embrace this moment. remember.
we are eternal. all this pain is an illusion..
боря се с моята tabula rasa като прасе с тиква от известно време, затова започвам с цитат.
на какво според вас се крепи приятелството?
колкото повече мисля, толкова повече се обърквам, затова накратко. гледната ми точка по въпроса в момента е такава: според мен приятели са хората, които споделят някакви преживявания, били те отминали. били те детски игри, училище, университет, концерти, партита, планински преходи..за мен приятелството не се гради на регулярно кафе и ъпдейт какво се случва с живота ти. да, така може да се поддържа. в един момент обаче общите теми се изпаряват. дори кафето да е веднъж седмично. определено не съм затворена към нови приятелства, проличава си в последните месеци, но в някои случаи просто не се получава. не се получава и поддържането на някои стари.
а сега имам нещо от нов тип, което се опитвам да дефинирам, да вкарам в рамки, защото е прекалено странно. дала съм си срок, който тече ли, тече, някои неща се изясняват, други не. времето тече също. генералната идея е, че общите преживявания са от тотално друг тип - духовен, емоционален, индиректен.. ами това е. сега трябва да изясня дали това влиза в горната ми дефиниция за приятелство, в която бях абсолютно убедена днес по-рано, но нощта оказа своето влияние и, по дяволите, тук вече става прекалено лично. стискайте палци, then.
we are eternal. all this pain is an illusion..
боря се с моята tabula rasa като прасе с тиква от известно време, затова започвам с цитат.
на какво според вас се крепи приятелството?
колкото повече мисля, толкова повече се обърквам, затова накратко. гледната ми точка по въпроса в момента е такава: според мен приятели са хората, които споделят някакви преживявания, били те отминали. били те детски игри, училище, университет, концерти, партита, планински преходи..за мен приятелството не се гради на регулярно кафе и ъпдейт какво се случва с живота ти. да, така може да се поддържа. в един момент обаче общите теми се изпаряват. дори кафето да е веднъж седмично. определено не съм затворена към нови приятелства, проличава си в последните месеци, но в някои случаи просто не се получава. не се получава и поддържането на някои стари.
а сега имам нещо от нов тип, което се опитвам да дефинирам, да вкарам в рамки, защото е прекалено странно. дала съм си срок, който тече ли, тече, някои неща се изясняват, други не. времето тече също. генералната идея е, че общите преживявания са от тотално друг тип - духовен, емоционален, индиректен.. ами това е. сега трябва да изясня дали това влиза в горната ми дефиниция за приятелство, в която бях абсолютно убедена днес по-рано, но нощта оказа своето влияние и, по дяволите, тук вече става прекалено лично. стискайте палци, then.
