28 May 2009
migrating
здравейте на всички, от днес блогът ще се помещава в wordpress на адрес, доста сходен с този. ще ви оставя да проявите креативността си и да го намерите сами.
svetlinkiclean
след 2 дни по 6-7 часа от едно от най-смислените неща напоследък бялото вино и първомайските череши снощи бяха заслужени и дори мачът и бамби кюфтетата не ми се струваха неприятни
bloodshot eyes зад които не мога да разбера какво има
те самите са някаква стена
стена от безплътна жълтеникава материя
оформям си две стабилни теории
едната, която се опитах да обясня на него
ако не се насъбираше енергия
всичко ставаше на момента
когато го пожелаем
просто защото сме го пожелали
тя щеше постоянно да тече между нас
но в много по-малки количества
отколкото сега
сега е трудно, объркано и красиво
сега аз събирам енергия
другата, която обясних на нея в подходящ момент
ние сме просто хора
всеки от нас има нишки които влачи след себе си
нишки свързващи го с хора места състояния
безкрайни нишки с различни цветове
убедена съм че моите не са копринени
но колкото и да се опитваме
да ги подреждаме да създаваме плетеници и векторни графики с тях
най-красивите ще се получат винаги от свободното ни преплитане
от неследването на идеали
от възлите
вярвам.
bloodshot eyes зад които не мога да разбера какво има
те самите са някаква стена
стена от безплътна жълтеникава материя
оформям си две стабилни теории
едната, която се опитах да обясня на него
ако не се насъбираше енергия
всичко ставаше на момента
когато го пожелаем
просто защото сме го пожелали
тя щеше постоянно да тече между нас
но в много по-малки количества
отколкото сега
сега е трудно, объркано и красиво
сега аз събирам енергия
другата, която обясних на нея в подходящ момент
ние сме просто хора
всеки от нас има нишки които влачи след себе си
нишки свързващи го с хора места състояния
безкрайни нишки с различни цветове
убедена съм че моите не са копринени
но колкото и да се опитваме
да ги подреждаме да създаваме плетеници и векторни графики с тях
най-красивите ще се получат винаги от свободното ни преплитане
от неследването на идеали
от възлите
вярвам.
23 May 2009
хиндемит
филм на андрей слабаков, който гледах в четвъртък в НБУ, а след филма имаше среща със самия него, както и представяне на книгата на доц. банков "консумативното общество".
ако не беше този филм, скоро нямаше да разбера, че съществува композитор с това име. искам да знаете това за мен и да се изложа пред вас. поочти както когато изсипах солта в текилата. но се отклонявам.
филмът е, накратко, за консумизма. за две двойки (играни от едни и същи актьори, което е някаква изключително трудна за заснемане задача; представете си как говорите с нищо, и го правите убедително, а след две седмици си отговаряте, пак срещу нищо), които се нанасят в чисто нови еднакви къщички в нов "квартал" в покрайнините на някакъв град. за еднаквите им желания, за сходните им интереси, за влизането в рамка..нанасяме се, искаме дете, купуваме си еднакви дивани, играем голф, съседката си променя прическата, ставаме като нея...за кръга. определено не онзи, херменевтическият, а затвореният. в който се въртиш, въртиш, и не намираш подходящ момент да излезеш.
жанрът е трагикомедия на абсурда, затова и персонажите се срещат с всякакви местни епизодични герои (including тончо токмакчиев, малин кръстев и петър слабаков - последният филм, в който играе), кой от кой по-отвлечен от тяхната реалност. двете двойки се водят по стереотипа на рекламите (гледат само това по телевизията - естествено, представени по най-първичния и дебилен начин - помни ли някой една тема в някакъв форум преди 4-5 години, в която се очертаваше образът на човека, когото градят рекламите? онзи, който се цапа постоянно и има неспирен син мензис, да), в които основен персонаж е хиндемит. прах за пране, паста за зъби. изстискват си сокове. едните харесват кучета, другите - котки. етикет. сдържаност. морални норми. ограничения. поставени не само отвън.
сниман е за 30 дни, също нещо ненормално, и е вторият с име на немски композитор след вагнер. вероятно ще има и трети, но не се знае :)
защо ви говоря всичко това ли?..първо, защото филмът ми хареса. има доста забавни моменти, но навсякъде ги гледаш през призмата на абсурда. не го считам за нещо уникално, но се стремя да гледам колкото мога повече съвременни български филми и впечатленията ми са, че няма никакъв изграден стереотип, което страшно ме радва. които и да хванем - прогноза, светът е голям, шивачки, този - всичките са толкова човешки, толкова близки до всеки и пак нямат нищо общо. както алмодовар винаги е човешки, но не близък до всеки, дори те кара да се зачудиш "на кого, аджеба, се случват такива неща?".
и второ, защото ти оставя едно много свежо усещане след приключването си. желание по всякакъв начин, ако е възможно, изобщо да не влизаш в този кръг. да гравитираш около него. да се отличаваш. когато светлините се включиха, с някакво облекчение огледах хората в залата и се зарадвах, че всички сме отново различни, поне външно.
двете песнички, които ще запомня от филма (:
а андрей слабаков пристигна, остави някаква съвкупност от предмети на масата (арт хората седят назад, знаете), затова се вгледах малко по-внимателно и видях три кутии бяло боро, wtf man wtf..после си запуши. после каза, че никога не е гласувал и дискусията се насочи към политика (или обратното). после имаше колеги с любопитни въпроси. и като цяло беше доста интересно, keep it up за университета ми, който организира такива събития всеки ден :Р
ако не беше този филм, скоро нямаше да разбера, че съществува композитор с това име. искам да знаете това за мен и да се изложа пред вас. поочти както когато изсипах солта в текилата. но се отклонявам.
филмът е, накратко, за консумизма. за две двойки (играни от едни и същи актьори, което е някаква изключително трудна за заснемане задача; представете си как говорите с нищо, и го правите убедително, а след две седмици си отговаряте, пак срещу нищо), които се нанасят в чисто нови еднакви къщички в нов "квартал" в покрайнините на някакъв град. за еднаквите им желания, за сходните им интереси, за влизането в рамка..нанасяме се, искаме дете, купуваме си еднакви дивани, играем голф, съседката си променя прическата, ставаме като нея...за кръга. определено не онзи, херменевтическият, а затвореният. в който се въртиш, въртиш, и не намираш подходящ момент да излезеш.
жанрът е трагикомедия на абсурда, затова и персонажите се срещат с всякакви местни епизодични герои (including тончо токмакчиев, малин кръстев и петър слабаков - последният филм, в който играе), кой от кой по-отвлечен от тяхната реалност. двете двойки се водят по стереотипа на рекламите (гледат само това по телевизията - естествено, представени по най-първичния и дебилен начин - помни ли някой една тема в някакъв форум преди 4-5 години, в която се очертаваше образът на човека, когото градят рекламите? онзи, който се цапа постоянно и има неспирен син мензис, да), в които основен персонаж е хиндемит. прах за пране, паста за зъби. изстискват си сокове. едните харесват кучета, другите - котки. етикет. сдържаност. морални норми. ограничения. поставени не само отвън.
сниман е за 30 дни, също нещо ненормално, и е вторият с име на немски композитор след вагнер. вероятно ще има и трети, но не се знае :)
защо ви говоря всичко това ли?..първо, защото филмът ми хареса. има доста забавни моменти, но навсякъде ги гледаш през призмата на абсурда. не го считам за нещо уникално, но се стремя да гледам колкото мога повече съвременни български филми и впечатленията ми са, че няма никакъв изграден стереотип, което страшно ме радва. които и да хванем - прогноза, светът е голям, шивачки, този - всичките са толкова човешки, толкова близки до всеки и пак нямат нищо общо. както алмодовар винаги е човешки, но не близък до всеки, дори те кара да се зачудиш "на кого, аджеба, се случват такива неща?".
и второ, защото ти оставя едно много свежо усещане след приключването си. желание по всякакъв начин, ако е възможно, изобщо да не влизаш в този кръг. да гравитираш около него. да се отличаваш. когато светлините се включиха, с някакво облекчение огледах хората в залата и се зарадвах, че всички сме отново различни, поне външно.
двете песнички, които ще запомня от филма (:
а андрей слабаков пристигна, остави някаква съвкупност от предмети на масата (арт хората седят назад, знаете), затова се вгледах малко по-внимателно и видях три кутии бяло боро, wtf man wtf..после си запуши. после каза, че никога не е гласувал и дискусията се насочи към политика (или обратното). после имаше колеги с любопитни въпроси. и като цяло беше доста интересно, keep it up за университета ми, който организира такива събития всеки ден :Р
20 May 2009
god is leaking through the stereo
колкото повече обмислям, толкова по-малко имам какво да кажа. един ден ще остана сама в съзнанието си, гонеща уплашена последна неясна мисъл в необхватна бяла стая. тогава вече ще съм наистина тъжна.
утре е утре и имам идеи. изискват смелост, но пък вече май минах през етапа, в който ме притесняваха такива неща. от друга страна, дали това ще е новият ми имагинерен образ, който ще градя? здравей, просто ще сложа това, което ми харесва, вътре в теб. и ще те обикна така. ще ти наложа музика. ще ти дам интереси, които да ме заинтригуват. играя някакви лъжливи игрички на съзнанието.
всичко това защото не ми писа по-късно.
but nvm.
първоначалното, за което исках да пиша примерно в неделя..
беше странната връзка между градската среда и drum and bass-a.
колкото по-нагоре и на по-чист въздух
толкова по-естествено
толкова по-малко грим
толкова по-малко мисли
освен по пътя
разбира се
и странно за мен
пропусках dnb-a през цялото време
мислех, че може би имам нужда от почивка
но не
колкото по-близо по магистралата
той се върна обратно
пак толкова задвижващ
и да
утре е утре и имам идеи. изискват смелост, но пък вече май минах през етапа, в който ме притесняваха такива неща. от друга страна, дали това ще е новият ми имагинерен образ, който ще градя? здравей, просто ще сложа това, което ми харесва, вътре в теб. и ще те обикна така. ще ти наложа музика. ще ти дам интереси, които да ме заинтригуват. играя някакви лъжливи игрички на съзнанието.
всичко това защото не ми писа по-късно.
but nvm.
първоначалното, за което исках да пиша примерно в неделя..
беше странната връзка между градската среда и drum and bass-a.
колкото по-нагоре и на по-чист въздух
толкова по-естествено
толкова по-малко грим
толкова по-малко мисли
освен по пътя
разбира се
и странно за мен
пропусках dnb-a през цялото време
мислех, че може би имам нужда от почивка
но не
колкото по-близо по магистралата
той се върна обратно
пак толкова задвижващ
и да
14 May 2009
semi nice
интервю с Cooh за капитал!
интервю с Cooh за програмата
най-после излиза project dostoevski на радослав парушев
днес ще ходим да му търсим подарък и да проявяваме креативност
иначе сме съсредоточени върху себе си (:
виж, пример за недобре таргетирана интернет реклама, това ще ни е полезно за курсовата :D
интервю с Cooh за програмата
най-после излиза project dostoevski на радослав парушев
днес ще ходим да му търсим подарък и да проявяваме креативност
иначе сме съсредоточени върху себе си (:
виж, пример за недобре таргетирана интернет реклама, това ще ни е полезно за курсовата :D
12 May 2009
clockz
цяла нощ те търсим с него на парти (той просто ме придружава, не казва нищо)
намираме те накрая
мисля си, че правиш друго
всъщност чистите нещо и още хора го правят
после е вече 4 и нещо, чувам началото на clockz, очевидно е дошъл ogonek
тичам към залата
по коридора ме спират две руси французойки
и ме питат къде могат да си регистрират едно устройство ("компу", с ударение на "у")
аз се опитвам да разбера за какво устройство става въпрос, не е телевизор, не е компютър
усещам плашещата социалистическа информационна дупка, в която живее страната ми
има прозорци, през които влиза светлина, нищо, че е 4 и нещо
и не помня дали изпускам clockz.
сутринта я слушам на repeat
после отивам седя
гледам към вратата
отваря се навън
изучавам я
трепвам при всяко помръдване
седя на нокти
гледам рамката
чудя се докъде точно идва косата ти
и тогава влизаш
и се задъхвам
намираме те накрая
мисля си, че правиш друго
всъщност чистите нещо и още хора го правят
после е вече 4 и нещо, чувам началото на clockz, очевидно е дошъл ogonek
тичам към залата
по коридора ме спират две руси французойки
и ме питат къде могат да си регистрират едно устройство ("компу", с ударение на "у")
аз се опитвам да разбера за какво устройство става въпрос, не е телевизор, не е компютър
усещам плашещата социалистическа информационна дупка, в която живее страната ми
има прозорци, през които влиза светлина, нищо, че е 4 и нещо
и не помня дали изпускам clockz.
сутринта я слушам на repeat
после отивам седя
гледам към вратата
отваря се навън
изучавам я
трепвам при всяко помръдване
седя на нокти
гледам рамката
чудя се докъде точно идва косата ти
и тогава влизаш
и се задъхвам
05 May 2009
cmyk
реших да играя по твоите правила, защото моите не са ясно изградени. и искам да ти покажа колко много празноти и нелогични неясноти си оставил по тях, изграждайки ги набързо. но искам да го осъзнаеш сам, защото това пък е мой принцип. да не свалям карти, that is. не знам дали поради тази причина се чувствам в доста по-силна позиция днес или причината е друга, ясна и трибуквена. не знам дали утре или тези дни отново няма да съм на слабата страна, вече хваната в някой от евентуалните капани, които криеш в тези свои правила. имам чувството, че си ги измислял 5 за 4, нали? обсебен от това, за което живееш, си пропуснал да обърнеш внимание, а просто давай да плескаме някакви дефиниции, че е по-лесно. хейтвам, да, но с право. този път без разсъждения защо го правя. стига и с възможните варианти.
30 April 2009
nothing's really making any sense at all, let's talk.
ден.
събуждам се, пускам пералня, прескачам се с нашите, които вдигат матраци, защото заминават и търсят дрехи в последния момент, закусвам, пия кафе, простирам, чувам се с яна
-
излизам, срещам се с яна (отбелязвам, че всичките скулптури пред НБУ са всъщност кучета, тя не е съгласна), отиваме на кариерното изложение, търсим икономедиа, намираме само един техен щанд, на който двама младежи раздават каталози
-
търсим техните страници в каталога - ура, стажове за рекламисти (освен за журналисти), отиваме пак на щанда да питаме защо в сайта няма за рекламисти
-
ами криза така и така, тази година ще има само за журналисти
-
е ок, гг. взимаме си още брошури, срещаме човек-двама и разочаровани отиваме към fancy coffee. сменяме тонове превозни средства, вали.
-
отиваме в mall-a, fancy coffee <3. подреждаме всички уикенди и не само уикенди до края на май и не само. говорим. записваме се за една екскурзия. споделям й личния си файл ф2ф. страхотно е.
-
купуваме си арт дрехи, в техномаркет няма зенове, излизаме, разходка, дюнери, плесио, мултирама, купувам си плейър, който се оказва, че е намален :D
-
и отиваме на кино. дори сме по-рано. срещаме се с всичките батмани и е найс. гледаме "светът е голям и спасение дебне отвсякъде", и двете за втори път. другите го харесват. фимът е нечовешки, впрочем, бих го гледала още. илиян звъни, взел е билети за утре. нашите звънят, към свиленград са, има катастрофа на магистралата.
-
след филма оставаме на разговор с продуцента. говори интересни неща, макар че с някой по-арт би ми било по-интересно.
-
в момента, в който аз споменавам, че денят ни е бил дълъг, мишо разказва за неговия, който е започнал вчера в 9 сутринта. е ок.
-
хващаме седмица, после се качвам на 73, сядам пред момиче, чийто телефон звъни с песента от заглавието. слизам, тегля пари, прибирам се. крис ми е метнал оферта Все Пак да ходим следващия уикенд. чудим се. слагам си плейъра да се зарежда. вечерям. говоря с баба ми. леда иска да се видим утре и с еви и да се съберем най-накрая. а сега отново звъни яна :Д е, няма да ходим следващия уикенд.
и така.
do you have swine flu? видях го във facebook-a на тошо.
освен това, вижте два почти диаметрално противоположни поста на една и съща тема. намирам го за сладко (: дори може и аз да се включа евентуално.
събуждам се, пускам пералня, прескачам се с нашите, които вдигат матраци, защото заминават и търсят дрехи в последния момент, закусвам, пия кафе, простирам, чувам се с яна
-
излизам, срещам се с яна (отбелязвам, че всичките скулптури пред НБУ са всъщност кучета, тя не е съгласна), отиваме на кариерното изложение, търсим икономедиа, намираме само един техен щанд, на който двама младежи раздават каталози
-
търсим техните страници в каталога - ура, стажове за рекламисти (освен за журналисти), отиваме пак на щанда да питаме защо в сайта няма за рекламисти
-
ами криза така и така, тази година ще има само за журналисти
-
е ок, гг. взимаме си още брошури, срещаме човек-двама и разочаровани отиваме към fancy coffee. сменяме тонове превозни средства, вали.
-
отиваме в mall-a, fancy coffee <3. подреждаме всички уикенди и не само уикенди до края на май и не само. говорим. записваме се за една екскурзия. споделям й личния си файл ф2ф. страхотно е.
-
купуваме си арт дрехи, в техномаркет няма зенове, излизаме, разходка, дюнери, плесио, мултирама, купувам си плейър, който се оказва, че е намален :D
-
и отиваме на кино. дори сме по-рано. срещаме се с всичките батмани и е найс. гледаме "светът е голям и спасение дебне отвсякъде", и двете за втори път. другите го харесват. фимът е нечовешки, впрочем, бих го гледала още. илиян звъни, взел е билети за утре. нашите звънят, към свиленград са, има катастрофа на магистралата.
-
след филма оставаме на разговор с продуцента. говори интересни неща, макар че с някой по-арт би ми било по-интересно.
-
в момента, в който аз споменавам, че денят ни е бил дълъг, мишо разказва за неговия, който е започнал вчера в 9 сутринта. е ок.
-
хващаме седмица, после се качвам на 73, сядам пред момиче, чийто телефон звъни с песента от заглавието. слизам, тегля пари, прибирам се. крис ми е метнал оферта Все Пак да ходим следващия уикенд. чудим се. слагам си плейъра да се зарежда. вечерям. говоря с баба ми. леда иска да се видим утре и с еви и да се съберем най-накрая. а сега отново звъни яна :Д е, няма да ходим следващия уикенд.
и така.
do you have swine flu? видях го във facebook-a на тошо.
освен това, вижте два почти диаметрално противоположни поста на една и съща тема. намирам го за сладко (: дори може и аз да се включа евентуално.
24 April 2009
уморени бели кули
23042009, 20:05, славейков
заради странните вече нетърсещи (може би намерили) хора, които не те гледат в очите
заради начина, по който започваш за мен - като от друга епоха
заради магазините с рокли, в пъти по-красиви от другите
заради начина, по който прескачаш витошка и продължаваш напред и тя не разваля характера ти с пошлост
заради зоомагазина
(и converse)
и плавното ти преминаване в градинката, с кръглата постройка, където ти веднъж яде, а аз бях объркана
и заради онзи jimmy's, в който имам хубави спомени
и заради онова ужасно сладко кафе през зимата в onda, когато за пръв път осъзнахме заедно, че всъщност балончето на скайпа евентуално може и да няма чак такова значение
всичките жени с тренчове днес
и бащата, бутащ количка с едната ръка и с кенче heineken в другата
и, разбира се, сергиите с книги
и се вливаш в графа просто ей така. има нещо в теб.
заради странните вече нетърсещи (може би намерили) хора, които не те гледат в очите
заради начина, по който започваш за мен - като от друга епоха
заради магазините с рокли, в пъти по-красиви от другите
заради начина, по който прескачаш витошка и продължаваш напред и тя не разваля характера ти с пошлост
заради зоомагазина
(и converse)
и плавното ти преминаване в градинката, с кръглата постройка, където ти веднъж яде, а аз бях объркана
и заради онзи jimmy's, в който имам хубави спомени
и заради онова ужасно сладко кафе през зимата в onda, когато за пръв път осъзнахме заедно, че всъщност балончето на скайпа евентуално може и да няма чак такова значение
всичките жени с тренчове днес
и бащата, бутащ количка с едната ръка и с кенче heineken в другата
и, разбира се, сергиите с книги
и се вливаш в графа просто ей така. има нещо в теб.
20 April 2009
reached the wrong ends by the wrong means
този текст е за лилавото петно най-отзад вдясно на трамвая
което някоя пролет ще си обели носа
загледано в лалетата по сергиите
което обожава такова време
облачно, мрачно, но в същото време прояснено
и е толкова зелено
което още обича солунска и графа
и днес си мисли за теб доста
което си спомня за един ден през лятото
(съди по облеклото си
отново имаше лилаво петно)
в който пак си мислеше за теб
и пак имаше среща с нея на същото място
и нещо й подсказа, че ще те види
и те видя
за кратко
което понякога съзерцава номера ти
както миналата нова година
той стои в указателя от повече от две години
никога не е използван
не се знае защо не е изтрит
което някоя пролет ще си обели носа
загледано в лалетата по сергиите
което обожава такова време
облачно, мрачно, но в същото време прояснено
и е толкова зелено
което още обича солунска и графа
и днес си мисли за теб доста
което си спомня за един ден през лятото
(съди по облеклото си
отново имаше лилаво петно)
в който пак си мислеше за теб
и пак имаше среща с нея на същото място
и нещо й подсказа, че ще те види
и те видя
за кратко
което понякога съзерцава номера ти
както миналата нова година
той стои в указателя от повече от две години
никога не е използван
не се знае защо не е изтрит
14 April 2009
трети пост
embrace this moment. remember.
we are eternal. all this pain is an illusion..
боря се с моята tabula rasa като прасе с тиква от известно време, затова започвам с цитат.
на какво според вас се крепи приятелството?
колкото повече мисля, толкова повече се обърквам, затова накратко. гледната ми точка по въпроса в момента е такава: според мен приятели са хората, които споделят някакви преживявания, били те отминали. били те детски игри, училище, университет, концерти, партита, планински преходи..за мен приятелството не се гради на регулярно кафе и ъпдейт какво се случва с живота ти. да, така може да се поддържа. в един момент обаче общите теми се изпаряват. дори кафето да е веднъж седмично. определено не съм затворена към нови приятелства, проличава си в последните месеци, но в някои случаи просто не се получава. не се получава и поддържането на някои стари.
а сега имам нещо от нов тип, което се опитвам да дефинирам, да вкарам в рамки, защото е прекалено странно. дала съм си срок, който тече ли, тече, някои неща се изясняват, други не. времето тече също. генералната идея е, че общите преживявания са от тотално друг тип - духовен, емоционален, индиректен.. ами това е. сега трябва да изясня дали това влиза в горната ми дефиниция за приятелство, в която бях абсолютно убедена днес по-рано, но нощта оказа своето влияние и, по дяволите, тук вече става прекалено лично. стискайте палци, then.
we are eternal. all this pain is an illusion..
боря се с моята tabula rasa като прасе с тиква от известно време, затова започвам с цитат.
на какво според вас се крепи приятелството?
колкото повече мисля, толкова повече се обърквам, затова накратко. гледната ми точка по въпроса в момента е такава: според мен приятели са хората, които споделят някакви преживявания, били те отминали. били те детски игри, училище, университет, концерти, партита, планински преходи..за мен приятелството не се гради на регулярно кафе и ъпдейт какво се случва с живота ти. да, така може да се поддържа. в един момент обаче общите теми се изпаряват. дори кафето да е веднъж седмично. определено не съм затворена към нови приятелства, проличава си в последните месеци, но в някои случаи просто не се получава. не се получава и поддържането на някои стари.
а сега имам нещо от нов тип, което се опитвам да дефинирам, да вкарам в рамки, защото е прекалено странно. дала съм си срок, който тече ли, тече, някои неща се изясняват, други не. времето тече също. генералната идея е, че общите преживявания са от тотално друг тип - духовен, емоционален, индиректен.. ами това е. сега трябва да изясня дали това влиза в горната ми дефиниция за приятелство, в която бях абсолютно убедена днес по-рано, но нощта оказа своето влияние и, по дяволите, тук вече става прекалено лично. стискайте палци, then.
втори пост
днес осъзнах, че има нещо, в което вярвам безрезервно
това нещо се нaрича web 2.0
имам профили навсякъде, където съм видяла смисъл. вярвам, че google ще спасят света. wikipedia за мен е обективен източник на информация. имам блог, очевидно. ползвам активно две социални мрежи - още повече, смятам, че това е силно препоръчително за всеки, който иска да поддържа връзка с едно определено количество хора. качвам снимки. споделям живота си. вижте, това не ме прави по-безинтересен човек в очите на другите. напротив, колкото повече се разкриваш, толкова повече има накъде да се разкриваш.
и сега, проблем. хората не вярват в това. примерни прояви на проблема:
едно драго създание рязко намали обема информация, която публикува в блога си, след като разбра, че брат й го чете
все още имам десетина приятели и познати, които отказват да ползват facebook
близка роднина чете около 4-5 форума и никога не пише в тях
познавам и хора, които отказват да ползват instant messaging
приемам интернет като нещо повече от средство за комуникация.
средство за комуникация е телефонът. обаждаш се на някой, после на друг.
е, с писането на този пост достигам до доста повече.
ако исках анонимност, щях да си направя дневник. спрете да stalk-вате, значи. рекламист съм все пак.
това нещо се нaрича web 2.0
имам профили навсякъде, където съм видяла смисъл. вярвам, че google ще спасят света. wikipedia за мен е обективен източник на информация. имам блог, очевидно. ползвам активно две социални мрежи - още повече, смятам, че това е силно препоръчително за всеки, който иска да поддържа връзка с едно определено количество хора. качвам снимки. споделям живота си. вижте, това не ме прави по-безинтересен човек в очите на другите. напротив, колкото повече се разкриваш, толкова повече има накъде да се разкриваш.
и сега, проблем. хората не вярват в това. примерни прояви на проблема:
едно драго създание рязко намали обема информация, която публикува в блога си, след като разбра, че брат й го чете
все още имам десетина приятели и познати, които отказват да ползват facebook
близка роднина чете около 4-5 форума и никога не пише в тях
познавам и хора, които отказват да ползват instant messaging
приемам интернет като нещо повече от средство за комуникация.
средство за комуникация е телефонът. обаждаш се на някой, после на друг.
е, с писането на този пост достигам до доста повече.
ако исках анонимност, щях да си направя дневник. спрете да stalk-вате, значи. рекламист съм все пак.
първи пост
почвам да разбирам точните прояви на моята идеалистична 19-годишна същност. лафът, че мандатът на правителството ще завърши с приемането на закон за преизбиране на тройната коалиция, почва да става все по-реален. but then again, аз не си представях и сергей станишев да ми е премиер. и бойко - кмет. ah well. след всякаквите сини нюансирани разцепления в последните седмица/две, осемпроцентната гавра беше върха. сега поне знам, че може да се очаква всичко (:
от друга страна, миналата седмица се подписах в четири подписки на зелените - за допускане до двата броя избори, една за витоша и една за странджа. да, идеалистичната ми 19-годишна същност не се интересува, че те са ландшафтни архитекти и еколози без деца.
от трета страна, преди да се запозная по-детайлно с мажоритарната избирателна система, бях почти убедена, че трябва да е такава, и само незапознатостта ми ме спаси от това да се подпиша в петицията, организирана след лекцията на слави трифонов в университета ми. после разбрах, че има и други видове. смесени, преференциални..вариантът, който беше приет за тези избори, още не го осмислям, но има време.
от друга страна, миналата седмица се подписах в четири подписки на зелените - за допускане до двата броя избори, една за витоша и една за странджа. да, идеалистичната ми 19-годишна същност не се интересува, че те са ландшафтни архитекти и еколози без деца.
от трета страна, преди да се запозная по-детайлно с мажоритарната избирателна система, бях почти убедена, че трябва да е такава, и само незапознатостта ми ме спаси от това да се подпиша в петицията, организирана след лекцията на слави трифонов в университета ми. после разбрах, че има и други видове. смесени, преференциални..вариантът, който беше приет за тези избори, още не го осмислям, но има време.
08 April 2009
докато таксито тръгва
ей, тук съм, не ме ли разбра?
седя си сам и все за теб си мисля
ей, тук съм, не ме ли разбра?
седя си сам във своя свят измислен..
мина година
няколко дни
не помня никого
не помня имена
само две
едно без значение
и твоето
виждаме се
виждам те първа може би
може би не
усещам погледа ти
усещам, че те гледам
колебая се
крия се зад фасадата си от грим
докато те поглеждам в очите
разминаваме се
но вече усещам в себе си онова позабравено
в което просто те следя
от едната зала
в другата
в едната
в другата
кръжа около теб
и те гледам
гледам косата ти
много по-рошава, отколкото я помня
може би е от шапката
обичам неопределения й цвят
обичам skinny подскачащото ти аз
което виждам за пръв път
стоя няколко метра зад теб
как пък точно тук се засичаме
и накрая
все едно е най-естественото нещо
просто се поздравяваме
усмихваш се
усмихвам се
как си
малко се уморих вече
е стига де
после просто усещам присъствието ти на гърба си
накрая вече го няма
и това ще е последният ни контакт за не знам
същото място, същото време
следя те
най-накрая се осмелявам да се приближа
отварям прозорец във фасадата си от грим
с надеждата да не стане пак като онзи път
усмихвам се
усмихваш се
казваш ми нещо
не те разбирам
усмихвам се
отдалечавам се бавно, постепенно и неловко
докато идваш ти
и идват онези първи две минути, които просто няма как да забравя и няма на кого да опиша
две минути на чист звуков емоционален нерационален трансфер
от теб към мен от мен към теб от теб към всички
сънувам
после идва той и разваля всичко с протегнатата си ръка
после го пускаш
и е толкова главозамайващо, че не помня почти нищо
естествено, че искам да ти благодаря веднага
но не те намирам
не те изчаквам
не ти пиша
избирам друг подход
и просто говоря с теб днес
защото е по-трудно
защото е предизвикателство
справям се
и е толкова опияняващо
накрая с единствен жест ми оправяш настроението
и подскачам
и лилавият ми шлифер се вее, защото е слънчево
и предавам слънцето по телефона
надявам се
седя си сам и все за теб си мисля
ей, тук съм, не ме ли разбра?
седя си сам във своя свят измислен..
мина година
няколко дни
не помня никого
не помня имена
само две
едно без значение
и твоето
виждаме се
виждам те първа може би
може би не
усещам погледа ти
усещам, че те гледам
колебая се
крия се зад фасадата си от грим
докато те поглеждам в очите
разминаваме се
но вече усещам в себе си онова позабравено
в което просто те следя
от едната зала
в другата
в едната
в другата
кръжа около теб
и те гледам
гледам косата ти
много по-рошава, отколкото я помня
може би е от шапката
обичам неопределения й цвят
обичам skinny подскачащото ти аз
което виждам за пръв път
стоя няколко метра зад теб
как пък точно тук се засичаме
и накрая
все едно е най-естественото нещо
просто се поздравяваме
усмихваш се
усмихвам се
как си
малко се уморих вече
е стига де
после просто усещам присъствието ти на гърба си
накрая вече го няма
и това ще е последният ни контакт за не знам
същото място, същото време
следя те
най-накрая се осмелявам да се приближа
отварям прозорец във фасадата си от грим
с надеждата да не стане пак като онзи път
усмихвам се
усмихваш се
казваш ми нещо
не те разбирам
усмихвам се
отдалечавам се бавно, постепенно и неловко
докато идваш ти
и идват онези първи две минути, които просто няма как да забравя и няма на кого да опиша
две минути на чист звуков емоционален нерационален трансфер
от теб към мен от мен към теб от теб към всички
сънувам
после идва той и разваля всичко с протегнатата си ръка
после го пускаш
и е толкова главозамайващо, че не помня почти нищо
естествено, че искам да ти благодаря веднага
но не те намирам
не те изчаквам
не ти пиша
избирам друг подход
и просто говоря с теб днес
защото е по-трудно
защото е предизвикателство
справям се
и е толкова опияняващо
накрая с единствен жест ми оправяш настроението
и подскачам
и лилавият ми шлифер се вее, защото е слънчево
и предавам слънцето по телефона
надявам се
03 April 2009
waste on you
тази седмица
изпратих welcome back pack
припомних си какво точно trigger-ва в мен думичката "изоставен"
стана ми приятно, че той не е толкова careface, колкото изглежда
че помни
и това ми беше достатъчно
имаше и downs
заради цялата несигурност
която се опитвах да осмислям рационално и с варианти
подреждах
но до решение не стигнах
и я по дати всъщност
предишния ден
аз му казвам какво чувствам
той ми казва защо
можем така до безкрай
виждам я и я питам какво й е на ръката
"а, гръмна лампата в банята"
запретвам ръкав и "имах близки срещи с ютията"
вечерта the herbs came around с таксито на цветята
с картонче и листче
столове и дълъг коридор и никакви светлини
само сенки четири пет шест
плах въпрос към него
получавам горната ситуация като извод, радва ме
месецът се сменя и слави трифонов е в нбу не на шега
водя я на зелено и тя закача мартеници
преди това се сблъсквам с явление в обществото, с което не съм досега
но нищо от това, след като сменям крушка за пръв път
изумявам се от странното поведение на контактите
тя спасява деня въпреки нелогичността на гореспоменатите
апартаментът отново е излизан
чакам той да ме добави
днес върша добри дела
помагам
и
кога осъзнаваш, че порастваш
когато някой, с който си играл народна топка
ти говори за разкритие и контракции
собствени
изпратих welcome back pack
припомних си какво точно trigger-ва в мен думичката "изоставен"
стана ми приятно, че той не е толкова careface, колкото изглежда
че помни
и това ми беше достатъчно
имаше и downs
заради цялата несигурност
която се опитвах да осмислям рационално и с варианти
подреждах
но до решение не стигнах
и я по дати всъщност
предишния ден
аз му казвам какво чувствам
той ми казва защо
можем така до безкрай
виждам я и я питам какво й е на ръката
"а, гръмна лампата в банята"
запретвам ръкав и "имах близки срещи с ютията"
вечерта the herbs came around с таксито на цветята
с картонче и листче
столове и дълъг коридор и никакви светлини
само сенки четири пет шест
плах въпрос към него
получавам горната ситуация като извод, радва ме
месецът се сменя и слави трифонов е в нбу не на шега
водя я на зелено и тя закача мартеници
преди това се сблъсквам с явление в обществото, с което не съм досега
но нищо от това, след като сменям крушка за пръв път
изумявам се от странното поведение на контактите
тя спасява деня въпреки нелогичността на гореспоменатите
апартаментът отново е излизан
чакам той да ме добави
днес върша добри дела
помагам
и
кога осъзнаваш, че порастваш
когато някой, с който си играл народна топка
ти говори за разкритие и контракции
собствени
26 March 2009
stop a bullet
because you can't. you can't. you can't stop a bullet.
i'm giving you my trigger but you'd better never pull it.
тихо е
тихо е въпреки единствената песен на repeat
без повече смси от теб за тази вечер
и тя си легна
а тя не си е, но е далечна
а него го няма
и е тихо като слънчева сутрин с кафе, небе с леки облаци, синьо на сленг и усмивка до ушите
каквато имах вчера
и днес
и хич не мога да я махна въпреки всичко
тихо като морски изгрев
не мога да си простя, че пропуснах всичките това лято
искам изгреви
тихо като july morning в софия
тихо като музика. като музика, силна дотолкова, че да ти бърка в мозъка, тихо до умопомрачение и пълно емоционално изтощение под звезди. така си го представям.
може да съм далече от идеята. може.
i'm giving you my trigger but you'd better never pull it.
тихо е
тихо е въпреки единствената песен на repeat
без повече смси от теб за тази вечер
и тя си легна
а тя не си е, но е далечна
а него го няма
и е тихо като слънчева сутрин с кафе, небе с леки облаци, синьо на сленг и усмивка до ушите
каквато имах вчера
и днес
и хич не мога да я махна въпреки всичко
тихо като морски изгрев
не мога да си простя, че пропуснах всичките това лято
искам изгреви
тихо като july morning в софия
тихо като музика. като музика, силна дотолкова, че да ти бърка в мозъка, тихо до умопомрачение и пълно емоционално изтощение под звезди. така си го представям.
може да съм далече от идеята. може.
18 March 2009
i see omens
колко голяма е най-масивната тълпа, в която сте били?
за сравнение, пълна зала 1 на НДК наброява 3-4 000 души. зала фестивална, водеща се за най-голямата закрита в българия - 7500. стадион "васил левски" (който не е стадион на отбора левски, ако още някой живее с тази илюзия освен мен доскоро) - грубо 50 000.
две събития, случили се от около една седмица насам: въвеждането на забрана за употреба на алкохол в паркове и градинки и избирането на мис българия 2009.
брой членове в групата "НЕ" - на забраната да се пие бира в парковете и градинките" във facebook към момента - 8,652
брой членове на каузата "Да затворим зоопарка! Кога най-после ще имаме красива победителка в Мис България? - 18,177
ей така, между другото - група, съществуваща от няколко месеца под заглавието "аз ще гласувам - парламентарни избори 2009 г." - 6,289
браво, граждани. видяхте ли, че под първата група има петиция? която, колкото и да е, все е повече от кликването върху join this group. а петицията има 1300 подписа. 7 пъти по-малко. страхотни сте. значи, много е удобно да си седиш вкъщи пред компютъра, да гледаш снимки на мис българия и да хейтваш. красота. и това са образованите, млади българи, с достъп до интернет, желание за свързаност, участващи в социални мрежи и граждански активни. не знам какво повече да кажа.
за сравнение, пълна зала 1 на НДК наброява 3-4 000 души. зала фестивална, водеща се за най-голямата закрита в българия - 7500. стадион "васил левски" (който не е стадион на отбора левски, ако още някой живее с тази илюзия освен мен доскоро) - грубо 50 000.
две събития, случили се от около една седмица насам: въвеждането на забрана за употреба на алкохол в паркове и градинки и избирането на мис българия 2009.
брой членове в групата "НЕ" - на забраната да се пие бира в парковете и градинките" във facebook към момента - 8,652
брой членове на каузата "Да затворим зоопарка! Кога най-после ще имаме красива победителка в Мис България? - 18,177
ей така, между другото - група, съществуваща от няколко месеца под заглавието "аз ще гласувам - парламентарни избори 2009 г." - 6,289
браво, граждани. видяхте ли, че под първата група има петиция? която, колкото и да е, все е повече от кликването върху join this group. а петицията има 1300 подписа. 7 пъти по-малко. страхотни сте. значи, много е удобно да си седиш вкъщи пред компютъра, да гледаш снимки на мис българия и да хейтваш. красота. и това са образованите, млади българи, с достъп до интернет, желание за свързаност, участващи в социални мрежи и граждански активни. не знам какво повече да кажа.
16 March 2009
wake me up before I change again
обмислянето на този пост започна миналия четвъртък, докато чистех. измислих го доста хубаво, но може би предизвикателството, което личният му характер постави пред мен, ми се стори в повече. после ми мина през ума идеята да го превърна в лична благодарност към хората, но така като че ли е по-тържествено. и накрая го започвам на хартия, по време на лекции. вътрешен urge.
накратко, това са петте индивида, които се усетих, че знаят какво става с мен, биват update-вани регулярно и ми помагат страшно много през последните месеци. моите водни лилии. мога да говоря адски много за всеки един от тях. и тук ще се разпознавате ^^
тя.
тя е моята женска гледна точка. женското начало. въпреки трудностите ми в общуването с жени от класическия тип, с нея го мога. тя изглежда перфектно до степен да ми е вдъхновение, но светът ѝ не се върти около това. понякога нейното "е, братле, сериозно ли" или "е гг" може да съдържа много повече от сложните аргументи и неискани съвети за живота на хора извън моята петица, че понякога и в нея (моменти, които не ми допадат). в нейния fancy coffee talk можем да говорим супер драматично за балончето на скайпа, братле, но съветите, които ще получа, ще са обективни, съвсем женски и в крайна сметка успокояващи. и от известно време тя посреща цялата драма на света с известна доза цинизъм и без паника, което е добре за нея (: и прослушахме тази музика горе-долу по едно и също време!
той.
той е моят разум. човекът, който решава с мислене всичките проблеми на света и понякога ми излиза на момента с изводи, до които аз стигам след часове размисъл. рационалното начало. и сигурно единственият около мен, който знае защо точно прави това, което прави. трудно е да се твърди нещо такова, но имам усещането, че средата му влияе изключително малко. той ще си прави нещата, които обича, независимо от всичко. от една страна адски силен индивидуалист, от друга не налага възгледи, съвети и мнения. стига ми да задам един въпрос и ще получа рационално решение за живота си като цяло. друг е въпросът дали ще го следвам, но е добре да го имам като опция. да не говорим, че е човекът с най-съвестно отношение към last.fm, когото познавам, заради него се регистрирах и..изобщо (:
тя.
тя е анализатор. по принцип в разговорите ми с хора аз вече съм стигнала до някаква позиция, която излагам и защитавам пред тях. е, с нея не е така. с нея позициите, мислите и изводите се раждат на момента. въпросите ѝ могат да те пратят директно в трета глуха. когато анализираш толкова дълбоко на пръв поглед очевидни неща, стигаш до някакви доста разкриващи изводи за собственото си поведение, за хора, за живота..интересното е, че тя анализира и малките драми, подробно, стреми се да вникне в тях. анализира дори там, където няма драма. анализира предубежденията си, вкусовете си, но не е самовглъбена, а всъщност е един супер relaxed и open-minded човек. разкрива ми места. и аз на нея. само че не познава нощното ми аз :Р
той.
той е силен. ако тя е женското начало, той е мъжкото. търси новото, thrill-ващото, действа на момента и понякога отново ме изненадва колко по детски се плаши от някои неща (: той е човекът, който няма да ти предложи задълбаване в разговори, а ще те разсее по най-добрия начин. ще правите планове. и нови неща. при него като че ли най-силното е опитът и инстинктът, които в комбинация се събират в един човек, който предпочита да създава живота, отколкото да го пресъздава. и е супер адекватен в напрегнати ситуации, знае какво да прави, държи се спокойно, изобщо..той ги разбира нещата :Р
тя.
(last but not least)
тя е доброто. един от онези хора, които, след като ги опознаеш, се чудиш защо, аджеба, не си гонят интереса. тя е класическата дефиниция за приятел. и наистина ти става гадно, когато я забъркват отново в интриги. но apart from that she's the party girl! човек, който няма да започне да мрънка да си ходим в 2:30 (дори когато е дошъл специално заради теб на мероприятие, което изобщо не го интересува). освен това владее домакинските (включете ремонтни и като цяло битови) дейности до съвършенство и изобщо е оправен човек. добре е да си имаш такъв под ръка, особено когато се налага да допивате алкохол. а като казахме алкохол, тя е един от хората, с които ми е най-сладко да пия (: трябва скоро отново да минем under construction някоя вечер!
обичам ви. тонове.
накратко, това са петте индивида, които се усетих, че знаят какво става с мен, биват update-вани регулярно и ми помагат страшно много през последните месеци. моите водни лилии. мога да говоря адски много за всеки един от тях. и тук ще се разпознавате ^^
тя.
тя е моята женска гледна точка. женското начало. въпреки трудностите ми в общуването с жени от класическия тип, с нея го мога. тя изглежда перфектно до степен да ми е вдъхновение, но светът ѝ не се върти около това. понякога нейното "е, братле, сериозно ли" или "е гг" може да съдържа много повече от сложните аргументи и неискани съвети за живота на хора извън моята петица, че понякога и в нея (моменти, които не ми допадат). в нейния fancy coffee talk можем да говорим супер драматично за балончето на скайпа, братле, но съветите, които ще получа, ще са обективни, съвсем женски и в крайна сметка успокояващи. и от известно време тя посреща цялата драма на света с известна доза цинизъм и без паника, което е добре за нея (: и прослушахме тази музика горе-долу по едно и също време!
той.
той е моят разум. човекът, който решава с мислене всичките проблеми на света и понякога ми излиза на момента с изводи, до които аз стигам след часове размисъл. рационалното начало. и сигурно единственият около мен, който знае защо точно прави това, което прави. трудно е да се твърди нещо такова, но имам усещането, че средата му влияе изключително малко. той ще си прави нещата, които обича, независимо от всичко. от една страна адски силен индивидуалист, от друга не налага възгледи, съвети и мнения. стига ми да задам един въпрос и ще получа рационално решение за живота си като цяло. друг е въпросът дали ще го следвам, но е добре да го имам като опция. да не говорим, че е човекът с най-съвестно отношение към last.fm, когото познавам, заради него се регистрирах и..изобщо (:
тя.
тя е анализатор. по принцип в разговорите ми с хора аз вече съм стигнала до някаква позиция, която излагам и защитавам пред тях. е, с нея не е така. с нея позициите, мислите и изводите се раждат на момента. въпросите ѝ могат да те пратят директно в трета глуха. когато анализираш толкова дълбоко на пръв поглед очевидни неща, стигаш до някакви доста разкриващи изводи за собственото си поведение, за хора, за живота..интересното е, че тя анализира и малките драми, подробно, стреми се да вникне в тях. анализира дори там, където няма драма. анализира предубежденията си, вкусовете си, но не е самовглъбена, а всъщност е един супер relaxed и open-minded човек. разкрива ми места. и аз на нея. само че не познава нощното ми аз :Р
той.
той е силен. ако тя е женското начало, той е мъжкото. търси новото, thrill-ващото, действа на момента и понякога отново ме изненадва колко по детски се плаши от някои неща (: той е човекът, който няма да ти предложи задълбаване в разговори, а ще те разсее по най-добрия начин. ще правите планове. и нови неща. при него като че ли най-силното е опитът и инстинктът, които в комбинация се събират в един човек, който предпочита да създава живота, отколкото да го пресъздава. и е супер адекватен в напрегнати ситуации, знае какво да прави, държи се спокойно, изобщо..той ги разбира нещата :Р
тя.
(last but not least)
тя е доброто. един от онези хора, които, след като ги опознаеш, се чудиш защо, аджеба, не си гонят интереса. тя е класическата дефиниция за приятел. и наистина ти става гадно, когато я забъркват отново в интриги. но apart from that she's the party girl! човек, който няма да започне да мрънка да си ходим в 2:30 (дори когато е дошъл специално заради теб на мероприятие, което изобщо не го интересува). освен това владее домакинските (включете ремонтни и като цяло битови) дейности до съвършенство и изобщо е оправен човек. добре е да си имаш такъв под ръка, особено когато се налага да допивате алкохол. а като казахме алкохол, тя е един от хората, с които ми е най-сладко да пия (: трябва скоро отново да минем under construction някоя вечер!
обичам ви. тонове.
10 March 2009
come la neve noi siamo eterni.
здравейте, аз съм бамфи. така се представям и на живо доста често.
днес бях решила да пооправя малко профилите си в разнообразните сайтове, които посещавам, и да обновя информацията, която предоставям за себе си. нека първо кажа, че от един от последните постове на марио относно неграмотното писане в интернет, както и от лекциите ми по български, се стремя да пиша една идея по-добре, с не толкова съкращения. вероятно скоро ще започна да се замислям и над пунктуационните знаци, което е напредък. не и когато пиша спонтанно, разбира се :Р
изтрих профила си в hi5, както направих с този в orkut преди време. нямам възможността и желанието да поддържам толкова профили. засега оставам на facebook като основен, myspace като поддържащ (за контакт със стари познати, предимно български изпълнители, тук-таме чужди артисти и last but not least, self promotion) и bebo от немай къде. ако искате контакт с мен, let the search begin, и няма да ви е трудно да ме намерите. междувременно, ако съм ви изтрила от някъде, надали е случайно.
а сега, синьо. сняг. motion sickness. бети. истанбул. море.
синьото се надявам да разберете какво е преди лятото. or else, too bad за следващите 4 години.
[06:47:19] Е says: Сняг.
panacea - motion sickness
samodelia - lsls
и неадекватния ми сън.
днес бях решила да пооправя малко профилите си в разнообразните сайтове, които посещавам, и да обновя информацията, която предоставям за себе си. нека първо кажа, че от един от последните постове на марио относно неграмотното писане в интернет, както и от лекциите ми по български, се стремя да пиша една идея по-добре, с не толкова съкращения. вероятно скоро ще започна да се замислям и над пунктуационните знаци, което е напредък. не и когато пиша спонтанно, разбира се :Р
изтрих профила си в hi5, както направих с този в orkut преди време. нямам възможността и желанието да поддържам толкова профили. засега оставам на facebook като основен, myspace като поддържащ (за контакт със стари познати, предимно български изпълнители, тук-таме чужди артисти и last but not least, self promotion) и bebo от немай къде. ако искате контакт с мен, let the search begin, и няма да ви е трудно да ме намерите. междувременно, ако съм ви изтрила от някъде, надали е случайно.
а сега, синьо. сняг. motion sickness. бети. истанбул. море.
синьото се надявам да разберете какво е преди лятото. or else, too bad за следващите 4 години.
[06:47:19] Е says: Сняг.
panacea - motion sickness
samodelia - lsls
и неадекватния ми сън.
06 March 2009
the magic medicine worked. we get lifted.
в езерото на тази пролетна седмица един човек плуваше на средна дълбочина като скалария и хем ме избута, хем ме издърпа. избута ме, защото знае какво е на дъното (или поне му вярвам), но и ме издърпа, защото не е ринал надолу. другите многобройни ценни хора стояха като водни линии на повърхността, разцъфващи със своята прекрасност, и пускаха онези дълги зелени неща надолу, а аз се хващах за тях и ги обичах. и когато излязох на повърхността, тревичките около езерото измислиха двете сравнения на седмицата - "тези сандвичи са сухи като пустиня" и "подмина ме като реклама на дезодорант".
едната моя прекрасна водна лилия привиква музата ми и затова в момента до чашата с чай, оставена върху тетрадка, както ме научи една от по-малките тазседмични водни лилии, има и мъниста, оцветени с темперна боя и съхнещи. другата я снимам и напомня на the village. а съвкупността от другите ми е много приятна, плюс една afk. случват се неща, които няма да обяснявам. и дишам.
цяла софия мирише на зюмбюли, цветни тънки шлифери и ефирни блузки на цветенца. с едно от изброените не разполагам.
едната моя прекрасна водна лилия привиква музата ми и затова в момента до чашата с чай, оставена върху тетрадка, както ме научи една от по-малките тазседмични водни лилии, има и мъниста, оцветени с темперна боя и съхнещи. другата я снимам и напомня на the village. а съвкупността от другите ми е много приятна, плюс една afk. случват се неща, които няма да обяснявам. и дишам.
цяла софия мирише на зюмбюли, цветни тънки шлифери и ефирни блузки на цветенца. с едно от изброените не разполагам.
28 February 2009
urban poison free pre, after and post party guide
слушате ли електронна музика от някакъв тип? много е вероятно отговорът ви на този въпрос да е положителен. ако пък не, значи не подозирате, че все нещо някъде в директорията ви mp3/moosick/musique се определя така. ако ли пък съвсем не, ми обадете се да ви зарибя.
слушаш музика - ходиш по музикални събития. колко от вас не са съгласни с това? честито, току-що спечелихте розови слушалки с пухчета.
а сега - изобщо не претендирам за обективност. just shut up and dance.
нощта на партито се подготвя ако не с дни, то поне с часове. в добрия случай си предвиждаш достатъчно сън, отпускаш си повече, ако се налага. ядеш здравословна храна, за да се реваншираш предварително за мъченията, които ще понесе организмът ти. понякога са необходими, за да е ок душата ти. остави ги да се разберат, те знаят как. няколко часа преди началото на нощта срещата някъде около ccs-билетен-попа-ариана-плиска вече е определена, остава ти да сметнеш колко време ще ти трябва, за да се приготвиш.
ами не, колкото и да си смятал, все няма да ти стигне. и точно тук се срещаме за пръв път с аксиомата, че на парти винаги нещо се обърква или не става така, както си го планирал. може да е нещо дребно от типа на 10 минути закъснение на един човек, което обърква следващите ти две срещи, защото зависиш и от градски транспорт, и от благоволението на обитателите на квартала да те пуснат жив до другия край на града, където обикновено се провеждат такива мероприятия и така нататък. дори и "аз ще ти се обадя, като съм там" може да варира до неочаквани смисли.
когато отивам на парти, за което имам някаква обща представа, съм истинска. както в снега, както на море, както на черни връх. всичко по мен има своето оправдание и солидна аргументация, било то наличието или липсата на бижута. а удобството влиза в доста готина симбиоза с естетичното и подходящото за мероприятието точно както душата ти влиза в симбиоза с тялото по-късно, когато вече естетичното е престанало да те интересува.
в най-приятните случаи всичко започва с 0.5 л капучино, размятани насам-натам в картонена чашка, а настроението вече отдавна е братле-сериозно-ли/hang-up-the-chick-habit откакто си се качил в транспорта за към срещата ви. заредил си се с тонове потенциални усмивки, ще са ти нужни. слушал си една седмица преди това само тази музика или напротив, избягвал си я именно за да ти хареса повече. изпадам в ненужно сложни обяснения, предмет евентуално на отделно размишление в бъдеще - колко точно трябва да ти е любима дадена музика, за да я избягваш умишлено преди да я чуеш на живо? в градуси и проценти, моля. е, поне енергия имаш достатъчно. отиваме към venue-то и ако пренебрегнеш точно това в хората, което те дразни, ще стигнеш далече. цялата приповдигната атмосфера се разваля малко от писането на декларации, ако се налага, но пък шанс. веднъж написани, прегледани и одобрени, единственото, което те разделя от Нея, е симпатичният младеж, който ти прибира парите и ти пожелава приятно прекарване.
след това смело и набързо се събличаш, оставяйки по себе си само най-нужното. вече не ти трябва крем за ръце, балсам за устни, де факто не ти трябва нищо излишно. и след няколко мига влизаш и просто вдишваш. ако това е твоята музика, ще ти позволи да я вдишаш и да те разтърси както малко неща могат. усещането, че пак си там, че предстои нещо страхотно..не знам, не мога да опиша вдишване с думи. ако това не е твоята музика, не ми я дишай. не се бутай в мен с неадекватния си поглед и стой отстрани, както правих аз снощи. има хиляди средни положения, разбира се, само очертавам границите.
после, ако успяваш да поддържаш едновременно разговор и да обръщаш внимание на музиката, чудесно. с хора така и така ще се засечеш. музиката обаче идва и си отива. (точно там е въпросът, че електронната музика изисква реакцията ти, съпричастността ти на място и точно в този момент. докато текста на дадена песен можеш да си го научиш и вкъщи.) та, преди да си е отишла, обърни й поне малко внимание. гледай DJ-я, изучавай лицето му, следи емоциите му. гледай визуализациите. на какво ти напомня? как би я определил? мисли. мисли за себе си, за отношението теб-свят и как точно тази музика се вписва в него. и, само ако го усещаш, танцувай, по дяволите. както го усещаш. не както го виждаш около себе си. ако го усещаш малко - малко. ако ли пък много - много. все пак се въздържай от вкарване на напоени с лак коси в устите на близкостоящите, както и от лакти в ребрата. могат само да помрачат изключително индивидуалното ти музикално преживяване. отпусни се. ако трябва, измисляй си сам визуализации. как се чувстваш по отношение на хората около теб в момента? тук, в залата. представяй си. всичко е в една огромна неизползвана част на мозъка ти, в която може да има огромен потенциал. чувствай.
и в момента, в който трябва да се приземиш, ти пожелавам да е поради умора и насищане, а не поради независещи от теб причини или отегчение, още повече. а след това ще си умрял, доста. леко съживяване по време на пътуването до вкъщи, последвано от хвърляне на всички напоени с тази така добре позната миризма дрехи, баня и...още музика. да, трудно е да се откъснеш :) обикновено дори е същата.
е, това изживявам аз на парти. отделно от приятните контакти с хора, за които се надявам да минават през нещо подобно. не го виждам в очите им, защото използваме да попием атмосферата или сме със затворени очи. или аз, или те. ако се налага. а целият пост всъщност тръгна от там, че се чудех защо след парти винаги съм изключително изцедена, и то не само физически. физически е поради оскъдното количество сън, а преди не беше така. и стигнах до извода, че може би когато почваш да усещаш нещата, ти влияят на някакво по-дълбоко ниво, включително ти пречат на съня? а след такова емоционално натоварване може би е нормално да си развалина няколко дни, като мен. докато не започнеш да очакваш следващото парти :)
слушаш музика - ходиш по музикални събития. колко от вас не са съгласни с това? честито, току-що спечелихте розови слушалки с пухчета.
а сега - изобщо не претендирам за обективност. just shut up and dance.
нощта на партито се подготвя ако не с дни, то поне с часове. в добрия случай си предвиждаш достатъчно сън, отпускаш си повече, ако се налага. ядеш здравословна храна, за да се реваншираш предварително за мъченията, които ще понесе организмът ти. понякога са необходими, за да е ок душата ти. остави ги да се разберат, те знаят как. няколко часа преди началото на нощта срещата някъде около ccs-билетен-попа-ариана-плиска вече е определена, остава ти да сметнеш колко време ще ти трябва, за да се приготвиш.
ами не, колкото и да си смятал, все няма да ти стигне. и точно тук се срещаме за пръв път с аксиомата, че на парти винаги нещо се обърква или не става така, както си го планирал. може да е нещо дребно от типа на 10 минути закъснение на един човек, което обърква следващите ти две срещи, защото зависиш и от градски транспорт, и от благоволението на обитателите на квартала да те пуснат жив до другия край на града, където обикновено се провеждат такива мероприятия и така нататък. дори и "аз ще ти се обадя, като съм там" може да варира до неочаквани смисли.
когато отивам на парти, за което имам някаква обща представа, съм истинска. както в снега, както на море, както на черни връх. всичко по мен има своето оправдание и солидна аргументация, било то наличието или липсата на бижута. а удобството влиза в доста готина симбиоза с естетичното и подходящото за мероприятието точно както душата ти влиза в симбиоза с тялото по-късно, когато вече естетичното е престанало да те интересува.
в най-приятните случаи всичко започва с 0.5 л капучино, размятани насам-натам в картонена чашка, а настроението вече отдавна е братле-сериозно-ли/hang-up-the-chick-habit откакто си се качил в транспорта за към срещата ви. заредил си се с тонове потенциални усмивки, ще са ти нужни. слушал си една седмица преди това само тази музика или напротив, избягвал си я именно за да ти хареса повече. изпадам в ненужно сложни обяснения, предмет евентуално на отделно размишление в бъдеще - колко точно трябва да ти е любима дадена музика, за да я избягваш умишлено преди да я чуеш на живо? в градуси и проценти, моля. е, поне енергия имаш достатъчно. отиваме към venue-то и ако пренебрегнеш точно това в хората, което те дразни, ще стигнеш далече. цялата приповдигната атмосфера се разваля малко от писането на декларации, ако се налага, но пък шанс. веднъж написани, прегледани и одобрени, единственото, което те разделя от Нея, е симпатичният младеж, който ти прибира парите и ти пожелава приятно прекарване.
след това смело и набързо се събличаш, оставяйки по себе си само най-нужното. вече не ти трябва крем за ръце, балсам за устни, де факто не ти трябва нищо излишно. и след няколко мига влизаш и просто вдишваш. ако това е твоята музика, ще ти позволи да я вдишаш и да те разтърси както малко неща могат. усещането, че пак си там, че предстои нещо страхотно..не знам, не мога да опиша вдишване с думи. ако това не е твоята музика, не ми я дишай. не се бутай в мен с неадекватния си поглед и стой отстрани, както правих аз снощи. има хиляди средни положения, разбира се, само очертавам границите.
после, ако успяваш да поддържаш едновременно разговор и да обръщаш внимание на музиката, чудесно. с хора така и така ще се засечеш. музиката обаче идва и си отива. (точно там е въпросът, че електронната музика изисква реакцията ти, съпричастността ти на място и точно в този момент. докато текста на дадена песен можеш да си го научиш и вкъщи.) та, преди да си е отишла, обърни й поне малко внимание. гледай DJ-я, изучавай лицето му, следи емоциите му. гледай визуализациите. на какво ти напомня? как би я определил? мисли. мисли за себе си, за отношението теб-свят и как точно тази музика се вписва в него. и, само ако го усещаш, танцувай, по дяволите. както го усещаш. не както го виждаш около себе си. ако го усещаш малко - малко. ако ли пък много - много. все пак се въздържай от вкарване на напоени с лак коси в устите на близкостоящите, както и от лакти в ребрата. могат само да помрачат изключително индивидуалното ти музикално преживяване. отпусни се. ако трябва, измисляй си сам визуализации. как се чувстваш по отношение на хората около теб в момента? тук, в залата. представяй си. всичко е в една огромна неизползвана част на мозъка ти, в която може да има огромен потенциал. чувствай.
и в момента, в който трябва да се приземиш, ти пожелавам да е поради умора и насищане, а не поради независещи от теб причини или отегчение, още повече. а след това ще си умрял, доста. леко съживяване по време на пътуването до вкъщи, последвано от хвърляне на всички напоени с тази така добре позната миризма дрехи, баня и...още музика. да, трудно е да се откъснеш :) обикновено дори е същата.
е, това изживявам аз на парти. отделно от приятните контакти с хора, за които се надявам да минават през нещо подобно. не го виждам в очите им, защото използваме да попием атмосферата или сме със затворени очи. или аз, или те. ако се налага. а целият пост всъщност тръгна от там, че се чудех защо след парти винаги съм изключително изцедена, и то не само физически. физически е поради оскъдното количество сън, а преди не беше така. и стигнах до извода, че може би когато почваш да усещаш нещата, ти влияят на някакво по-дълбоко ниво, включително ти пречат на съня? а след такова емоционално натоварване може би е нормално да си развалина няколко дни, като мен. докато не започнеш да очакваш следващото парти :)
23 February 2009
i thought i knew myself, somehow you know me more.
имам нужда понякога да се обличам според вътрешното ми усещане за мястото, където отивам.
например, в разбъркан ред:
за psychofreud бях точно колкото psycho ми харесваше.
за 10 години HMSU, понеже седмици преди това си държах навсякъде на "ladies and gentlemen, prepare to hold your colour", което е pendulum и няма нищо общо с рождения ден, но бях в сиво. 'cause i couldn't hold my colour.
когато си купих кънките, ми се случваше да се обличам в техните цветове, черно и тъмносиньо.
обличала съм се както беше един човек на един купон, повлиял ми много (both of them), така и както веднъж видях един друг случайно и дори започнах да нося същата раница.
за метъл events обикновено съм princess of darkness, каквото и да разбирате под това.
зa строежа съм alternative, различни видове.
ако не разбрахте защо ви говоря всичко това, явно не съм ви споменала за vibrasphere. малко е лично, но единственото, с което мога да определя тази музика, е dreamy и fragile, така ми действа, и не знам. иначе е в петък събитието.
знам, че искате да разберете, че си завърших семестъра с 6.00. също мисля много, казват ми го дори random хора. е, чак random не, но не е като да се поздравяваме. имам нужда от някакви неща, опитвам се да ги дефинирам, търся ги навсякъде и накрая пак съм сама в доста кофти моменти, а от друга страна някакъв човек, който изобщо не включвам в сметките си (буквално), ме смята за изключително близка. а тя, лайк, не ме познава особено. това е защото не искам да ме познава. а това, убийте ме, не знам защо е. мисля, че отново съм повече интроверт, този път и холерик. почнах да говоря като в simple.wikipedia.org, което ми напомня на jenny от the l word, който гледам сега. започнах първия сезон и понеже съм прекален queer as folk фен, ми беше гаден, но сега ми е доста интересен, на средата на втория съм, навързаха се интересни отношения и отново е нещо като sex and the city, само че с по-сериозна, по-down to earth драма, изобщо не толкова идеализирани отношения и всичко. виждаш колко е сложно красив светът и освен това пак е тоталното eye candy, този път в нормален, casual стил, без да се акцентира на 10 см токчета, прибиращи се по пето авеню и огъващи се под the vuitton bag. няма да разбера скоро защо има такъв култ към тях. нещата, които очаквам, са споменатия event, switched on vol. 2 и teren#2, от които трябва да си избера две, което е ужасно. :( днес изписах сигурно половин тетрадка и доста от съмненията ми, че "НБУ е ебавка", които се бяха нароили солидно покрай сесията на скъпите ми приятели, се разсеяха. просто семестърът ни е забавен. това е. какво друго? просто думи. сладка ограничаваща ме езикова рамка, защото използвам вече съществуващи думи с речниковите им значения и тъй нататък, както предстои да понауча този семестър.
Д says: ti kvo se zaribqva6 po еlektronna
Д says: utre sys sprincovka 6te te sre6tna
например, в разбъркан ред:
за psychofreud бях точно колкото psycho ми харесваше.
за 10 години HMSU, понеже седмици преди това си държах навсякъде на "ladies and gentlemen, prepare to hold your colour", което е pendulum и няма нищо общо с рождения ден, но бях в сиво. 'cause i couldn't hold my colour.
когато си купих кънките, ми се случваше да се обличам в техните цветове, черно и тъмносиньо.
обличала съм се както беше един човек на един купон, повлиял ми много (both of them), така и както веднъж видях един друг случайно и дори започнах да нося същата раница.
за метъл events обикновено съм princess of darkness, каквото и да разбирате под това.
зa строежа съм alternative, различни видове.
ако не разбрахте защо ви говоря всичко това, явно не съм ви споменала за vibrasphere. малко е лично, но единственото, с което мога да определя тази музика, е dreamy и fragile, така ми действа, и не знам. иначе е в петък събитието.
знам, че искате да разберете, че си завърших семестъра с 6.00. също мисля много, казват ми го дори random хора. е, чак random не, но не е като да се поздравяваме. имам нужда от някакви неща, опитвам се да ги дефинирам, търся ги навсякъде и накрая пак съм сама в доста кофти моменти, а от друга страна някакъв човек, който изобщо не включвам в сметките си (буквално), ме смята за изключително близка. а тя, лайк, не ме познава особено. това е защото не искам да ме познава. а това, убийте ме, не знам защо е. мисля, че отново съм повече интроверт, този път и холерик. почнах да говоря като в simple.wikipedia.org, което ми напомня на jenny от the l word, който гледам сега. започнах първия сезон и понеже съм прекален queer as folk фен, ми беше гаден, но сега ми е доста интересен, на средата на втория съм, навързаха се интересни отношения и отново е нещо като sex and the city, само че с по-сериозна, по-down to earth драма, изобщо не толкова идеализирани отношения и всичко. виждаш колко е сложно красив светът и освен това пак е тоталното eye candy, този път в нормален, casual стил, без да се акцентира на 10 см токчета, прибиращи се по пето авеню и огъващи се под the vuitton bag. няма да разбера скоро защо има такъв култ към тях. нещата, които очаквам, са споменатия event, switched on vol. 2 и teren#2, от които трябва да си избера две, което е ужасно. :( днес изписах сигурно половин тетрадка и доста от съмненията ми, че "НБУ е ебавка", които се бяха нароили солидно покрай сесията на скъпите ми приятели, се разсеяха. просто семестърът ни е забавен. това е. какво друго? просто думи. сладка ограничаваща ме езикова рамка, защото използвам вече съществуващи думи с речниковите им значения и тъй нататък, както предстои да понауча този семестър.
Д says: ti kvo se zaribqva6 po еlektronna
Д says: utre sys sprincovka 6te te sre6tna
15 February 2009
линеен оператор
14.02.2009, 17:40, 604
отбелязвам тези състояния с
все повече кафе по-малко храна и повече чернилка
надявам се липсата й в момента да показва колко съм blank
по въпроса с perfect body/perfect soul
воден от мен и мозъка ми
предизвикан от притежателя на линеен оператор вместо такъв
вече твърдо знам избора си
защото драмата е тотално абсолютен двигател на света
и както и да го погледнеш
има нещо ужасно красиво в
с ч у п в а н е т о
отбелязвам тези състояния с
все повече кафе по-малко храна и повече чернилка
надявам се липсата й в момента да показва колко съм blank
по въпроса с perfect body/perfect soul
воден от мен и мозъка ми
предизвикан от притежателя на линеен оператор вместо такъв
вече твърдо знам избора си
защото драмата е тотално абсолютен двигател на света
и както и да го погледнеш
има нещо ужасно красиво в
с ч у п в а н е т о
09 February 2009
you think i'm selfish, i agree with you on that
дами и господа,
учудващо добро есе на мартин карбовски за българската реклама, писано преди десет и повече години и още по-учудващо актуално и днес.
реклама на levis от 2007
mtv staying alive 2008
и торбичката на шуменско (noble graphics), която взе бронзова награда на фестивала epicа 2008
и събитие, за което си търся компания (wasntme)
учудващо добро есе на мартин карбовски за българската реклама, писано преди десет и повече години и още по-учудващо актуално и днес.
реклама на levis от 2007
mtv staying alive 2008
и торбичката на шуменско (noble graphics), която взе бронзова награда на фестивала epicа 2008
и събитие, за което си търся компания (wasntme)
07 February 2009
cause i'm a fool. a liar.
първата реплика, която чух днес на билетния, очевидно от момиче, говорещо отдавна по телефона - "ама не, аз те обичам повече"
първите реплики, които чух днес, когато се прибрах вкъщи - "херингата как те гледа?" - "херингата е от северните райони" - "като дунав мост ли?"
мисля, че ще свикна да си пия чая с мляко, но не искам да ти пиша, за да ти го кажа.
starbucks е посетен. но coffee heaven is in our hearts.
иначе теорията за стълбата разбива сърца и драмата отново е тук.
а курсовата ме чака търпеливо.
първите реплики, които чух днес, когато се прибрах вкъщи - "херингата как те гледа?" - "херингата е от северните райони" - "като дунав мост ли?"
мисля, че ще свикна да си пия чая с мляко, но не искам да ти пиша, за да ти го кажа.
starbucks е посетен. но coffee heaven is in our hearts.
иначе теорията за стълбата разбива сърца и драмата отново е тук.
а курсовата ме чака търпеливо.
05 February 2009
блок на противоречие
ако всяка представа за човек, с когото не общуваме директно, се гради на собствените ни мисли, не е ли изключително нормално да се разочароваме от хората? choke. then fade out again. всеки със собствения си комплект имагинерни образи в главата, изпипани до съвършенство, в частност идеализирани по наш маниер. всички тези съвкупности образи се преплитат, блъскат, нишките се късат по жесток начин, но в по-ранния стадий просто имаме един образ, който започва да ни влияе адски силно. since сме си го измислили сами, къде съзнателно, къде не, не можем да обвиним друг освен себе си. и с тази любопитна игра на съзнанието учим нюансите на сивото. те се редуват седмици наред, докато изведнъж не започнем да сънуваме цветно, ярко, с докосвания, миризми и разговори. и сляпа връзка към реалността. нещо като месеци нищо и плесната по средата реалност. плаши. 200.
03 February 2009
frozen solid
мисля много тези дни
как да достигнем до tr00 нещата, когато не разполагаме с необходимия способ, зараждането на приятелствата, живота, висшето образование, системата контакти/образование
в която отсечка по координатата z се явяваш ти
и не мога да разбера поведението ти най-вече защото не те познавам
мога да предположа най-разумното
в който случай ще съм била права и ще триумфирам гордо с наведена глава
вторият вариант не ми е присъщ и просто не се получава, както днес ти обяснявах
ако си го поставя за цел, ще стане, но трябва ли?
все още съм на етапа в който ти казваш тик - аз казвам так (което обяснява защо можеш с една дума да изтриеш всичките варианти и смисъла на този пост, но така е в живота)
за третия не ми се мисли, самото му наличие ме плаши. просто защото още съм на този етап.
хайде, разпознай се.
как да достигнем до tr00 нещата, когато не разполагаме с необходимия способ, зараждането на приятелствата, живота, висшето образование, системата контакти/образование
в която отсечка по координатата z се явяваш ти
и не мога да разбера поведението ти най-вече защото не те познавам
мога да предположа най-разумното
в който случай ще съм била права и ще триумфирам гордо с наведена глава
вторият вариант не ми е присъщ и просто не се получава, както днес ти обяснявах
ако си го поставя за цел, ще стане, но трябва ли?
все още съм на етапа в който ти казваш тик - аз казвам так (което обяснява защо можеш с една дума да изтриеш всичките варианти и смисъла на този пост, но така е в живота)
за третия не ми се мисли, самото му наличие ме плаши. просто защото още съм на този етап.
хайде, разпознай се.
29 January 2009
dream a little dream of me
етикет театър.
в понеделник гледах "малка пиеса за детска стая" в 199. вчера - "едмонд" в натфиз.
малко размисли, вървящи по вълнообразна допирателна към етикет съпоставка.
199 винаги са били малко по-особен театър. малко актьори, често пъти моноспектакли, които те стряскат с близостта си. малката зала допринася още повече, а на по-предните редове си се чувстваш направо неудобно. най-вече това беше на "доброто тяло", което е една от най-добрите постановки, които съм гледала изобщо. ще се опитам да разкажа без излишно спойлване, или по-точно ще спойлвам точно колкото да не се издразня, ако го чета аз, без да съм ги гледала.
тук актьорите са четирима (+1 допълнителен), включително двама брилянтни, и поне техните персонажи се развиват достатъчно дълбоко за час и половина. за пореден път се вижда, че пиеса може да се разиграе и с четири стола на сцената. като цяло основният проблем (по оста приятели-любим човек) е изключително конкретен и често срещан, навлизаме в него, разнищваме го в детайли и накрая се чудим дали това е всичко..под звуците на the mamas & the papas - dream a little dream of me.
едмонд, от друга страна, е по-масивна, по-обективна, по-обществена. ако не греша, стъпвам за пръв път в натфиз изобщо, камо ли в учебния им театър. имаме всякакви обществени проблеми в паралел с личностни, от себеутвърждаването в обществото през алкохол, наркотици, оръжия, тука има-тука нема, новини на турски, малцинства, провинциализъм, проституция, тънкото гласче в главата, тук усилено до безпаметност, до хомосексуализъм и убийство. чак да се чудиш как се събра в 2 часа (малко прекалено). има интересно решение за главния персонаж, което няма да издавам, и ми е интересно до каква степен гореспоменатите са присъствали в оригинала (дейвид мамет).
но ако гледате която и да е, дълбоко се съмнявам да се разочаровате. :)
в понеделник гледах "малка пиеса за детска стая" в 199. вчера - "едмонд" в натфиз.
малко размисли, вървящи по вълнообразна допирателна към етикет съпоставка.
199 винаги са били малко по-особен театър. малко актьори, често пъти моноспектакли, които те стряскат с близостта си. малката зала допринася още повече, а на по-предните редове си се чувстваш направо неудобно. най-вече това беше на "доброто тяло", което е една от най-добрите постановки, които съм гледала изобщо. ще се опитам да разкажа без излишно спойлване, или по-точно ще спойлвам точно колкото да не се издразня, ако го чета аз, без да съм ги гледала.
тук актьорите са четирима (+1 допълнителен), включително двама брилянтни, и поне техните персонажи се развиват достатъчно дълбоко за час и половина. за пореден път се вижда, че пиеса може да се разиграе и с четири стола на сцената. като цяло основният проблем (по оста приятели-любим човек) е изключително конкретен и често срещан, навлизаме в него, разнищваме го в детайли и накрая се чудим дали това е всичко..под звуците на the mamas & the papas - dream a little dream of me.
едмонд, от друга страна, е по-масивна, по-обективна, по-обществена. ако не греша, стъпвам за пръв път в натфиз изобщо, камо ли в учебния им театър. имаме всякакви обществени проблеми в паралел с личностни, от себеутвърждаването в обществото през алкохол, наркотици, оръжия, тука има-тука нема, новини на турски, малцинства, провинциализъм, проституция, тънкото гласче в главата, тук усилено до безпаметност, до хомосексуализъм и убийство. чак да се чудиш как се събра в 2 часа (малко прекалено). има интересно решение за главния персонаж, което няма да издавам, и ми е интересно до каква степен гореспоменатите са присъствали в оригинала (дейвид мамет).
но ако гледате която и да е, дълбоко се съмнявам да се разочаровате. :)
28 January 2009
black carcat
оставям кафето си да изстине
но не може
поне не толкова, колкото изстина онова в петък
което беше 0.5 л
и обяснява донякъде защо изстина
после се задавих с него в автобуса
мисля, че the curious case of bb щеше да ми хареса повече, ако не ми беше ясна основната идея, както първия път, когато гледах memento. за мен мина, но хайде, добри хора, не спойлвайте.
тарантулата й се върна след тримесечно отсъствие
говорим си и както в понеделник бях на театър, вчера ме поканиха за днес. does it ring a bell? стефан вълдобрев на живо си е тръпка, но казах, че тези неща ще наричам съвпадения още няколко пъти и тогава вече..да.
но не може
поне не толкова, колкото изстина онова в петък
което беше 0.5 л
и обяснява донякъде защо изстина
после се задавих с него в автобуса
мисля, че the curious case of bb щеше да ми хареса повече, ако не ми беше ясна основната идея, както първия път, когато гледах memento. за мен мина, но хайде, добри хора, не спойлвайте.
тарантулата й се върна след тримесечно отсъствие
говорим си и както в понеделник бях на театър, вчера ме поканиха за днес. does it ring a bell? стефан вълдобрев на живо си е тръпка, но казах, че тези неща ще наричам съвпадения още няколко пъти и тогава вече..да.
26 January 2009
song for ancestors
днес
с 2хнея и него говорим за тонове филми
едната е 71 и щастлива
с другата си приличаме малко
(и тя има време за всичко)
а той има ужасно заразна усмивка
после
тя ми се обажда, за да каже, че е изпълнила
онова, което аз се опитвам вече четвърти път
и ми става мило (:
преди това
тя ми разказва неща, на които се хиля с глас
преди няколко дни
с нея анализираме ужасно дълбоко
и се чудя
и анализирам още
и схващам какво стечение на обстоятелствата е всичко
а тази вечер отиваме на театър
с 2хнея и него говорим за тонове филми
едната е 71 и щастлива
с другата си приличаме малко
(и тя има време за всичко)
а той има ужасно заразна усмивка
после
тя ми се обажда, за да каже, че е изпълнила
онова, което аз се опитвам вече четвърти път
и ми става мило (:
преди това
тя ми разказва неща, на които се хиля с глас
преди няколко дни
с нея анализираме ужасно дълбоко
и се чудя
и анализирам още
и схващам какво стечение на обстоятелствата е всичко
а тази вечер отиваме на театър
20 January 2009
оперативно интересен пост
някой може ли да ми обясни какво се има предвид под термина оперативно интересен бизнесмен, което срещам все по-често?
искам да изразя неприязънта си към хардкор почитателите на drum and bass музиката, които може да не са чували за ed rush & optical, но бомбасклад ще бъде яка локалка баце. и танцуват както усещат музиката - а защо на всички усещането им е еднакво и се изразява с ляв лакът - дясно коляно и обратното, не се знае. но колкото повече се свиваш, толкова повече се кефиш. всичко е ясно.
не знам къде точно хората виждат намръщен, изнервен и оскотен народ. аз излизам и виждам красиви жени, усмихнати мъже и възпитани деца. виждам момиче на около 13 в трамвая. докато аз се чудех дали трябва да отстъпя място на майката с 3-4-5 годишно дете, нямам представа, момичето вече беше станало. виждам красиво облечени жени със самочувствие. виждам и хора, за които черното не е приоритет в живота и по този случай си харесах още един артикул от връхен тип в ужасно непрактичен цвят. като прибавим малко слънце в красивите централни софийски улици, картинката става всъщност чудесна.
освен това има дефлация и намаления, купувайте :D
тези дни ме разсмиват:
[20:05:55] А says: [20:05:22] D says: spored teb kojata mi s 6okoladov zagar li e
[20:06:11] Bamfi says: :D :D :D
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
[20:06:14] Bamfi says: JOKE OF THE DAY
[20:06:28] А says: (rofl)
[20:06:34] А says: [20:06:01] D says: siguren li si, ne e li po-skoro bleda
[20:06:08] D says: bih iskala da imam 6okoladov zagar
[20:06:48] Bamfi says: ГОСПОДИ :)
и тази тема, която има първа и втора част (заглавия - бисери от форума им). аз стигнах до 47 страница на втората част, въргаляйки се по пода, хриптейки странно и с насълзени очи.
включва неща от ранга на:
изкрещяхте ли "бременна съм"?
кога се прибира корема след раждане? заедно с родилката се прибират
Детето ми сбърка гърнето с проходилката
октопод и тенджера под налягане?
засукана манджа с карантия?
Какво мислите за спане с малко дете на камина?
Да се оплача от мъжа ми... оплачете се и вие
Как да сготвя непръдлива леща?
и други невероятни бисери на народната мисъл :)
усмихнат ден ви пожелавам.
искам да изразя неприязънта си към хардкор почитателите на drum and bass музиката, които може да не са чували за ed rush & optical, но бомбасклад ще бъде яка локалка баце. и танцуват както усещат музиката - а защо на всички усещането им е еднакво и се изразява с ляв лакът - дясно коляно и обратното, не се знае. но колкото повече се свиваш, толкова повече се кефиш. всичко е ясно.
не знам къде точно хората виждат намръщен, изнервен и оскотен народ. аз излизам и виждам красиви жени, усмихнати мъже и възпитани деца. виждам момиче на около 13 в трамвая. докато аз се чудех дали трябва да отстъпя място на майката с 3-4-5 годишно дете, нямам представа, момичето вече беше станало. виждам красиво облечени жени със самочувствие. виждам и хора, за които черното не е приоритет в живота и по този случай си харесах още един артикул от връхен тип в ужасно непрактичен цвят. като прибавим малко слънце в красивите централни софийски улици, картинката става всъщност чудесна.
освен това има дефлация и намаления, купувайте :D
тези дни ме разсмиват:
[20:05:55] А says: [20:05:22] D says: spored teb kojata mi s 6okoladov zagar li e
[20:06:11] Bamfi says: :D :D :D
НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
[20:06:14] Bamfi says: JOKE OF THE DAY
[20:06:28] А says: (rofl)
[20:06:34] А says: [20:06:01] D says: siguren li si, ne e li po-skoro bleda
[20:06:08] D says: bih iskala da imam 6okoladov zagar
[20:06:48] Bamfi says: ГОСПОДИ :)
и тази тема, която има първа и втора част (заглавия - бисери от форума им). аз стигнах до 47 страница на втората част, въргаляйки се по пода, хриптейки странно и с насълзени очи.
включва неща от ранга на:
изкрещяхте ли "бременна съм"?
кога се прибира корема след раждане? заедно с родилката се прибират
Детето ми сбърка гърнето с проходилката
октопод и тенджера под налягане?
засукана манджа с карантия?
Какво мислите за спане с малко дете на камина?
Да се оплача от мъжа ми... оплачете се и вие
Как да сготвя непръдлива леща?
и други невероятни бисери на народната мисъл :)
усмихнат ден ви пожелавам.
19 January 2009
рапсодия в карета
искам да съм косъм по лицето ти
къс и непренебрежимо черен
и всяка сутрин някъде към 10
да ме подстригваш безпощадно
искам да съм неразтворена гранула
на дъното на млякото ти с нес
и тръгвам горе а съм долу
далеч от лицемерие и страх
искам да съм молив във задръстване
да бягам по тефтер билет и ритъм
описвайки единствено дърво
и плодовете ти със него
къс и непренебрежимо черен
и всяка сутрин някъде към 10
да ме подстригваш безпощадно
искам да съм неразтворена гранула
на дъното на млякото ти с нес
и тръгвам горе а съм долу
далеч от лицемерие и страх
искам да съм молив във задръстване
да бягам по тефтер билет и ритъм
описвайки единствено дърво
и плодовете ти със него
17 January 2009
now roll it up and smoke it again
реших да махна малко от информацията тук, за да липсва нещо. както на мен. ако го усетя, ще сложа нови. това може да е новият ми самоназначил се quest.
преди няколко дни мислех да напиша един малко по-протестен пост с обяснение за моето виждане по ситуацията, но сега го чувствам досадно, така че няма.
но ще ви разкажа пример, доказващ, че web 2.0 не отдалечава хората :D
б: ама защо ми ги връщаш?
ж: барманът нямаше дребни
б: окей, ще те subscribe-на в last.fm
чета назад и ми харесват нещата, които пиша в последната година. но не и в последните месеци и искам това да се промени. искам това да е моето място, както преди.
всъщност не спя добре и съм ужасен procrastinator от четвъртък насам, сигурно затова и пиша. всъщност имам само 3 неща за вършене, като си мислех днес да спя порядъчно до обяд и да свърша поне една после, а другите - утре. но не.
а иначе бях зле, после станах добре, сега съм странно. винаги съм странно. искам да опиша това по поетичен начин, но не мога.
искам да намеря и поетичен текст, по който мога да напиша сценарий, без да е прекалено личен, прекалено клиширан или да е свързан с море.
преди няколко дни мислех да напиша един малко по-протестен пост с обяснение за моето виждане по ситуацията, но сега го чувствам досадно, така че няма.
но ще ви разкажа пример, доказващ, че web 2.0 не отдалечава хората :D
б: ама защо ми ги връщаш?
ж: барманът нямаше дребни
б: окей, ще те subscribe-на в last.fm
чета назад и ми харесват нещата, които пиша в последната година. но не и в последните месеци и искам това да се промени. искам това да е моето място, както преди.
всъщност не спя добре и съм ужасен procrastinator от четвъртък насам, сигурно затова и пиша. всъщност имам само 3 неща за вършене, като си мислех днес да спя порядъчно до обяд и да свърша поне една после, а другите - утре. но не.
а иначе бях зле, после станах добре, сега съм странно. винаги съм странно. искам да опиша това по поетичен начин, но не мога.
искам да намеря и поетичен текст, по който мога да напиша сценарий, без да е прекалено личен, прекалено клиширан или да е свързан с море.
16 January 2009
днес говоря с кучета
екологичен те(к)ст
после изглеждам като рошав елен
после говоря с куче
заговаря ме то
после друго куче иска от морковите и ябълките, които купих
казвам му "ама - ти не ядеш такова!"
и с леко усещане за вина затварям вратата
после правя морковите, ябълките и едно киви на най-вкусната салата, която съм яла напоследък (вие не ядете такова)
после се лакирам
и сега слушам love me do.
и не знам.
днес виждане с едни хора
с други
нещо между изпращане и имен ден
събота и неделя есе сценарий и синопсис
неделя понеделник график за сесията
после контролно
после представяне на тея двете
после ще ни гонят с ритници, защото не сме направили христоматията
или сме я направили
малко сме неорганизирани
после танци.
oscar nominees
пак контролно
10 HMSU
безвремие.
и сесия.
и ed rush & optical на първи май.
so please.
после изглеждам като рошав елен
после говоря с куче
заговаря ме то
после друго куче иска от морковите и ябълките, които купих
казвам му "ама - ти не ядеш такова!"
и с леко усещане за вина затварям вратата
после правя морковите, ябълките и едно киви на най-вкусната салата, която съм яла напоследък (вие не ядете такова)
после се лакирам
и сега слушам love me do.
и не знам.
днес виждане с едни хора
с други
нещо между изпращане и имен ден
събота и неделя есе сценарий и синопсис
неделя понеделник график за сесията
после контролно
после представяне на тея двете
после ще ни гонят с ритници, защото не сме направили христоматията
или сме я направили
малко сме неорганизирани
после танци.
oscar nominees
пак контролно
10 HMSU
безвремие.
и сесия.
и ed rush & optical на първи май.
so please.
12 January 2009
why, you leaving me now?
последните ми четири смс-а:
"kakvo vi donese dqdo Koleda?...Ni6to?! Mi da toi ne sy6testvuva. Haha" d. Babev i 20 min po-kysno "a eto kakvo e vi e donesyl dqdo koleda....Tablicata s integralite." hahahahaha
Sinus s minus se rimuva...taka 6te go pomnite. Roskata
Babev: "4uvate li nqkakvi stranni zvukove ili az se pobyrkvam. Nqkoi kara motociklet v sysednata staq"
Nadali ti puka no se setih ot kyde mi e poznato Fargo i iskam da spodelq radostta si - dunerite pri nas se kazvat Farko..blagodarq za otdelenoto vreme (bow)
i'm on a winning streak (:
"kakvo vi donese dqdo Koleda?...Ni6to?! Mi da toi ne sy6testvuva. Haha" d. Babev i 20 min po-kysno "a eto kakvo e vi e donesyl dqdo koleda....Tablicata s integralite." hahahahaha
Sinus s minus se rimuva...taka 6te go pomnite. Roskata
Babev: "4uvate li nqkakvi stranni zvukove ili az se pobyrkvam. Nqkoi kara motociklet v sysednata staq"
Nadali ti puka no se setih ot kyde mi e poznato Fargo i iskam da spodelq radostta si - dunerite pri nas se kazvat Farko..blagodarq za otdelenoto vreme (bow)
i'm on a winning streak (:
11 January 2009
corporate depression
не те разбирам
говориш с безплатните мисли на друг човек
ограбваш ме тихо, но кой ли разбира?
днес споделяхме безплатни мисли
аз твърдя, че не зависи от теб
той твърди, че зависи
не разбирам неговите решения тогава
не разбирам своите
снощи беше плашещо
не мога да го кажа на нея
на него нямам желание
само на него
не знам как
правя опит обгрижвайки се да катализирам
удрям на камък в ангелския следобед
забравила съм всичко
този опит отново ми прилича на нея
дано този път не стане така
дано ли?
това не го мисля.
толкова много с толкова малко
отново
говориш с безплатните мисли на друг човек
ограбваш ме тихо, но кой ли разбира?
днес споделяхме безплатни мисли
аз твърдя, че не зависи от теб
той твърди, че зависи
не разбирам неговите решения тогава
не разбирам своите
снощи беше плашещо
не мога да го кажа на нея
на него нямам желание
само на него
не знам как
правя опит обгрижвайки се да катализирам
удрям на камък в ангелския следобед
забравила съм всичко
този опит отново ми прилича на нея
дано този път не стане така
дано ли?
това не го мисля.
толкова много с толкова малко
отново
10 January 2009
hello. i love you. won't you tell me your name?
09012009, 20:42, 76
белезите ми се заличават
като стъпките в снега вчера
хоризонтално и виелично
допълват ме
хубаво е, че я имам
един зелен светофар ми намига
и се усмихвам
ще й разкажа за новото условие
ще го оцени. ще се смее. ще попита.
ще каже "бамф, обречени сме"
а аз ще тръгна да я убеждавам
че сме млади хора
белезите ми се заличават
като стъпките в снега вчера
хоризонтално и виелично
допълват ме
хубаво е, че я имам
един зелен светофар ми намига
и се усмихвам
ще й разкажа за новото условие
ще го оцени. ще се смее. ще попита.
ще каже "бамф, обречени сме"
а аз ще тръгна да я убеждавам
че сме млади хора
04 January 2009
the sky becomes complete
[00:20:34] Lex says: братле, ти насъбра повече драма от всичките ми познати за две седмици.
или, иначе казано, сега я втасахме.
it's a drama world.
или, иначе казано, сега я втасахме.
it's a drama world.
02 January 2009
stretched
вкарвам в обръщение (добре де, новогодишно обръщение, но за пари е обращение, а когато го напиша по втория начин, google ме пренасочва към обръщение? какво изпуснах?) няколко
окей сега вече забравих как исках да започна
няколко какво.
няколко ситуации.
няколко чаши кафе.
няколко поста!
своеобразен rewind на годините, който е вече лесен благодарение на този блог. спазих новогодишния си new year resolution, който беше единствен, не стига всичко, ами съм доволна, че съм го взела. обаче чета постове от това време миналата година (наложи ми се покрай листчетата) и се изумявам.
това са постове на едно дете с неукрепнала психика, което се забавлява по сходен начин като мен. не съм аз със сигурност. все едно ги е писал някой друг. затова се изумявам, че този друг е успял да вземе толкова разумен resolution и да наблюдава резултатите след това.
плащайте ми за self analysis, моля.
и понеже беше наскоро
ще нахвърлям малко от моята нова година
ще нахвърлям щрихи както се нахвърлят щрихи за графика - три пъти под ъгъл 45 градуса, както ни учеше боева
нахвърлям. is that even a word. :|
алкохол всякакви видове, преобладава домашното вино, шампанско искра, в последствие спорим за цената му
малко твърд, малко много твърд и неотворен
преди това ми обясняват разликата между абсент vert и абсент blanche
докато bored човек ни цели с нещо, подобно на бенгалски огън, а ние се спасяваме в колата
беше първата ми нова година без сиртаки от две години насам, кръгът се затвори и в този смисъл
за сметка на това имаше казачок, zalim (на repeat заедно с българския вариант, който включваше емоционално изпълнение от страна на човека с абсента), smells like teen spirit, charlie the unicorn (сещам се миналата година, когато го цитирахме 48 часа без да го имаме под ръка :D), 12 часа на ток (включващи чистене и миене на чинии, защото санти fan ли съм аз, ако не го направя!), странен разговор по телефона, трезвен разговор по телефона и смс-и наляво-надясно. и май нямаше dnb, което също е за пръв път от доста време. т.е. имаше, когато бях сама. и то какъв :D като за начало на годината.
може би колкото по-близка ми става дадена музика, толкова повече не мога да я слушам с хора. всъщност не, отказвам се от това твърдение. или го слагам в temp.
и нямаше никакви извънредни ситуации от ранга на някой изповръщал се на стълбите, отсъствие на микровълнова, свършване на разредителя или каквото и да било. имахме домашен сладкиш, домашно вино и гевречета зъботрошачи. и матилда, и пе ве це!
с илияна имаме и специално новогодишно пожелание към вас, осмислило до голяма степен вечерта ни, докато в другата стая гледаха еманацията на понятието eye candy.
почти всичко го има и на клипчета.
хубава година на всички.
окей сега вече забравих как исках да започна
няколко какво.
няколко ситуации.
няколко чаши кафе.
няколко поста!
своеобразен rewind на годините, който е вече лесен благодарение на този блог. спазих новогодишния си new year resolution, който беше единствен, не стига всичко, ами съм доволна, че съм го взела. обаче чета постове от това време миналата година (наложи ми се покрай листчетата) и се изумявам.
това са постове на едно дете с неукрепнала психика, което се забавлява по сходен начин като мен. не съм аз със сигурност. все едно ги е писал някой друг. затова се изумявам, че този друг е успял да вземе толкова разумен resolution и да наблюдава резултатите след това.
плащайте ми за self analysis, моля.
и понеже беше наскоро
ще нахвърлям малко от моята нова година
ще нахвърлям щрихи както се нахвърлят щрихи за графика - три пъти под ъгъл 45 градуса, както ни учеше боева
нахвърлям. is that even a word. :|
алкохол всякакви видове, преобладава домашното вино, шампанско искра, в последствие спорим за цената му
малко твърд, малко много твърд и неотворен
преди това ми обясняват разликата между абсент vert и абсент blanche
докато bored човек ни цели с нещо, подобно на бенгалски огън, а ние се спасяваме в колата
беше първата ми нова година без сиртаки от две години насам, кръгът се затвори и в този смисъл
за сметка на това имаше казачок, zalim (на repeat заедно с българския вариант, който включваше емоционално изпълнение от страна на човека с абсента), smells like teen spirit, charlie the unicorn (сещам се миналата година, когато го цитирахме 48 часа без да го имаме под ръка :D), 12 часа на ток (включващи чистене и миене на чинии, защото санти fan ли съм аз, ако не го направя!), странен разговор по телефона, трезвен разговор по телефона и смс-и наляво-надясно. и май нямаше dnb, което също е за пръв път от доста време. т.е. имаше, когато бях сама. и то какъв :D като за начало на годината.
може би колкото по-близка ми става дадена музика, толкова повече не мога да я слушам с хора. всъщност не, отказвам се от това твърдение. или го слагам в temp.
и нямаше никакви извънредни ситуации от ранга на някой изповръщал се на стълбите, отсъствие на микровълнова, свършване на разредителя или каквото и да било. имахме домашен сладкиш, домашно вино и гевречета зъботрошачи. и матилда, и пе ве це!
с илияна имаме и специално новогодишно пожелание към вас, осмислило до голяма степен вечерта ни, докато в другата стая гледаха еманацията на понятието eye candy.
почти всичко го има и на клипчета.
хубава година на всички.
Subscribe to:
Posts (Atom)
