nothing's really making any sense at all, let's talk.

ден.
събуждам се, пускам пералня, прескачам се с нашите, които вдигат матраци, защото заминават и търсят дрехи в последния момент, закусвам, пия кафе, простирам, чувам се с яна
-
излизам, срещам се с яна (отбелязвам, че всичките скулптури пред НБУ са всъщност кучета, тя не е съгласна), отиваме на кариерното изложение, търсим икономедиа, намираме само един техен щанд, на който двама младежи раздават каталози
-
търсим техните страници в каталога - ура, стажове за рекламисти (освен за журналисти), отиваме пак на щанда да питаме защо в сайта няма за рекламисти
-
ами криза така и така, тази година ще има само за журналисти
-
е ок, гг. взимаме си още брошури, срещаме човек-двама и разочаровани отиваме към fancy coffee. сменяме тонове превозни средства, вали.
-
отиваме в mall-a, fancy coffee <3. подреждаме всички уикенди и не само уикенди до края на май и не само. говорим. записваме се за една екскурзия. споделям й личния си файл ф2ф. страхотно е.
-
купуваме си арт дрехи, в техномаркет няма зенове, излизаме, разходка, дюнери, плесио, мултирама, купувам си плейър, който се оказва, че е намален :D
-
и отиваме на кино. дори сме по-рано. срещаме се с всичките батмани и е найс. гледаме "светът е голям и спасение дебне отвсякъде", и двете за втори път. другите го харесват. фимът е нечовешки, впрочем, бих го гледала още. илиян звъни, взел е билети за утре. нашите звънят, към свиленград са, има катастрофа на магистралата.
-
след филма оставаме на разговор с продуцента. говори интересни неща, макар че с някой по-арт би ми било по-интересно.
-
в момента, в който аз споменавам, че денят ни е бил дълъг, мишо разказва за неговия, който е започнал вчера в 9 сутринта. е ок.
-
хващаме седмица, после се качвам на 73, сядам пред момиче, чийто телефон звъни с песента от заглавието. слизам, тегля пари, прибирам се. крис ми е метнал оферта Все Пак да ходим следващия уикенд. чудим се. слагам си плейъра да се зарежда. вечерям. говоря с баба ми. леда иска да се видим утре и с еви и да се съберем най-накрая. а сега отново звъни яна :Д е, няма да ходим следващия уикенд.

и така.

do you have swine flu? видях го във facebook-a на тошо.

освен това, вижте два почти диаметрално противоположни поста на една и съща тема. намирам го за сладко (: дори може и аз да се включа евентуално.

уморени бели кули

23042009, 20:05, славейков

заради странните вече нетърсещи (може би намерили) хора, които не те гледат в очите
заради начина, по който започваш за мен - като от друга епоха
заради магазините с рокли, в пъти по-красиви от другите
заради начина, по който прескачаш витошка и продължаваш напред и тя не разваля характера ти с пошлост
заради зоомагазина
(и converse)
и плавното ти преминаване в градинката, с кръглата постройка, където ти веднъж яде, а аз бях объркана
и заради онзи jimmy's, в който имам хубави спомени
и заради онова ужасно сладко кафе през зимата в onda, когато за пръв път осъзнахме заедно, че всъщност балончето на скайпа евентуално може и да няма чак такова значение
всичките жени с тренчове днес
и бащата, бутащ количка с едната ръка и с кенче heineken в другата
и, разбира се, сергиите с книги
и се вливаш в графа просто ей така. има нещо в теб.

reached the wrong ends by the wrong means

този текст е за лилавото петно най-отзад вдясно на трамвая

което някоя пролет ще си обели носа
загледано в лалетата по сергиите

което обожава такова време
облачно, мрачно, но в същото време прояснено
и е толкова зелено

което още обича солунска и графа
и днес си мисли за теб доста

което си спомня за един ден през лятото
(съди по облеклото си
отново имаше лилаво петно)
в който пак си мислеше за теб
и пак имаше среща с нея на същото място
и нещо й подсказа, че ще те види
и те видя
за кратко

което понякога съзерцава номера ти
както миналата нова година
той стои в указателя от повече от две години
никога не е използван
не се знае защо не е изтрит

трети пост

embrace this moment. remember.
we are eternal. all this pain is an illusion..

боря се с моята tabula rasa като прасе с тиква от известно време, затова започвам с цитат.

на какво според вас се крепи приятелството?
колкото повече мисля, толкова повече се обърквам, затова накратко. гледната ми точка по въпроса в момента е такава: според мен приятели са хората, които споделят някакви преживявания, били те отминали. били те детски игри, училище, университет, концерти, партита, планински преходи..за мен приятелството не се гради на регулярно кафе и ъпдейт какво се случва с живота ти. да, така може да се поддържа. в един момент обаче общите теми се изпаряват. дори кафето да е веднъж седмично. определено не съм затворена към нови приятелства, проличава си в последните месеци, но в някои случаи просто не се получава. не се получава и поддържането на някои стари.

а сега имам нещо от нов тип, което се опитвам да дефинирам, да вкарам в рамки, защото е прекалено странно. дала съм си срок, който тече ли, тече, някои неща се изясняват, други не. времето тече също. генералната идея е, че общите преживявания са от тотално друг тип - духовен, емоционален, индиректен.. ами това е. сега трябва да изясня дали това влиза в горната ми дефиниция за приятелство, в която бях абсолютно убедена днес по-рано, но нощта оказа своето влияние и, по дяволите, тук вече става прекалено лично. стискайте палци, then.

втори пост

днес осъзнах, че има нещо, в което вярвам безрезервно
това нещо се нaрича web 2.0

имам профили навсякъде, където съм видяла смисъл. вярвам, че google ще спасят света. wikipedia за мен е обективен източник на информация. имам блог, очевидно. ползвам активно две социални мрежи - още повече, смятам, че това е силно препоръчително за всеки, който иска да поддържа връзка с едно определено количество хора. качвам снимки. споделям живота си. вижте, това не ме прави по-безинтересен човек в очите на другите. напротив, колкото повече се разкриваш, толкова повече има накъде да се разкриваш.

и сега, проблем. хората не вярват в това. примерни прояви на проблема:
едно драго създание рязко намали обема информация, която публикува в блога си, след като разбра, че брат й го чете
все още имам десетина приятели и познати, които отказват да ползват facebook
близка роднина чете около 4-5 форума и никога не пише в тях
познавам и хора, които отказват да ползват instant messaging

приемам интернет като нещо повече от средство за комуникация.
средство за комуникация е телефонът. обаждаш се на някой, после на друг.
е, с писането на този пост достигам до доста повече.
ако исках анонимност, щях да си направя дневник. спрете да stalk-вате, значи. рекламист съм все пак.

първи пост

почвам да разбирам точните прояви на моята идеалистична 19-годишна същност. лафът, че мандатът на правителството ще завърши с приемането на закон за преизбиране на тройната коалиция, почва да става все по-реален. but then again, аз не си представях и сергей станишев да ми е премиер. и бойко - кмет. ah well. след всякаквите сини нюансирани разцепления в последните седмица/две, осемпроцентната гавра беше върха. сега поне знам, че може да се очаква всичко (:

от друга страна, миналата седмица се подписах в четири подписки на зелените - за допускане до двата броя избори, една за витоша и една за странджа. да, идеалистичната ми 19-годишна същност не се интересува, че те са ландшафтни архитекти и еколози без деца.

от трета страна, преди да се запозная по-детайлно с мажоритарната избирателна система, бях почти убедена, че трябва да е такава, и само незапознатостта ми ме спаси от това да се подпиша в петицията, организирана след лекцията на слави трифонов в университета ми. после разбрах, че има и други видове. смесени, преференциални..вариантът, който беше приет за тези избори, още не го осмислям, но има време.

докато таксито тръгва

ей, тук съм, не ме ли разбра?
седя си сам и все за теб си мисля
ей, тук съм, не ме ли разбра?
седя си сам във своя свят измислен..

мина година
няколко дни
не помня никого
не помня имена
само две
едно без значение
и твоето
виждаме се
виждам те първа може би
може би не
усещам погледа ти
усещам, че те гледам
колебая се
крия се зад фасадата си от грим
докато те поглеждам в очите
разминаваме се
но вече усещам в себе си онова позабравено
в което просто те следя
от едната зала
в другата
в едната
в другата
кръжа около теб
и те гледам
гледам косата ти
много по-рошава, отколкото я помня
може би е от шапката
обичам неопределения й цвят
обичам skinny подскачащото ти аз
което виждам за пръв път
стоя няколко метра зад теб
как пък точно тук се засичаме
и накрая
все едно е най-естественото нещо
просто се поздравяваме
усмихваш се
усмихвам се
как си
малко се уморих вече
е стига де
после просто усещам присъствието ти на гърба си
накрая вече го няма
и това ще е последният ни контакт за не знам

същото място, същото време
следя те
най-накрая се осмелявам да се приближа
отварям прозорец във фасадата си от грим
с надеждата да не стане пак като онзи път
усмихвам се
усмихваш се
казваш ми нещо
не те разбирам
усмихвам се
отдалечавам се бавно, постепенно и неловко
докато идваш ти
и идват онези първи две минути, които просто няма как да забравя и няма на кого да опиша
две минути на чист звуков емоционален нерационален трансфер
от теб към мен от мен към теб от теб към всички
сънувам
после идва той и разваля всичко с протегнатата си ръка
после го пускаш
и е толкова главозамайващо, че не помня почти нищо
естествено, че искам да ти благодаря веднага
но не те намирам
не те изчаквам
не ти пиша
избирам друг подход
и просто говоря с теб днес
защото е по-трудно
защото е предизвикателство
справям се
и е толкова опияняващо
накрая с единствен жест ми оправяш настроението
и подскачам
и лилавият ми шлифер се вее, защото е слънчево
и предавам слънцето по телефона
надявам се

waste on you

тази седмица
изпратих welcome back pack
припомних си какво точно trigger-ва в мен думичката "изоставен"
стана ми приятно, че той не е толкова careface, колкото изглежда
че помни
и това ми беше достатъчно
имаше и downs
заради цялата несигурност
която се опитвах да осмислям рационално и с варианти
подреждах
но до решение не стигнах
и я по дати всъщност
предишния ден

аз му казвам какво чувствам
той ми казва защо
можем така до безкрай

виждам я и я питам какво й е на ръката
"а, гръмна лампата в банята"
запретвам ръкав и "имах близки срещи с ютията"
вечерта the herbs came around с таксито на цветята
с картонче и листче
столове и дълъг коридор и никакви светлини
само сенки четири пет шест
плах въпрос към него
получавам горната ситуация като извод, радва ме

месецът се сменя и слави трифонов е в нбу не на шега
водя я на зелено и тя закача мартеници
преди това се сблъсквам с явление в обществото, с което не съм досега

но нищо от това, след като сменям крушка за пръв път
изумявам се от странното поведение на контактите
тя спасява деня въпреки нелогичността на гореспоменатите
апартаментът отново е излизан
чакам той да ме добави

днес върша добри дела
помагам
и
кога осъзнаваш, че порастваш
когато някой, с който си играл народна топка
ти говори за разкритие и контракции
собствени