ела при мен

книгата е на богдан русев
за пръв път през живота си се кефя на gabba
загасям лампата, защото ме е страх да не изгубя усещането, преди да съм написала всичко, което мисля
въпреки че я свърших преди няма и 5 минути

книга, която се чете за часове
толкова увлекателна
толкова истинска и позната
и в същото време толкова необичайна
в смисъл, че си предполагал как става
но при всеки е различно
и всеки може да опише как е при него
но не ти дава гаранция че
разбрахте ме

слушайки
се замисляш че този тип музика винаги води до преживявания, свързани със субстанции
както и обратното
само че второто е по-задължително
в смисъл че ако почваш със субстанциите вероятно си техно маниак
хаха
а може да си слушаш музиката и без тях
от друга страна първо си станал техно маниак, а после си се захванал
както и да е

ако поне половината от описаното е истина
поздравления за смелостта
не да се направи
а да бъде споделено после
ако ли не е
поздравления за невероятния свят, в който вкарва
малко е плашещо да се надрусаш от четене

преди всичко както си го казаха хората
книга за любовта
но на места просълзяваща
на места искрено разсмиваща
но винаги истинска

и тук-таме нещо се докосва до собствения ти живот
евентуални бъдещи моменти
които не са толкова невъзможни, колкото изглеждат, въпреки че на пръв поглед ми изглеждаха такива
в крайна сметка винаги трябва да се търси най-удобното за момента
лични впечатления за неща, които си смятал, че само ти забелязваш
се оказва, че ги споделяш с много други хора
което е много приятно и малко стоплящо

а нещо, на което му беше времето в предишния пост (първоначално написах "блог", каква е тази глупост да се идентифицира блог с пост, която съм си измислила или е наложена от ежедневието ми)
но тематиката беше много различна и реших да го оставя за някой по-така
е ситуацията
"искам да мога да обвиня себе си, когато животът е просто лошо стечение на обстоятелствата, за да знам на кого да си го изкарвам"
която при всяко положение те отдалечава от чистия егоизъм :/
това е само наблюдение
пък и анализирането на хора е интересно
когато сама си писна или си свикна