януари
е един месец на продължително изтрезняване, неспиращи имени дни, зимни и грипни ваканции и чудене кой, аджеба, е този, който ми честити нова година, когато всички бяхме пияни и аз взех, че изтрих sms-a
февруари
е леко обезличен от цялата грозна червена сърцата комерсиализация, както и от традиционния въпрос "ти какво?" и съответния мой отговор "вино не пия, другия празник не го харесвам"
март
е периода на така любимите ми мартенички. всяка година се опитвам да запомня коя от кого е, като карам всеки да ми върже персонално своята и стоя с близо 25 мартеници на ръката през целия март. после стоя с няколко, докато не видя щъркел.
април
е месецът с онова слънце, което така приятно ти топли гърба. евентуално великден, който е хубав и ми дава повод да ям яйца, което все трябва да се случи някога.
май
вече трябва да ми е започнала алергията. ох а ти кога си? ама аз съм на 3 изпращания тази вечер, за теб нямам време, съжалявам :/ а снимки? а къде бяхте после
юни
навлизаме в периода, в който става прекалено топло, за да учи човек, а тъкмо са започнали всякакви класни и контролни. говоря за моето училище. то е специално. прибавете към това ужасната алергия и ето как си развалихме успеха за срока. който не е имал, не знае за какво говоря;).
юли
гадна жега. всеки работи нанякъде. аз първо да си почина, после ще чета книги. ама тая "под игото" много тъпа, бе. ама имам цяла ваканция
август
ужасна жега.ее, от кога не сме се виждали, трябва да се видим, значи. а, ти вече не работиш? добре. аа, ама той е на море, няма да стане. ама то в 19 е много топло. е, нищо, следващия път. то и аз утре отивам на село
септември
море.
най-после времето се успокоява и решава да не убива хората с лоша жега. кой в италия, кой в англия. ти замина ли вече? трябваше да се видим, как така. е шанс. как са колегите? ее, защо така. нищо, нали има и българи.
октомври
ето я и първоначалната причина за този пост.
най-красивият месец.
завършва с един глупав празник, но това хич не го обезсмисля, а някак му придава още по-приятно настроение. на есен, на цветове. на оранжево. на тиква. не обичам тиква. на леки якета. миризма на гнили листа. на свобода.
и помнете, че всичко започва on a rainy october night.
ноември
ужасно безличен месец. нито е есен, нито е зима. няма листа, но и рядко има сняг. гарфийлд го мрази. аз имам рожден ден.
декември
както е казвано неведнъж, идва коледата и разваля всичко.
иначе има сняг, красив сняг. (дано.)
вече съм се престрашила да си извадя зимно яке, защото не е толкова топло.
и има красиви снежинки, които, погледнати отдолу, изглеждат леко тъмни.
има и обмисляни отдавна подаръци.
има и а кой ви каза, че обичам коледа
има много храна и много семейство
лосчета
и завършва с най-хубавото.