Miss Firework.

Липсваш ми прекалено много - така мога ли да започна? И както все по-често започвам да си мисля напоследък, въобще не разбрах кога стана толкова трудно. Вчера пиперите, пръчките, днес - други неща..Но в една песен се пее, "Един живот не е живян, ако не си треперил за някого.." Това дали си наркоман е отделен въпрос, в моя случай май не е. Не ми казвайте, че има човек, напълно безгрижен в тази област, няма да ви повярвам anyway. Не го вярвам, наистина. На този свят съществуват прекалено красиви неща, красиви до сила на буквално зашеметяване, които ужасяващо ти удрят един-два шамара, но нещо просто те свива и се махаш, бягаш, разкарваш се..да, г-н Парушев, аз също не обичам футбол..а после меланхолия до мазохизъм, но не пред хората. Всичко е адски клиширано, винаги е имало някой преди теб по същия начин, както и много преди него. Може би и в момента има, дори не само на едно място. Три-четири линии на мисълта, които изобщо вече не можеш да следваш и се опитваш да запазиш поне една. Дори едната е трудна за подреждане в прав текст. Мислите обаче не излизат чрез крещене, нали? Както и душевната болка. Съмнявам се, че съществува пристрастяване и това всъщност е един от основните моменти. Защо не може да е нещо обикновено? Да, всъщност, защото това не е нещо обикновено. Това е най-необикновеното и необяснимо нещо, like, Ever.

Книга: "Смъртта на Ахил" - Борис Акунин.
До тук (около средата) е много заинтригуваща, задълбаваща и интересна като криминале, дори непредвидима, може да се каже.
Музика: Стефан Вълдобрев - Фойерверк.
Мисля, че всичко казах.
Филм: Poseidon (2006)
Гледан вчера.
Напълно спокойно можете да минете и без него.
Снимка: Красиво нещо, намиращо се в момента на моя десктоп.