този текст е за лилавото петно най-отзад вдясно на трамвая
което някоя пролет ще си обели носа
загледано в лалетата по сергиите
което обожава такова време
облачно, мрачно, но в същото време прояснено
и е толкова зелено
което още обича солунска и графа
и днес си мисли за теб доста
което си спомня за един ден през лятото
(съди по облеклото си
отново имаше лилаво петно)
в който пак си мислеше за теб
и пак имаше среща с нея на същото място
и нещо й подсказа, че ще те види
и те видя
за кратко
което понякога съзерцава номера ти
както миналата нова година
той стои в указателя от повече от две години
никога не е използван
не се знае защо не е изтрит