странно как зарязах и почти забравих решение, което бях взела преди около десет дни
и престъпих обещание от преди няколко години с едно ново обещание към себе си
пробният срок за второто обещание изтича утре
не е като да не съм изминавала същия път преди
но тогава ставаше въпрос в общи линии да се правя, че нищо не ми липсва
докато сега трябва да осъзная, че нищо не ми липсва
тъжна история
имам някакви подозрения, че странното ми желание да радвам хората
се дължи на някакви егоистични подбуди
например
всеки ден проверявам какво е новото нещо за деня за изпращане във facebook
и ако то ме накара да се сетя за някого, му го пращам
нищо, че се твърди, че не се спогаждаме
не знам защо, но искам да радвам всички
да не се карам с никого
и по някакъв начин вероятно се храня от положителните емоции на хората
не знам дали бих искала някой да се храни от моите
защото в по-голямата част от времето отсъстват
но понякога ги има, treasure them
не, сега не следва нещо от типа на "защо аз се държа добре с вас, а вие ме тъпчете"
това обикновено не влиза в моя кръг проблеми
май моето alter ego се опитва да ме накара да се чувствам щастлива
чрез цветове, нюанси и в повечето случаи ненужни покупки
нямам представа защо в момента всичко това ми бледнее
във всякакъв времеви план
oh, crystal ball, crystal ball
save us all, tell me life is beautiful