vivisezione dell'anno

януари
е един месец на продължително изтрезняване, неспиращи имени дни, зимни и грипни ваканции и чудене кой, аджеба, е този, който ми честити нова година, когато всички бяхме пияни и аз взех, че изтрих sms-a

февруари
е леко обезличен от цялата грозна червена сърцата комерсиализация, както и от традиционния въпрос "ти какво?" и съответния мой отговор "вино не пия, другия празник не го харесвам"

март
е периода на така любимите ми мартенички. всяка година се опитвам да запомня коя от кого е, като карам всеки да ми върже персонално своята и стоя с близо 25 мартеници на ръката през целия март. после стоя с няколко, докато не видя щъркел.

април
е месецът с онова слънце, което така приятно ти топли гърба. евентуално великден, който е хубав и ми дава повод да ям яйца, което все трябва да се случи някога.

май
вече трябва да ми е започнала алергията. ох а ти кога си? ама аз съм на 3 изпращания тази вечер, за теб нямам време, съжалявам :/ а снимки? а къде бяхте после

юни
навлизаме в периода, в който става прекалено топло, за да учи човек, а тъкмо са започнали всякакви класни и контролни. говоря за моето училище. то е специално. прибавете към това ужасната алергия и ето как си развалихме успеха за срока. който не е имал, не знае за какво говоря;).

юли
гадна жега. всеки работи нанякъде. аз първо да си почина, после ще чета книги. ама тая "под игото" много тъпа, бе. ама имам цяла ваканция

август
ужасна жега.ее, от кога не сме се виждали, трябва да се видим, значи. а, ти вече не работиш? добре. аа, ама той е на море, няма да стане. ама то в 19 е много топло. е, нищо, следващия път. то и аз утре отивам на село

септември
море.
най-после времето се успокоява и решава да не убива хората с лоша жега. кой в италия, кой в англия. ти замина ли вече? трябваше да се видим, как така. е шанс. как са колегите? ее, защо така. нищо, нали има и българи.

октомври
ето я и първоначалната причина за този пост.
най-красивият месец.
завършва с един глупав празник, но това хич не го обезсмисля, а някак му придава още по-приятно настроение. на есен, на цветове. на оранжево. на тиква. не обичам тиква. на леки якета. миризма на гнили листа. на свобода.
и помнете, че всичко започва on a rainy october night.

ноември
ужасно безличен месец. нито е есен, нито е зима. няма листа, но и рядко има сняг. гарфийлд го мрази. аз имам рожден ден.

декември
както е казвано неведнъж, идва коледата и разваля всичко.
иначе има сняг, красив сняг. (дано.)
вече съм се престрашила да си извадя зимно яке, защото не е толкова топло.
и има красиви снежинки, които, погледнати отдолу, изглеждат леко тъмни.
има и обмисляни отдавна подаръци.
има и а кой ви каза, че обичам коледа
има много храна и много семейство
лосчета
и завършва с най-хубавото.

let the sun fall into the ocean.

в осми клас
бях изключително срамежлива
обличах се не особено интересно, а не ми и пукаше особено
дрехи си купувах, защото имах нужда
не носех други бижута освен неизменните 2 или 3 фини сребърни гривни на едната ръка
не намирах за странно човек да живее, без да е влюбен
като че ли не признавах друга музика освен метъл
намирах за откровено пропаднали хората, които употребяват марихуана
и не пиех алкохол
и си мислех, че съм пораснала изключително много за последната година и повече просто няма накъде да се развивам
бях свела бройката на специалностите, които искам да уча, до 5
измежду тях бяха математика, информатика и архитектура
и смятах за съвсем реално да следвам в Италия

5 години по-късно
изобщо има ли нещо, което да е същото?

понякога е малко трудно да си единственият, който още вярва в себе си
предполагам, че
впрочем ми омръзна да слагам "предполагам", "поне така мисля", "така смятам аз" навсякъде, само за да се подсигуря, ако евентуално сгреша.
тук няма да го използвам.
ще вярвам в себе си, докато не се разочаровам
нека се разочаровам, нека ми е зле
нека си е мой проблем

wisdom tooth.

замислих се за аудиторията на ласт.фм
и как хора на очевидна възраст 16-23
упорито не искат да я кажат
и оттам преминах на криенето като начин да изразиш себе си в интернет пространството
когато бях по-млада, обикновено си криех пола
защото ми беше интересно
след това престанах
но още много хора първоначално ме мислят за човек от мъжки пол
добре де, "бамфи" не ви ли звучи малко гейско?
не помня някога целенасочено да съм си криела възрастта
но помня една случка, когато бях на 12
и с една приятелка, която беше на 13
бяхме в един компютърен клуб
представихме се за мадама на 23
и това беше моят първи досег с виртуалния секс
(следващият беше преди около седмица, когато в дата.бг се пусна тема с невъзможни логове)
не знам дали стигнахме до нещо повече от описване на бельото
но пак е нещо

и обичам някой subtle и леко
да ме кара да правя нещо
в частност преподавателят ми по италиански
да ме кара да си взема матурата
без напрежение без викане без глупости
просто така
така и аз ще се накарам да направя нещо
пиша го, за да си го обещая наистина пред себе си
и мисля, че сегашните времена са чудесни за вземането на това решение


в общи линии май ще стане като алиса
ако искаш да останеш тук, яж колкото можеш
ако искаш да промениш нещо, яж два пъти повече


имам първия си мъдрец.

преди около седмица щях да допусна поне една грешка в горното изречение.

ела при мен

книгата е на богдан русев
за пръв път през живота си се кефя на gabba
загасям лампата, защото ме е страх да не изгубя усещането, преди да съм написала всичко, което мисля
въпреки че я свърших преди няма и 5 минути

книга, която се чете за часове
толкова увлекателна
толкова истинска и позната
и в същото време толкова необичайна
в смисъл, че си предполагал как става
но при всеки е различно
и всеки може да опише как е при него
но не ти дава гаранция че
разбрахте ме

слушайки
се замисляш че този тип музика винаги води до преживявания, свързани със субстанции
както и обратното
само че второто е по-задължително
в смисъл че ако почваш със субстанциите вероятно си техно маниак
хаха
а може да си слушаш музиката и без тях
от друга страна първо си станал техно маниак, а после си се захванал
както и да е

ако поне половината от описаното е истина
поздравления за смелостта
не да се направи
а да бъде споделено после
ако ли не е
поздравления за невероятния свят, в който вкарва
малко е плашещо да се надрусаш от четене

преди всичко както си го казаха хората
книга за любовта
но на места просълзяваща
на места искрено разсмиваща
но винаги истинска

и тук-таме нещо се докосва до собствения ти живот
евентуални бъдещи моменти
които не са толкова невъзможни, колкото изглеждат, въпреки че на пръв поглед ми изглеждаха такива
в крайна сметка винаги трябва да се търси най-удобното за момента
лични впечатления за неща, които си смятал, че само ти забелязваш
се оказва, че ги споделяш с много други хора
което е много приятно и малко стоплящо

а нещо, на което му беше времето в предишния пост (първоначално написах "блог", каква е тази глупост да се идентифицира блог с пост, която съм си измислила или е наложена от ежедневието ми)
но тематиката беше много различна и реших да го оставя за някой по-така
е ситуацията
"искам да мога да обвиня себе си, когато животът е просто лошо стечение на обстоятелствата, за да знам на кого да си го изкарвам"
която при всяко положение те отдалечава от чистия егоизъм :/
това е само наблюдение
пък и анализирането на хора е интересно
когато сама си писна или си свикна

браво, седесарке!

бамфи я нямаше известно време
познахте - пак за алкохол иде реч

идеята е, че
се пие това, което е най-добро за момента
нищо, че е лятно
а на сутринта валеше !сняг
красив, хубав, бял и на едри снежинки.

водка с nestea става, ако водката е не повече от 1:4 или 1:5 + лимонче
ако е лято
и ако човек обича по-воднисти неща
иначе хм not really
но моля
гвоздеят на програмата
е 1:1 мента:cappy вишна
цветът става много тъмночервен
и задължителното лимонче се оцветява самичко:)
и, разбира се, ако нещо ни е харесало
повтаряме
с водка


а един човек, ясно кой
ми се издигна в очите страховито много
(ако трябва да опиша по любимата скала от 1 до 10 на човека, който направи коктейл на етажи с малкото налични неща
над 9)
евала истина браво
съвсем сериозно
трябва да съм зле че да не го подозирах дори
но беше ужасно приятна изненада
разбира се, всичко след това се върна по старому
но все пак
поглеждайки хората
се надявам понякога някой да се сети
че го е имало
и вдъхновението отново го има

ясно е, че самият факт, че нямам мускулна треска на корема
ме учудва дълбоко
но не бях далече от тази идея
било то въпрос за лубриканти, коч партита, скопени индивиди, тригонометрия, луди бабички седесарки, отново nestea, не ни харесва или не сега
хехе, сигурно изглежда супер просташко
(happy dance, happy dance)

и не, ебати, колкото и да пия, като ми пуснат т.нар. поп-фолк
някак си не ми е кеф
"omg, тази ми е любимата, оставете я!!!1! ивана ftw!"
"ехм как се казва?" (надявайки се да е онази за кварталната кръчма, само нея знаем)
(а, не, знам и 100 патрона
ама това е друга ера)
"парфюм, не може да не си я чувала"
..
слаба обща култура, простете
до тук доказахме, че
хм как да го кажем
от една страна бамфи дружи с просташки компании и следователно нивото на нейната обща култура пада
от друга страна бамфи дружи с просташки компании, но все пак те са по-компетентни по дадени въпроси от нея
от трета страна - хаха, екс!

добре
доволна

but we live in a beautiful world..

някакъв музикален глад ме беше обхванал
свързан с промяна на време място измерение
зарадвах се на класическата музика в един магазин
на afto tо kalokari и summer moon някъде другаде
и на хитовете от тази година по пътя


иначе става въпрос че

съм затънала много в едни такива дребни мои си неразбирателства с живота
които имат малко общо с голямото нещо в което драпаме
всички
дружно нагоре
но все пак имат
и ми трябва само нещо което да ме стресне
да ме бутне
и да ми напомни
за ангелите
че и на тях не им е лесно
но тъй като никой не ги пита
всеки се опитва както може
..ако 1/6 от това ме грабва по този начин..

че вероятно и аз трябва да си стесня кръга от познати
и не знам това дали е хубаво
но може би да се уча да не се привързвам толкова към места хора звуци и усещания (и ключодържател)
в момента не съм загубила почти нищо
но
да

че в крайна сметка нищо в този живот не е толкова задължително
и май не ми е толкова важно как ще съм облечена на снимката ми за диплома
и че годините си минават
без особено значение с колко чифта обувки си ги извървял

..

'cause yeah, everybody here
has got somebody to lean on