блок на противоречие

ако всяка представа за човек, с когото не общуваме директно, се гради на собствените ни мисли, не е ли изключително нормално да се разочароваме от хората? choke. then fade out again. всеки със собствения си комплект имагинерни образи в главата, изпипани до съвършенство, в частност идеализирани по наш маниер. всички тези съвкупности образи се преплитат, блъскат, нишките се късат по жесток начин, но в по-ранния стадий просто имаме един образ, който започва да ни влияе адски силно. since сме си го измислили сами, къде съзнателно, къде не, не можем да обвиним друг освен себе си. и с тази любопитна игра на съзнанието учим нюансите на сивото. те се редуват седмици наред, докато изведнъж не започнем да сънуваме цветно, ярко, с докосвания, миризми и разговори. и сляпа връзка към реалността. нещо като месеци нищо и плесната по средата реалност. плаши. 200.