..'cause back in school we are the leaders of it all..

Здравейте, аз отдавна не съм била толкова нервна.

Утре, както може би подозирате, ми е последният първи учебен ден. Допреди няколко часа ми беше все едно.

След това едно любимо същество ми пожела да рева.
И аз се зачудих.
Влиза ли това в етикета?
Разбирам, реве се на последния последен учебен ден, на изпращане, бал, матури..
Но ако трябва, ще рева, поне вече имам нагласата.

Не знам как е по другите училища, но в моето съществува традицията дванадесетокласниците да въвеждат в училището първокласниците. За ръчичка. Аз че не обичам деца, е едно на ръка, а и изобщо не помня кой и за какво ме е въвеждал мен, но все пак, както ме накараха да се замисля, "ти ще му покажеш училището, ала-бала". Ужасно, това е отговорност. Че аз на това дете ще съм му първия съзнателен допир с грозната реалност, наречена училище. И какво, ще му кажа "абе, не е толкова зле, колкото изглежда, да ти кажа." Хм.

Но другият ми и по-належащ проблем е какво да си облека.
Извинете кифленския ми attitude, но обикновено това го решавам седмици преди първия учебен ден. Там е въпросът, че после тези дрехи ще ги помня вероятно цял живот. Помня със сигурност с какво бях облечена в 4, 6, 7, 8, 9 клас. Последните две години ми се губят, но в момента съм под напрежение. А, сетих се и за 10ти. Ъм.

Ок, няма значение. Мога да се облека с лилаво, но всички са ме виждали така, пък и не мога да ходя с прокъсаната си така любима раница, защото лилаво не отива на новата ми чанта, по дяволите.
На връщане от първата ми среща с Гоа (това създание е велико.), което беше преди 15 минути, обмислях възможните варианти, но всички те до един бяха по-клошарести от най-изпадналото състояние, в което някога могат да се появят пред хора съученичките ми. И какво, горкото детенце, което ще бъде водено за ръчичка от мацка с кецове тип бебета делфини, които някога са били черни и велурени. Не мога да се появя и с блуза с дебилно магаре на нея, сочещо в стил "А ти пишеш ли на кирилица?". Чудесният ми десатурирано зелен суичър си отива на новите ми кецове, но е по-подходящ за пейка парти в Борисовата, да кажем. Това, че утре специално ще стана по-рано, за да включа и оправяне на коса, не променя факта, че тя ще се приведе сама в своя default вид още преди да съм стигнала до училище, разбира се, но не ме притеснява толкова.

Anyway, това са само притесненията на повърхността.