филм на андрей слабаков, който гледах в четвъртък в НБУ, а след филма имаше среща със самия него, както и представяне на книгата на доц. банков "консумативното общество".
ако не беше този филм, скоро нямаше да разбера, че съществува композитор с това име. искам да знаете това за мен и да се изложа пред вас. поочти както когато изсипах солта в текилата. но се отклонявам.
филмът е, накратко, за консумизма. за две двойки (играни от едни и същи актьори, което е някаква изключително трудна за заснемане задача; представете си как говорите с нищо, и го правите убедително, а след две седмици си отговаряте, пак срещу нищо), които се нанасят в чисто нови еднакви къщички в нов "квартал" в покрайнините на някакъв град. за еднаквите им желания, за сходните им интереси, за влизането в рамка..нанасяме се, искаме дете, купуваме си еднакви дивани, играем голф, съседката си променя прическата, ставаме като нея...за кръга. определено не онзи, херменевтическият, а затвореният. в който се въртиш, въртиш, и не намираш подходящ момент да излезеш.
жанрът е трагикомедия на абсурда, затова и персонажите се срещат с всякакви местни епизодични герои (including тончо токмакчиев, малин кръстев и петър слабаков - последният филм, в който играе), кой от кой по-отвлечен от тяхната реалност. двете двойки се водят по стереотипа на рекламите (гледат само това по телевизията - естествено, представени по най-първичния и дебилен начин - помни ли някой една тема в някакъв форум преди 4-5 години, в която се очертаваше образът на човека, когото градят рекламите? онзи, който се цапа постоянно и има неспирен син мензис, да), в които основен персонаж е хиндемит. прах за пране, паста за зъби. изстискват си сокове. едните харесват кучета, другите - котки. етикет. сдържаност. морални норми. ограничения. поставени не само отвън.
сниман е за 30 дни, също нещо ненормално, и е вторият с име на немски композитор след вагнер. вероятно ще има и трети, но не се знае :)
защо ви говоря всичко това ли?..първо, защото филмът ми хареса. има доста забавни моменти, но навсякъде ги гледаш през призмата на абсурда. не го считам за нещо уникално, но се стремя да гледам колкото мога повече съвременни български филми и впечатленията ми са, че няма никакъв изграден стереотип, което страшно ме радва. които и да хванем - прогноза, светът е голям, шивачки, този - всичките са толкова човешки, толкова близки до всеки и пак нямат нищо общо. както алмодовар винаги е човешки, но не близък до всеки, дори те кара да се зачудиш "на кого, аджеба, се случват такива неща?".
и второ, защото ти оставя едно много свежо усещане след приключването си. желание по всякакъв начин, ако е възможно, изобщо да не влизаш в този кръг. да гравитираш около него. да се отличаваш. когато светлините се включиха, с някакво облекчение огледах хората в залата и се зарадвах, че всички сме отново различни, поне външно.
двете песнички, които ще запомня от филма (:
а андрей слабаков пристигна, остави някаква съвкупност от предмети на масата (арт хората седят назад, знаете), затова се вгледах малко по-внимателно и видях три кутии бяло боро, wtf man wtf..после си запуши. после каза, че никога не е гласувал и дискусията се насочи към политика (или обратното). после имаше колеги с любопитни въпроси. и като цяло беше доста интересно, keep it up за университета ми, който организира такива събития всеки ден :Р
ако не беше този филм, скоро нямаше да разбера, че съществува композитор с това име. искам да знаете това за мен и да се изложа пред вас. поочти както когато изсипах солта в текилата. но се отклонявам.
филмът е, накратко, за консумизма. за две двойки (играни от едни и същи актьори, което е някаква изключително трудна за заснемане задача; представете си как говорите с нищо, и го правите убедително, а след две седмици си отговаряте, пак срещу нищо), които се нанасят в чисто нови еднакви къщички в нов "квартал" в покрайнините на някакъв град. за еднаквите им желания, за сходните им интереси, за влизането в рамка..нанасяме се, искаме дете, купуваме си еднакви дивани, играем голф, съседката си променя прическата, ставаме като нея...за кръга. определено не онзи, херменевтическият, а затвореният. в който се въртиш, въртиш, и не намираш подходящ момент да излезеш.
жанрът е трагикомедия на абсурда, затова и персонажите се срещат с всякакви местни епизодични герои (including тончо токмакчиев, малин кръстев и петър слабаков - последният филм, в който играе), кой от кой по-отвлечен от тяхната реалност. двете двойки се водят по стереотипа на рекламите (гледат само това по телевизията - естествено, представени по най-първичния и дебилен начин - помни ли някой една тема в някакъв форум преди 4-5 години, в която се очертаваше образът на човека, когото градят рекламите? онзи, който се цапа постоянно и има неспирен син мензис, да), в които основен персонаж е хиндемит. прах за пране, паста за зъби. изстискват си сокове. едните харесват кучета, другите - котки. етикет. сдържаност. морални норми. ограничения. поставени не само отвън.
сниман е за 30 дни, също нещо ненормално, и е вторият с име на немски композитор след вагнер. вероятно ще има и трети, но не се знае :)
защо ви говоря всичко това ли?..първо, защото филмът ми хареса. има доста забавни моменти, но навсякъде ги гледаш през призмата на абсурда. не го считам за нещо уникално, но се стремя да гледам колкото мога повече съвременни български филми и впечатленията ми са, че няма никакъв изграден стереотип, което страшно ме радва. които и да хванем - прогноза, светът е голям, шивачки, този - всичките са толкова човешки, толкова близки до всеки и пак нямат нищо общо. както алмодовар винаги е човешки, но не близък до всеки, дори те кара да се зачудиш "на кого, аджеба, се случват такива неща?".
и второ, защото ти оставя едно много свежо усещане след приключването си. желание по всякакъв начин, ако е възможно, изобщо да не влизаш в този кръг. да гравитираш около него. да се отличаваш. когато светлините се включиха, с някакво облекчение огледах хората в залата и се зарадвах, че всички сме отново различни, поне външно.
двете песнички, които ще запомня от филма (:
а андрей слабаков пристигна, остави някаква съвкупност от предмети на масата (арт хората седят назад, знаете), затова се вгледах малко по-внимателно и видях три кутии бяло боро, wtf man wtf..после си запуши. после каза, че никога не е гласувал и дискусията се насочи към политика (или обратното). после имаше колеги с любопитни въпроси. и като цяло беше доста интересно, keep it up за университета ми, който организира такива събития всеки ден :Р
No comments:
Post a Comment