Слънчо ви обича.

If you love something, set it free. If it comes back to you, it's yours. If it doesn't, it never was.

Хаха.

А като погледнеш слънцето, какво става? Остава само един ярък отблясък, който ти бяга. Преследваш го, а той се дърпа. Отказваш се, а той си стои на същото място. А тогава къде отива смисълът? Нищо никога не може да бъде твое. Няма собственост, няма притежания. Никакви портокалови дръвчета.

Какво си въобразяваш, по дяволите..

Снимка: At first I was afraid..

Nile.

Като сапун на половинки. Не безсмислено, но неудобно, неприятно и трудно. А се чупи винаги в ръцете ти. Никой никога не харесва усещането, че не можеш нищо да направиш..Засилва възприятията - и хубави, и лоши, но абстиненцията е тежка. По-неприятното е, че иначе си като под похлупак, като в скафандър, със заглъхнали уши..Не можем вечно да викаме мама, нали? Нещо те лази?

Книга: Прочетох "Чиста кръв" - Артуро Перес-Реверте. Интересна е, приемлива, но не и нещо прекалено. В момента: "Английският пациент" - Майкъл Ондатджи.
Музика: Red Hot Chili Peppers - By The Way, Sum 41 - Pieces.
Филм: Разликата между Малкълм и Рийс колко години е или аз съм по-наблюдателна от сценаристите им..
Снимка: Изчакайте ме и мен.

Forest.

Tell everyone in the world
That I'm
You.

Цак, цак.
Питай го него защо така се получава.

Хората не могат да са като теб and you know it. И не се опитвай да ги направиш, защото не знаеш дали няма да се получи.

Обичам се, защото бягам от клишетата.

Ръкавичке?

Филм: В момента продължавам с гледането на Malcolm in the Middle, един от най-добрите сериали ever. Който не го харесва - ами, хм.
Снимки: Мотаят ми се тук снимки от един купон, хах..Но я по-добре вижте това, по-известно у нас като камбанка, това красиво Placebo нещо и да кажем, това.
Моите Personal връзки за кецове: !UK сайт за фотография, изпълнен с британски хумор, донякъде строгост, но и изисканост. Хрус?
Site update: Вече, драги читатели, си имаме shoutbox. Не оставайте незабелязани. Благодаря.

Liquid.

За сълзите, Мариана, капките и течностите изобщо. Скоро очакваме да вали - дали? Изключително спокойно е днес, спокойно, леко, приятно, Layne, драга, спокойно. Въпросът е, че истинските сълзи не падат. По-скоро те задушават, или закриваш лице с ръце и се задушаваш сам. Интересно е дали ако бяха в друг цвят, щеше да бъде същото..Сълзите обаче не са предназначени да мокрят, не си поливайте цветята с тях. Както когато червеният Салвадор Дали идва - веднага си мислиш, ще вали ли=)? Благодаря за вниманието.

Книга: "Чиста кръв" - Артурo Перес-Реверте. Ми, ще ви кажа като попътувам още със 102.
Музика: Bullet For My Valentine - Tears Don't Fall, Godsmack - Livin' In Sin, Godsmack - Someone In London, Godsmack - Time Bomb. Първата е по темата. Другите са хубави.
Филм: Pirates of the Caribbean: Dead Man's Chest (2006). Да, верно, вземете да си вдигнете задника до най-близкото кино. Защото е красив. Само заради това. После ми прочетете рецензията.
Снимка: Придържам се.

Miss Firework.

Липсваш ми прекалено много - така мога ли да започна? И както все по-често започвам да си мисля напоследък, въобще не разбрах кога стана толкова трудно. Вчера пиперите, пръчките, днес - други неща..Но в една песен се пее, "Един живот не е живян, ако не си треперил за някого.." Това дали си наркоман е отделен въпрос, в моя случай май не е. Не ми казвайте, че има човек, напълно безгрижен в тази област, няма да ви повярвам anyway. Не го вярвам, наистина. На този свят съществуват прекалено красиви неща, красиви до сила на буквално зашеметяване, които ужасяващо ти удрят един-два шамара, но нещо просто те свива и се махаш, бягаш, разкарваш се..да, г-н Парушев, аз също не обичам футбол..а после меланхолия до мазохизъм, но не пред хората. Всичко е адски клиширано, винаги е имало някой преди теб по същия начин, както и много преди него. Може би и в момента има, дори не само на едно място. Три-четири линии на мисълта, които изобщо вече не можеш да следваш и се опитваш да запазиш поне една. Дори едната е трудна за подреждане в прав текст. Мислите обаче не излизат чрез крещене, нали? Както и душевната болка. Съмнявам се, че съществува пристрастяване и това всъщност е един от основните моменти. Защо не може да е нещо обикновено? Да, всъщност, защото това не е нещо обикновено. Това е най-необикновеното и необяснимо нещо, like, Ever.

Книга: "Смъртта на Ахил" - Борис Акунин.
До тук (около средата) е много заинтригуваща, задълбаваща и интересна като криминале, дори непредвидима, може да се каже.
Музика: Стефан Вълдобрев - Фойерверк.
Мисля, че всичко казах.
Филм: Poseidon (2006)
Гледан вчера.
Напълно спокойно можете да минете и без него.
Снимка: Красиво нещо, намиращо се в момента на моя десктоп.

Fade.

Life it seems, will fade away..
Calling me, calling me as you fade to black..
So to me you'll never fade..