I've moved around in circles, I rise and fall again.

От около година (или повече) си мечтая един ден, живот и здраве, да поживея сама известно време. Не със съквартирант, не с приятели/роднини/половинка. Известно време, не цял живот. Да видя как е.

Е, това лято имах възможността да се докосна съвсем леко до този начин на живот. Работих една седмица на горе-долу 5-часов работен ден, беше по-приемлив вариант, отколкото да седя и да цикля по цял ден. Но не мога да си представя да го правя вечно. Ставаш рано - това добре, оправяш се, хапваш нещо и се изстрелваш на работа. Прибираш се скапан, душ, и вече си свободен. Да, само че си толкова скапан, че нямаш особена енергия за нищо. Освен това едно е да работиш временно, при което можеш постоянно да броиш дните до края на работата, а друго си е..да няма край.

Другото от така наречения самостоятелен живот - в момента си живея сама за десетина дни. Не е зле, дори имам храна. Да, само че отново имам чувството, че не ми остава време за нищо. Да се смени водата на цветята, да се полеят цветята на балкона, а трябва и да се чисти, както и да се пусне пералня, освен това не става постоянно да ядеш хляб и сирене, все някога трябва да излезеш да си купиш и нещо друго, а боклукът и той се събира, да не говорим, че го няма вариантът някой добър човек да ти измие снощните чинии на сутринта. А пък май се и разболявам.

После защо хората говорели, че ученическите и студентските години са най-хубави. Мислех си че е само заради младостта и приятелската атмосфера, която малко или много се поражда от институцията, която - щеш, не щеш - ви събира заедно. Но май е и заради свободното време. Време, в което имаш уникалната възможност да си избереш какво да правиш сам. На фона на това заниманията, които заемат свободното ми време тези дни, са смешни.

Все пак ваканционното положение ми идва доста добре. Имаш време да се погрижиш за себе си, да се поглезиш. Да поиграеш глупава игра.

А сега оставете младата госпожица да се порадва на новата си чанта и да, ще пусна пералнята. След малко.