
там
красивото беше пето бягство, ню йорк
забавни моменти също
тук-таме
прасковки
диня
пресечено мляко в сместа, lolz
лафчета
за фантазии
за части от тялото
алкохолни
и други
а вие как мислите
трябва да се каже велинградския градски транспорт
или велинградския транспорт
защото той може да бъде и междуградски
освен това
unforgiven:) сега малко по малко разбрах, че не е толкова концептуална
малко песни, които нямат равни по настроението, което ми създават:
The Connells - '74-'75
Eagles - Hotel California
и съответно вариантът на Слави Трифонов и Ку-ку бенд, който е по-тъжен
Авеню - Бягство
Placebo - Blind
странно как
след първия път вече ти е едва ли не безразлично
най-вече безразлично
и freestyle
някой да вземе да ги запише.
и лято.
което не обичам
в общи линии
красивото беше пето бягство, ню йорк
забавни моменти също
тук-таме
прасковки
диня
пресечено мляко в сместа, lolz
лафчета
за фантазии
за части от тялото
алкохолни
и други
а вие как мислите
трябва да се каже велинградския градски транспорт
или велинградския транспорт
защото той може да бъде и междуградски
освен това
unforgiven:) сега малко по малко разбрах, че не е толкова концептуална
малко песни, които нямат равни по настроението, което ми създават:
The Connells - '74-'75
Eagles - Hotel California
и съответно вариантът на Слави Трифонов и Ку-ку бенд, който е по-тъжен
Авеню - Бягство
Placebo - Blind
странно как
след първия път вече ти е едва ли не безразлично
най-вече безразлично
и freestyle
някой да вземе да ги запише.
и лято.
което не обичам
в общи линии
15 June 2007
cruising for pity..
..and looking pretty as fuck.
абе не беше алергия, ама карай
важното е, че се упражнявам
да правя психологически портрети
странно как преди две години ми беше много неприятно, че хората не ми пожелават успех за изпита ми
хахах пука ли ми сега
не е баш карай обаче
днес ме разсмя дата.бг
ако някой се интересува, мога да му дам лично линк
ама няма да ви хареса на всички
..unaccustomed to such violence
обожавам си косата, когато е мокра
обух си новите обувки за пръв път
за половин час краката ми останаха с пласт кожа по-малко
заваля дъжд
и се изкалях до коленете
..the whole world wants my disappearance
абе не беше алергия, ама карай
важното е, че се упражнявам
да правя психологически портрети
странно как преди две години ми беше много неприятно, че хората не ми пожелават успех за изпита ми
хахах пука ли ми сега
не е баш карай обаче
днес ме разсмя дата.бг
ако някой се интересува, мога да му дам лично линк
ама няма да ви хареса на всички
..unaccustomed to such violence
обожавам си косата, когато е мокра
обух си новите обувки за пръв път
за половин час краката ми останаха с пласт кожа по-малко
заваля дъжд
и се изкалях до коленете
..the whole world wants my disappearance
07 June 2007
красиви птици без крила
ще започна с нея
няколко дни ago
влезе в автобуса
имаше руса коса до под кръста
постоянно се занимаваше с нея
човек би казал че е на 19
в лице изглеждаше не по-голяма от 4ти клас
и очевидно нямаше какво друго да покаже
ние сме горди
боли но въпреки това
след което той
снимаше нещо съсредоточено
на алабин
убийте ме, досега винаги съм познавала какво снимат
но тук не можах
след това първо видях балона
с хелий и мечо пух
лилав и заспал
се извисяваше над мазните пици при ндк
и го държеше малко момиче
и го погледна по начин, който оправда цялата тази простотия с пиците
след това той
в друг автобус
имаше блуза в жълто и синьо с гадни ръкави
и слънчеви очила
не обичам слънчеви очила
напомнят ми за една случка
вие се познавате
здравей
ъм може ли да си свалиш очилата
да здравей
та той не ги свали през цялото пътуване
беше със сини дънки до коленете
и черни кецове с малък череп и връзки
имаше флеш или имитация на флеш на лявото ухо
и наченки на катинарче
и бял кичур точно на мястото на трашецовия
и гаден глас
и по разговора който водеше с приятеля си
който беше облечен целия в бяло
с ризка на globul
но не изглеждаше загрижен за външния си вид
а по-скоро готин за дружене
но не прекалено, изглеждаше егоист
та по разговора и по всичко явно беше на около 20
но без да си свали очилата не можах да кажа нищо
по едно време се замислих че общувам с много видове хора
но не и достатъчно от този вид
затова си пазя спомените с такива
но това може да се промени
а по-късно
в същия автобус
срещу мен
седна момиченцето с най-странните очи
ужасяващо огромни и адски сини
предизвикващи смесени емоции
когато го погледнах отстрани по-скоро й се възхитих
когато ме погледна ми дойде да се разсмея
но бяха плашещи
приличаше на майка си
но очите й бяха по-големи
а аз
просто си седях там
без дупки по мен цветове в косата или грим
с един тънък неволен кичур отпред
просто се подстригах наскоро
с vintage вид
къде търсен, къде не
и пликче от booktrading
и подаръка ми за последния ми първи юни
и подаръка за теб
и великденския ми суичър
и не ми беше скучно
даже никак
няколко дни ago
влезе в автобуса
имаше руса коса до под кръста
постоянно се занимаваше с нея
човек би казал че е на 19
в лице изглеждаше не по-голяма от 4ти клас
и очевидно нямаше какво друго да покаже
ние сме горди
боли но въпреки това
след което той
снимаше нещо съсредоточено
на алабин
убийте ме, досега винаги съм познавала какво снимат
но тук не можах
след това първо видях балона
с хелий и мечо пух
лилав и заспал
се извисяваше над мазните пици при ндк
и го държеше малко момиче
и го погледна по начин, който оправда цялата тази простотия с пиците
след това той
в друг автобус
имаше блуза в жълто и синьо с гадни ръкави
и слънчеви очила
не обичам слънчеви очила
напомнят ми за една случка
вие се познавате
здравей
ъм може ли да си свалиш очилата
да здравей
та той не ги свали през цялото пътуване
беше със сини дънки до коленете
и черни кецове с малък череп и връзки
имаше флеш или имитация на флеш на лявото ухо
и наченки на катинарче
и бял кичур точно на мястото на трашецовия
и гаден глас
и по разговора който водеше с приятеля си
който беше облечен целия в бяло
с ризка на globul
но не изглеждаше загрижен за външния си вид
а по-скоро готин за дружене
но не прекалено, изглеждаше егоист
та по разговора и по всичко явно беше на около 20
но без да си свали очилата не можах да кажа нищо
по едно време се замислих че общувам с много видове хора
но не и достатъчно от този вид
затова си пазя спомените с такива
но това може да се промени
а по-късно
в същия автобус
срещу мен
седна момиченцето с най-странните очи
ужасяващо огромни и адски сини
предизвикващи смесени емоции
когато го погледнах отстрани по-скоро й се възхитих
когато ме погледна ми дойде да се разсмея
но бяха плашещи
приличаше на майка си
но очите й бяха по-големи
а аз
просто си седях там
без дупки по мен цветове в косата или грим
с един тънък неволен кичур отпред
просто се подстригах наскоро
с vintage вид
къде търсен, къде не
и пликче от booktrading
и подаръка ми за последния ми първи юни
и подаръка за теб
и великденския ми суичър
и не ми беше скучно
даже никак
04 June 2007
поля от присадени болни цветя
няма изток от рая
софия не е град, който има специфичен облик
или дори аромат
но, по дяволите, е смесица от всичко
а аз го обичам
и се опитвам да живея в него
както той живее
и когато отида някъде дори за малко
после ми липсва
от друга страна, мразя лятото
но вече пия айран и nestea
а през последните дни
добре, разбрахме се, че това не се брои за стоп
но пък..си беше ужасно готино
изгубихме тениска, химикалка и молив
поклон
дам, а явно мога да съм нахална
е шанс;)
за няколко дни натрупах изключително много впечатления
търсих, но не намерих
умирах от жега
видях нови неща
и за пръв път бях най-отпред на концерт
но не само мен гледаха похотливо
да си имаме уважението
друго, осъзнах че обичам да пътувам
в смисъла на here I am, on the road again
или Highway Song
или Feel Good inc.
да
иронично, но в момента чета on the road
май наистина не обичам особено шоколад аs in млечен или бял
не ме псувайте, така има повече за вас, you know
аз какво си мислех, то какво стана..
софия не е град, който има специфичен облик
или дори аромат
но, по дяволите, е смесица от всичко
а аз го обичам
и се опитвам да живея в него
както той живее
и когато отида някъде дори за малко
после ми липсва
от друга страна, мразя лятото
но вече пия айран и nestea
а през последните дни
добре, разбрахме се, че това не се брои за стоп
но пък..си беше ужасно готино
изгубихме тениска, химикалка и молив
поклон
дам, а явно мога да съм нахална
е шанс;)
за няколко дни натрупах изключително много впечатления
търсих, но не намерих
умирах от жега
видях нови неща
и за пръв път бях най-отпред на концерт
но не само мен гледаха похотливо
да си имаме уважението
друго, осъзнах че обичам да пътувам
в смисъла на here I am, on the road again
или Highway Song
или Feel Good inc.
да
иронично, но в момента чета on the road
май наистина не обичам особено шоколад аs in млечен или бял
не ме псувайте, така има повече за вас, you know
аз какво си мислех, то какво стана..
29 May 2007
out of space!
!
велико
а аз съм в наистина добро настроение
странно е как обикновено се връщах депресирана
сега беше велико
обичам ви
и имам нужда от купон
от някои хора
в крайна сметка може и от други
малко алкохол, може и без него
и много, много, много музика
която зависи от хората
но на тази песен всички ще се изкефят;)
джоце, ла - красиви:)
имам..някаква енергия
но най-после съм спокойна
това явно е нещо обикновено
щом се случва толкова често:)
дали са просто дадените, с които би могло да work out nice
или просто си е ей така?
в смисъл, животът ми дава opportunities или просто hint-ове?
"ако беше еди-каква си, щеше еди-какво си"
hanyway
обичам ви, всички
почти
начело с вас, с които се надявам да се виждаме тук-таме:)?
с вас, с които нямам избор - ще си се виждаме
и с вас, с които ще положа усилия да ви запазя
:)
велико
а аз съм в наистина добро настроение
странно е как обикновено се връщах депресирана
сега беше велико
обичам ви
и имам нужда от купон
от някои хора
в крайна сметка може и от други
малко алкохол, може и без него
и много, много, много музика
която зависи от хората
но на тази песен всички ще се изкефят;)
джоце, ла - красиви:)
имам..някаква енергия
но най-после съм спокойна
това явно е нещо обикновено
щом се случва толкова често:)
дали са просто дадените, с които би могло да work out nice
или просто си е ей така?
в смисъл, животът ми дава opportunities или просто hint-ове?
"ако беше еди-каква си, щеше еди-какво си"
hanyway
обичам ви, всички
почти
начело с вас, с които се надявам да се виждаме тук-таме:)?
с вас, с които нямам избор - ще си се виждаме
и с вас, с които ще положа усилия да ви запазя
:)
23 May 2007
как беше c'est la vie на испански?
здравейте, драги читатели
my name is мария
and I'm an individualist
Бях in a big doubt as to whether I should споделя това, което ме измъчва, и ако да, с кого да го споделя. Не върви да тръгна да занимавам astra с неща, за които изобщо няма представа, нито пък върви да разкривам пред Еви, че всъщност и аз имам проблеми. Нора намира това за нормално, не ми се иска да занимавам Жоро, защото може би ми трябва женска гледна точка. Може би трябва да споделя с Пешо, тъй като е отчасти свързано с него, но пък вече ми става неудобно да го занимавам. А и го няма. Саша също я няма, но предполагам, че изобщо не й е до това. Останаха блогът и дневникът ми. В дневника ми не пиша за емоции, блога не искам да го принизявам до това ниво.
Май и ваша работа не е, м?
my name is мария
and I'm an individualist
Бях in a big doubt as to whether I should споделя това, което ме измъчва, и ако да, с кого да го споделя. Не върви да тръгна да занимавам astra с неща, за които изобщо няма представа, нито пък върви да разкривам пред Еви, че всъщност и аз имам проблеми. Нора намира това за нормално, не ми се иска да занимавам Жоро, защото може би ми трябва женска гледна точка. Може би трябва да споделя с Пешо, тъй като е отчасти свързано с него, но пък вече ми става неудобно да го занимавам. А и го няма. Саша също я няма, но предполагам, че изобщо не й е до това. Останаха блогът и дневникът ми. В дневника ми не пиша за емоции, блога не искам да го принизявам до това ниво.
Май и ваша работа не е, м?
19 May 2007
fairies?
Listen, crowd, I'll tell you everything
Though I have to say I don't know much
бях на хубав концерт и това си е
а това е първа промяна от четири години
засега ми допада
известно време нямах интернет и е полезно
имам мерак да нарисувам дрехи на някоя мацка, рекламираща Flirt
а не знам какъв е проблемът да има слънце, дъжд, слънце, дъжд
вместо това тук
извинете, над 23 градуса не функционирам
What is it like? You ask me, my dear
Will there be fairies, or things to fear?
For fairies sake I'd say you better come with me so soon you'll see
Though I have to say I don't know much
бях на хубав концерт и това си е
а това е първа промяна от четири години
засега ми допада
известно време нямах интернет и е полезно
имам мерак да нарисувам дрехи на някоя мацка, рекламираща Flirt
а не знам какъв е проблемът да има слънце, дъжд, слънце, дъжд
вместо това тук
извинете, над 23 градуса не функционирам
What is it like? You ask me, my dear
Will there be fairies, or things to fear?
For fairies sake I'd say you better come with me so soon you'll see
06 May 2007
Bleed It Out!
ако аз не се справя, не виждам кой
за да получиш някаква свобода, трябва да си я поискал по някакъв начин
а свободата не пада ей така, от небето
аз мога.
но не искам
вие ли? успех
извинете, смешни сте.
едно на ръка, че е смешно да копираш..това дори и не го очаквах
и то пък точно от теб
не ми беше това основната идея, но хайде, ще спра до тук, защото съм учтива
за да получиш някаква свобода, трябва да си я поискал по някакъв начин
а свободата не пада ей така, от небето
аз мога.
но не искам
вие ли? успех
извинете, смешни сте.
едно на ръка, че е смешно да копираш..това дори и не го очаквах
и то пък точно от теб
не ми беше това основната идея, но хайде, ще спра до тук, защото съм учтива
03 May 2007
teh 5th ska project
is indeed completed.
времето отдавна не ми е харесвало толкова
с една усмивка обаче човек може да привлече хиляди, хиляди хора на своя страна
а като малка до нас строяха нов блок и мечтаех детската ми любов да се премести там
днес мечтая за по-дребни неща, а големите си ги поставям за цел
it's been enough, need a change
времето отдавна не ми е харесвало толкова
с една усмивка обаче човек може да привлече хиляди, хиляди хора на своя страна
а като малка до нас строяха нов блок и мечтаех детската ми любов да се премести там
днес мечтая за по-дребни неща, а големите си ги поставям за цел
it's been enough, need a change
Subscribe to:
Posts (Atom)
