понякога обикновен.

на няколко пъти ми се приисква да пиша
но все някак не стигам до това
сещам се за 1, 2, 5 неща
но забравям останалите
и си мисля, че постът ще остане непълноценен

а сега си мисля, че ми се гледат остава на живо
парадоксът е, че ги има точно днес

..

мина най-омразният ми празник
за който все пак си получих DSLR-a
+ свещи дрехи пари преса книга и глупости
парата от питката се падна на майка ми измежду 9 човека
нищо необичайно за последните десетина години
два дни имах усещането, че никаква храна не може да ме съблазни вече
впрочем, едно от нещата, които са ми като някаква догма
на бъдни вечер се прави питка с пара
на нова година се прави баница с късмети...guys.
(dull)

междувременно момичето от принстън се оказа йорданка от симитли
оказа се, че и в семеен план могат да стават същите интриги, каквито се въртят постоянно между и около приятелите ми
в крайна сметка всичко минава през мен
неведоми са каналите клюкарски ТТ


и отново ми липсва label. нещо като la's ordinary life, само трябва да го намеря някъде.


статията на еленко в капитал казва неща, които по принцип не са толкова нелогични, но за човек с неукрепнала психика и начинаещ еко-активист са си..неприятни. и това, че отделният човек не е някаква значима единица, си е ясно, но..все пак. имам чувството, че все пак има нещо отгоре, което си стои само за да пуска гадостите на определен период от време. понякога се зазяпва нанякъде и пуска малко повече от необходимото.