just a child with a temper

странно е как нещо приятно, което съм позабравила, може да ме успокои за броени минути
а именно: музика + автобус с мен и мислите ми. и десетки километри пред мен.
припомних си малко какво му беше хубавото на този живот
и какво припалва искрата

другото е, че май слънчевото време наистина ми влияе на настроението
през единствения облачен ден бях at least willing to live
че дори се опитвах да разговарям с хора по нормален начин
без да се сърдя
без да се репча
без да се просълзявам по 100 пъти на ден във връзка с хора или събития

като сънуваш смърт е на хубаво, нали? винаги така се успокоявам.