it's taken forever to get me off the ground

Аз, като човек, винаги държа да съм в една от двете крайности, за да съм интересна. На хората, на някого, на себе си. Или поне обикновено е така. Много весело. В случая крайностите са непукизъм или ревност до болка. Или завист?

Понякога мога да се изолирам и да кажа 'правете каквото искате', без да ми пука. Излизайте където искате, и не, не се интересувам колко готино е било или по-скоро интересувам се, но няма да ми окаже голямо внимание. Било е невероятно? k dgd

Понякога пък не.

Ок, ако някой е ходил на меганечовешкотоултраготино парти и човек се е чудел до последно дали да отиде, чувството след това ревност ли е? Завист? Май е нещо друго. Съжаление? (getting confused)

Понякога завиждам толкова много, примерно..
На всички, че излизат, когато аз нямам с кого. По-точно когато съм навън сама и виждам компании или двойки.
На приятелите си. Че имат работа, че искат да учат в чужбина, че разсъждават трезво, че споделят с хора, вместо с блогове. Че са нещо повече от мен, което аз искам или съм искала да бъда. Това е завист, нали?
На пандите..
На един персонаж, за когото е най-важно с кого ходи в момента. И не може да си избере, разбира се, от 5 човека, които, бога ми, не знам как са му/й се вързали на акъла, а на всичкото отгоре тръгна да се зарибява с втори мой много близък човек, а това последното вече ревност ли е?
На тези, които обичат горещините.
На хората без сенна хрема.
На тези, които могат да слушат любимата си музика без проблем в компания.
На тези, които не реват всеки ден.
На тези, които не ги е срам или страх да заявят желанията си.
На тези, които слагат собственото си лице за аватар.
На тези, които нямат нужда от постоянно занимание, за да се държат в прилично състояние на духа,
иначе
издивяват.
На тези, които могат да рисуват.
На тези, които ще посрещат July.

Да, и аз имам някакви качества, ама..

не знам, в смисъл

харесвам си тялото и почерка
и как снимам
и това, че ми вървят езици
и че обичам изгреви и залези
и че държа на алкохол
и че си поддържам зъбите
и как ям домати и праскови
ама..

..

Между другото. Не знам какво говори това за мен, но когато пиша нещо общо, използвам безлична форма. Повечето използват 2 л., мн.ч. - като на аудитория. Има и някои, които използват 1 л., мн.ч. - като..едно цяло. Както и да е.