throw away your television.

подозирам, че скоро ще ми трябва отделен блог, в който да описвам преживявания, свързани с алкохол
но явно е така, някаква тема ме вълнува и пиша постоянно за нея
първите две бяха хора
заместила съм хората с алкохол (dull)
малко ми се спи


идеята е, че нямам идея защо слагам ром във водка с фанта
може би защото
едно време имах идеята, че да смесиш всичко, което има на масата, е много cool
(тогава ставаше въпрос примерно за водка със сок и 2 вида безалкохолно)
после май се upgrade-нах и си намерих нещата, които харесвам
но по default не се кефя особено на газирано
затова като едно няма да ми е по вкуса - дай да развалим всичко
(имаше някакво боклуче, когато оставаха 30 мл
не го допих)
а портокаловият сок на cappy с т.нар. парченца плод
постоянно ми идва да го дъвча
все едно пиеш супа :|
така и така сме тръгнали
знаете, че mirinda > fanta, нали
и че не обичам кола
(и бира, и вино)
но fanta madness беше готина
а грейпфрут дори ми харесва, въпреки че не съм я пила отдавна
вчера я имаше на съседната маса
хората я пиеха с flirt
прилоша ми, като видях, че изпиха 2 литра
но имаше един рус тарикат с челник на главата
който си сипваше от време на време finlandia
и после си я прибираше:)
същият по-късно, когато децата им си легнаха
домъкна отнякъде китара
и започна да пее песни с определено високо ниво на parental advisory
особено една, където имаше стихче за всяка буква от азбуката
и след него се пееше нещо, което не запомних
но знам кой го запомни


а едно е да си кифла, друго е да си с пълнеж!
смисълът е, че има много по-добри начини за прекарване на времето


и още нещо
баща ми ми се обади от виена, за да ми каже, че стои пред голямата панда
и я гледа как яде клонче бамбук
и ядяла много табиетлийски
защото когато аз бях
се беше свила в един дънер
и й се виждаха само краката
нали знаете, че ако можех да избирам да съм нещо друго
щях да съм панда или еднорог

let's go get lost

строителството в квартала ми
е необуздано като лихва по кредит
но въпреки това
в крайна сметка може би е по-добре да виждаш нещата коренно променени
или просто липсващи
защото ще си спомняш начина, по който са били преди
и атмосферата
сега и двете липсват
трябва ли само едното да е там?


"я, подарила си му книжка за възли. ее. това е 18ти рожден ден, да му беше подарила секс играчка."
"ти какво си мислиш, че е?"


заедно с административната работа
си направих една хубава едночасова разходка
защото все пак гулям град, гулеми хора
само виднъж да дойда, само туй мий зора


аз нацелих насрещното осветление
а дядото, който вървеше срещу мен - фронталното
мога да кажа, че на мен ми беше по-добре
майка с дете пък просто си седяха с гръб към светлината
а човек с колело си почиваше под дървото
единственото дърво

corner tales

имам няколко неща за казване
след като всички отидоха да спят или се заровиха някъде
и аз мога най-после да си спомня какви бяха те


едното беше за инфлацията
ами
има инфлация
не знам какво по-точно съм разсъждавала
но ставаше въпрос, че ме отказа да ходя на mainstream кино
но на кънки надали ще ме откаже скоро


косата ми мирише на цигари както рядко е миришела досега
днес за пръв път в живота си пих сутрин
онова понятие сутрин, в което си се наспал 'n stuff
не онова, в което пиеш от осем до осем
а като цяло количеството алкохол, изпито от събота насам
явно е нещо като компенсация за предишните няколко месеца
има някой в мен, който иска да си навакса
тъжна история

пих защото се налагаше с хора които ми бяха скучни
и леко или не толкова леко нахални
но anyway
пих защото имаше повод с хора които искам, не искам, трябва да ги търпя
всъщност беше на светлинни години по-забавно от това
извършвах политическа агитация и танцувах на drum&bass
пих защото имахме математика със същите хора
в крайна сметка математика нямахме
но идеята си струваше
и пих защото не ми се беше случвало така
с хора които бяха с отдалечен от моя светоглед не задължително в добра насока
но ми беше интересно въпреки че пих гадости


и най-скорошното:
ръководство за къпане със студена вода

just rolling with the rhythm

така
та значи
вчера бях presented с двете крайности
едната
и другата
животът започва да ми дава hint-ове, като усложнява ситуациите:)
толкова е сладко.
да, интересно е.
едната крайност ми идва too клош
а другата - too снoбbish
а днес животът реши да ми покаже
че не само няма какво да се разяде
ами и има някакъв ultra protection слой
колко съм -
себе си от преди година и нещо
но само от една страна

с малко търпение
и малко алкохол
дори и да не е изпит
нещата се пооправят бавно
не мога да искам да става бързо
но все пак е надежда
било в истории
присъстващ или не
било в случайни разговори
алкохолът сближава хората
за което ще ме извините
но dnb-ът също.

между другото, тук липсва някаква категория
и от седмица-две се опитвам да разбера каква е
не е the unsettled mind is at times an ally
не е и in the end it all goes away

now I'm on the next page.

чудесно е, че мога да практикувам любимия си зимен спорт
на 20 минути от вкъщи
на 15ти септември
когато навън е 21 градуса
трябва да дойдат към 20-21 и сега ще видим какво означава това на практика
утре 10:30
после евентуално 16
и вече 21
макар че най-интересното би било 16
пие ми се нещо, клонящо към 40


нямам математика поне до вторник

..'cause back in school we are the leaders of it all..

Здравейте, аз отдавна не съм била толкова нервна.

Утре, както може би подозирате, ми е последният първи учебен ден. Допреди няколко часа ми беше все едно.

След това едно любимо същество ми пожела да рева.
И аз се зачудих.
Влиза ли това в етикета?
Разбирам, реве се на последния последен учебен ден, на изпращане, бал, матури..
Но ако трябва, ще рева, поне вече имам нагласата.

Не знам как е по другите училища, но в моето съществува традицията дванадесетокласниците да въвеждат в училището първокласниците. За ръчичка. Аз че не обичам деца, е едно на ръка, а и изобщо не помня кой и за какво ме е въвеждал мен, но все пак, както ме накараха да се замисля, "ти ще му покажеш училището, ала-бала". Ужасно, това е отговорност. Че аз на това дете ще съм му първия съзнателен допир с грозната реалност, наречена училище. И какво, ще му кажа "абе, не е толкова зле, колкото изглежда, да ти кажа." Хм.

Но другият ми и по-належащ проблем е какво да си облека.
Извинете кифленския ми attitude, но обикновено това го решавам седмици преди първия учебен ден. Там е въпросът, че после тези дрехи ще ги помня вероятно цял живот. Помня със сигурност с какво бях облечена в 4, 6, 7, 8, 9 клас. Последните две години ми се губят, но в момента съм под напрежение. А, сетих се и за 10ти. Ъм.

Ок, няма значение. Мога да се облека с лилаво, но всички са ме виждали така, пък и не мога да ходя с прокъсаната си така любима раница, защото лилаво не отива на новата ми чанта, по дяволите.
На връщане от първата ми среща с Гоа (това създание е велико.), което беше преди 15 минути, обмислях възможните варианти, но всички те до един бяха по-клошарести от най-изпадналото състояние, в което някога могат да се появят пред хора съученичките ми. И какво, горкото детенце, което ще бъде водено за ръчичка от мацка с кецове тип бебета делфини, които някога са били черни и велурени. Не мога да се появя и с блуза с дебилно магаре на нея, сочещо в стил "А ти пишеш ли на кирилица?". Чудесният ми десатурирано зелен суичър си отива на новите ми кецове, но е по-подходящ за пейка парти в Борисовата, да кажем. Това, че утре специално ще стана по-рано, за да включа и оправяне на коса, не променя факта, че тя ще се приведе сама в своя default вид още преди да съм стигнала до училище, разбира се, но не ме притеснява толкова.

Anyway, това са само притесненията на повърхността.

it's just breath control

нямам нещо много за казване
пък и мислите
се събират постепенно в главата ми
както и постепенно си отиват
и просто трябва да ги хвана в някакъв момент
нека бъде този

едната мисъл беше, че това слънце е различно
това е априлското, това е септемврийското слънце
усеща се по коренно различен начин
влиза през дрехите ти
помотава се малко
и се разпростира по цялата ти същност
и те кара да си anywhere but inside

а другата беше
че не издържах и отново си купих тефтерче
малко, хубаво, с дръвче отпред
дано трите найлонови торбички, които отказах днес
и близо десетте през последната седмица
да компенсират вината ми пред природата :/
някой да знае за тетрадки от рециклирана хартия?
хм.

мисъл на един любим човек: "ако книгите се правят от дървета, тефтерчетата от бонзай ли се правят?"

ако все още не сте чули Recoil - Breath Control, трябва.

днес имах около един час активно вършене на разни работи
и се чувствах щастлива
определено трябва да имам занимание, за да се чувствам в добро психическо здраве

it's just..

..control

let's get this party started

Или защо тази нощ ме боля корема от смях. Представям The Full Collection, version 1.0 (или просто искам да имам този списък някъде онлайн за по-лесно^^). Пък ако си харесате нещо, ще се радвам:).

G.G.P. - Запазена марка 2. Култови моменти: началните 15 секунди и някъде около 02:40. Ламозаа, с бръсната веждаа, ъъ, пак те прережда.
Дражето - Ямбол. Това няма начин да е минало покрай вас.
Във Ямбол живеят всички мои хора, ти си от друг град, мислиш, че си от отбора, но не си, разбираш ли ме ти!
И аз нямам нищо против да играя CS, но повече ми харесва да карам мерцедес!
Печени момчета - Супер гот ми е. Обръщаме внимание как се разминават мелодията и римите.
Кестените - Здрава гъзария. В клуба не пускат лица под 18, а всички пички искам да са на 15. (С тази разлика, че тези се мислят за сериозни.)
Перник Paradise. Безработицата тука е доста голяма, но пари ще се намерят за готина мадама.
Da Drill - Hip Hop Bitch. Мачкам като буулдозер с пари във резервоара, в гаража тъмен долари рисувам.
Румънеца и Енчев - Столична. Дай идин дюнир кибап.

И на малко по-различна вълна. След няколко чаши се оказва, че поне половината хора знаят текста на поне една от тях.
Тигре, Тигре. Началото си струва.
Сашо Роман - Ой, Сашко. Мераклия Сашко, да ти бъде блажко.
Ватман съм във Враца. Карам тролейбус.
Оцета в салатата.
Теодора - Гаси тока. Гаси, че си лягам.

О, имаме и за пиянска компания в последния стадий. Няма да цитирам текстове.
Сезони
Веднъж, когато..
Ой, ламьо

I've moved around in circles, I rise and fall again.

От около година (или повече) си мечтая един ден, живот и здраве, да поживея сама известно време. Не със съквартирант, не с приятели/роднини/половинка. Известно време, не цял живот. Да видя как е.

Е, това лято имах възможността да се докосна съвсем леко до този начин на живот. Работих една седмица на горе-долу 5-часов работен ден, беше по-приемлив вариант, отколкото да седя и да цикля по цял ден. Но не мога да си представя да го правя вечно. Ставаш рано - това добре, оправяш се, хапваш нещо и се изстрелваш на работа. Прибираш се скапан, душ, и вече си свободен. Да, само че си толкова скапан, че нямаш особена енергия за нищо. Освен това едно е да работиш временно, при което можеш постоянно да броиш дните до края на работата, а друго си е..да няма край.

Другото от така наречения самостоятелен живот - в момента си живея сама за десетина дни. Не е зле, дори имам храна. Да, само че отново имам чувството, че не ми остава време за нищо. Да се смени водата на цветята, да се полеят цветята на балкона, а трябва и да се чисти, както и да се пусне пералня, освен това не става постоянно да ядеш хляб и сирене, все някога трябва да излезеш да си купиш и нещо друго, а боклукът и той се събира, да не говорим, че го няма вариантът някой добър човек да ти измие снощните чинии на сутринта. А пък май се и разболявам.

После защо хората говорели, че ученическите и студентските години са най-хубави. Мислех си че е само заради младостта и приятелската атмосфера, която малко или много се поражда от институцията, която - щеш, не щеш - ви събира заедно. Но май е и заради свободното време. Време, в което имаш уникалната възможност да си избереш какво да правиш сам. На фона на това заниманията, които заемат свободното ми време тези дни, са смешни.

Все пак ваканционното положение ми идва доста добре. Имаш време да се погрижиш за себе си, да се поглезиш. Да поиграеш глупава игра.

А сега оставете младата госпожица да се порадва на новата си чанта и да, ще пусна пералнята. След малко.

what would you be doing when I fall apart?

well, ето това е
един от моментите, които може би занапред ще се повтарят, но в случая е за пръв път
regarding вечната ситуация "вариант, добър в далечен план + вариант, доставящ удоволствие за момента" (поздрав за всички, с които някога сме играли или-или и за Ла)
е, аз избрах първото
ставаше въпрос за решение, което трябва да се вземе в рамките на 1-2 седмици
и за пръв път се чудя какво ли би било иначе
но тъй като в тази реалност не бих променила решението си
бих искала
да се прехвърля в някоя друга за ден-два или малко повече
и да видя как ще е
контрастът между двата варианта е ужасно силен и ми е интересно да видя как е от другата страна

преди обикновено го изтиквах в другия край на съзнанието ми
след това вече свикнах
и осъзнах, че с време минава всичко
най-вече с едно наспиване
разликата на сутринта е потресаваща
но пък..това изобщо не е такава ситуация
може би е сходна, де, но какво би било при такава..страх ме е да си го представям

а чак сега се замислям..
ако за едната ръкавичка ми трябваха толкова месеци
явно за ризата ми трябват повече
колко е странно
всичко се усилва
и усилва
и един ден ще ме overwhelmне
а тогава
не знам..

faith's in the reflection

мисълта ми е
че във всичко трябва да има баланс
както когато си харесаш дадени дънки
и отслабнеш с единствената цел да влезеш в тях
готово, всичко е перфектно
само че да, останалите ти дрехи ти стоят като пижама
всички до една
същото е и с живота
не можеш да не отделяш специално внимание на нещо, което си е специално
но поне не забравяй всичко останало около себе си
затова
сега отивам да се видя с приятелките ми от детството

edit:
отново бях в лилаво
валя ни градушка
а бисерът на деня е
че магията се била изгубила защото тя й пуснала на първата седмица

in addition, имам още един лилав пуловер
и обмислям да сложа щипка лилаво и тук